ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ПЪРВА

Личностните черти могат да се разделят на две групи: към едната се отнасят скритите черти, а към другата – проявените. Когато тялото на Ка е покрито от дрехи, личностните му качества са недостъпни за очите. Пример за скрити личностни черти на Ка откриваме в Шрӣмад Бхгаватам във връзка с дврак-лӣл (пребиваването на Ка в Дврак в ролята на цар). Понякога Бог Ка се забавлявал, като се предрешавал като жена. Когато го видял в този облик, Уддхава възкликнал: „Колко е поразително, че изпитвам към тази жена същата екстатична любов, както към самия Ка. Според мен това трябва да е Ка, облечен в женски дрехи!“.

Когато видял Бога в проявения му личностен аспект, един предан започнал да възпява красотата на тялото му: „Колко прекрасен е Бог Ка в личностния си облик! Шията му е досущ като раковина! Очите му са толкова прелестни, сякаш се надпреварват по красота с лотосовия цвят. Тялото му е много мургаво, като дървото тамла. Косите му са като балдахин, който покрива главата му. Гърдите му са белязани със знака Шрӣватса, а в ръката си държи раковина. Красотата на врага на демона Мадху е толкова пленителна, че Той може да ме дари с трансцендентално блаженство просто като ми позволи да видя трансценденталните му качества“.

След като е изучил най-различни писания, Шрӣла Рӯпа Госвмӣ изброява следните трансцендентални качества на Бога: 1) Той има прекрасно телосложение, 2) белязан е с всички благоприятни знаци, 3) видът му радва погледа, 4) Той излъчва сияние, 5) Той е силен, 6) вечно млад, 7) необикновен полиглот, 8) честен, 9) приятен събеседник, 10) притежава красноречие, 11) изключително учен, 12) удивително интелигентен, 13) гениален, 14) артистичен, 15) необикновено талантлив, 16) изкусен в действията си, 17) благодарен, 18) целеустремен, 19) опитно преценява как да постъпва според времето и обстоятелствата, 20) на всичко гледа от позицията на Ведите (писанията) и винаги се позовава на техния авторитет, 21) чист, 22) винаги се владее, 23) решителен, 24) търпелив, 25) всепрощаващ, 26) сдържан, 27) самодостатъчен, 28) безпристрастен, 29) щедър, 30) религиозен, 31) юначен, 32) състрадателен, 33) почтителен, 34) учтив, 35) великодушен, 36) срамежлив, 37) защитник на отдалите се души, 38) щастлив, 39) доброжелател на преданите, 40) може да бъде подчинен само с любов, 41) всеблаг, 42) най-могъщият, 43) най-прочутият, 44) любимец на всички, 45) пристрастен към преданите, 46) много привлекателен за всички жени, 47) обожаван от всички, 48) притежава цялото богатство и великолепие, 49) уважаван от всички, 50) върховният повелител. Върховната Божествена Личност притежава всички тези петдесет трансцендентални качества в цялата им пълнота, необятна като океан. С други думи, степента, в която Той притежава тези качества, е извън нашите представи.

Като неотделими частици от Върховния Бог, индивидуалните живи същества могат да притежават всички тези качества, макар и в нищожно количество, ако станат чисти предани на Бога. Казано другояче, гореспоменатите трансцендентални качества могат да се проявяват у преданите в незначителна степен, а Върховната Божествена Личност ги притежава в пълна степен.

Освен тези, има и други трансцендентални качества – част от тях Шива описва на Прватӣ в Падма Пура, а други са изброени в Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам в един разговор между божеството на Земята и Ямарджа, царя на религията. Там се казва: „Хората, които искат да станат велики, трябва да придобият следните добродетели: честност, чистота, милосърдие, постоянство, отреченост, спокойствие, простота, контрол над сетивата, уравновесеност на ума, аскетичност, безпристрастие, търпение, ведрост, ученост, знание, непривързаност, богатство, смелост, влияние, сила, добра памет, независимост, тактичност, блясък, търпеливост, добродушие, изобретателност, учтивост, възпитаност, решителност, съвършена ерудиция, отговорност към дълга, притежаване на всичко, което носи наслаждение, сдържаност, устойчивост, преданост, слава, почтителност и липса на лъжливо себелюбие“. Хората, които искат да станат велики души, трябва да притежават всички тези качества. Така че можем да сме сигурни, че у Бог Ка, върховната душа, всички те са налице.

Освен гореспоменатите петдесет качества, Бог Ка притежава още пет, които понякога се проявяват отчасти и в характера на Брахм или на Шива. Тези трансцендентални качества са следните: 51) неизменен, 52) всезнаещ, 53) вечно обновяващ се, 54) сач-чид-нанда (притежава вечно и блажено тяло), 55) владее всички мистични съвършенства.

Ка притежава и пет други качества, които пък често се проявяват в тялото на Нряа. 56) Той притежава непроницаеми енергии. 57) От тялото му произлизат безбройните вселени. 58) Той е изначалният източник на всички инкарнации. 59) Дава освобождение на враговете си, като ги убива. 60) Привлича освободените души. Всички тези трансцендентални качества се проявяват в личността на Бог Ка по удивителен начин.

