ГЛАВА ТРЕТА

Като общува с махтмите, великите души, които напълно са се посветили на предано служене на Бога, човек може да развие някакво влечение към Шрӣ Ка. Но е възможно в същото време той да продължава да пази силните си привързаности към плодоносните дейности и материалното сетивно наслаждение и да не е готов да премине през различни отречения. Ако обаче такава една личност изпитва постоянно и устойчиво влечение към Ка, тя е достойна да се занимава с предано служене.

Влечението към Ка съзнание, което човек развива, общувайки с чисти предани, е признак за много голяма сполука. Бог Чайтаня потвърждава, че само най-големите щастливци по милостта на истински духовен учител и на Ка получават семето на преданото служене. В тази връзка в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (20.8) Бог Ка казва: „Скъпи Уддхава, само този, на когото му се е паднало изключително щастие, може да развие влечение към мен. И дори ако той не се е откъснал напълно от плодоносните дейности или не е изцяло привързан към преданото служене, това служене много бързо ще даде плодове“.

Преданите могат да се разделят на три категории. Преданите от първата и най-висша категория са описани по следния начин. Те до съвършенство са овладели знанието, изложено в съответните писания, и умело могат да излагат доводи, като се основават на тези писания. Те блестящо могат да представят заключенията на писанията, като се съобразяват с обстоятелствата, и убедително да обосновават пътя на преданото служене в конкретна ситуация. Те са дълбоко убедени, че крайната цел на живота е да се постигне трансцендентално любовно служене към Ка и знаят, че Ка е единственият обект за обожание и любов. Преданите от най-висшата категория са минали през обучение при истински духовен учител, като стриктно са следвали правилата и ограниченията и искрено са му се подчинявали, както изискват свещените писания. Те се числят към най-висшата категория, защото притежават всички качества да проповядват и на свой ред също да станат духовни учители. Те никога не се отклоняват от принципите, дадени от висшите авторитети, и имат твърда вяра в писанията, защото са ги разбрали с помощта на логиката и доказателствата. Когато говорим за логика и доказателства, имаме предвид логика и доказателства, основаващи се на свещените писания. Преданите от първата категория са безразлични към методите на абстрактните разсъждения, с които човек само си губи времето. Иначе казано, за предан от първа класа може да бъде приет този, който е постигнал непоколебима решителност в преданото служене.

Преданите от втората класа се разпознават по следните белези: те невинаги могат да отстояват добре позицията си, позовавайки се на свещените писания, но имат твърда вяра в целта си. Смисълът на това твърдение е, че преданите от втората класа твърдо вярват в пътя на преданото служене на Ка, но понякога в спор с опоненти не успяват да приведат нужните аргументи и да защитят твърденията си с доказателства от свещените писания. Въпреки това обаче те притежават непоколебимо убеждение, че Ка е върховният обект на обожание.

Преданите от третата класа, т.е. начинаещите предани, нямат достатъчно силна вяра и в същото време не познават заключенията на свещените писания. Вярата им може да бъде разколебана от някой, който представи по-силни аргументи или убеждения. За разлика от преданите от втората класа, които не могат да привеждат доказателства и да се позовават на писанията, но въпреки това имат пълна вяра в целта си, начинаещите нямат такава вяра. Затова те се наричат начинаещи предани.

Още по-подробна класификация на преданите е направена в Бхагавад-гӣт. Там се говори за четири вида хора, които започват да отдават предано служене и се обръщат към Бога, за да получат облекчение и удовлетворение: 1) нещастните, 2) тези, които имат нужда от пари, 3) любознателните и 4) мъдрите. Те отиват на местата за поклонение и обожание и се молят на Бога да облекчи материалните им страдания, да подобри материалното им благосъстояние или просто да задоволи любопитството им. Мъдрите хора, които са осъзнали само величието на Бога, също се числят към начинаещите. Те могат да се издигнат до равнището на преданите от втората или даже от първата класа, ако общуват с чисти предани.

Пример за предан от категорията на начинаещите е Махрджа Дхрува. Той искал да получи царството на баща си и затова започнал да отдава предано служене на Бога. Но накрая, когато напълно се пречистил, отказал да приеме от Бога каквото и да било материално възнаграждение. По подобен начин Гаджендра бил изпаднал в тежка беда и се молел на Бог Ка за закрила, а след това станал чист предан. Санака, Сантана, Сананда и Санат-кумра пък се числели към категорията на мъдрите, святи личности и също били привлечени от преданото служене. Нещо подобно се случило и с мъдреците в гората Наимишрая, водени от Шаунака. Те били любознателни и постоянно разпитвали Сӯта Госвмӣ за Ка. По този начин те общували с чист предан и сами станали чисти предани. Такъв е пътят на извисяването. Независимо от положението, в което се намира, ако има щастието да общува с чисти предани, човек много бързо може да достигне равнището на преданите от втората или първата класа.

