ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ДЕВЕТА

Съкрушителната екстатична любов (вябхичри-бхва) също има своите признаци, които се проявяват в тялото. Те са тридесет и три: разочарование, скръб, смирение, вина, изтощение, опиянение, гордост, съмнение, тревога, силно вълнение, безумие, забрава, болест, смущение, смърт, леност, неподвижност, срамежливост, прикриване, спомняне, разсъждаване, безпокойство, размисъл, невъзмутимост, щастие, нетърпение, ярост, високомерие, завист, дързост, зашеметяване, сънливост и пробуждане.

Когато човек е принуден да действа по непозволен начин или да не постъпи така, както трябва, той горчиво съжалява и мисли, че се е опозорил. Тогава се появява чувството на разочарование. При този вид разочарование човек е изпълнен с безпокойство, плаче със сълзи, сменя цвета на тялото си, чувства се нищожен и диша много тежко.

Докато Ка наказвал змията Клия, в един момент Той като че ли се удавил в отровните води на Ямун. Тогава Нанда Махрджа казал на Яшод-девӣ: „Скъпа моя съпруго, Ка потъна в дълбоките води, вече няма смисъл да поддържаме живота в телата си, пълни с грехове! Нека и ние се хвърлим в отровните води на Ямун, за да се разплатим за греховете, които сме вършили през живота си!“. Това е един пример за силно потресение, което извиква у предания дълбоко разочарование.

Когато Ка напуснал Вндвана, близкият му приятел Субала също решил да замине. На тръгване той размишлявал, че без Ка във Вндвана вече не може да се намери никакво удоволствие. Както пчелите напускат цветето, от което не могат да съберат мед, така Субала напуснал Вндвана, когато открил, че там повече не може да се намери никакво трансцендентално удоволствие.

В Дна-кели каумудӣ Шрӣматӣ Рдхрӣ се обръща към една от приятелките си: „Скъпа моя, ако не мога да слушам за славните дейности на Ка, то по-добре да загубя слуха си. Вече нямам възможност да виждам Ка, затова по-добре нека ослепея“.

В Хари ваша Сатябхм, една от цариците на Ка в Дврак, му казва: „Скъпи Ка, чух как Нрада възхвалява Рукмиӣ пред теб! Доколкото разбирам, вече няма никаква нужда да се говори за мен!“. Това е пример за разочарование, предизвикано от завист. Рукмиӣ и Сатябхм били съпруги на Ка и затова изпитвали една към друга обяснима женска завист. Когато Сатябхм чула как Нрада възхвалява Рукмиӣ, тя ѝ завидяла и почувствала дълбоко разочарование.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (51.47) се казва: „Скъпи Ка, не мога да кажа, че само другите са впримчени в материалното съществуване, защото аз също ужасно съм се оплел в материални схващания за живота. Аз съм прекалено привързан към семейството, дома, съпругата си, богатството, земята и царството си. Тази материална атмосфера ме докарва до лудост; мисля, че напразно пропилях живота си“. Тези думи са пример за разочарование, причинено от съжаление.

Според Бхарата Муни това разочарование не е благоприятно. Но други известни учени виждат в него дух на неутралност и средство за запазване на екстатичната любов.

Когато човек не може да постигне желаната цел в живота си, когато не получава удовлетворение от дейностите, с които се занимава, когато се намира в трудно положение и когато се чувства виновен, той скърби.

В това състояние човек започва да си задава въпроси, става замислен, тъжен, често плаче и диша тежко. Цветът на тялото му се променя и устата му пресъхва.

Един възрастен предан се обърнал към Ка по следния начин: „Скъпи Ка, о, убиецо на демона Агха, тялото ми вече е старо и немощно. Не мога да говоря гладко, гласът ми трепери, умът ми отслабна, а паметта често ми изневерява. Но Ти, о, Господи, си като лунната светлина и аз съжалявам единствено, че не можах да се привържа към ласкавото Ти сияние и затова не напреднах нито стъпка в Ка съзнание“. Тези думи са пример за скръб, предизвикана от неспособността на човек да постигне желаната си цел.

Един предан разказва: „Миналата нощ сънувах, че бера в градината цветя, от които искам да направя гирлянд за Ка. Но аз съм толкова злочест: изведнъж се събудих и не можах да постигна желаната си цел!“. Тези думи показват скръб, чиято причина е неизпълнението на дълга.