Освен тези шейсет трансцендентални качества, Ка притежава още четири, които не могат да се открият дори у формата му на Нряа, какво да говорим пък за полубоговете или живите същества. 61) Той извършва необикновени и разнообразни забавления (особено детските му забавления). 62) Постоянно е заобиколен от предани, които са надарени с прекрасна любов към Бога. 63) Като свири на флейтата си, Той може да привлече всички живи същества от цялата вселена. 64) Притежава необикновена и превъзходна красота, с която не може да се сравни нищо в това творение.

Когато към списъка се прибавят и тези четири изключителни качества на Ка, общият брой на качествата му става шейсет и четири. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ се е опитал да приведе сведения от различните писания за всичките шейсет и четири качества, които могат да се открият в личността на Върховния Бог.

Нито едно сравнение между отделните крайници на тялото на Бога и различни материални обекти не може да бъде истински точно. Материалните сравнения са необходими единствено за да дадат на простите хора някаква представа за Бога; иначе те не могат да разберат колко възвишени са чертите му. Казва се, че лицето на Ка е прекрасно като луната, краката му са силни като слонски хоботи, ръцете му са досущ като две колони, разтворените му длани са като лотосови цветове, гърдите му са като порти, хълбоците му са като пещери, а средната част на тялото му е като тераса.

Има определени белези, които се смятат за много благоприятни за отделните части на тялото. Всички те могат да се открият върху тялото на Бога. Един приятел на Нанда Махрджа казал следното за благоприятните знаци по тялото на Бог Ка: „Скъпи царю на пастирите, по тялото на сина ти виждам тридесет и два благоприятни белега! Не проумявам как това дете е могло да се роди в семейство на пастири“. Обикновено Бог Ка се появява в семейства на катрии (царе), както направил като Бог Рмачандра, и понякога в семейства на брхмаи. Но Ка приел ролята на син на Махрджа Нанда, макар че Нанда принадлежал към съсловието на вайшите. Вайшите се занимават с търговия и сделки и покровителстват кравите. Затова приятелят на Нанда Махрджа, който изглежда че произхождал от семейство на брхмаи, изразил удивлението си, че едно толкова благородно дете може да се роди в семейство на вайши. Но както и да е, той посочил на осиновителя на Ка благоприятните знаци по тялото на детето.

Той казал: „Седем места от тялото на това момче излъчват червеникаво сияние: очите, дланите, стъпалата, небцето, устните, езикът и ноктите. Червеникавият блясък от тези седем места е много благоприятен знак. Три части от тялото му са много широки: талията, челото и гръдният кош. Три части от тялото му са къси: вратът, бедрата и половите органи. Три части от тялото му са много дълбоки: гласът, интелигентността и пъпът. Пет части от тялото му са високи: носът, ръцете, ушите, челото и бедрата. Пет части от тялото му са много нежни: кожата, косата по главата и космите по другите части на тялото му, зъбите и върховете на пръстите му. Всички тези белези, взети заедно, се срещат само в телата на великите личности“.

Линиите на съдбата върху дланта също се отнасят към благоприятните физически белези. В тази връзка една възрастна гопӣ казала на цар Нанда: „Линиите на съдбата върху дланите на сина ти са толкова удивителни! Те очертават върху дланите му лотосови цветове и колела, а по стъпалата му бележат знаме, мълния, риба, пръчка за подкарване на слонове и лотосов цвят. Виж колко благоприятни са тези знаци!“.

Прекрасните черти на тялото, които в миг приковават погледа, се наричат ручира (радващи окото). Ка притежава това очарование заедно с всичките си останали качества. В Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (2.13) за него се говори така: „Когато цар Юдхихира извършваше жертвоприношението Рджасӯя, Върховната Божествена Личност се появи на жертвената арена в красиви дрехи. На церемонията бяха поканени най-видните личности от всички части на вселената и само щом зърнаха Ка, те решиха, че Творецът е вложил цялото си майсторство, когато е създавал тялото му“.

Казва се, че осем части от трансценденталното тяло на Ка напомнят лотосовия цвят: лицето му, двете му очи, двете му ръце, пъпът му и двете му стъпала. Гопӣте и жителите на Вндвана навсякъде виждали лотосово сияние и трудно можели да откъснат очите си от това видение.

Сиянието, което пронизва цялата вселена, идва от излъчването на Върховната Божествена Личност. Върховната обител на Ка постоянно излъчва сияние, наричано брахмаджьоти, а източникът на това сияние е тялото на Ка.

Блясъкът на множеството скъпоценни камъни върху гърдите на Бога може да затъмни дори блясъка на слънцето, но когато се сравни със сиянието от тялото на Бога, блясъкът на тези накити не изглежда по-ярък от някоя звезда в небето. Затова трансценденталното могъщество на Ка е толкова велико, че може да подчини всеки един. Когато Ка излязъл на жертвената арена, издигната от врага му цар Каса, всички борци видели колко нежно е тялото на Шрӣ Ка, но въпреки това изпаднали в паника и били обзети от неописуем страх при мисълта, че ще трябва да се бият с него.

