ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

В Хасадӯта се казва следното: „Един ден, когато се измъчвала от раздялата с Ка, Рдхрӣ отишла на брега на Ямун с няколко приятелки. Там видяла колибата, където заедно с Ка се били наслаждавали на много любовни срещи, и при спомена за тях почувствала виене на свят. Това замайване било съвсем явно“. Това е пример за смущение, причинено от раздяла.

А в друг откъс се описва смущение, породено от страх. Признаците му намерили израз у Арджуна, когато той видял вселенската форма на Ка на бойното поле Курукетра. Объркването на Арджуна било толкова силно, че лъкът и стрелите се изплъзнали от ръката му и той загубил представа за света около себе си.

Веднъж демонът Баксура приел образа на огромна чапла и разтворил клюн, канейки се да погълне Ка и другите пастирчета. Когато Баларма и пастирчетата видели Ка да влиза в устата на демона, те едва не припаднали и изглеждали като мъртви. Дори ако преданите са потресени от ужасна гледка или от неочаквано произшествие, те пак не забравят Ка. Те могат да го помнят и сред най-големите опасности. Това е благото на Ка съзнание: дори по време на смъртта, когато всички процеси в тялото се разстройват, преданият може да помни Ка в самите дълбини на съзнанието си. А това го спасява от опасността да пропадне отново до материално съществуване. Така Ка съзнание веднага издига човека от материалното равнище до духовния свят.

За хора, които са умрели в Матхур, се казва следното: „Дишането им леко се учести, очите им широко се разтвориха, телата им промениха цвета си и те започнаха да произнасят святото име на Ка. В такова състояние те напуснаха материалните си тела“. Това са признаците, които предизвестяват идването на смъртта.

Ако човек, въпреки че има достатъчно сили и енергия, не изпълнява задълженията си, защото е самодоволен или защото не обича прекалените усилия, той се нарича ленив. Леността може да намери място и в екстатичната любов към Ка. Например когато Нанда Махрджа помолил няколко брхмаи да обиколят хълма Говардхана, те му отвърнали, че предпочитат да дават благословии, отколкото да обикалят хълма. Това е пример за леност, причинена от самодоволство.

Веднъж, когато Ка се биел на игра с пастирчетата, Субала започнал да се уморява. Щом забелязал това, Ка се обърнал към останалите си приятели: „Субала е изтощен от играта с мен, не го притеснявайте повече с молбите си да се бори“. Това е пример за леност, дължаща се на неприязън към прекомерните усилия.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (21.13) гопӣте се възхищават на неподвижността на кравите във Вндвана. Те гледали как кравите са се заслушали в нежните песни на флейтата на Ка, като че ли пият нектара на тези трансцендентални звуци. Теленцата стояли вцепенени, забравили за млякото във виметата. Плувналите им в сълзи очи като че ли прегръщали Ка. Това е пример за неподвижност, причинена от слушане на трансценденталните звуци от флейтата на Ка.

Когато Лакма чула оскърбителни приказки срещу Ка, тя се смутила и останала неподвижна, без да мига. Това е друг пример за неподвижност, причинена от слушане.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (71.39) се описва смущението на цар Юдхихира, когато с подобаващото уважение той посрещнал Ка в дома си. Присъствието на Ка му доставяло такова трансцендентално удоволствие, че царят съвсем се объркал. Всъщност докато посрещал Ка, той напълно се забравил. Това е пример за бездействие, породено от екстаза при срещата с Ка.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (39.36) се дава друг пример. Когато Ка заминавал за Матхур, всички гопӣ се скупчили зад него. При вида на потеглящата колесница те се вцепенили, без да помръдват. Гопӣте останали в това състояние, докато знамето на колесницата и прахта изпод колелата ѝ съвсем не изчезнали от погледа им.