Когато Нанда Махрджа видял как осиновеният от него Ка стои смутен на жертвената арена на Каса, той рекъл: „Колко съм нещастен! Защо не заключих сина си в стаята. Вместо това аз, за беда, го доведох в Матхур и сега виждам каква опасност го заплашва от огромния слон Кувалая. Сякаш Ка е луна, върху която е паднала сянката на земята“. Това е пример за скръб, предизвикана от превратностите на съдбата.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (14.9) Брахм казва: „О, Господи, дързостта ми е непростима! Ти си безкрайната изначална Божествена Личност, Свръхдушата, Ти управляваш най-съвършените илюзорни енергии! О, как се осмелих да проявя такава дързост! Аз поисках да заема мястото Ти и бях много горд с жалкото си могъщество. Както простата искра не може да причини никаква вреда на огъня, така моята заблуждаваща енергия не успя по никакъв начин да попречи на висшето Ти илюзорно могъщество. Аз съм пълно нищожество, напълно безполезен“. Тези думи на Брахм са пример за скръб, причинена от извършването на оскърбление.

Чувството за слабост, което човек изпитва, когато е нещастен, уплашен или е извършил оскърбление, се нарича смирение. В това състояние човек става разговорлив, дребнав, с нечист ум, пълен с тревога и бездеен.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (51.57) откриваме думите на цар Мучукунда: „О, Господи, заради миналите си злодеяния винаги чувствам горчивина. Аз постоянно страдам, преизпълнен от желания, и въпреки това сетивата ми никога не могат да намерят удовлетворение в материалното наслаждение. Сега благодарение на милостта Ти съм спокоен, защото съм приел подслон в лотосовите Ти нозе, които са освободени от всякаква скръб, страх и смърт. О, върховни покровителю, върховна душа! О, върховни повелителю! Бъди милостив и ме закриляй. Толкова съм объркан“. Думите на Мучукунда са пример за смирение, предизвикано от силното страдание в материалното битие.

Когато Уттар била нападната от брахмстрата на Ашваттхм, тя се уплашила да не загуби детето си, Махрджа Парӣкит, намиращ се в утробата ѝ. Тя веднага се предала на Ка и рекла: „О, Господи, бъди милостив и спаси детето ми! Нека брахмстрата на Ашваттхм убие мен“. Това е пример за смирение, предизвикано от страх.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (14.10) Брахм казва: „О, непогрешими! Аз съм роден в проявлението на страстта и затова бях изпълнен с лъжливата гордост, че съм създател на материалния свят. Тази гордост бе като гъст мрак, който ме бе обгърнал и ми пречеше да виждам. В слепотата си аз мислех, че мога да съпернича на теб, Върховната Божествена Личност. Но скъпи Господи, макар да ме смятат за творец на тази вселена, аз всъщност съм твой вечен слуга. Моля те, бъди милостив към мен и ми прости“. Думите на Брахм са друг пример за смирение – смирение, породено от извършването на оскърбление.

Понякога смирението е резултат от стеснителност. Веднъж Ка откраднал дрехите на гопӣте, докато те се къпели в реката. Гопӣте започнали да го молят да се смили над тях. Те му казали: „Скъпи Ка, знаем, че си син на Нанда Махрджа и любимец на цяла Вндвана. Ние също много те обичаме! Но защо ни мъчиш така? Смирено те молим, върни ни дрехите. Виж как треперим от студ!“. Това смирение било предизвикано от срама, че стоят голи пред Ка.

Когато човек се укорява, че е извършил нещо нередно, чувството, което изпитва, се нарича вина.

Един ден Шрӣматӣ Рдхрӣ биела масло за Ка. Гривните, обсипани със скъпоценни камъни, се въртели около ръцете ѝ и тя пеела святото име на Ка. Изведнъж Рдхрӣ се сепнала: „Аз пея святото име на Ка! Моите домашни – свекърва ми и зълва ми – могат да ме чуят!“. Тази мисъл силно разтревожила Рдхрӣ. Това е пример за чувство на вина, предизвикано от преданост към Ка.

Един ден Шрӣматӣ Рдхрӣ, девойката с прекрасни очи, отишла в гората да набере цветя, от които да направи гирлянд за Ка. Както беряла цветята, тя изведнъж се стреснала, че някой може да я види, и почувствала да я обзема слабост и изтощение. Това е пример за вина, породена от вършене на работа за Ка.

