ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ОСМА

Когато преданият постоянно е под въздействието на силната любов към Ка, непосредствено общувайки с него (или дори когато е на известно разстояние от него), това негово състояние се нарича същинска екстатична любов. Признаците на същинската екстатична любов могат да се разделят на три групи: влажни, изгорели и изсъхнали.

Влажната същинска екстатична любов, пробуждана от Ка, бива два вида: непосредствена и косвена. Веднъж Рдхрӣ правела гирлянд от цветята кунда, но щом чула звуците от флейтата на Ка, веднага спряла да работи. Това е пример за непосредствения вид влажна същинска любов. Косвената влажна любов се описва по следния начин: Ка, наричан още Пуруоттама, изглежда в очите на майка Яшод така, както облакът в очите на птицата чтакӣ. Когато отвели Ка в Матхур, майка Яшод, обзета от тревога и гняв, започнала да проклина царя на Матхур.

Изгорялата екстатична любов е три вида. За нея може да се даде такъв пример: веднъж майка Яшод сънувала, че в двора на къщата лежи огромната демоница Пӯтан. Тогава тя веднага била обзета от желание да намери Ка.

Когато признаците на екстаза се проявяват в тялото на неотдаден, те се наричат изсъхнали. Неотдадените всъщност са материалисти, но при контакт с чист предан у тях могат да се появят някои признаци на екстаза. Учените предани наричат тези признаци изсъхнали.

Известни са осем признака на същинската екстатична любов: вцепеняване, изпотяване, настръхване на космите по тялото, треперене на гласа, треперене на тялото, променяне цвета на кожата, сълзи и опустошеност.

Рӯпа Госвмӣ обяснява тези осем признака по логичен начин: когато жизнената сила е в съприкосновение със земята, човек се вцепенява; когато същата сила е в контакт с водата, се появяват сълзи; когато тя се допре до огъня, се появява изпотяване; пълното опустошение идва, когато тази сила е в съприкосновение с небето; а когато тя взаимодейства с въздуха, тялото започва да трепери, гласът секва и космите по тялото настръхват.

Понякога признаците се проявяват вътрешно, друг път могат да се забележат и отвън. Чистите предани постоянно ги усещат вътре в себе си, но рядко ги проявяват външно, защото се боят от околните.

Състоянието на пълно вцепенение може да последва от екстатично вълнение, от страх, удивление, скръб или гняв. Този признак се отличава със спиране на речта и на движенията, с чувство за празнота и крайно болезнено усещане за раздяла.

Докато описвал на Видура забавленията на Ка, Уддхава казал: „Гопӣте се вцепениха, когато един ден Ка влезе в оранжерията, преоблечен като градинарка, и започна да ги развеселява със смеха и с шегите си. А когато Ка си отиваше, те го гледаха с такъв екстаз, сякаш сърцата и очите им го следваха“. Тези признаци свидетелстват, че макар гопӣте да не били довършили работата си, останали като вцепенени, обхванати от екстатичната любов.

Друг пример за вцепенение: тълпата борци наобиколила Ка на жертвената арена, издигната от Каса, и тогава майка Девакӣ*, се вцепенила и очите ѝ пресъхнали.

Като пример можем да посочим и удивлението на Брахм. Тази случка е описана в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (13.56). Брахм се вцепенил, когато осъзнал, че това пастирче всъщност е самата Върховна Божествена Личност. Когато видял пастирчетата отново заедно с Ка, всичките му сетива престанали да действат. Брамх бил толкова смаян, че приличал на златна статуя с четири глави. Друг път от удивление се вцепенили жителите на Враджа – те видели как Ка повдигнал хълма Говардхана с лявата си ръка.

Пример за вцепенение, причинено от скръб, откриваме в случая, когато Ка влязъл в корема на демона Баксура. Всички полубогове от висшите планети се вцепенили от мъка. Подобно вцепенение изпитал и Арджуна, когато видял, че Ашваттхм се кани да пусне брахмстрата* си срещу Ка.

В Шрӣмад Бхгаватам е описан пример за изпотяване от възторг. Една гопӣ казала на Рдхрӣ: „Скъпа Рдхрӣ, напразно кориш слънчевата светлина. Аз знам, че Ти се изпотяваш само защото страстното Ти желание да видиш Ка е станало нетърпимо силно“.

Изпотяване, причинено от страх, се появило у Рактака, един от слугите на Ка. Един ден Ка се преоблякъл като Абхиманю, съпруга на Рдхрӣ. На Абхиманю никак не му се харесвало, че Рдхрӣ се среща с Ка. Затова когато Рактака видял Ка в дрехите на Абхиманю, но не могъл да го разпознае, започнал да му се кара на висок глас. Накрая обаче той разбрал, че това е Ка, и се изпотил. Това изпотяване било предизвикано от страх.