Веднъж един приятел на Ка му казал: „Скъпи Мукунда (Ка), заради раздялата с теб пастирчетата стоят като забравени мӯрти в дома на платен брхмаа“. Има една класа професионални брхмаи, които изкарват прехраната си с храмово обожание. Брхмаите от тази категория не проявяват много голям интерес към мӯртите; те се интересуват главно от парите, които могат да изкарат в ролята си на святи хора. Затова мӯртите, които тези професионални брхмаи обожават, никога не са украсени хубаво, дрехите им не се сменят, телата им не се почистват. Те изглеждат мръсни и не особено привлекателни. Всъщност мӯртите трябва да се обожават много грижливо: дрехите им трябва да се сменят всеки ден, те трябва да имат украшения, доколкото това е възможно. Всичко трябва да сияе от чистота, така че мӯртите да се харесват на всички посетители. Тук се прави сравнение с мӯртите в дома на платен брхмаа, защото тези мӯрти представляват доста печална гледка. В отсъствието на Ка приятелите му приличали на такива занемарени мӯрти.

Когато за пръв път представили Рдхрӣ на Ка, тя много се смутила. Една от приятелките ѝ се обърнала към нея: „Скъпа моя, ти вече продаде себе си и цялата си красота на Говинда. Вече няма защо да се срамуваш. Усмихни се и го погледни! Този, който е продал слона си, не се пазари за тризъбеца, с който слонът се води“. Причината за този свян е първото запознанство в екстатичната любов към Ка.

След поражението си в битката с Ка за цветето приджта, небесният цар Индра много се срамувал и стоял пред Ка с наведена глава. Тогава Ка рекъл: „Добре, Индра, вземи това цвете. Иначе няма да можеш да си покажеш очите пред жена си Шачӣдевӣ“. Смущението на Индра се дължало на поражението, което той претърпял. Един друг път Ка започнал да възхвалява Уддхава заради изключителните му качества. Като слушал хвалбите на Ка, Уддхава срамежливо навел глава.

В Хари ваша се описва как Сатябхм веднъж се почувствала оскърбена от високото положение на Рукмиӣ. Тя казала: „Скъпи Ка, планината Раиватака винаги е обсипана с пролетни цветя, но какъв смисъл има да им се любувам, ако Ти не ме желаеш?“. Това е пример за свян, който е предизвикан от поражение.

Екстатичната любов може да се прояви и под формата на прикриване, т.е. на опит човек да скрие истинското си душевно състояние, като покаже външно съвсем друго отношение. Опитвайки се да скрие чувствата си, човек се озърта наоколо си, без нужда се опитва да направи нещо, което е невъзможно, или говори неща, които прикриват истинските му мисли. Според чриите, които познават до съвършенство психологията на човека, тези опити за прикриване на истинските чувства са форма на проява на екстатичната любов към Ка.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (32.15) Шукадева Госвмӣ казва: „Скъпи царю, с тайнствените си усмивки, съблазнително облечени, гопӣте винаги изглеждали много красиви. С изящни движения те се стремели да пробудят у Ка похотливи чувства и ту притискали ръката му в скута си, ту слагали лотосовите му нозе на гърдите си. А след това започвали да говорят с него така, като че ли са му много сърдити“.

Може да се даде още един пример, илюстриращ прикриването на чувствата в състояние на екстатична любов. Когато Ка, върховният шегаджия, посадил в двора на Сатябхм дървото приджта, Рукмиӣ, дъщерята на цар Видарбха, много се огорчила, но не казала нищо, защото по природа била нежна и благородна. Никой не могъл да разбере какво чувства тя. Това е пример за прикриване на чувствата при съперничество.

В Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (11.32) се дава и друг пример. Когато Ка влизал в Дврак, различните му роднини го посрещнали по различен начин. Щом видели съпруга си в далечината, цариците на Дврак го прегърнали мислено и бавно започнали да го попиват с поглед. Но когато Ка приближил, те избутали напред синовете си да го прегърнат. Други срамежливо се опитвали да спрат сълзите си, които безспир се стичали по страните им. Това е пример за прикриване на чувствата, предизвикано от свян.

Веднъж Шрӣматӣ Рдхрӣ се усъмнила, че Ка има връзка с друга жена, и се обърнала към приятелката си: „Скъпа моя, когато през ума ми мине мисълта, че пастирчето Ка може да се е увлякло по някоя друга, ме обзема страх и космите по тялото ми настръхват. Трябва много да внимавам Ка да не ме види в такъв момент“. Това е пример за прикриване на чувствата, продиктувано от свян и предпазливост.