В Раса судхкара се казва, че след като прекарала нощта с Ка, Рдхрӣ се чувствала толкова слаба, че не можела да се изправи от леглото. Когато Ка я хванал за ръката, за да ѝ помогне, тя изпитала вина, че е прекарала нощта с него.

Човек чувства изтощение, след като е вървял дълъг път, след като е танцувал и след полово сношение. Това изтощение е придружено от зашеметяване, изпотяване, отмаляване на крайниците, прозяване и тежко дишане.

Един ден Ка направил някаква беля и Яшод хукнала из двора да го гони. Не след дълго тя така се изморила, че плувнала в пот и вързаната ѝ коса се разпуснала. Това е пример за изтощение след усилена работа.

Понякога Баларма и пастирчетата, приятели на Ка, танцували заедно по различните празници. Тогава гирляндите на шиите им подскачали, а момчетата се потели. След екстатичните танци те целите били вир-вода. Това е пример за изтощение, предизвикано от танцуване.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (33.20) се казва, че след като се наслаждавали на любовните забавления с Ка – танци, прегръдки и целувки, – понякога гопӣте много се изморявали. Тогава по безпричинната си милост и от състрадание към тях Ка разтривал лицата им с лотосовите си ръце. Това е пример за изтощение, предизвикано от бурния танц рса.

Когато е пил алкохол или е обзет от прекомерна похот, човек става високомерен и дързък, гласът му пресипва, очите му подпухват и по тялото му се появяват червени петна. В Лалита мдхава се описва как веднъж Бог Баладева се напил с огромни количества мед и говорел на мравките: „О, мравешки царе! Защо се криете в тези дупки?“. След това се обърнал към небесния цар: „О, царю Индра! Ти си играчка в ръцете на Шачӣ! Защо се смееш? Готов съм да разпердушиня цялата вселена и знам, че Ка няма да ми се разсърди“.* След това се обърнал към Ка: „Скъпи Ка, веднага ми кажи защо целият свят трепери и защо луната е продълговата! И защо ми се присмивате, вие, Ядавите? Веднага ми върнете виното от меда на цветето кадамба!“. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ се моли Бог Баларма да бъде удовлетворен от всички нас, докато говори несвързано, сякаш е пиян.

Когато бил опиянен, Баларма се изморявал и лягал да си почине. Обикновено издигнатите личности, когато чувстват, че главата им се замайва, лягат. Посредствените хора, когато са пияни, се смеят и пеят. А тези, които са от низшите съсловия, започват да говорят неприлични думи и понякога да плачат. Пиянството намира различен израз в зависимост от възрастта и манталитета. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ не се спира по-подробно на този въпрос, защото няма смисъл тези неща да се коментират повече.

Има още едно описание на признаците на опиянението – когато Шрӣ Рдхрӣ видяла Ка. Тя ту се разхождала насам-натам, ту се смеела, ту покривала лицето си; тя ту говорела несвързано, ту се молела на придружаващите я гопӣ. Като видели тези симптоми у Рдхрӣ, гопӣте започнали да си говорят: „Вижте, вижте как Рдхрӣ е като пияна само от това, че зърна Ка!“. Това е пример за екстатична любов в опиянение.

Екстатичната любов може да се прояви под формата на гордост, ако човек е изключително богат, необикновено красив, има прекрасно жилище или е постигнал мечтаната си цел. Горделив е и този, който с лека ръка пренебрегва другите.

Билвамагала хкура казва: „Скъпи Ка, Ти ме напускаш и против волята ми се измъкваш от обятията ми. Но могъществото Ти ще ме удиви само ако успееш да се изтръгнеш от съкровените дълбини на сърцето ми“. Това е пример за чувство на гордост в екстатичната любов към Ка.

Веднъж по време на танца рса Рдхрӣ си отишла и Ка тръгнал да я търси. Тогава една от най-близките ѝ приятелки казала на Ка: „Скъпи Ка, Ти така ревностно служиш на нашата Шрӣ Рдхрӣ. А сега дори изостави всички други гопӣ, за да я търсиш. Позволи ми да те попитам, как искаш тя да се отнася с теб!“. Това е пример за гордост, породена от необикновена красота.