Изпотяване от гняв можем да открием у Гаруа, орела, който носи Виу. Веднъж небесният цар Индра изпратил над Вндвана проливни дъждове. Гаруа наблюдавал това отвисоко, над самите облаци, и от гняв започнал да се поти.

Настръхване на космите по тялото откриваме в случая, когато майка Яшод видяла в устата на Ка всички планетарни системи на вселената. Тя помолила Ка да си отвори широко устата, защото искала да види дали е ял пръст. Но когато Ка отворил уста, тя видяла вътре цялата земя и много други планети. Това накарало космите по тялото ѝ да настръхнат.

Пример за настръхване на космите от възторг наблюдаваме в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (30.10), където се описва танца рса с гопӣте. По време на този танц Ка изведнъж изчезнал заедно с Рдхрӣ. Гопӣте започнали да го търсят. Тогава те казали на земята: „Скъпа Земьо, колко ли отречения си преминала, за да заслужиш лотосовите нозе на Ка постоянно да докосват повърхността ти. Ти цялата ликуваш – ето, дърветата и растенията, които са като косми по тялото ти, са се изправили от радост. Кажи, кога за пръв път почувства тези признаци? Може би се наслаждаваш на това блаженство още от времето, когато те докосна инкарнацията Вмана, или пък от времето, когато те освободи инкарнацията Варха?“.

Понякога Ка и пастирчетата започвали да се бият наужким. Щом Ка надуел рога си в тази игра, Шрӣдм, който бил от противниковата страна, чувствал, че космите по тялото му се изправят. Същото се случило и с Арджуна – когато той видял Ка в гигантската му вселенска форма, космите по тялото му настръхнали.

Когато Ка се канел да отпътува за Матхур с колесницата на Акрӯра, Яшод и гопӣте се опитали да му попречат да замине и застанали насред пътя, а Рдхрӣ била толкова разтревожена, че с треперещ от вълнение глас умолявала майка Яшод да спре Акрӯра.

Треперене на гласа от удивление наблюдаваме у Брахм. В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (13.64) се казва, че след като се поклонил на Бог Ка, Брахм се изправил и започнал да му се моли с треперещ глас.

Пак в Десета песен (29.30) откриваме друг пример за треперене на гласа. Когато гопӣте отишли при Ка, подтиквани от желанието си да танцуват с него, Той ги помолил да се върнат по домовете си при своите съпрузи. Гопӣте изглеждали много разсърдени и заговорили на Ка с треперещи гласове.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (39.56 – 57) се описва как гласът на Акрӯра се разтреперал от радост, когато той видял във водите на река Ямун всички планети Вайкуха. Щом разбрал, че Ка е Върховната Божествена Личност, Акрӯра се поклонил в лотосовите му нозе, допрял длани и започнал да се моли с треперещ глас.

Има примери и за треперене на гласа от страх. Един от приятелите на Ка го възхвалявал така: „Скъпи приятелю, дадоха флейтата Ти на слугата Ти Патрӣ, а когато го помолих да я върне, гласът му се разтрепера и той целият пожълтя“.

Когато Ка се опитал да плени демона Шакха, Рдхрӣ се разтреперала от страх. Подобно треперене на тялото наблюдаваме и у Сахадева, по-малкия брат на Накула. Сахадева се разтреперал от гняв, когато Шишупла в изстъпление започнал да оскърбява Бога.

Веднъж Рдхрӣ се разтреперала от мъка. Това станало, докато говорела на една от гопӣте: „Недей да си разменяш шеги с това момче, което носи само разочарования! Моля те, кажи му да не се приближава до мен, Той само ни кара да страдаме“.

Понякога отношенията с Ка причиняват такава мъка, че телата на преданите променят цвета си. Затова гопӣте казвали на Бога: „Скъпи Ка, от раздялата с теб всички жители на Вндвана промениха цвета си. Заради това на великия мъдрец Нрада му се стори, че Вндвана е бял остров в млечния океан“.

Когато Ка и Баларма излезли на арената на Каса, тялото на Каса сменило цвета си. Лицето на Индра също се изменило, когато той видял, че Ка спасява жителите на Враджа, като повдига хълма Говардхана. Ако човек чувства изключителен възторг, кожата му почервенява. Но Шрӣла Рӯпа Госвмӣ не обяснява по-подробно това, защото такава промяна на цвета на тялото се среща много рядко.