Казва се, че макар Шрӣматӣ Рдхрӣ да изпитвала силна любов към Ка, тя криела чувствата си в най-съкровените дълбини на сърцето, за да не могат другите да отгатнат истинското ѝ състояние. Това е пример за прикриване на чувствата, породено от плахост.

Веднъж, докато Ка и пастирчетата разговаряли приятелски, Ка започнал да им говори много непринудено. Този разговор доставял голямо удоволствие на слугата му Патрӣ, който също бил там. Но тогава Патрӣ си припомнил, че е слуга, овладял се, почтително се поклонил на господаря си и сдържал усмивката си. Тази потисната усмивка е пример за прикриване на чувствата, причинено от страхопочитание.

Спомнянето на Ка може да предизвика появата на много признаци на екстатичната любов. Един приятел на Ка например му казал: „Скъпи Мукунда, достатъчно е да види някой синкав облак в небето, и лотосооката Рдхрӣ веднага си спомня за теб. Просто като гледа облака, тя изпитва страстно желание да бъде с теб“. Това е пример за спомняне на Ка в състояние на екстатична любов благодарение на вида на нещо, което прилича на Ка. Цветът на Ка много наподобява синкавия цвят на облаците. Затова просто като гледала сините облаци, Шрӣматӣ Рдхрӣ си спомняла за Ка.

Един предан казва, че дори когато той е разсеян, споменът за лотосовите нозе на Ка изплува в сърцето му, както у безумен. Това е пример за помнене, причинено от постоянна практика. С други думи, преданите, които постоянно мислят за лотосовите нозе на Ка, виждат образа му в сърцето си дори когато са се разсеяли за миг.

Мадхумагала бил близък приятел на Ка от общността на брхмаите. Приятелите на Ка били предимно пастирчета от съсловието на вайшите, но сред тях имало и такива, които идвали от брахмински семейства. Всъщност във Вндвана живеят предимно вайши и брхмаи. Един ден Мадхумагала казал на Ка: „Скъпи приятелю, прави ми впечатление, че не забелязваш пауновите пера, които падат по земята, и не обръщаш внимание на гирляндите от цветя, които другите Ти предлагат. Мисля, че се досещам за причината за тази разсеяност. Нали виждам как очите Ти летят към очите на Шрӣматӣ Рдхрӣ като черни търтеи, летящи към лотосовите цветове“. Това е пример за разсъждаване и умозаключение в състояние на екстатична любов.

Веднъж, когато Ка бил излязъл на разходка, една от близките приятелки на Рдхрӣ ѝ казала: „Скъпа моя, не ти ли се струва, че това, което се разхожда, е дърво тамла?* Но ако е дърво, как може да ходи и да бъде толкова красиво? Тогава може би е облак. Но ако е облак, защо не виждам зад него красивата луна? Ясно, по всичко личи, че това същество не е никой друг, освен омайната Божествена Личност, която пленява трите свята със звуците на флейтата си. Това трябва да е самият Мукунда, който стои в подножието на хълма Говардхана“. Виждаме друг пример за разсъждаване в екстатична любов.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (29.29) се разказва как Ка молил гопӣте да се върнат по домовете си, а те не искали. Натъжени, те въздишали тежко и красивите им лица изглеждали като съсухрени. Гопӣте стояли така, без да издават нито звук. С пръстите на нозете си те започнали да чертаят линии по земята, а сълзите им размазвали черния грим по очите им и капели по гърдите им, покрити с червен прашец кукум. Това е пример за безпокойство в екстатичната любов.

Веднъж един от приятелите на Ка му казал: „О, убиецо на демона Мура, твоята нежна майка е много разтревожена, че още не си се прибрал у дома. Цяла вечер тя стои на балкона, обзета от мъка. Наистина е поразително, че можа да забравиш майка си и спокойно да продължиш да си играеш навън!“. Това е друг пример за силно безпокойство в екстатичната любов.

Когато майка Яшод с огромно нетърпение чакала Ка да се завърне от Матхур, Махрджа Нанда я утешавал със следните думи: „Скъпа Яшод, моля те, не се вълнувай. Моля те, избърши сълзите от красивото си лотосово лице. Успокой тежкото си дишане. Веднага ще отида с Акрӯра в двореца на Каса и ще върна сина ти“. Това е пример за безпокойство в екстатичната любов, породено от опасното положение, в което се намирал Ка.