Понякога Рдхрӣ се възгордявала и казвала: „Въпреки че пастирчетата правят много хубави гирлянди за Ка, когато аз му дам моя гирлянд, Той замира от удивление и го притиска до сърцето си“.

А в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (2.33) Брахм казва: „Скъпи Мадхусӯдана, чистите Ти предани наистина имат екстатичното Ти приятелство и никой враг не може да ги победи. Те знаят, че Ти винаги ги защитаваш и безстрастно преминават над главите на враговете си, без да им обръщат никакво внимание“. С други думи, този, който е приел подслон в лотосовите нозе на Бога, се гордее, че винаги може да победи враговете си.

Един тъкач в Матхур се обърнал към Ка с такива думи: „Скъпи царю на Вндвана, толкова се гордея с безпричинната Ти милост към мен, че вече не искам дори милостта на Господаря на Вайкуха, към която се стремят много велики мъдреци, потънали в дълбока медитация“. Казано по друг начин, въпреки че йогӣте и великите мъдреци медитират върху Бог Виу, който живее във Вайкуха, преданите на Ка са толкова горди, че дори не отдават особено значение на тази медитация. Подобно чувство на гордост изпитват личностите, които са постигнали най-висшата цел в живота – Ка.

След като Брахм откраднал от Ка всички теленца, крави и пастирчета, той понечил да си замине, но изведнъж се усъмнил в кражбата си и започнал да се озърта на всички страни с осемте си очи. Брахм има осем очи, защото има четири глави. Това е един пример за екстатична любов в състояние на съмнение, породено от кражба.

Само за да достави удоволствие на Ка, Акрӯра откраднал Сямантака маи – един камък, който дава неограничени количества злато. Но по-късно започнал да съжалява за стореното. Това е друг пример за екстатична любов към Ка в съмнение, породено от кражба.

Когато небесният цар Индра излял над Враджа потоци дъжд, той бил посъветван да се отдаде в лотосовите нозе на Ка. Тогава лицето му потъмняло от съмнение.

Ако сърцето на човек се изпълни с безпокойство, когато той види светкавица в небето, кръвожадно животно или когато чуе заплашителен звук, състоянието на ума му се нарича тревога. Човекът в тревога се опитва да потърси закрила и безопасност в нещо сигурно. Възможно е космите по тялото му да настръхнат, то да започне да трепери и човек да почне да допуска грешки. Друг път тялото може да се вцепени.

В Падвалӣ откриваме следните думи: „Скъпа приятелко, това, че Ка живее в Матхур в обкръжението на демоните и под властта на царя на демоните Каса, много ме тревожи“. Това е пример за тревога за Ка от екстатична любов към него.

Когато Всура се появил във Вндвана в образа на бик, всички гопӣ много се уплашили. Обезумели от страх, те започнали да прегръщат дърветата тамла. Това е пример за страх, предизвикан от свирепо животно, и за търсене на убежище в спомена за Ка в състояние на екстатична любов. Като слушала как вият чакалите в гората на Вндвана, майка Яшод много внимавала Ка постоянно да бъде пред очите ѝ, защото се бояла да не го нападнат. Това е пример за екстатична любов към Ка, която е примесена с тревога, причинена от заплашителен звук. Този вид тревога се различава от истинския страх. Когато човек се страхува от нещо, той все пак запазва представата си за хода на времето, за миналото и бъдещето. Но когато се появи екстатичната тревога, за такива мисли просто няма място.

Човек може да се развълнува от нещо, което му е много скъпо, от нещо много отвратително, от пожар, от силен вятър, от силен пороен дъжд, от някакво природно бедствие, от вида на голям слон или от срещата с някой враг. Ако човек изпитва вълнение от това, че е видял нещо много скъпо, той започва да говори бързо и с ласкави слова. Когато човек преживява вълнение от среща с нещо отвратително, той започва да вика високо. Когато изпитва вълнение при вида на пожар, човек се опитва да избяга. Възможно е също тялото му да се разтрепери или той да затвори очи и да се разплаче. Когато човек изпитва вълнение от силен вятър, той се опитва да бяга много бързо и търка очите си. Когато причина за вълнението е пороен дъжд, човек взема чадър и цялото му тяло се изпълва с огромно напрежение. Когато вълнението е предизвикано от стихийно бедствие, лицето побледнява, човек остава слисан и тялото му се разтреперва. Ако вълнението го обзема при вида на слон, човек изведнъж скача и проявява най-различни признаци на страх, а понякога също и се озърта наоколо си. Когато причина за вълнението е появата на враг, човек търси смъртоносно оръжие и се опитва да избяга.

