ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И СЕДМА

Признаците, които се появяват в тялото на предания, когато той изпитва екстатична любов към Ка, се наричат анубхва. Ето някои примери за анубхва: танцуване, търкаляне по земята, много силно пеене, изпъване на тялото, плачене на глас, прозяване, тежко дишане, пренебрегване присъствието на другите, силно слюноотделяне, безумен смях, въртене на главата и оригване. Когато екстатичната любов избликне с такава необикновена сила, че се проявят всички тези признаци, човек чувства трансцендентално облекчение.

Посочените признаци се разделят на две групи: едната се нарича шӣта, а другата – кепаа. Когато преданият се прозява, признаците се наричат шӣта, а когато танцува, се наричат кепаа.

Докато наблюдавал танца рса, който Бог Ка танцувал с гопӣте, Шива съзрял красивото лице на Ка и тутакси скочил да танцува и да удря малкия си барабан иима. Към танцуващия в екстаз Шива се присъединил най-големият му син Гаеша.

В Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (1.32) Видура пита Уддхава: „Скъпи приятелю, как е Акрӯра? Той не само е мъдър учен и напълно праведен, но е и предан на Бог Ка. Той изпитва към Ка такава екстатична любов, че съм го виждал да се търкаля като безумен в прахта, където са се отпечатали стъпките на Ка“. А една гопӣ изпратила бележка на Ка, че Рдхрӣ толкова силно страда от раздялата си с него и е така омагьосана от благоуханието на гирляндите му, че се търкаля по земята и с това наранява нежното си тяло.

Една гопӣ казала на Ка, че когато веднъж Шрӣмати Рдхрӣ възпявала величието му, тя омаяла приятелките си до такава степен, че те се вцепенили и онемели. В същото време камъните наоколо започнали да се топят от екстатична любов.

Веднъж Нрада Муни пеел мантрата Харе Ка толкова силно, че се почувствало появяването на Бог Нсиха. От това всички демони се разбягали в различни посоки.

Когато Нрада, който носи вӣ, си спомня в силен екстаз за своя Бог Ка, понякога той изпъва тялото си толкова силно, че свещеният му шнур се къса.

Веднъж една гопӣ казала на Ка: „Скъпи сине на Нанда Махрджа, звукът на флейтата Ти изпълва сърцето на Шрӣматӣ Рдхрӣ със скръб и страх и тя плаче с треперещ глас като птицата курарӣ“.

Като чуе звуците от флейтата на Ка, Шива изпада в пълно изумление и оглася космоса с такъв силен плач, че унищожава демоните, а сърцата на преданите изпълва с радост.

Казва се, че цветовете на лотосите се разтварят, когато изгрее кръглата луна. А когато Ка се появи пред Рдхрӣ, от прозявката лицето ѝ разцъфва като разтворен лотосов цвят.

За тежкото дишане се казва следното: „Лалит (една от гопӣте) е досущ като птицата чтакӣ, която пие единствено водата, падаща от дъждовните облаци“. Тук Ка е тъмният облак, а Лалит – птицата чтакӣ. Тя иска да общува единствено с Ка. Сравнението продължава по следния начин: „Както силният вятър понякога разкъсва големия облак, така тежкото дишане на Лалит стана причина тя да загуби Ка, който вече бе изчезнал, когато тя дойде на себе си“.

Пренебрегване присъствието на другите показали съпругите на брхмаите, които извършвали жертвоприношения във Вндвана. Щом научили, че Ка е наблизо, те веднага напуснали домовете си. Те напуснали домовете си и изоставили учените си съпрузи. А съпрузите започнали да обсъждат помежду си: „Колко поразително е влечението към Ка, което накара тези жени да ни изоставят, без да се замислят!“. Такова е въздействието на Ка. Всеки един, който се привърже към Ка, може да се изтръгне от оковите на раждането и смъртта, които са като заключените домове, напуснати от съпругите на брхмаите.

В Падвалӣ някои предани казват: „Не ни интересуват никакви хора! Нека даже ни се подиграват – ние пак няма да им обръщаме внимание. Просто ще се наслаждаваме на трансценденталното блаженство, като повтаряме Харе Ка, ще се търкаляме по земята и ще танцуваме в екстаз. Така вечно ще се наслаждаваме на трансценденталното блаженство“.

Като пример за потичане на слюнка от устата се посочват случаи с Нрада Муни – когато повтарял мантрата Харе Ка, понякога той заставал напълно вцепенен и от устата му се процеждала слюнка.

Когато преданият се смее високо като побъркан, това се дължи на необикновено вълнение, породено в сърцето му от екстатичната любов. Този безумен смях се нарича аа-хса и е проявление на особено сърдечно състояние. Любовта на предания, изпаднал в такова състояние, намира израз през устните му. Преливащите се звънливи звуци могат да се оприличат на цветовете, които се сипят от растението на предаността, израснало в сърцето на предания. В Чайтаня чаритмта преданото служене на Бога също се сравнява с растение, което стига до лотосовите нозе на Ка в Голока Вндвана.

Една гопӣ казала на приятелката си: „Като че ли Бог Ка, врагът на демона Агха, е пуснал от устата си вихрушка, която вече върти главата ти и много скоро ще направи същото и с останалите лотосооки гопӣ“.

Понякога оригването също е признак на екстатична любов към Ка. Доказателство за това откриваме в думите на Паурамсӣ към една плачеща приятелка на Рдхрӣ: „Скъпа щерко, не се тревожи, че Шрӣматӣ Рдхрӣ се оригва. Аз знам лек срещу това. Не плачи така. Тя не се оригва заради лошо храносмилане. Това е признак за екстатична любов към Ка. Не се вълнувай, ще направя така, че веднага да изчезне“. Тези думи на Паурамсӣ доказват, че екстатичната любов към Ка понякога намира израз в оригване.

Друг път като реакция от екстатичната любов към Ка цялото тяло трепери и някои от частите му започват обилно да кървят. Но тези признаци се срещат много рядко, затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ не се спира подробно на тях.