В раздела Ваишкха мхтмя на Падма Пура един предан казва, че макар в някои от осемнадесетте Пури да не се споменава възславянето на Бог Виу, а се препоръчва възхваляването на полубоговете, подобно възхваляване трябва да продължава милиони години, защото когато човек изучи внимателно Пураӣте, ще разбере, че в крайна сметка Върховната Божествена Личност е Бог Виу. Това е пример за екстатична любов, развила се в процес на размисъл.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (60.39) се разказва за писмото на Рукмиӣдевӣ до Ка, с което тя го молела да я отвлече преди сватбата ѝ. Рукмиӣ изразявала по следния начин привързаността си към Ка: „Скъпи Боже Ка, великите мъдреци, които са се освободили от материалните замърсявания, възпяват трансценденталното Ти величие и в замяна Ти милостиво и щедро им се раздаваш. Както милостта Ти е достатъчна, за да може човек да се издигне, така под влиянието на вечното време той може и да загуби всички благословии, ако Ти пожелаеш това. Затова аз избрах тебе, о, Господи, за свой съпруг и отблъснах дори личности като Брахм и Индра, да не говорим за останалите“. Рукмиӣ развивала все по-силна и по-силна любов към Ка просто като мислела за него. Това е пример за размисъл в екстатичната любов.

Състоянието на пълно удовлетворение, в което се намира този, който е придобил знание, преодолял е всички страдания или пък е постигнал желаната цел на живота в трансценденталното предано служене на Бога, се нарича дхти – невъзмутимост или душевно равновесие. В това състояние човек не може да бъде разтревожен от никакви загуби и няма нищо, което той да смята, че не е постигнал.

Според Бхартхари, един известен учен, когато човек е постигнал състоянието на невъзмутимост, той разсъждава по следния начин: „Не ме блазни висшият правителствен пост. По-скоро предпочитам да ходя гол, без прилични дрехи, и да лежа на голата земя, без никаква постелка, отколкото да служа на някого, пък било то и на правителството“. С други думи, когато човек изпитва екстатична любов към Божествената Личност, той е готов да понесе всичко, което от гледна точка на материалистите е само неудобство за тялото.

Нанда Махрджа, бащата на Ка, често си мислел: „Самата богиня на щастието се намира на пасищата ми. Аз притежавам повече от един милион крави, които бродят навсякъде. А отгоре на всичко имам за син Ка, който е толкова силен и върши такива чудеса. Затова въпреки че съм семеен, аз се чувствам напълно удовлетворен!“. Това е пример за удовлетвореност на ума, дължаща се на липсата на страдания.

А друг предан казва: „Аз постоянно плувам в нектарния океан на забавленията на Божествената Личност, затова нито религиозните обреди, нито икономическото развитие, нито сетивното наслаждение, нито дори окончателното освобождение – сливането с битието на Брахман – могат да ме привлекат вече“. Това е пример за удовлетвореност на ума, която идва в резултат от постигането на най-доброто нещо на света. Най-доброто нещо на този свят е пълното потапяне в Ка съзнание.

Във Виу Пура се казва, че когато Акрӯра пристигнал във Вндвана, за да отведе Ка и Баларма в Матхур, просто като видял лицата на двамата, той толкова се зарадвал, че цялото му тяло се изпълнило с признаците на екстатичната любов. Това състояние се нарича щастие.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (33.11) се казва: „Когато една от гопӣте, които танцуваха танца рса, почувства, че Ка поставя ръката си на рамото ѝ, тя усети такъв прилив на екстатично щастие, че целуна Ка по бузата“. Това е пример за щастие от постигането на желана цел.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (71.33) се казва: „Когато Ка напусна Дврак, за да отиде за пръв път в Индрапрастха*, младите девойки от града така горяха от нетърпение да го видят, че не можеха да се успокоят дори нощем, когато лежаха до съпрузите си. Въпреки че не бяха облечени прилично и косите им бяха разпуснати, въпреки че не бяха свършили многобройните си домакински задължения, те изоставиха всичко и хукнаха на улицата да видят Ка“. Това е пример за нетърпение в екстатичната любов.