Когато Ка се завърнал от гората на Вндвана, майка Яшод толкова се развълнувала при вида на сина си, че от гърдите ѝ започнало да тече мляко. Това е пример за вълнение, причинено от вида на любимо същество.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (23.18) Шукадева Госвмӣ казва на цар Парӣкит: „Скъпи царю, съпругите на брхмаите много обичали да възхваляват Ка и постоянно търсели възможност да го видят. Затова когато чули, че Ка е наблизо, били обзети от непреодолимо желание да го видят и още същия миг напуснали домовете си“. Това е пример за действие при силно вълнение, предизвикано от присъствието на много скъп човек.

Когато Ка повалил и убил Пӯтан, демоничната вещица, майка Яшод била смаяна и от силно вълнение заплакала: „О, какво е това? Какво е това?“. А щом видяла как любимото ѝ дете Ка си играе върху гърдите на мъртвата демоница, майка Яшод напълно се объркала и в паника хукнала насам-натам. Това е пример за вълнение, предизвикано от вида на нещо много страшно и отвратително.

Когато Ка изкоренил двете дървета арджуна и Яшод чула как те се сгромолясват на земята, тя била обзета от силно вълнение и просто вперила поглед нагоре, без да знае какво да направи. Това е пример за вълнение, предизвикано от силен гръм.

Веднъж във Вндвана избухнал горски пожар. Тогава всички пастири се скупчили и отчаяно се молели на Ка да ги спаси. Това е пример за вълнение, причинено от пожар.

Друг път демонът вихрушка Тварта грабнал Ка от земята и бясно го завъртял заедно с няколко огромни дървета. В това време майка Яшод, която не можела да намери никъде сина си, толкова се притеснила, че започнала да снове нагоре-надолу. Това е пример за вълнение, предизвикано от силен вятър.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (25.11) се описва как Индра изпратил над Вндвана поройни дъждове. Кравите и пастирчетата много се измъчвали от студа и вятъра и се събрали накуп, за да потърсят спасение в лотосовите нозе на Ка. Това е пример за вълнение, причинено от силен дъжд.

Веднъж докато Ка бил в гората, заваляла страшна градушка. Възрастните хора му викали: „Ка, стой на едно място! Дори по-силните и по-големите от теб не смеят да мръднат, а Ти си съвсем мъничък. Стой мирно!“. Това е пример за вълнение, причинено от силна градушка.

Докато Ка се биел с Клия в отровените води на Ямун, майка Яшод развълнувано заговорила: „О, как трепери земята! Сякаш се разтърсва от трусове, а небето като че ли пролива сълзи! Скъпият ми син влезе в отровните води на Ямун. Какво да правя сега?“. Това е пример за вълнение, предизвикано от стихийно бедствие.

Когато на арената на Каса големите слонове тръгнали срещу Ка, жените една през друга завикали: „Скъпо момче, молим те, бягай веднага! Веднага бягай оттук! Не виждаш ли големите слонове, които идват към теб? Така невинно ги гледаш, че ни караш да изтръпваме от ужас!“. Но Ка се обърнал към майка Яшод и ѝ казал: „Скъпа майко, не се плаши от слоновете и конете, които нахлуват тук с бясна сила и вдигат облаци от прах, която заслепява тези прекрасни лотосооки жени. Нека дойде дори демонът Кешӣ – ръцете ми са достатъчно силни, за да удържат победа. Моля те, не се плаши!“.

В Лалита мдхава една приятелка на майка Яшод ѝ казва следното: „Когато демонът Шакхачӯа, огромен и силен като планина, нападна сина ти, красив като бога на любовта, във Вндвана нямаше никой, който да се притече на помощ на малкото момче. И не е ли удивително, че въпреки това невръстният ти син уби демона. Явно в миналите си животи си извършвала сурови отречения, та затова синът ти успя да се спаси“.

Пак в Лалита мдхава се описва как Ка отвлякъл Рукмиӣ по време на тържествената ѝ сватбена церемония. Тогава всички събрали се там принцове започнали да обсъждат помежду си: „Ние имаме слонове, коне, колесници, лъкове, стрели и мечове, защо трябва да се боим от Ка? Нека го нападнем! Той е само едно нищо и никакво похотливо пастирче! Той няма право да отвлича принцесата по този начин! Да го нападнем!“. Това е пример за вълнение, предизвикано от присъствието на враг.