Човек, който притежава необикновена физическа сила, се нарича балӣн. Когато Ка убил Арисура, някои гопӣ казали: „Скъпи приятелки, само вижте как Ка уби Арисура! Въпреки че той бе по-силен от планина, Ка го грабна като перце и с лекота го метна надалеч!“. На друго място се казва: „Скъпи предани на Бог Ка, дано ви пази от всички опасности лявата ръка на Бог Ка, който повдигна хълма Говардхана като малка топчица“.

Ка е прекрасен във всяка възраст – като дете, като юноша и като младеж. От тях младостта му е източникът на всички наслаждения и времето, когато Той приема най-висшите видове предано служене. В тази възраст Ка проявява всичките си трансцендентални качества и извършва трансценденталните си забавления. Затова преданите смятат началото на младостта му за най-привлекателната черта в екстатичната любов.

В тази възраст Ка е описван по следния начин: „Силата на младостта на Ка се съчетаваше с красивата му усмивка, която затъмняваше дори прелестта на пълната луна. Той винаги бе облечен във великолепни дрехи, по-прекрасен дори от Купидон, и постоянно привличаше умовете на гопӣте, изпълвайки сърцата им с блаженство“.

Рӯпа Госвмӣ казва, че необикновен полиглот се нарича този, който владее езиците на различните народи, особено санскритския език, говорен в градовете на полубоговете, и всички други езици по света, включително и езиците на животните. От тези думи става ясно, че Ка може да говори даже и езиците на животните. Една старица във Вндвана, която живяла по времето на забавленията на Ка, веднъж смаяна рекла: „Колко удивително е, че Ка, който притежава сърцата на всички млади момичета във Враджабхӯми, може да говори на езика на Враджабхӯми с гопӣте, с полубоговете да говори на санскрит, а с кравите и биволите да говори на езика на животните! Ка говори толкова изразително езика на провинция Кашмир, езика на папагалите и на другите птици, а също и най-разпространените езици!“. Тя питала гопӣте как Ка е постигнал такова съвършенство в толкова много различни езици.

Честен се нарича човекът, който винаги остава верен на дадената дума. Веднъж Ка обещал на Кунтӣ, майката на Павите, че всичките ѝ синове ще се завърнат от битката при Курукетра. Когато битката свършила и Павите се върнали у дома си, Кунтӣ възхвалила Ка, че удържал на думите си така блестящо, и казала: „По-скоро слънчевата светлина ще изстине, а лунната светлина ще стане гореща, но Ти няма да нарушиш обещанието си“. Друг път, когато Ка, Бхӣма и Арджуна отишли да предизвикат Джарсандха да се бие, Ка съвсем простодушно признал пред Джарсандха, че е вечният Ка, а с него са двама Пави. Историята е следната: Ка и Павите – в този случай Бхӣма и Арджуна – били катрии (царе воини). Джарсандха също бил катрия и се славел с щедростта си към брхмаите. Затова Ка, който бил решил да се бие с Джарсандха, отишъл при него с Бхӣма и Арджуна, преоблечени като брхмаи. Джарсандха, който бил много благосклонен към брхмаите, ги попитал какво желаят и тогава те му казали, че искат да се сражават с него, а Ка, преоблечен като брхмаа, обявил, че е същият този Ка, който е вечен враг на царя.

Приятен събеседник се нарича този, който с ведрите си думи може да усмири дори врага си. Ка умеел да говори така ласкаво, че след като победил врага си Клия във водите на Ямун, казал: „О, царю на змиите, моля те, не се сърди, че ти причиних толкова много болка. Мой дълг е да защитавам тези крави, на тях се покланят дори полубоговете. Бях принуден да те прогоня оттук само за да ги избавя от опасността, която ги заплашваше в твое присъствие“.

Клия се заселил във водите на Ямун и заради това един вир в реката станал отровен. Много крави, които пили от водата му, умрели. Тогава Ка скочил във водата, макар да бил само на четири-пет години, наказал Клия много сурово и му заповядал да напусне това място и да отиде другаде.

Ка казал тогава, че дори полубоговете обожават кравите, и сам показал как трябва те да се покровителстват. Поне хората, които са в Ка съзнание, трябва да следват примера му и да правят всичко възможно да закрилят кравите. Не само полубоговете обожават кравите. В редица случаи, особено в дните на Гопамӣ и Говардхана-пӯдж, ги обожавал и самият Ка.

Човек, който говори разумно, любезно и приятно, се нарича ввадӯка, т.е. притежаващ дар-слово. В Шрӣмад Бхгаватам има чудесен откъс, който описва колко учтиво говорел Ка. Когато Ка внимателно и любезно наредил на баща си Нанда Махрджа да спре ритуалните жертвоприношения в чест на бога на дъжда Индра, жената на един от пастирите била очарована от думите му. По-късно тя описвала на приятелките си начина, по който говорел Ка: „Ка говореше на баща си толкова мило и учтиво, сякаш изливаше нектар в ушите на всички присъстващи. Кой може да устои пред Ка, след като чуе ласкавите му думи?“.

