ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ШЕСТА

Някои от нещата, които дават тласък на екстатичната любов към Ка или я усилват, са трансценденталните качества на Ка, необикновените му дейности, усмихнатото му лице, дрехите и гирляндите му, флейтата му, неговият биволски рог, звънчетата по нозете му, раковината му, следите от стъпките му, местата на забавленията му (например Вндвана), любимото му растение (туласӣ), неговите предани и специалните дни, в които трябва да се помни Ка. Към тези дни се отнасят например дните на Екдашӣ, които се падат два пъти в месеца – на единадесетия ден след всяко пълнолуние и новолуние. Тогава всички предани постят до следващото утро и непрекъснато възпяват величието на Бога.

Трансценденталните качества на Ка се разделят на три групи: качествата на трансценденталното му тяло, качествата на трансценденталните му слова и качествата на трансценденталния му ум.

Възрастта на Ка, трансценденталните му външни черти, красотата му и нежността му са качества, които се отнасят до тялото му. Тъй като между Ка и тялото му няма разлика, качествата, които се отнасят до тялото му, са равни на самия Ка. Но понеже тези качества усилват екстатичната любов на преданите, ние ги разглеждаме отделно, като причини за тази любов. Ако човек е привлечен от качествата на Ка, това означава, че е привлечен от самия Ка, защото между Ка и качествата му няма никаква разлика. Името на Ка също е Ка. Славата на Ка също е Ка. Обкръжението на Ка също е Ка. Всичко, което е свързано с Ка и усилва любовта към него, е Ка, но за да можем да разберем по-добре тези въпроси, разглеждаме нещата поотделно.

Ка е изворът на цялото трансцендентално удоволствие. Следователно това, което ни подтиква да обичаме Ка, също е Ка, макар на пръв поглед да е различно от него. На специалния език на санскритските термини такива качества на Ка, като славата и името му, се наричат както извор на любовта към Ка, така и фактор, който стимулира тази любов.

Във възрастта на Ка се очертават три периода. Първият, който започва от деня на появяването му и продължава до петата му година, се нарича каумра. След това е паугаа – от началото на шестата до края на десетата му година. А периодът от единадесетата до края на петнадесетата година се нарича каишора. След като навлезе в шестнадесетата си година, Ка вече се нарича яувана, младеж, и оттук нататък спира да мени възрастта си.

Трансценденталните си забавления Ка извършва най-вече през периодите каумра, паугаа и каишора. Нежните си забавления с родителите си Той показва през възрастта каумра. Приятелството му с пастирчетата се проявява през периода паугаа, а отношенията му с гопӣте – във възрастта каишора. Забавленията на Ка във Вндвана приключват с края на петнадесетата му година. След това Той отива в Матхур и в Дврак, където извършва останалите си забавления.

В Бхакти-расмта синдху Шрӣла Рӯпа Госвмӣ много живо обрисува Ка, извора на вечно наслаждение. Ето някои моменти от това описание.

Възрастта на Ка каишора се дели на три периода. В началото на каишора, т.е. в началото на единадесетата година на Ка, сиянието на тялото му става толкова ярко, че се превръща в стимул на екстатичната любов. Тогава очите му са очертани от розова ивичка, а по тялото му се появява нежен мъх. Когато описвала на приятелката си този ранен стадий от възрастта каишора, Кундалат, една от жителките на Вндвана, казала: „Скъпа моя, забелязвам у Ка една необикновена красота. Мургавият цвят на кожата му напомня скъпоценния камък индранӣла. Очите му са червеникави и по тялото му се появява нежен мъх. Всичко това го прави необикновено красив“.

В тази връзка в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (21.5) Шукадева Госвмӣ казва на цар Парӣкит: „Скъпи царю, ще се опитам да ти разкажа как гопӣте бяха потопени в мисли за Ка. Гопӣте си представяха как Ка се облича като танцьор и влиза в гората на Вндвана, а по земята остават следите му. Те си представяха Ка с шлем на главата, в който е втъкнато пауново перо, с обици на ушите и със златисти дрехи, обшити със скъпоценни камъни и перли. Те си представяха още как Ка свири на флейтата си, а всички пастирчета възпяват величието му“. Така се описва медитацията, с която се занимавали гопӣте.

Понякога те мислели за меките нокти на Ка, за игривите му вежди и за зъбите му, които имали кафеникав цвят, защото Той често дъвчел бетелови ядки. Една гопӣ го описвала така на приятелката си: „Скъпа моя, виж само колко прекрасен е станал врагът на Агха! Веждите му са като веждите на Купидон и постоянно играят насам-натам, сякаш танцуват. Върховете на ноктите му са нежни като изсъхнали бамбукови листа. Зъбите му са розови, затова ти се струва, че Той ей сега ще се разгневи. Кое младо момиче ще устои на красотата му! Как девойките да не се боят, че ще станат жертва на тази хубост!“.

