ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА

Авторитетите като Шрӣдхара Свмӣ считат трансценденталния вкус на привързаността за съвършеното равнище на предаността. Той стои непосредствено над неутралните отношения и е предпоставка за развиването на настроение на служене. В Нма каумудӣ и други писания това състояние на съществуване се описва като постоянна привързаност или влечение към Ка. Други авторитети, и по-специално Шукадева, смятат, че състоянието на привързаност се отнася към неутралното равнище. Но така или иначе, привързаност към Ка изпитват предани, които се намират с него в най-различни отношения, затова състоянието се назовава по един и същ начин – привързаност, или чиста привързаност към Ка.

Преданите, чиито отношения с Ка са като между слуга и господар, изпитват към него привързаност, примесена с благоговение. Такава благоговейна обич показват някои от жителите на Гокула (проявлението на Вндвана на Земята). Често те казвали: „Пред нас Ка винаги се появява с мургава кожа, като възчерен облак. В лотосовите си ръце Той държи прекрасната си флейта. Облечен е в жълта коприна, а в косите му е втъкнато пауново перо. Когато Ка се разхожда около хълма Говардхана в този си облик, обитателите на райските планети и жителите на Земята чувстват трансцендентално блаженство и се смятат за вечни слуги на Бога“. Понякога преданите изпитват същото благоговение и към изображението на Виу, който е облечен като Ка и има подобен цвят на кожата. Единствената разлика е, че Виу има четири ръце, в които държи раковина, диск, боздуган и лотосов цвят. Бог Виу винаги е украсен със скъпоценни накити, например с камъните чандракнта и сӯрякнта.

В Лалита мдхава от Рӯпа Госвмӣ Друка, един от слугите на Ка, казва: „Наистина Бог Виу е много красив с огърлицата си от камъните каустубха, с раковината, диска, боздугана и лотосовия цвят, които държи с четирите си ръце, и с ослепително красивите си накити. Той е много красив и във вечното си положение върху раменете на Гаруа. Но сега същият Бог Виу е тук като враг на Каса и като гледам образа му, напълно забравям богатствата на Вайкуха“.

Един друг предан казва: „От порите на тялото на Върховната Божествена Личност произлизат милиони вселени. Тя е океан от милост, Тя притежава непроницаеми енергии и всички съвършенства, Тя е източникът на всички инкарнации и привлича всички освободени личности. Тази Върховна Божествена Личност е върховният владетел и върховният обект на обожание. Върховният Бог е всезнаещ, непреклоним и богат. Той е въплъщение на милостта и защитник на отдалите се души. Той е щедър, верен на думите си, изкусен, всеблаг, могъщ и праведен. Той никога не се отклонява от писанията и е приятел на преданите, Той е великодушен, влиятелен, благодарен, достоен за уважение, почитан и изпълнен с всякакви сили. Той винаги се подчинява на чистата любов. Несъмнено Той е единственото убежище за преданите, които са привързани към него с любовта на слуги“.

Преданите на Бога, които са свързани с него чрез отношения на служене, се разделят на четири групи: 1) назначени слуги (такива като Брахм и Шива, на които е поверено да управляват материалните проявления на страстта и невежеството), 2) предани-слуги, които са под закрилата на Бога, 3) предани, които са вечни придружители на Бога, и 4) предани, които просто следват стъпките на Бога.

В един разговор с приятелката си Клиндӣ Джмбаватӣ, една от съпругите на Ка, попитала: „Коя е тази, която обикаля около Ка?“.

Клиндӣ отвърнала: „Това е Амбик, която управлява всички дела във вселената“.

Джмбаватӣ попитала: „А кой е този, който трепери при вида на Ка?“.

Клиндӣ отвърнала: „Това е Шива“.

После Джмбаватӣ попитала: „А кой отдава молитви?“.

Клиндӣ отвърнала: „Това е Брахм“.

След това Джмбаватӣ попитала: „Кой е паднал по очи на земята, отдавайки почитания на Ка?“.

Клиндӣ отвърнала: „Това е Индра, небесният цар“.

Накрая Джмбаватӣ попитала: „А кой е този, който е дошъл с полубоговете и се смее с тях?“.

Клиндӣ отвърнала: „Това е по-големият ми брат Ямарджа, повелителят на смъртта“.

В този разговор са споменати всички полубогове, включително и Ямарджа, които са назначени от Бога на определени служби. Те се наричат адхикта-деват, т.е. полубогове, отговорни за определени сфери на дейност.

Веднъж един от жителите на Вндвана казал на Ка: „Скъпи Ка, о, радост за Вндвана! Ние сме приели подслон при теб, защото се боим от това материално битие, а Ти можеш да ни защитиш от всичко! Ние ясно съзнаваме величието Ти, затова сме изоставили всяко желание за освобождение и сме приели убежище в лотосовите Ти нозе. Откакто чухме за вечно нарастващата Ти трансцендентална любов, доброволно се отдадохме в трансцендентално служене на теб“. Това са думите на предан, който е приел покровителството на Бог Ка.