Уддхава описва по следния начин речта на Ка, притежаваща всички добри качества, които могат да съществуват във вселената: „Словата на Ка имат такава привличаща сила, че могат веднага да променят сърцата дори на противниците му. Той може в един миг да разреши всички проблеми в този свят. Въпреки че не е многословен, всяка дума, която излиза от устата му, е изпълнена с най-дълбок смисъл. Речта на Ка безкрайно радва сърцето ми“.

Изключително учен е този, който е високообразован и в действията си стриктно следва моралните принципи. Човекът, който е запознат с различните области на знанието, се нарича образован, а този, който действа според нравствените принципи, се нарича морално здрав. Тези два фактора, взети заедно, съставляват учеността.

Шрӣ Нрада Муни описва по следния начин как Ка се учел при Сндӣпани Муни: „В началото Брахм и останалите са като облаци, натежали от вода, изпарена от Ка, великия океан. С други думи, отначало Брахм получава ведическото знание от Ка, както облаците получават вода от океана. След това ведическите знания и наставления, които Брахм изговаря пред света, бяха положени върху планината Сндӣпани Муни. Наставленията, които Сндӣпани Муни дава на Ка, са планински поток, който се стича надолу, превръща се в река и отново се влива в първоизвора, в Ка, който е океанът“. Има се предвид, че всъщност никой не може да учи Ка, така както и океанът не получава вода от никакъв друг източник, освен от самия себе си. Само изглежда, че океанът получава вода от вливащите се в него реки. Оттук става ясно, че Брахм получил знание от Ка, а след това с помощта на ученическата последователност ведическите наставления се разпространили сред хората. Сндӣпани Муни е сравнен с реката, която се влива в изначалния океан Ка.

Сиддхите, обитателите на Сиддхалока (планетата, на която всички се раждат с напълно развити мистични сили), и чраите, които живеят на една друга подобна планета, се молят на Ка по следния начин: „О, Боже Говинда, богинята на знанието носи като украшения четиринадесет вида съвършенства, които идват от образованието, интелигентността ѝ прониква навсякъде в четирите раздела на Ведите, вниманието ѝ винаги е съсредоточено върху законниците, дадени от велики мъдреци като Ману, а премяната ѝ е направена от шест вида специално знание: ведически свидетелства, граматика, астрология, реторика, лексика и логика. Нейни вечни приятели са Пурите (допълненията към Ведите), а тя е украсена с накитите на най-висшето заключение на цялото знание. Сега тази богиня получи възможността да седи до теб на чина и да Ти служи с голямо усърдие“.

Ка, Върховната Божествена Личност, няма нужда от никакво образование, но дава възможност на богинята на знанието да му служи. Ка е самодостатъчен и няма нужда от служенето на никое живо същество, въпреки че има много предани. Ка е много милостив и благосклонен, затова дава възможност на всички да му служат, сякаш се нуждае от служенето, което те му отдават.

Що се отнася до моралните му принципи, в Шрӣмад Бхгаватам се казва, че когато Ка управлявал Вндвана, за крадците Той бил олицетворение на смъртта, за благочестивите бил приказно блаженство, за младите момичета бил най-красивият бог на любовта, а най-щедрата личност – за бедните. За приятелите си Той е освежаващ като кръглата луна, а за враговете си е като опустошителния огън, който изригва от Шива. Така в отношенията си с различните хора Ка е най-ревностен последовател на нравствените принципи. Това, че за крадците се появява като олицетворение на смъртта, не означава, че не следва морални принципи или че е жесток; Той пак е милостив, защото да се наказват крадците със смърт, означава да се проявява най-висша нравственост. В Бхагавад-гӣт Ка също казва, че с различните хора се отнася различно в зависимост от тяхното отношение към него. Отношението на Ка към преданите и към неотдадените е различно, но е еднакво благотворно. Ка носи само добро, затова каквото и да прави с човека, то винаги е за добро.

Един човек се нарича интелигентен, ако има силна памет и е съобразителен. Що се отнася до паметта на Ка, казва се, че когато учел в училището на Сндӣпани Муни в Авантӣпура, Той имал такава памет, че стига веднъж да чуел наставленията на учителя си, веднага постигал съвършенството в дадената дисциплина. Всъщност Той посещавал училището на Сндӣпани Муни, за да покаже на хората от цял свят, че независимо колко велик и надарен е човек, трябва да получи начално образование, като се обърне към по-висши авторитети. Колкото и велик да е, той трябва да приеме наставник или духовен учител.

Ка проявил умението си да съобразява, когато се сражавал с царя от кастата на недокосваемите, който бил нападнал град Матхур. Според ведическите правила царете катрии не трябва да се доближават до недокосваемите дори и за да ги убият. Затова когато този цар превзел Матхур, Ка решил, че не е благоразумно да го убива със собствените си ръце. Но царят трябвало да бъде убит. Тогава Ка намислил да избяга от бойното поле, за да може царят недокосваем да тръгне след него, а Той да го отведе до планината, където спял Мучукунда. Крттикея бил дал благословия на Мучукунда да изпепели с поглед всеки, когото види при събуждането си. Ка решил, че ще е добре да заведе царя недокосваем в тази пещера, за да може присъствието му да събуди Мучукунда и той веднага да го изпепели.