Внд – онази гопӣ, в чиято чест Вндвана носи името си – също описва очарованието на Ка. Тя казвала на Ка: „Скъпи Мдхава, новата Ти усмивка така е покорила сърцата на гопӣте, че те нямат думи да опишат чувствата си! Те са толкова смутени, че не разговарят с никого. Те са така развълнувани, сякаш са пръснали три капки вода върху живота си. Те съвсем са престанали да се надяват на нещо“. В Индия има обичай когато човек умре, тялото му да се поръси с вода. От думите на Внд става ясно, че гопӣте били толкова омагьосани от красотата на Ка, че решили да сложат край на живота си, осъзнавайки, че не могат да изразят чувствата си.

Когато Ка започнал четиринадесетата си година, ръцете и гърдите му станали толкова красиви, че не можели да се опишат с думи, а тялото му било просто прелестно. Когато навършил тринадесет години, бедрата на Ка надминавали по хубост слонските хоботи, изпъкналите му гърди съперничели на портите от скъпоценни камъни, а двете му ръце били по-силни и от тежките резета на портите. Кой може да опише тези прелести на Ка? Особеното очарование на тялото му идвало от нежната му усмивка, от неспокойните му очи и от песните му, които омагьосвали целия свят. Това са отличителните черти на Ка в тази възраст.

Казва се още, че когато достигнал тази възраст, Ка проявил такава телесна красота, че неспокойните му очи станали играчка на бога на любовта, а нежната му усмивка наподобявала млад лотосов цвят. Омайните звуци на песните му били тежко изпитание за младите момичета, които трябвало да останат добродетелни и верни на съпрузите си.

В тази възраст Ка се наслаждавал на рса-лӣл, показал способността си да се шегува с пастирките и се забавлявал с тях в храсталаците и градините край бреговете на Ямун.

Във връзка с това е казано: „Из цяла Вндвана можеха да се видят отпечатъците от стъпките на Ка и на гопӣте; тук-таме бяха пръснати паунови пера. В храстите из градините можеха да се намерят меки постелки, а на някои места прахът се бе събрал на купчинки след танца на Говинда с гопӣте“. Това са някои от чертите, които Ка показва по време на забавленията си в земята, наречена Вндвана.

Една гопӣ описва привлекателността на Ка в тази възраст по следния начин: „Скъпа приятелко, погледни, върху небето, наречено Ка, е изгряло ярко слънце, което изпива луната на целомъдрието ни. Влечението ни към Ка е толкова силно, че изпепелява лотосовия цвят на благочестието ни. Ние вече губим разум и не можем да решим дали да запазим името си на добродетелни жени, или да станем жертви на красотата на Ка. Скъпа моя, мисля, че животът ни е безнадежден!“.

Във възрастта каишора, която започва от единадесетата и продължава до края на петнадесетата година, върху ръцете, нозете и бедрата на Ка се появяват три разделителни линии. В тази възраст гръдният кош на Ка съперничи по хубост с планина от скъпоценни камъни мараката, прелестта на ръцете му засенчва красотата на колоните от скъпоценния камък индранӣла, трите гънки на кръста му са по-прекрасни и от вълните на река Ямун, а бедрата му са по-хубави от красиви банани. Една гопӣ казвала: „Ка е толкова прекрасен с изключителните черти на тялото си! Винаги мисля за него и го моля да ме защити, защото Той е убиецът на всички демони“.

Смисълът на тези думи се заключава в това, че гопӣте сравнявали стремежа си към Ка с нападенията на демони. Но за да преодолеят влечението си към красотата на Ка, те се надявали пак на Ка, защото Той е убиецът на всички демони. И така, гопӣте били напълно объркани, защото, от една страна, били пленени от красотата на Ка, а, от друга, имали нужда от помощта на Ка, за да прогонят демона на това влечение.

Думата каишора може да се преведе като „юношество“. В края на тази възраст на Ка всички гопӣ казали: „Ка убива привлекателността на бога на любовта и унищожава търпението на всички току-що омъжили се момичета. Красотата на тялото му е достигнала такова съвършенство, че от всяка нейна черта като че ли струи най-изящен художествен вкус. Танцуващите му очи затъмняват блясъка и на най-опитните танцьори. Не съществува повече нищо, което да може да се сравни с красотата на Ка“. Затова мъдрите учени наричат тялото на Ка в тази възраст нава-яувана, най-свежа и вечно нова младост. Когато Ка достигнал тази възраст, все по-голямо място в забавленията му започнали да заемат любовните отношения с гопӣте и други подобни игри.