От очите се изливат сълзи, ако човек изпитва радост, гняв или болка от раздялата. Когато сълзите са много студени, те са предизвикани от радост; когато са горещи, са предизвикани от гняв. Но и в трите случая човек изпитва силна болка при движение на очите, затова те най-често се зачервяват. Освен това очите смъдят и това принуждава човек постоянно да ги търка.

Когато лотосооката Рукмиӣ, първата царица на Ка в Дврак, плачела от екстатична радост, тя никак не обичала сълзите си. В Хари ваша има един откъс, който описва как Сатябхм започнала да пролива сълзи, защото изпитвала много силна любов към Ка.

Друг път сълзите могат да бъдат предизвикани от гняв. По време на жертвоприношението Рджасӯя Шишупла започнал да оскърбява Ка. Тогава от гняв Бхӣма се разплакал. Той понечил още в същия миг да убие Шишупла, но Ка му забранил да прави това и той потъмнял от гняв. Очите му се напълнили с горещи сълзи, както тънкият облак понякога забулва вечерната луна. Щом вечер прозрачен облак лекичко покрие луната, тя изглежда много красива. Когато Бхӣма проливал сълзи от гняв, той също бил много красив.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (60.23) се описва как Рукмиӣ плачела от мъка. Докато разговаряла с Ка, тя се уплашила, че ще трябва да се раздели с него, затова лекичко започнала да чопли земята с червените си нокти, подобни на лотоси. Сълзите ѝ размивали черния грим по очите ѝ и капели върху гърдите ѝ, поръсени с кукум. Рукмиӣ изпитвала такава мъка, че гласът ѝ се задушавал.

Ако човек чувства едновременно щастие и мъка и не знае какво да прави, състоянието му на обърканост се нарича пралая, опустошеност. В това състояние някога той пада на земята и в тялото му се проявяват всички признаци на екстатичната любов. Един път гопӣте търсели Ка. Изведнъж Той изскочил от храстите. От смайване те се вцепенили и останали почти безчувствени. Така те изглеждали много красиви. Това е пример за пралая – опустошеност, която е предизвикана от щастие.

Има примери и за пралая, предизвикана от силна мъка. В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (39.15) Шукадева Госвмӣ казва на цар Парӣкит: „Скъпи царю, когато гопӣте бяха разделени от Ка, те така се потопиха в мисли за него, че всичките им сетива спряха да действат и те престанаха да усещат, сякаш се издигнаха над всички материални условия“.

От всички екстатични признаци, които се появяват в тялото, най-важно значение има вцепенението. Степента на вцепенение определя доколко се възбужда жизнената сила в тялото, а това на свой ред понякога води до появата и на другите признаци на екстатичната любов. Трансценденталните признаци на екстаза се развиват постепенно и в зависимост от степента на развитието си се наричат тлеещи, пламтящи или сияещи. На всяка от тези три степени човек пребивава в продължение на много, много години. Освен това те засягат различни части на тялото. За разлика от сълзите и треперенето на гласа, състоянието на вцепенение обхваща цялото тяло. Сълзите и треперенето на гласа са само локални признаци.

Но понякога сълзите карат очите да се подуват и да избледняват или изместват фокуса на лещите на очите. А треперенето на гласа в някои случаи кара човек да се задушава и да изпитва силно безпокойство. В зависимост от мястото си на проявление признаците на екстаза могат да бъдат съпроводени от съответни местни реакции. Например когато заради треперенето на гласа човек чувства, че гърлото му се задушава, от гърлото може да се изтръгне един звук – „гхура“. Тези звуци задавят гласа. В състояние на силно безпокойство те могат да намерят и друг израз. Всички тези признаци се числят към категорията на изсъхналото същинско състояние, наричано тлеещо, и се проявяват по различен начин.

Понякога по време на празници в чест на забавленията на Ка, т.е. когато преданите се събират заедно, те танцуват в екстаз. Това емоционално състояние се нарича пламтящо.

Нито един от горните признаци не може да се прояви без наличието на основния принцип – силната привързаност към Ка. Когато екстатичните признаци са на стадия на тлеещия екстаз, те могат и да не се проявят външно. Това изпитал свещеникът Гаргамуни, който извършвал някакви обреди в дома на Нанда Махрджа. Щом научил, че Ка е убил демона Агхсура, в очите му се появили сълзи, гърлото му било разтърсено от спазми и пот избила по цялото му тяло. От това красивото лице на Гаргамуни станало още по-хубаво.