В книгата си Ставвалӣ Шрӣ Рагхунтха дса Госвмӣ се моли за милостта на Рдхрӣ, която е толкова очарована от звуците на флейтата на Ка, че ходи и разпитва обитателите на гората Вндвана за него. Когато видяла Ка за първи път, тя се преизпълнила от такава екстатична любов и удоволствие, че започнала да се чеше по ушите. Рдхрӣ и девойките на Враджа били известни с умението си да се шегуват и да се закачат и щом видели Ка, започнали да го одумват. Ка се престорил, че отива да бере цветя за тях, и веднага избягал в една планинска пещера. Това е друг пример за любовно нетърпение – както от страна на гопӣте, така и от страна на Ка.

Когато Ка се борел със змията Клия, танцувайки върху главите ѝ, Клия ухапал Ка по крака. Тогава Гаруа побеснял и започнал да мърмори: „Ка е толкова могъщ, че само като чуят гръмовния му глас, съпругите на Клия помятат. Тази змия оскърби моя Бог и да оставеха на мене, веднага бих я погълнал, но не смея да направя това в присъствието на Бога, Той може да се разгневи“. Това е пример за силно желание да се действа в екстатичната любов, предизвикано от непочтително отношение към Ка.

Когато Шишупла се противопоставил срещу предложението, че на арената на жертвоприношението Рджасӯя на Махрджа Юдхихира трябва да обожават Ка, Сахадева, по-малкият брат на Арджуна, казал: „Човек, който не може да понесе, че обожават Ка, е мой враг. Той има демонична природа и ми се иска да ритна голямата му глава с левия си крак, за да го накажа по-сурово, отколкото жезъла на Ямарджа!“. След това започнал да се възмущава Баладева: „О, дано Бог Ка среща само добро! Удивен съм, като гледам как проклетите потомци на династията Куру, които незаконно превзеха трона на царството, си позволяват да нападат Ка, като използват дипломатически уловки. Това е непоносимо!“. Виждаме друг пример за нетърпение да се действа, предизвикано от непочтително отношение към Ка.

Във Видагдха мдхава се описва как Джаил, свекървата на Рдхрӣ, започнала да укорява Ка: „Ка, Ти стоиш тук, а Рдхрӣ, която току-що се омъжи за сина ми, стои до теб. Сега ви познавам много добре и двамата, как да не се безпокоя и да не пазя снаха си от шарещите Ти очи?“. Това е пример за непочтителни слова, чиято цел е по косвен начин да упрекнат Ка.

Веднъж някои гопӣ също започнали да укоряват Ка с обидни думи: „Скъпи Ка, Ти си истински крадец! Молим те, веднага напусни това място! Знаем, че обичаш Чандрвалӣ повече, отколкото нас, но няма да постигнеш нищо, като я възхваляваш тук! Бъди така добър да не оскверняваш името на Рдхрӣ на това място!“. Това е друг пример за обидни думи срещу Ка, предизвикани от екстатична любов.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (31.16) е даден и друг пример. Когато всички гопӣ напуснали домовете си, за да се срещнат с Ка в гората на Вндвана, Ка отказал да ги приеме и ги приканил да се приберат по къщите си, като им дал и някои поучителни морални наставления. Тогава гопӣте казали: „Скъпи Ка, когато не сме при теб, изпитваме непоносимо страдание. И се изпълваме с необикновено щастие, когато те видим. Затова напуснахме мъжете си, роднините, братята и приятелите си и дойдохме при теб, пленени от звука на трансценденталната Ти флейта. О, непогрешими, Ти сам добре знаеш причината за идването ни. Казано с прости думи, ние дойдохме, защото бяхме омагьосани от нежните звуци на флейтата Ти. Ние сме красиви момичета и Ти постъпваш много глупаво, като ни отблъскваш. Не знаем никой друг, който би пропуснал възможността да се забавлява с млади момичета през нощта!“. Това е още един пример за косвени упреци срещу Ка, предизвикани от екстатична любов.