Любовните взаимоотношения имат шест страни: помиряване, кавга, приготвяне за среща с любимия, прекарване на времето с любимия, раздяла и издръжка. Бог Ка имал цяла империя от тези шест страни и бил в нея управляващият принц. Някъде Той се карал с младите момичета, другаде ги драскал с ноктите на папагалите, на трето място бързал за среща с гопӣте, на четвърто уреждал чрез приятелите си пастирите гопӣте да го приемат.

Някои гопӣ му казвали: „Скъпи Ка, младостта Ти те е направила духовен учител на тези млади момичета. Ти ги учиш как да си шушукат помежду си. Учиш ги как да отдават тържествени молитви и в същото време да лъжат съпрузите си и да идват при теб нощем в градините, без да обръщат внимание на поученията на домашните си. Ти ги влудяваш със звуците на вълшебната си флейта и като техен учител им преподаваш най-големите тънкости от любовните отношения“.

Казва се, че дори когато бил на пет години, Ка показвал жизненост на младеж. Но учените не обясняват тази жизненост, защото тя не се проявява в подходяща възраст. Ка бил красив – всяка част от тялото му била съвършено оформена, без никакви недостатъци. Съвършените му черти са описани по следния начин: „Скъпи враже на Каса, големите Ти очи, изпъкналите Ти гърди, ръцете Ти, които са като две колони, и тънкият Ти кръст покоряват всички красиви лотосооки момичета“. Накитите по тялото на Ка не подчертавали красотата му; тъкмо обратното, Ка ги разкрасявал.

Човек се нарича нежен, ако не може да търпи допира дори на най-мекото нещо. Всяка част от тялото на Ка била толкова нежна, че когато Той се докосвал до младите листа, цветът на кожата му на това място се променял. В тази възраст усилията на Ка били насочени главно към уреждането на танца рса, както и към унищожаването на демоните в гората на Вндвана. Докато Ка се наслаждавал с момчетата и момичетата в гората на Вндвана, Каса изпращал свои съюзници да погубят Ка. И Ка показвал силата си, като ги убивал.

Обикновено Ка се облича с четири дрехи: риза, тюрбан, пояс и дреха, която покрива долната част на тялото му. Във Вндвана Той носел най-често червеникави дрехи, златиста риза и оранжев тюрбан. Различните пояси и пленителната му усмивка постоянно усилвали трансценденталното блаженство на спътниците му. Дрехите на Ка са богати и великолепни. Както покриват малките слончета с ярки платове, така различните части от тялото на Ка били покрити с разкошни пъстри дрехи.

калпа се отнася до мекотата на косата на Ка, нагизденото му тяло, намазано със сандалов балсам и окичено с гирлянди от цветя, неговия тилак и бетеловите ядки, които дъвче. Ка винаги бил украсен с тези видове калпа. Някога косата на Ка била украсена с цветя, поставени върху главата му, друг път тя се спускала по гърба му – Ка сресвал косата си по най-различни начини. Що се отнася до балсама по тялото му, обикновено сандаловата паста е бяла, но когато се смеси с шафранена боя, става жълта.

Ка носел на шията си гирлянд, наречен ваиджаянтӣ. Този гирлянд се правел от цветя, които трябвало да са поне пет различни цвята. Той винаги стигал до коленете или до нозете на Ка. Освен този гирлянд, Ка носел и други гирлянди – понякога си слагал гирлянд от цветя на главата, друг път носел гирлянд, който се спускал до гърдите му. А различните части от тялото му били изписани с оцветена сандалова паста.

Обръщайки се към приятелката си, една гопӣ възхвалявала външността на Ка. Тя се възхищавала от мургавата му кожа, от червеникавия оттенък на бетела, който усилвал красотата му стотици пъти, от къдравата му коса, от червените точки кукум* по тялото му и от тилака на челото му.

Шлемът на Ка, обиците, огърлицата, четирите му вида дрехи, украшенията по главата му, пръстените по ръцете му, звънчетата на глезените му и флейтата му – всичко това са все различни накити на Ка. С несравнимия си шлем, с диамантените си обици, с перлената си огърлица, с гривните, бродираните дрехи и красивите пръстени по ръцете си Ка, врагът на Агха, винаги бил много красив.

Понякога наричат Ка вана-млӣ. Вана означава „гора“, млӣ – „градинар“, а вана-млӣ е човекът, който винаги украсява тялото си с цветя и гирлянди. Ка ходел облечен по този начин не само във Вндвана; така бил облечен и на бойното поле Курукетра. Когато видели тези пъстри дрехи и гирляндите му от най-различни цветя, някои велики мъдреци му отдали следните молитви: „Бог Ка отива на бойното поле Курукетра не за да се бие, а за да облагодетелства с присъствието си всички предани“.

Казва се, че звуците от този изумителен инструмент могат да прекъснат медитацията и на най-великите мъдреци. Така Ка предизвиквал бога на любовта, разпространявайки трансценденталното си величие по целия свят.