С изброените примери Шрӣла Рӯпа Госвмӣ цели да докаже, че в отношенията с Ка не може да става и дума за имперсонализъм. Отношенията с него са изпълнени с личностни дейности.

В книгата си Шрӣла Билвамагала хкура се моли по следния начин: „Нека Шрӣматӣ Рдхрӣ пречисти целия свят, защото се е отдала напълно на Ка. Заради екстатичната си любов към него понякога тя се държи като безумна и се опитва да бие масло в празна делва. Когато види това, Ка е толкова пленен от нея, че започва да дои бик, вместо крава“. Това са примери за лудост или безумие в любовните отношения между Рдх и Ка. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че когато Ка влязъл в отровните води на Ямун, Шрӣматӣ Яшод-девӣ обезумяла. Вместо да търси билки, тя започнала да говори на дърветата така, като че ли те били змиеукротители. С молитвено допрени длани тя им се покланяла и ги питала: „Коя е билката, която може да спаси Ка да не умре от тази отровна вода?“. Това е пример за безумие, причинено от голяма опасност.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (30.4), в разказа за гопӣте, които търсели Ка из горите на Вндвана, е описано как преданите изпадат в състояние на безумие. Гопӣте високо възпявали величието на Ка и бродели от гора в гора, за да го открият. Те знаели, че Ка се намира не на определено място, а е всепроникващ – Той е в небето, във водата, във въздуха, Той е и Свръхдушата във всяко сърце. Затова те разпитвали дърветата и растенията за Върховната Божествена Личност. Това е пример за екстатичната лудост, която обзема преданите.

Под въздействието на екстатичната любов по подобен начин могат да се проявят признаци и на други болести. Великите учени наричат това състояние махбхва. Друго название на това издигнато положение е дивьонмда, трансцендентална лудост.

Когато Ка напуснал Вндвана и се установил в Матхур, Шрӣматӣ Рдхрӣ му пратила известие, че майка му, царицата на Враджа, толкова страда от раздялата си с него, че от устата ѝ капе пяна също като пяната на брега на океана, и тя вдига ръцете си като океанските вълни. От болезненото преживяване на раздялата тя ту се търкаля по земята, ту силно вика. А понякога утихва като спокойно море. Тези изяви на чувствата при раздяла с Ка се наричат апасмра, забрава. Когато у човека се проявят тези признаци на екстатичната любов, той напълно забравя кой е и какво прави.

Веднъж до Ка изпратили друго послание. В него се казвало, че след като Той убил демона Каса, един от демоните, приятели на Каса, е полудял. От устата му капела пяна, той размахвал ръце и се търкалял по земята. Тази изява на демонични чувства е част от взаимоотношенията с Ка в настроение на страх. Това настроение, или вкус, е една от формите на косвена връзка с Ка. Първите пет вида взаимоотношения се наричат непосредствени, а останалите седем са косвени. По някакъв начин този демон трябва да е бил свързан с Ка, щом се проявили такива признаци, когато той чул, че Ка е убил Каса. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ отбелязва, че в тези признаци също има трансцендентално величие.

След като Ка напуснал Вндвана и се установил в Матхур, някои приятели му казали: „Скъпи Ка, заради раздялата с теб жителите на Враджа страдат толкова много, сякаш са болни. Телата им горят от треска, те не могат да се движат. Те само лежат на земята и дишат тежко“.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (12.44) Махрджа Парӣкит пита за Бог Ананта. Когато чул въпроса му, Шукадева Госвмӣ започнал да припада. Но той успял да се овладее и със слаб глас отвърнал на въпроса на цар Парӣкит. Това състояние пред припадък е вид треска, породена от екстатично блаженство.

В Шрӣмад Бхгаватам се описва как девойките на Враджа много, много години след детските си забавления с Ка се срещнали с него в свещеното място Курукетра. При срещата на това свято място гопӣте застинали неподвижни, вцепенени от слънчевото затъмнение, което станало в този момент. Те спрели да дишат, да мигат и прочее и стояли пред Ка като статуи. Това е друг пример за болестно състояние, предизвикано от бликащо трансцендентално блаженство.