В Падвалӣ една от приятелките на Рдхрӣ се обръща към нея: „Скъпа моя, моля те, не бъди прекалено горда само защото Ка е украсил челото ти със собствената си ръка. Може би Той вече е увлечен по някое друго красиво момиче. Украсата по челото ти е изрисувана много старателно – вижда се, че Ка не се е вълнувал твърде, докато я е правел. Иначе как щеше да изпише такива правилни линии!“. Това е пример за завист към Рдх заради голямото ѝ щастие.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (30.30) се казва: „Докато търсеха Ка и Рдх след танца рса, гопӣте започнаха да си говорят една на друга: „Видяхме следите от стъпките на Ка и Рдх по земята на Вндвана. Това ни причинява остра болка, защото Ка е всичко за нас, а онова коварно момиче го отвлече и се наслаждава на целувките му, без да смята да го дели с нас!“. Това е друг пример за завист към щастливия жребий на Шрӣматӣ Рдхрӣ.

Понякога в игрите на пастирчетата в горите на Вндвана Ка заставал на страната на единия отбор, а Баларма – на другия, и двата отбора се състезавали, водейки въображаеми сражения. Ако хората на Баларма победели, другите момчета казвали: „Щом победиха хората на Баларма, нима има някой по-слаб от нас на този свят?“. Това е друг пример за завист в екстатичната любов.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (52.41) Рукмиӣ изпраща на Ка следното писмо: „О, непобедими Ка, утре е денят на сватбата ми. Моля те, ела в град Видарбха, без да известяваш никому. След това с войската си обгради неочаквано воините на царя на Магадха и ги срази. Моля те, възползвай се от обичая на демоните – отвлечи ме и се ожени за мен!“.

Според ведическите обичаи има осем вида женитби. Единият от тях се нарича ркаса-вивха. Ркаса-вивха е демоничен обичай, при който момичето бива отвличано със сила. Когато Рукмиӣ трябвало да се омъжи за Шишупла, както бил решил по-големият ѝ брат, тя написала горното писмо на Ка, с което го молела да я отвлече. Това е пример за дързост, предизвикана от екстатичната любов към Ка.

Една гопӣ казвала: „Дано водите на Ямун погълнат сладкогласната флейта на Ка, дано я завлекат в океана! Нежните ѝ звуци са толкова дръзки, че ни карат да губим самообладание право пред очите на домашните си“.

Всяка вечер по залез-слънце Ка се завръщал от пасищата, където през деня пасял кравите. Ако майка Яшод не чуела нежните звуци на флейтата му, тя ставала много неспокойна и чувствала как главата ѝ се замайва. Следователно вълнението в екстатичната любов към Ка може да доведе и до зашеметяване.

Веднъж Яшод вързала Ка, но след това се замислила: „Тялото на Ка е толкова нежно. Как можах да го вържа с това въже?“. Тези мисли напълно я объркали и тя почувствала как главата ѝ се замайва.

Домашните и близките на гопӣте ги съветвали да залостват нощем портите, но те толкова нехаели, че не си правели труда да следват тази заръка. Понякога мислите за Ка им вдъхвали такава увереност, че са вън от всякаква опасност, та нощем те лягали направо на двора. Това е пример за зашеметяване в екстатичната любов, което се дължи на естественото влечение към Ка.

Някой може да попита защо преданите на Ка чувстват зашеметяване, при положение че то обикновено се смята за признак на проявлението на невежеството. Отговаряйки на този въпрос, Шрӣ Джӣва Госвмӣ обяснява, че преданите на Бог Ка са отвъд всички проявления на материалната природа. Когато чувстват зашеметяване или лягат да спят, те не се намират под влиянието на проявленията на природата, а са потопени в транса на преданото служене. В Гаруа Пура има едно авторитетно утвърждение за мистичните йогӣ, които са под непосредственото покровителство на Върховната Божествена Личност: „И в трите състояния на съзнанието – бодърстване, дрямка и дълбок сън – преданите са погълнати от мисли за Върховната Божествена Личност. Следователно те не спят, защото са напълно потопени в мисли за Ка“.