Под постоянните удари на Ка, стоварващи се върху главата му, Клия, черната змия в Ямун, се опомнил и признал: „О, Господи, извърших много оскърбления към теб, но Ти си толкова милостив, че въпреки всичко беляза главата ми със следите от лотосовите си нозе“. Това е още един пример за приемане на убежище в лотосовите нозе на Ка.

В Апардха бхаджана чистият предан изразява чувствата си по следния начин: „О, Господи, срамувам се да призная пред теб, че послушно изпълнявах заповедите на господарите си – похотта, гнева, алчността, илюзията и завистта – и понякога го правех по най-отвратителен начин. Но въпреки че им служих толкова вярно, не можах нито да ги удовлетворя, нито да ги склоня да ме пуснат на свобода. Те дори не се срамуват, че ме принуждават да им служа по такъв начин. О, Господи, старейшино на династията Яду, вече се опомних и се обръщам за подслон към лотосовите Ти нозе. Моля те, позволи ми да Ти служа“. Това е друг пример за себеотдаване и приемане на убежище в лотосовите нозе на Ка.

В отделните ведически писания могат да се намерят много примери за хора, които са търсили освобождение, като са вървели по пътя на спекулативното знание, но после са изоставили този процес, за да се отдадат в лотосовите нозе на Ка. Достатъчно е да споменем брхмаите от гората Наимишрая, предвождани от Шаунака.* Известните учени ги приемат за предани, които са постигнали съвършената мъдрост. В Хари-бхакти судходая е дадено обръщението на тези велики брхмаи и мъдреци, предвождани от Шаунака и, към Сӯта Госвмӣ: „О, велика душа, въпреки че като всички човешки същества ние сме замърсени с много материализъм, просто като разговаряхме с теб за Върховната Божествена Личност, у нас изчезна желанието за освобождение – не е ли удивително това!“.

В Падвалӣ един предан казва: „Нека хората, които са привързани към опитите да се себепознаят чрез умозрително философстване; хората, които са решили, че върховната истина не може да бъде постигната чрез медитация, и са се установили в проявлението на доброто – нека те продължават да се занимават с работите си. Що се отнася до нас, ние сме привързани единствено към Върховната Божествена Личност, която по природа е толкова удовлетворяваща; която е с цвят на възчерен облак, облечена е в жълти дрехи и има красиви лотосови очи. Ние искаме да медитираме единствено върху нея“.

Тези, които още от самото начало на пътя към себепознанието са привързани към преданото служене, се наричат сев-ниха. Думата сев-ниха означава „привързан към преданото служене“. Образци за такива предани са Шива, цар Индра, цар Бахулшва, цар Иквку, Шрутадева и Пуарӣка. Един предан казва: „О, Господи, трансценденталните Ти качества привличат дори освободените души и ги отвеждат там, където преданите се събират, за да възхваляват постоянно величието Ти. Песните за славата Ти примамват дори великите мъдреци, които живеят в уединение. Като виждам трансценденталните Ти качества, аз също не мога да устоя, затова реших да посветя живота си на служене на теб“.

В Дврак сред най-близките придружители на Ка са преданите Уддхава, Друка, Стяки, Шрутадева, Шатруджит, Нанда, Упананда и Бхадра. Те са нещо като секретари на Бога, но понякога му отдават и лично служене. От династията Куру близки придружители на Бог Ка са Бхӣма, Махрджа Парӣкит и Видура. На едно място се казва: „Всички придружители на Бог Ка излъчват сияние, а очите им са като лотоси. По сила те превъзхождат полубоговете, а най-характерната им черта е, че винаги са окичени със скъпоценности“.

Когато Ка бил в столицата Индрапрастха, му казали: „О, Господи, Уддхава и другите Ти приближени постоянно стоят пред портите на Дврак в очакване на заповедите Ти. Те чакат със сълзи на очи и желанието им да Ти служат е толкова силно, че няма да се побоят дори от опустошителния огън на Шива. Те са души, напълно отдали се в лотосовите Ти нозе“.

Сред многобройните близки придружители на Бог Ка най-издигнат е Уддхава. Ето как е описан той: „На цвят тялото му е тъмно като река Ямун и прохладно като нея. Той се облича в жълти копринени дрехи и винаги се украсява с цветните гирлянди, които е носил Бог Ка. Ръцете му са по-силни от тежките резета на портите, очите му приличат на лотоси. Той е първи сред всички придружители на Бога. Нека отдадем смирените си почитания в лотосовите нозе на Уддхава“.

Уддхава описва трансценденталните качества на Шрӣ Ка: „Бог Шрӣ Ка – наш господар и обект на обожание, повелител на Шива и Брахм и властелин на цялата вселена, послушно изпълнява заповедите на дядо си Уграсена. Въпреки че е собственик на милиони вселени, Той моли океана за малко земя. Макар че е океан от мъдрост, понякога Той се съветва с мен. Той е велик и милостив, но въпреки това се занимава с дейностите си като обикновен човек“.