Ка използвал три вида флейти: веу, муралӣ и вашӣ. Веу е много малка флейта, не по-дълга от петнадесет сантиметра, която има шест дупчици за свирене. Муралӣ е дълга около четиридесет и пет сантиметра, има един отвор в края и четири върху самата флейта. От тази флейта могат да се изтръгват много омайни звуци. Вашӣ е дълга около четиридесет сантиметра, с девет дупки. Ка свирел на една или на друга от тези три флейти в зависимост от ситуацията. Той имал и една по-дълга вашӣ, която се наричала махнанд или саммохинӣ. Имал и една още по-дълга вашӣ, която се наричала кариӣ, а нандинӣ била по-дълга дори от нея. Флейтата нандинӣ доставя огромно удоволствие на пастирчетата; за нея има специално название – вашулӣ. Някои от тези флейти били украсени със скъпоценни камъни, други били направени от мрамор, а трети – от кух бамбук. Флейтата от скъпоценни камъни се нарича саммохинӣ, а флейтата от злато – кариӣ.

Ка използвал биволски рог, за да свири с него като с тръба. Този инструмент винаги бил много добре излъскан, обхванат от златни пръстени и с отвор по средата. Тези инструменти се споменават в алегорията, свързана с една гопӣ на име Трвалӣ. Трвалӣ била ухапана от най-отровната змия – флейтата на Ка. Тогава, за да се спаси от отровата, тя пила от млякото, изливащо се от биволския рог в ръката на Ка. Но вместо да отслабне, действието на отровата се усилило хилядократно. Тази гопӣ получила най-тежки отравяния.

Веднъж една гопӣ казала на приятелката си: „Скъпа моя, когато чух звука на звънчетата по нозете на Шрӣ Ка, искаше ми се веднага да изскоча от къщи, за да го видя. Но за голямо нещастие, точно по това време нашите си бяха вкъщи и не можех да изляза“.

Раковината на Ка се нарича Пчаджаня. За нея се споменава в Бхагавад-гӣт. Ка я надул преди битката при Курукетра. Казва се, че когато Бог Ка затръби с трансценденталната си раковина, съпругите на демоните помятат, а върху съпругите на полубоговете се изсипват всички благословии. Така могъщият звук от раковината на Ка обикаля целия свят.

В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че когато Акрӯра, който завел Ка от Вндвана в Матхур, видял стъпките на Ка по земята на Вндвана, екстатичната му любов към него така се усилила, че космите по тялото му настръхнали. Очите му се напълнили със сълзи и в екстаз той скочил от колесницата и се проснал на земята, непрекъснато повтаряйки: „Колко прекрасно е това! Колко е прекрасно!“.

Подобни чувства изпитали гопӣте, когато отишли на брега на Ямун и видели в прахта следите на Ка. Когато Ка се разхождал из земите на Вндвана, в прахта се отпечатвали знаците по стъпалата му (знаме, мълния, риба, пръчка за подкарване на слонове и лотос). Гопӣте замирали просто като виждали тези следи в пръстта.

Един предан възкликва: „О, все още не съм посетил прекрасните места, където са преминали забавленията на Бога. Но дори само като чуя името Матхур, сърцето ми прелива от щастие!“.

Бог Ка много обича листата и цветните пъпки от туласӣ. Обикновено те се предлагат в лотосовите нозе на Ка. Затова един предан веднъж молел цветните пъпки да му разкажат нещо за лотосовите нозе на Бога. Той се надявал, че напъпилите цветчета от туласӣ ще знаят нещо за славата на лотосовите нозе на Бог Шрӣ Ка.

Понякога човек може да се изпълни с щастие само защото е видял предан на Бога. Когато Дхрува Махрджа видял двамата спътници на Нряа да се приближават към него, той веднага се изправил на крака, подтикван от искрено уважение и преданост, и застанал пред тях с допрени длани. Но понеже в него се била надигнала екстатична любов, той не могъл да ги посрещне както трябва.

Една гопӣ се обърнала към Субала, приятеля на Ка: „Скъпи Субала, знам, че Ка ти е приятел и че ти винаги се смееш и се шегуваш с него. Онзиден ви видях заедно. Ти бе облегнал ръка на рамото му и двамата щастливо се усмихвахте. Когато ви видях отдалече да стоите така, очите ми се напълниха със сълзи“.

Има много неща, казани за празничните дни, които са свързани с различните дейности на Ка. Един от тези дни е Джанмамӣ, рожденият ден на Ка. Този ден е най-големият празник за преданите и се чества с голяма тържественост във всеки индийски дом. Понякога дори хората, които изповядват други религии, се възползват от този благоприятен ден и се наслаждават на празничните му церемонии. Екстатичната любов към Ка се усилва и от дните Екдашӣ – други празнични дни, свързани с Ка.