Човек се нарича гениален, когато може да победи в спор всеки опонент, излагайки все нови и нови доводи. В тази връзка в Падвалӣ има един откъс, който съдържа следния разговор между Ка и Рдх. Една сутрин Ка отишъл при Рдх и тя го попитала: „Скъпи Кешава, къде Ти е всата?“. Санскритската дума вса има три значения: местоживеене, благоухание и дреха.

Всъщност Рдхрӣ питала Ка къде е дрехата му, но Той се възползвал от значението „местоживеене“ и отговорил: „О, прелестна моя пленнице, сега Аз живея в красивите Ти очи“.

На това Рдхрӣ отвърнала: „Скъпи мой хитрецо, не те питам къде живееш, а къде Ти е дрехата!“.

Тогава Ка приел вса като „благоухание“ и казал: „О, щастливо момиче, Аз току-що използвах това благоухание, за да се докосна до тялото Ти“.

Шрӣматӣ Рдхрӣ тогава попитала Ка: „Къде прекара нощта?“. В случая била използвана санскритската дума минмуита. минм означава „през нощта“, а уита означава „прекарвам“. Но Ка разделил тази дума на други две думи: мин и муита, от което излизало, че минӣ, т.е. нощта, го е отвлякла. И рекъл на Рдхрӣ: „Скъпа Рдхрӣ, нима е възможно нощта да ме отвлече!“. Така Той отвръщал на всички въпроси на Рдхрӣ и лукавите му отговори успели да развеселят най-скъпата му от всички гопӣ.

Този, който говори и се облича много артистично, се нарича видагдха. Това съвършено качество също можело да се забележи у Шрӣ Ка. Веднъж Рдхрӣ казала: „Скъпа приятелко, виж само какви хубави песни е съчинил Ка, как танцува и ни разсмива с шегите си, как свири на флейта и се украсява с чудесни гирлянди. Той се облича толкова пленително, сякаш е победил всички майстори на шаха. Той е прекрасен и винаги е необикновено артистичен“.

Талантлив се нарича човекът, който може да извършва много видове работа. В тази връзка една гопӣ казала: „Скъпи приятелки, вижте само колко надарен е Шрӣ Ка! Той съчинява прекрасни песни за пастирчетата и забавлява кравите. С движенията на очите си Той доставя удоволствие на гопӣте и в същото време се бие с демони като Арисура. Той се държи по различен начин с различните живи същества и изпитва от това пълно наслаждение“.

Изкусен в действията си е човекът, който може много бързо да се справя с трудни задачи. За това качество на Ка се говори в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (59.17), където Шукадева Госвмӣ казва на Махрджа Парӣкит: „О, най-достойни от рода Куру, Шрӣ Ка разби на парчета всички видове оръжия, които използваха воините“. По-рано основно оръжие в сраженията били различните видове стрели. Воинът пускал стрела, а противникът трябвало да я обезвреди с друга. Например единият можело да пусне стрела, която да излее потоци вода от небето, тогава противникът веднага трябвало да пусне стрела, която да превърне водата в облаци. И така, от думите на Шукадева Госвмӣ става ясно, че Ка много изкусно се справял с вражеските стрели. Това качество се проявило и по време на танца рса. Всички гопӣ едновременно помолили Ка да бъде техен партньор. Тогава Той се разширил в множество форми, за да може да образува двойка с всяка от тях. Накрая станало така, че Ка бил до всяка една гопӣ.

Благодарен е този, който оценява доброто, сторено за него от приятеля му, и никога не го забравя. Ка казва в Махбхрата: „Когато бях далече, Драупадӣ плачеше и викаше: „Хе говинда!“. Този зов ме задължава много и това чувство в сърцето ми се усилва все повече и повече!“. Думите на Ка показват, че човек може да удовлетвори Върховния Бог просто като го призове: „Хе ка! Хе говинда!“.

Мах-мантрата (Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе) също е обръщение към Бога и към енергията му. Можем да си представим колко задължен се чувства Върховният Бог към този, който постоянно се обръща към него и към енергията му. Богът никога не може да забрави такъв предан. В цитирания стих ясно се казва, че този, който се обърне към Бога, веднага привлича вниманието му и Богът му е вечно задължен за това.

Друг пример за това, как Ка се чувства задължен, откриваме във взаимоотношенията му с Джмбавн. Когато Богът дошъл като Бог Рмачандра, великият цар на маймуните Джмбавн му служил много вярно. Когато Богът отново дошъл, този път като Бог Ка, Той се оженил за дъщерята на Джмбавн и му отдал почести, които човек трябва да отдава на по-висшестоящите. Всеки честен човек се чувства задължен на приятеля си, който му е направил някаква услуга. А щом Ка е върховно честната личност, нима е възможно да забрави какво дължи на слугата си?