Веднъж Бог Баладева започнал да говори насън: „О, лотосооки Ка, приключенията Ти в детството се случват единствено по твоя воля. Затова те моля, съкруши по-бързо упоритата гордост на змията Клия“. Думите на Бог Баладева изненадали събралите се Ядави и ги разсмели. А Бог Баладева, който носи палешник, се прозял толкова силно, че по корема му се образували гънки, и отново потънал в дълбок сън. Това е пример за сънливост в екстатичната любов.

Веднъж един предан казал: „Аз победих проявлението на невежеството и вече съм на равнището на трансценденталното знание. Затова от сега нататък ще се стремя единствено към Върховната Божествена Личност“. Това е пример за пробуждане в екстатичната любов. Трансценденталното пробуждане е възможно само тогава, когато човек напълно е преодолял влиянието на илюзията. На това равнище преданият усеща трансценденталното присъствие на Върховната Божествена Личност във всяко от проявленията на материалните елементи – звук, мирис, допир и вкус. В това състояние той постоянно проявява признаци на екстаз – космите по тялото му настръхват, очите му блуждаят, той се пробужда и прочее.

Когато Шрӣматӣ Рдхрӣ за пръв път видяла Ка, тя изведнъж осъзнала цялото трансцендентално щастие и всичките ѝ крайници се вцепенили. Щом Лалит, постоянната ѝ спътница, прошепнала в ухото ѝ святото име на Ка, Рдхрӣ широко разтворила очи. Това е пример за пробуждане, причинено от звука на името на Ка.

Един ден Ка се пошегувал с Рдхрӣ: „Скъпа Рдхрӣ, смятам да те напусна“. Щом казал това, Той тутакси изчезнал и това причинило такава болка на Рдхрӣ, че тялото ѝ изменило цвета си и тя се строполила подкосена върху земята на Вндвана. Тя дори била спряла да диша. Но когато усетила благоуханието на цветята по земята, Рдхрӣ се събудила в екстаз и се изправила. Това е пример за трансцендентално пробуждане, предизвикано от мирис.

Когато Ка докоснал тялото на една гопӣ, тя казала на приятелката си: „Скъпа моя, чия е тази ръка, която докосна тялото ми? Така се бях уплашила, когато видях тъмната гора на брега на Ямун! Но докосването на тази ръка изведнъж ме спаси от всякаква истерия“. Това е пример за пробуждане, причинено от допир.

Една от гопӣте казала на Ка: „Скъпи Ка, когато Ти напусна мястото на танца рса, скъпата ни приятелка Рдхрӣ в същия миг падна на земята и загуби съзнание. Но щом ѝ поднесох малко от бетеловите ядки, които Ти бе дъвкал, тя веднага дойде в съзнание и в тялото ѝ можеха да се забележат признаците на възторга“. Това е пример за пробуждане, предизвикано от усещането за вкус.

Една нощ Шрӣматӣ Рдхрӣ говорела в съня си: „Скъпи Ка, моля те, не се шегувай повече с мен! Моля те, престани! Моля те, не докосвай дрехите ми. Иначе ще кажа всичко на възрастните и ще издам всичките лоши неща, които правиш“. Както говорела насън, тя изведнъж се събудила и видяла край себе си събрани някои от близките си. Рдхрӣ се засрамила и отпуснала глава. Това е пример за идване на себе си след събуждане от сън.

Може да се даде и един друг пример. Веднъж докато Шрӣматӣ Рдхри спяла, при нея дошъл пратеник на Ка. Тогава тя веднага се събудила. Точно по същия начин когато нощем Ка засвирел на флейтата си, всички гопӣ, красивите дъщери на пастирите, мигом се събуждали и ставали. В тази връзка има едно много красиво сравнение: „Понякога около лотосовия цвят се събират бели лебеди, а понякога черни оси, които събират от него мед. Щом в небето се чуе гръм, лебедите отплуват, но черните оси остават и продължават да се наслаждават на лотосите“. Сънят на гопӣте се сравнява с бели лебеди, а звукът от флейтата на Ка – с черна оса. Когато звучи флейтата на Ка, белите лебеди – сънят на гопӣте – веднага изчезват, а черната оса – звукът на флейтата – започва да се наслаждава на лотосовата красота на гопӣте.