Състоянието, при което се проявяват едновременно няколко екстатични признака, се нарича пламтящо. Например един от приятелите на Ка му казал: „Скъпи приятелю, когато чуя звука на флейтата Ти от горските дебри, ръцете ми отмаляват, а очите ми се напълват със сълзи и повече не мога да виждам пауновото Ти перо. Бедрата ми се вцепеняват и не мога да направя нито крачка. Затова, скъпи приятелю, трябва да призная, че от трансценденталната Ти флейта се изливат наистина чудни звуци“.

А една гопӣ казала на друга: „Скъпа моя, когато чух звуците от флейтата на Ка, се опитах да не се поддавам на въздействието им, но не можах да спра треперенето, което обзе цялото ми тяло, и така издадох пред всички вкъщи привързаността си към Ка“.

Когато екстатичните признаци не могат да бъдат удържани и се появяват едновременно в четири-пет разновидности, състоянието на екстатична любов се нарича сияещо. В тази връзка за пример се посочва мъдрецът Нрада. Когато видял пред себе си Бог Ка, тялото му така се вцепенило, че спрял да свири на вӣта си. Гласът му така треперел, че той не бил в състояние да отдаде молитви на Ка, а очите му били пълни със сълзи и не можел да види ясно Ка.

Когато подобни признаци се появили в тялото на Шрӣматӣ Рдхрӣ, някои от приятелките ѝ я упрекнали: „Скъпа приятелко, Ти виниш цветята, че със силното си ухание изкарват сълзи в очите Ти. Упрекваш вятъра за настръхналите косми по тялото си, а за вцепенението, което сковава бедрата Ти, проклинаш дългите разходки в гората. Но трепетът в гласа Ти издава истинската причина: привързаността Ти към Ка!“.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ отбелязва, че състоянието, при което отделните признаци се проявяват с изключителна сила, може да се нарече най-блестящо. Един приятел на Ка например му казал следното: „Скъпи Пӣтмбара, всички жители на Вндвана са плувнали в пот заради раздялата с теб. Те тъжно нареждат и очите им са окъпани в сълзи. Всички те наистина са много объркани“.

Върховното проявление на любовния екстаз се нарича махбхва. То намира израз само у Рдхрӣ, но по-късно, когато Шрӣ Ка Чайтаня се появил, за да изпита любовното настроение на Рдхрӣ, Той също показал признаците на махбхва. В тази връзка Шрӣ Рӯпа Госвмӣ казва, че махбхва се нарича състоянието, при което признаците на екстатичната любов достигат най-ярък блясък.

По-нататък Шрӣла Рӯпа Госвмӣ продължава да анализира проявленията на екстатичната любов, разделяйки ги на четири категории, наречени сттвикбхс.

Понякога имперсоналистите, които всъщност не отдават предано служене, също могат да проявят признаци на екстатична любов, но това състояние не се приема за истински екстаз. То е само отражение. Например понякога във Врасӣ, свещения град на учените-имперсоналисти, можем да видим някой саннсӣ да плаче, докато слуша за величието на Бога. Друг път имперсоналистите повтарят мантрата Харе Ка и танцуват, но целта им всъщност не е да служат на Бога, а да се слеят с него и да потънат в битието му. Затова Рӯпа Госвмӣ казва, че дори ако ефектът от мантруването намери израз в тялото на имперсоналиста, той не трябва да се смята за признак на истинска привързаност. Този ефект е само отражение, подобно на слънчевите зайчета в тъмна стая. Но повтарянето на Харе Ка е толкова прекрасно и трансцендентално, че постепенно разтопява сърцата дори на имперсоналистите. Рӯпа Госвмӣ казва, че симптомите на екстаза у тях са все още само отражение на екстатичната любов, а не истинска любов.

Понякога се случва твърди като камък логици, които нямат никакво отношение към преданото служене и всъщност не разбират трансценденталното величие на Бога, да сядат и да слушат за величието му, да се разтапят и да проливат сълзи. Във връзка с това един предан се обръща към Бога: „Скъпи Мукунда, не съм в състояние да опиша както трябва величието на забавленията Ти. Дори неотдадените, когато слушат за тях, се трогват. Те проливат сълзи и започват да треперят“. Всъщност сърцата на неотдадените не са се разтопили наистина, защото са твърде корави. Но величието на Бога въздейства с такава сила, че понякога заставя дори неотдадените да плачат със сълзи.

Друг път някой неотдаден, който практически изобщо не е привързан към Ка и не следва никакви правила и ограничения, с малко упражняване се научава умело да имитира признаците на предаността, дори и да плаче сред преданите. Но тези сълзи не са белег на истински любовен екстаз. Те са резултат просто на известна практика. Макар че няма нужда да се описват тези отражения на екстатичната любов, все пак Рӯпа Госвмӣ посочва няколко примера за случаи, в които признаците се проявяват, без да има истинско предано служене.