Тези четири вида предани са описани в седма глава на Бхагавад-гӣт, където се потвърждава, че всички те са благочестиви. Никой не може да стигне до преданото служене, ако не е благочестив. В Бхагавад-гӣт е обяснено, че Ка съзнание могат да приемат само тези, които дълго време са извършвали благочестиви дейности и в чийто живот напълно са престанали да се проявяват греховните последици. Никой друг не може да направи това. В зависимост от благочестието си начинаещите предани се делят на четири групи: нещастните, тези, които имат нужда от пари, любознателните и мъдрите. Ако човек не извършва благочестиви дейности, тогава щом изпадне в бедствено положение, той става агностик, комунист или нещо подобно. Той няма твърда вяра в Бога и затова мисли, че ще може да разреши затрудненията си, като напълно отрече съществуването му.

Бог Ка обяснява в Гӣт, че от тези четири вида начинаещи предани най-скъпи са му мъдрите, защото ако един мъдър човек развие привързаност към Ка, той не иска в замяна нищо материално. Мъдрите хора, които се привързват към Ка, не искат от него никакво възнаграждение: нито да облекчи страданията им, нито да им даде пари. Това означава, че от самото начало привързаността им към Ка се основава малко или много на любовта. Освен това благодарение на мъдростта и на познанията си върху шстрите (писанията) те могат да разберат, че Ка е Върховната Божествена Личност.

В Бхагавад-гӣт се потвърждава, че след много, много раждания, след като човек наистина стане мъдър, той се отдава на Всудева, защото проумява съвършено добре, че Ка (Всудева) е източникът на всичко и причината на всички причини. Затова той остава в лотосовите нозе на Ка и постепенно развива любов към него. Въпреки че най-скъпи на Ка са мъдрите хора, другите също са много велики, защото макар и в нещастие или от нужда, те са се обърнали към Ка, за да намерят удовлетворение. Затова те също биват смятани за махтми – извисени, свободни хора.

Човек не може да обожава Бога постоянно, ако не се е издигнал до положението на гнӣ, учен и мъдър човек. Неинтелигентните или тези, които са загубили интелигентността си под въздействието на м, се привързват към различни полубогове в зависимост от проявленията на природата. Мъдри се наричат тези, които съвършено ясно са разбрали, че са душа, а не тяло. Те са осъзнали, че са дух и че Ка е върховният дух, и затова разбират, че обект на най-близките им взаимоотношения трябва да бъде Ка, а не тялото. Нещастните хора и тези, които се нуждаят от пари, имат материални представи за живота, защото и нещастията, и нуждата от пари са свързани с тялото. Любознателните стоят малко по-високо от тях, но и те все още са на материално равнище. Но мъдрите хора, които се стремят към Ка, знаят до съвършенство, че са души, Брахман, и че Ка е върховната душа, Парабрахман. Те знаят, че душата е подчинена и ограничена, затова винаги трябва да поддържа връзката си с безкрайната върховна душа, Ка. Такива са взаимоотношенията на мъдрия човек с Ка.

Следователно с чисто предано служене може да се занимава този, който се е освободил от телесната представа за живота. В Бхагавад-гӣт също се потвърждава, че само след като е осъзнал Брахман, освободил се е от всички материални безпокойства и гледа еднакво на всички живи същества, човек е достоен да навлезе в преданото служене.

Както се каза по-рано, има три вида щастие: материално, духовно и щастието на преданото служене. Преданото служене и щастието, което носи то, ще остават непостижими, докато човек е под влиянието на материята. Желанията за материално наслаждение или стремежите за сливане с Върховния се смятат за материални схващания. Имперсоналистите не могат да оценят духовното щастие от общуването и любовните взаимоотношения с Върховната Божествена Личност, затова си поставят за крайна цел да се слеят с Бога. Тяхната концепция е просто едно продължение и разширение на материалните представи. В материалния свят всеки се опитва да бъде центърът сред познатите и приятелите си. Човекът с материални представи за живота постоянно се опитва да се извиси над всички останали от обкръжението си, от обществото или нацията си. Този стремеж към величие, разширявайки се до безкрайността, се превръща в желание човек да стане едно с най-великия от всички – Върховния Бог. Фактически това също е материална представа, макар и малко по-висша.