Тези, които отдават на Бога лично служене, се наричат ануги, спътници. Сред тях са Сучандра, Маана, Стамба и Сутамба. Те живеят в град Дврак и дрехите и украшенията им са като на придружителите на Бога. На анугите са поверени най-различни видове служене. Маана постоянно държи чадър над главата на Бог Ка. Сучандра му вее с бяла чмара, а Сутамба му поднася бетеловите ядки. Те са велики предани и постоянно са заети с трансценденталното любовно служене на Бога.

Ануги има не само в Дврак, но и във Вндвана. Ето имената на някои от тях: Рактака, Патрака, Патрӣ, Мадхукаха, Мадхуврата, Расла, Сувилса, Премаканда, Марандака, нанда, Чандрахса, Пайода, Бакула, Расада и Шрада.

В следния откъс се описва външността на анугите от Вндвана: „Нека отдадем смирените си почитания пред неразделните приятели на сина на Махрджа Нанда. Те никога не напускат Вндвана. Телата им са украсени с бисерни нанизи и златни гривни. На цвят те са като черните пчели и златната луна и дрехите им подчертават тази особеност. За задълженията им говорят думите на майка Яшод: „Бакула, моля те, почисти жълтата дреха на Ка. Врика, сложи във водата за къпане благовоние агуру. Расл, ти приготви бетеловите ядки. Вижте, Ка вече се връща! В далечината се вдига прах и кравите се виждат съвсем ясно“.

За най-главен от всички ануги е смятан Рактака. Неговата външност е описана така: „Той е облечен в жълти дрехи, а тялото му е с цвета на млада трева. Той пее чудесно и постоянно служи на сина на Махрджа Нанда. Нека всички следваме стъпките на Рактака в трансценденталното любовно служене на Ка!“. За привързаността на Рактака към Бог Ка говорят думите, с които той се обръща към Расада: „Чуй ме! Моля те, направи така, че постоянно да служа на Бог Ка, който се прочу с повдигането на хълма Говардхана“.

Преданите на Ка, които му служат лично, винаги са много предпазливи, защото знаят, че да си личен слуга на Бог Ка, не е обикновено нещо. Вечно щастие постига дори този, който се отнася почтително към мравките, които служат на Бога, какво да говорим за личните слуги на Ка! Веднъж Рактака си мислел: „Аз служа не само на моя обожаван Бог Ка, но и на гопӣте, обожаваните приятелки на Ка. И не само на тях – аз съм готов да обожавам и да служа на всеки, който е слуга на Бога. Знам, че трябва да съм много внимателен да не се възгордея, че съм един от слугите и преданите на Бога“. От тези думи можем да разберем, че чистите предани, които наистина служат на Бога, са много предпазливи и никога не се възгордяват със служенето си.

Това отношение на личните слуги на Ка се нарича дхӯря. След подробен анализ Шрӣла Рӯпа Госвмӣ разделя спътниците на Бога на три категории: дхӯря, дхӣра и вӣра. Рактака се числи към дхӯриите; те обичат да служат на любимите на Ка, гопӣте.

Представител на категорията дхӣра е синът на дойката на Сатябхм. Сатябхм е една от цариците на Бог Ка в Дврак. Когато се омъжила за Ка, ѝ позволили да вземе със себе си сина на дойката си, с когото били израсли като брат и сестра. И този юноша, синът на дойката на Сатябхм, живеел с Ка като негов зет, затова понякога си позволявал да се шегува с него. Веднъж той казал на Ка: „Скъпи Ка, никога не съм се опитвал да спечеля благоразположението на богинята на щастието, която е твоя съпруга, но пак имах невероятен късмет – аз съм член на семейството Ти, брат на Сатябхм“.

Един от придружителите на Ка, който бил вӣра, изразил гордостта си с думите: „Бог Баладева може да е голям враг на Праламбсура, но аз не се боя от него. Що се отнася до Прадюмна, с него нямам нищо общо, той е още момче. Не очаквам нищо от никого. Единственото, което очаквам, е благосклонният поглед на Ка, затова не се боя дори от Сатябхм, която му е толкова скъпа“.

В Четвърта песен на Шрӣмад Бхгаватам (20.28) цар Птху се обръща към Бога: „О, Господи, възможно е богинята на щастието да остане недоволна от делата ми и да не се разберем с нея, но аз не се безпокоя твърде, защото имам пълна вяра в теб. Ти винаги си безпричинно милостив към слугите си и оценяваш високо и най-простото служене. Затова съм уверен, че ще приемеш скромното ми служене, макар то да не заслужава признание. О, Господи, Ти си достатъчен сам за себе си. Ти можеш да направиш всичко, което поискаш, без да Ти е нужна помощ. Затова знам, че ще приемеш служенето ми дори ако богинята на щастието не остане доволна от мен“.

Преданите, които са привързани към трансценденталното любовно служене на Бога, могат да бъдат наречени отдали се души, души, напреднали в знанието за преданото служене, и души, напълно погълнати от трансценденталното любовно служене. Тези предани се наричат съответно начинаещи, съвършени и вечно съвършени.