Целеустремен се нарича този, който спазва регулиращите принципи и изпълнява обещанията си. Що се отнася до целеустремеността на Бога, пример за нея откриваме в Хари ваша. Става дума за сражението между Бог Ка и небесния цар Индра, от който Ка насила отнел цветето приджта. Приджта е вид лотос, който расте само на райските планети. Веднъж Сатябхм, една от цариците на Ка, поискала да има това цвете и Ка обещал да ѝ го даде. Но Индра пък не се съгласил да се раздели с него. Тогава избухнала голяма битка – Ка и Павите срещу всички полубогове. В крайна сметка Ка победил полубоговете и взел това цвете, за да го подари на царицата. А във връзка с този случай Ка казал на Нрада Муни: „О, велики мъдрецо сред полубоговете, сега можеш да обявиш навсякъде, и на предани, и на неотдадени, че всички полубогове – гандхарвите, нгите, демоничните ркаси, яките, паннагите – се опитаха да ми попречат да взема цветето приджта, но никой не можа да ме застави да наруша обещанието, което бях дал на царицата си“.

В Бхагавад-гӣт Ка обещава, че преданите му никога няма да бъдат погубени. Искрените предани, които постоянно служат на Бога с трансцендентална любов, трябва да бъдат сигурни, че Ка никога няма да престъпи думата си. Той винаги, при всички обстоятелства ще ги закриля.

Ка показал как държи на обещанията си, като донесъл цветето приджта на Сатябхм, като спасил Драупадӣ от опозоряване и като защитил Арджуна от нападенията на враговете му.

По-рано, когато бил победен в говардхана-лӣл, Индра също признал, че Ка винаги изпълнява обещанието си да покровителства преданите си. Ка наредил на селяните на Враджа (Вндвана) да не обожават Индра. Тогава Индра много се разгневил и залял Вндвана с потоци от проливни дъждове. Но Ка защитил жителите и животните на Вндвана, като повдигнал хълма Говардхана като чадър. След тази случка Индра се предал на Ка и му отдал много молитви, в които признал: „Като повдигна хълма Говардхана и защити жителите на Вндвана, Ти изпълни обещанието си, че преданите Ти никога няма да бъдат погубени“.

Ка знае по съвършен начин как да общува с хората според обстоятелствата, мястото, времето и другите условия. В разговора си с Уддхава за танца рса с гопӣте Той обяснява как умее да се възползва от определения момент, обстановка и личности. Той казва: „Най-подходящото време са есенните нощи, когато има пълнолуние, като тази нощ. Най-доброто място в цялата вселена е Вндвана, а гопӣте са най-красивите момичета. Скъпи приятелю Уддхава, мисля, че трябва да се възползвам от тези обстоятелства и да танцувам танца рса“.

Човек, който стриктно се придържа към наставленията на писанията, се нарича шстра-чакус. Шстра-чакус означава „този, който гледа с очите на авторитетните писания“. Всъщност всеки човек, който има знание и опит, трябва да гледа на нещата през очите на писанията. Например с невъоръжено око ние виждаме слънцето само като блестящо кълбо, но когато погледнем през призмата на авторитетните книги и другите писания, ще научим, че слънцето е много по-голямо от Земята и е много, много могъщо. Това показва, че с невъоръжени очи не можем да видим нещата в истинската им светлина. Можем да виждаме истински, когато гледаме през призмата на авторитетните книги или с очите на авторитетните учители. И така, въпреки че Ка е Върховната Божествена Личност и вижда съвършено в миналото, в настоящето и в бъдещето, Той винаги се позовавал на писанията, за да даде пример на обикновените хора. Например в Бхагавад-гӣт Ка говори като върховния авторитет, но въпреки това се позовава на Веднта сӯтра и я цитира като авторитетно писание. В Шрӣмад Бхгаватам на шега се казва, че Ка, врагът на Каса, е известен като този, който гледа на всичко през очите на шстрите. Но за да укрепи авторитета си, сега Той гледа гопӣте и с погледа си ги влудява.

Има два вида върховна чистота. Когато човек притежава единия, той може да спасява грешниците. Когато притежава другия, не извършва никакви нечисти дейности. Върховно чист е този, който притежава някое от тези две качества. У Ка можем да открием и двете: Той може да спаси всички грешни обусловени души и в същото време никога не прави нищо, което би могло да го замърси.

За това говори Видура, докато се опитва да помогне на по-големия си брат Дхтарра да се освободи от семейните привързаности: „Скъпи братко, просто съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Ка, когото великите мъдреци и святи личности обожават с красиви и мъдри стихове. Ка е върховният спасител сред всички спасители. Без съмнение Шива и Брахм са велики полубогове, но те не могат да спасят никого, ако не се уповават на милостта на Ка“. Затова Видура посъветвал по-големия си брат да съсредоточи ума си върху Ка и да обожава единствено него. Ако човек просто възпява святото име на Ка, това свято име ще изгрее в сърцето му като могъщо слънце, което веднага ще разпръсне мрака на невежеството. Видура посъветвал Дхтарра винаги да мисли за Ка, за да може да изхвърли от сърцето си цялата мръсотия на греховните дейности. А в Бхагавад-гӣт Арджуна нарича Ка пара брахма пара дхма павитрам – най-чистият. Има и много други примери, които показват върховната чистота на Ка.