Съвършената духовна представа за живота представлява пълно знание за естественото ни положение; в това състояние ние знаем достатъчно, за да се приобщим към трансценденталното любовно служене на Бога. Човек трябва да разбере, че е ограничен, а Богът е безкраен, затова е невъзможно да бъде равен на Бога дори и ако се стреми към това. Просто не е възможно. Затова този, който таи у себе си някакви желания или стремежи да удовлетворява сетивата си, като става все по-велик и по-велик както в материално, така и в духовно отношение, никога не може да усети и да се наслади на истинския, прекрасния вкус на преданото служене. Затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че този, който има желания за бхукти (материално наслаждение) и мукти (освобождение), сякаш е под въздействието на черните магии на някоя вещица; и в двата случая той се намира в много незавидно положение. Бхукти означава материално наслаждение, а мукти – освобождение от материалните тревоги и сливане с Бога. Когато човек има тези желания, той е като обладан от духове и вещици, защото докато стремежът към материалното наслаждение или духовното единство с Върховния остава, човек не може да се наслаждава на истинския трансцендентален вкус на преданото служене.

Един чист предан никога не се стреми към освобождение. Бог Чайтаня Махпрабху се молел на Ка по следния начин: „Скъпи сине на Нанда, аз не искам никакво материално щастие – нито последователи, нито богатство и разкош, нито красива съпруга, нито освобождение от материалното битие. Аз съм съгласен да се раждам отново и отново, но те моля предаността ми към теб винаги да остане непоколебима“.

Вниманието на чистия предан е толкова погълнато от възхваляването на забавленията на Бога, на името му, качествата му, формите му и пр., че той напълно пренебрегва мукти. Шрӣ Билвамагала хкура казва: „О, Господи, когато Ти отдавам предано служене, много лесно мога да усетя присъствието Ти навсякъде. А що се отнася до освобождението – то стои пред вратата ми с молитвено допрени длани, готово да ми служи“. И така, за чистите предани освобождението и духовното спасение нямат особена стойност.

В тази връзка в Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (25.36) Капиладева наставлява майка си Девахӯти по следния начин: „Скъпа майко, моите чисти предани са привлечени от различните ми форми, от красивото ми лице, от прекрасното ми тяло. Моят смях, забавленията ми и погледът ми така ги очароват, че умовете им постоянно са обсебени от мисли за мен и те изцяло са посветили живота си на мен. И въпреки че те самите не желаят никакво освобождение, нито материално щастие, Аз ги приемам сред спътниците си във върховната обител“.

Тези думи от Шрӣмад Бхгаватам уверяват чистите предани, че ще постигнат непосредствено общуване с Върховната Божествена Личност. В тази връзка Шрӣла Рӯпа Госвмӣ отбелязва, че съвсем естествено този, който е истински привлечен от красотата на лотосовите нозе на Шрӣ Ка или от служенето на него, никога дори и не помисля за освобождението, което е толкова ценено от имперсоналистите, и заради това сърцето му постоянно е изпълнено с трансцендентално блаженство.

Подобно нещо се казва в друг откъс от Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (4.15), където Уддхава се обръща към Бог Ка и казва: „Скъпи Господи, личностите, които са се посветили на трансценденталното Ти любовно служене, не смятат, че религиозността, икономическото развитие, сетивното наслаждение или освобождението могат да им дадат нещо ценно, въпреки че много лесно могат да имат щастието, което те носят. О, Господи, въпреки че лесно мога да притежавам всички тези дарове, аз не се стремя към тях. Единствената ми молитва е да имам непоколебима вяра в теб и непресъхваща преданост към лотосовите Ти нозе“.

Подобно нещо се казва и в друг откъс от Трета песен (25.34), където Капиладева, обръщайки се към майка си, казва: „Скъпа майко, преданите, чиито сърца винаги са преизпълнени със служенето в лотосовите ми нозе и които са готови да пожертват всичко, за да ме удовлетворят, и особено тези щастливи предани, които се събират заедно, за да разберат качествата, забавленията и формата ми; които заедно ме възхваляват, изпитвайки трансцендентално удоволствие от това – те никога не искат да се слеят с мен. Но какво говорим за сливане с мен – да им предложат дори положение, подобно на моето в личната ми обител, или богатство като моето, или дори лично общуване с мен в тяло, подобно на моето, те ще откажат да приемат, защото са напълно удовлетворени просто като ми отдават предано служене“.

В Четвърта песен на Шрӣмад Бхгаватам (9.10) цар Дхрува казва: „О, Господи, трансценденталното удоволствие от съзерцаването на лотосовите Ти нозе, на което се наслаждават чистите предани, не може да бъде сравнено по никакъв начин с трансценденталното удоволствие, което изпитват имперсоналистите в себепознанието. А как тогава биха могли да те разберат вършителите на плодоносни дейности, които се стремят най-много към висшите райски планети? И как може да се сравнява тяхното щастие с щастието на преданите?“.