Човек, който може напълно да владее сетивата си, се нарича вашӣ. В тази връзка в Шрӣмад Бхгаватам се казва: „Шестнайсетте хиляди съпруги на Ка бяха така необикновено красиви, че усмивките им и срамежливостта им можеха да покорят ума дори на велики полубогове като Шива. Но въпреки неотразимата си женственост те не можеха по никакъв начин да възбудят ума на Ка“. Всяка една от хилядите съпруги на Ка мислела, че е покорила Ка с женствената си красота, но в действителност съвсем не било така. Следователно Ка е върховният господар на сетивата; това се признава и в Бхагавад-гӣт, където Той е наречен Хӣкеша, повелителят на сетивата.

Решителен е този, който не спира да работи, докато не постигне желаната си цел.

Веднъж Ка се сражавал с цар Джмбавн, за да вземе от него скъпоценния камък Сямантака. Царят се опитал да се скрие в гората, но Ка не се обезсърчил. Той с неотклонна решителност преследвал царя и накрая извоювал скъпоценния накит.

Търпелив е този, който мълчаливо понася всички несгоди дори когато те изглеждат непоносими.

Когато Ка живеел в дома на духовния си учител, заради своя гуру Той понасял с готовност всякакви изпитания, въпреки че тялото му било много нежно. Ученикът е длъжен да служи на духовния си учител въпреки всички трудности. Ученикът, който живее в дома на духовния си учител, трябва да проси милостиня от врата на врата и всичката да я носи на духовния си учител. Когато дойде време за прасдам, духовният учител вика всички ученици да дойдат да ядат. В писанията се казва, че ако учителят случайно забрави да повика някого, този ден пропуснатият ученик трябва да гладува; той не може да яде сам. Има много подобни правила. Освен това Ка понякога ходел в гората да събира сухи дърва и съчки за горене.

Всепрощаващ се нарича този, който спокойно може да понесе всички оскърбления от страна на противниците си.

Това качество на Бог Ка е описано в Шишупла вадха, в разказа за това, как Той забранил да убиват Шишупла. Цар Шишупла управлявал царството Чеди и макар че бил братовчед на Ка, винаги се отнасял с ненавист към него. Всеки път, когато се срещнели, Шишупла се опитвал да оскърби Ка и го наричал с най-неприлични думи. На жертвената арена, където Махрджа Юдхихира извършвал церемонията Рджасӯя, Шишупла пак започнал да оскърбява Бог Ка, но Ка не му обърнал никакво внимание и не казал нищо. Някои хора скочили, готови да убият Шишупла, но Ка ги възпрял. Той бил толкова снизходителен! Казва се, че когато в небето гърмят гръмотевици, лъвът им отвръща с могъщ рев, но на лая на глупавите чакали не обръща никакво внимание.

Шрӣ мунчря възхвалява всепрощаващата природа на Ка със следните думи: „Скъпи Бог Рмачандра, Ти си толкова милостив, че прости на враната, която се опита да забие ноктите си в гърдите на Джнакӣ, веднага щом тя се поклони в нозете Ти“. Веднъж небесният цар Индра се превърнал във врана и нападнал Сӣт (Джнакӣ), съпругата на Бог Рмачандра, като я ударил в гърдите. Това било голямо оскърбление към вселенската майка Сӣт и Бог Рмачандра щял да убие враната на място. Но Той ѝ простил, когато тя му се поклонила. По-нататък в молитвата си Шрӣ мунчря казва, че Бог Ка е по-милостив дори и от Бог Рмачандра, защото Шишупла постоянно го оскърбявал – не само в един живот, а в продължение на цели три живота, – и въпреки това Ка бил толкова милостив, че дарил Шишупла с освобождение, което му позволявало да се слее с битието на Бога. Това показва, че целта на монистите – да се слеят със сиянието на Върховния – не е много трудно постижима. Личности като Шишупла, които винаги се отнасяли с ненавист към Ка, също постигнали такова освобождение.

Човек, който не разкрива ума си пред всеки и чиито мисли и намерения трудно могат да се разберат, се нарича сдържан. Веднъж Брахм обидил Бог Шрӣ Ка, а после го помолил да му прости. Но въпреки че му отдавал прекрасни молитви, никак не можел да разбере дали Ка е доволен или все още не може да му прости. С други думи, Ка бил толкова сдържан, че не отдал голямо значение на молитвите на Брахм. Друг пример за сдържаността на Ка откриваме в любовните му взаимоотношения с Рдхрӣ. Ка никога не казвал нищо за любовните си отношения с Рдхрӣ. Той бил толкова непроницаем, че дори Баладева, който бил негов по-голям брат и постоянен спътник, не можел да разбере превъплъщенията на Ка.

Самодостатъчен е този, който винаги е удовлетворен вътре в себе си, не копнее за нищо и не се разстройва дори когато има сериозни основания за това.

Пример за това качество на Ка откриваме в случая, когато Той, Арджуна и Бхӣма отишли да предизвикат Джарсандха, страшния цар на Магадха. Тогава Ка отстъпил на Бхӣма правото да убие Джарсандха. Оттук можем да разберем, че Ка никога не копнее за слава, въпреки че никой не е по-прославен от него.

Пример за невъзмутимостта на Ка виждаме в историята с Шишупла, който започнал да го оскърбява. Всички царе и брхмаи, събрали се на жертвената арена на Махрджа Юдхихира, се възмутили и веднага поискали да удовлетворят Ка с прекрасни молитви. Но те не забелязали у него ни най-малък признак на вълнение.

Безпристрастен е този, който е свободен от привързаност и завист.

Пример за безпристрастието на Ка се дава в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (16.33), където се разказва как Ка наказал Клия, стоглавата змия. Докато Той сурово го наказвал, всичките съпруги на Клия пристигнали при него и започнали да му се молят: „О, Господи, Ти дойде, за да накажеш всички демонични създания. Клия, нашият съпруг, е голям грешник и напълно заслужава наказанието Ти. Ние знаем, че наказанието, което отсъждаш на враговете си, не се различава от отношението Ти към собствените Ти синове. Знаем, че Ти наказа това жалко създание за негово собствено добро“.

В една друга молитва се казва: „Скъпи Боже Ка, Ти си най-достойният от династията Куру. Ти си толкова безпристрастен, че ще възнаградиш врага си, ако го е заслужил, и ще накажеш сина си, ако се е провинил. Това е твое задължение, защото Ти си върховният творец на вселените. Ти нямаш пристрастия. Този, който вижда някакво пристрастие у тебе, със сигурност греши“.

Щедър се нарича човекът, който е великодушен и благосклонен.

Когато Ка царувал в Дврак, Той бил безкрайно щедър и раздавал богатства, без да се скъпи. Всъщност щедростта му в Дврак била толкова изумителна, че надминавала дори духовното царство с цялото му великолепие, чинтмаи (философския камък), дърветата на желанията и кравите сурабхи. В духовното царство на Бог Ка – Голока Вндвана – има крави сурабхи, които могат да дават неограничено количество мляко. Там има дървета на желанията, от които човек може да си вземе каквито поиска плодове и колкото поиска. Земята е от философски камък, който превръща желязото в злато, щом се докосне до него. С други думи, духовното царство, вечната обител на Ка, е необикновено богато и великолепно, но когато Ка бил в Дврак, щедростта му надминавала дори богатствата на Голока Вндвана. Където и да отиде Ка, там веднага се появява и безкрайното богатство на Голока Вндвана.

Говори се също, че когато Бог Ка живеел в Дврак, Той се разширил в 16 108 форми и всяка една от тях живеела в отделен дворец с някоя царица. Освен че живеел щастливо с цариците си в тези дворци, във всеки дворец Ка ежедневно раздавал като милостиня 13 054 крави, целите украсени със скъпоценни накити и богати покривала. Всеки ден от всички 16 108 дворци Той раздавал по 13 054 крави. Това означава, че всеки ден раздавал 13 054 х 16 108 крави. Никой не може да прецени истинската стойност на такъв огромен брой крави, но така били устроени всекидневните дейности на Ка, докато управлявал Дврак.

Религиозен се нарича човекът, който живее според религиозните предписания на шстрите и учи и другите на това. Не е достатъчно човек само да изповядва някаква вяра, за да се нарече религиозен. Той трябва и да действа в съответствие с религиозните принципи и с личния си пример да учи другите. Само този човек може да бъде наречен религиозен.

Докато Ка бил на тази планета, никой не престъпвал религиозните закони. Във връзка с това веднъж Нрада Муни се пошегувал с Ка: „О, Господарю на пастирчетата, твоите бикове (биковете са символ на религията) са пасли на пасището и са изяли всичката трева на безбожието!“. Казано другояче, по милостта на Ка устоите на религията били толкова здрави, че не можело да се открият никакви нерелигиозни дейности.

Казва се, че Ка постоянно извършвал жертвоприношения и канел на тях полубоговете от висшите планетарни системи, поради което съпругите им почти постоянно стояли самотни у дома си. Тогава съпругите на полубоговете, които тъгували за съпрузите си, започнали да се молят да се появи Буда, деветата инкарнация на Ка, която идва в епохата на Кали. С други думи, вместо да се радват, че Бог Ка е дошъл, те се молели да дойде Буда (деветата инкарнация), защото той трябвало да спре всички обредни церемонии и жертвоприношения, препоръчвани от Ведите, за да попречи на убиването на животните. Съпругите на полубоговете си мислели, че ако дойде Буда, всички жертвоприношения ще спрат и съпрузите им повече няма да ходят по такива церемонии и да ги оставят самички вкъщи.

Понякога хората питат защо полубоговете от висшите планетарни системи вече не идват на Земята. Отговорът е много прост. След появяването на Буда, който осъдил жертвоприношенията, за да спре убиването на животните, на тази планета никой вече не извършва жертвоприношения и затова полубоговете не смятат за нужно да идват.