ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА

Безпричинната милост на Ка, прахът от лотосовите му нозе, неговият прасдам и общуването с преданите му са някои от стимулите, които подтикват преданите към трансцендентално любовно служене на Бога.

Ка проявил безпричинната си милост, когато се появил край смъртния одър на дядо Бхӣма. По време на битката при Курукетра Бхӣмадева, дядото на Арджуна, лежал на ложе от стрели и се готвел да напусне този тленен свят. Бог Ка, Махрджа Юдхихира и другите Пави отишли при него и той бил много благодарен на Бог Ка за това. Бхӣмадева се обърнал към военачалника, брхмаа Кпчря: „Скъпи Кпчря, колко необикновена и прекрасна е безпричинната милост на Бог Ка! Аз съм толкова злочест. Нямам никакви добродетели. Бях противник на най-близкия приятел на Ка, Арджуна, дори се опитах да го убия! Но Богът е толкова добър, че въпреки всичките ми недостатъци дойде да ме види в последните мигове от живота ми. Него го обожават всички велики мъдреци, но Той е толкова милостив, че дойде да се сбогува с жалък човек като мен“.

Понякога звуците от флейтата и рога на Бог Ка, усмивката му, следите от стъпките му по земята, трансценденталното благоухание на тялото му и появяването на нови облаци в небето също се превръщат в стимули за екстатичната любов към Бога.

Във Видагдха мдхава се казва: „Когато Ка свиреше на флейтата си, Баладева развълнувано рече: „Вижте как небесният цар Индра плаче в небесното си царство, когато чуе звуците на трансценденталната флейта на Ка! Капещите му по земята сълзи превръщат Вндвана в небесна обител на полубоговете“.

Екстатичната любов към Ка, която се нарича анубхва, се характеризира със следните признаци: човек се отдава единствено на служене на Бога, старае се честно да изпълнява наставленията на Бога, в съвършеното трансцендентално любовно служене на Бога се освобождава от всички тревоги и завист и дружи с преданите, които вярно служат на Бога. Всички тези признаци се наричат анубхва, екстатична любов.

Първият признак на анубхва е да се отдава определен вид служене. Този признак можем да открием у Друка, слугата на Ка, който му веел с чмара. Веднъж докато веел на Ка, той усетил прилив на силна екстатична любов и признаците ѝ се проявили в тялото му. Но Друка се отнасял към служенето си толкова отговорно, че потиснал всички тези проявления на екстатичната любов, защото виждал в тях препятствия за служенето си. Той не им обърнал голямо внимание, макар че те се появили от само себе си.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (86.38) се разказва за Шрутадева, един брхмаа от провинция Митхил в Северна Индия. Той изпитал такава радост, когато видял Ка, че веднага щом се поклонил в лотосовите му нозе, скочил и започнал да танцува с високо вдигнати ръце.

Веднъж един от преданите се обърнал към Бог Ка: „О, Господи, макар че не си професионален танцьор, танцът Ти така ни удиви, че сме сигурни, че си най-големият майстор на танците. Сигурно си научил това изкуство направо от богинята на любовта“. Когато преданите танцуват в любовен екстаз, у тях се проявяват признаци, наречени сттвика. Думата сттвика означава, че признаците са трансцендентални. Те не са проявления на материални емоции, а идват от самата душа.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (85.38) Шукадева Госвмӣ казва на Махрджа Парӣкит, че след като отдал всичките си притежания на Вманадева, Бали Махрджа взел лотосовите му нозе и ги притиснал до сърцето си. Обладан от радост, той показал всички признаци на екстатичната любов – в очите му бликнали сълзи, а гласът му се разтреперал.

Този вид проявления на екстатичната любов се придружават и от редица второстепенни признаци: ликуване, чезнене, мълчание, отчаяние, мрачно настроение, благоговение, замисленост, спомняне, съмнение, увереност, нетърпение, безразличие, безпокойство, дързост, стеснителност, бездействие, заблуда, лудост, отвращение, съзерцание, мечтателност, болести и признаци, предвещаващи смърт. При среща с Ка у преданите се появяват признаците ликуване, гордост и упоритост, а при преживяване на раздялата с Ка се проявяват признаците страх, болести и смърт.

В Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (11.5) се казва, че когато Бог Ка се завърнал у дома си (Дврак) от бойното поле Курукетра, всички жители му говорели един през друг, както детето оживено бъбри на баща си, завърнал се от странство. Това е пример за ликуване.

Когато Бахулшва, царят на Митхил, видял Ка в двореца си, той решил да му отдаде почитания, като му се поклони поне сто пъти. Но любовните чувства, които го обзели, били толкова силни, че след като се поклонил веднъж, той изпаднал в забрава и не могъл повече да се повдигне.

В Сканда Пура преданият казва на Бог Ка: „О, Господи, както слънцето с жарките си лъчи изпарява водата от почвата, така преживяването на раздялата с теб изсуши свежестта от лицето и тялото ми“. Това е пример за чезнене в екстатична любов.

Отчаяние показал небесният цар Индра. Когато видял богът на слънцето, той му казал: „О, господарю на слънцето, лъчите ти са много славни, защото стигат до лотосовите нозе на Бог Ка, господаря на династията Яду. Аз имам хиляди очи, но от тях няма никаква полза, защото не мога да зърна лотосовите нозе на Бога дори за миг“.

Благоговението и страхопочитанието към Бога постепенно се усилва и се превръща отначало в екстатична любов, после преминава в любовна близост, а накрая в привързаност. В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (38.6) Акрӯра казва: „Днес отивам да видя Бог Ка и това е достатъчно, за да унищожи всичко неблагочестиво в съществуването ми. Вече постигнах целта на живота си, защото ще мога да отдам почитанията си в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност!“.

Друг предан в изблик на благоговейна обич веднъж възкликнал: „Кога ще дойде този славен и дългоочакван ден, в който ще мога да отида на брега на Ямун и да видя Бог Ка, приел там образа на пастирче!“.

Когато екстатичната любов не преминава и не е помрачена от никакви съмнения, преданият се намира на равнището на устойчивата любов към Ка. В това състояние всички прояви на скръб у него се наричат анубхва – признаци на екстатичната любов.

Бали Махрджа изразил благоговейната си екстатична любов така: „О, Господи, Ти ме наказа и едновременно с това ме дари с безпричинната си милост. Сега аз вярвам, че щом приема подслон в лотосовите Ти нозе, повече нищо няма да може да ме смути, каквото и да се случва в живота ми. Независимо дали ми даваш възможност да се наслаждавам на всички съвършенства на йога, или пък ме поставяш сред най-ужасните мъки на ада, аз никога няма да страдам“.

Самият Ка след срещата си с Бали Махрджа казал на Уддхава: „Приятелю мой, с какви думи да опиша славните качества на Бали Махрджа, сина на Вирочана? Този потомък на Вирочана прокле царя на сурите (полубоговете), Аз самият в инкарнацията си Вмана го измамих и му отнех властта над вселената, а отгоре на всичко след това и го упрекнах, че не е изпълнил обещанието си. И въпреки това когато го видях в царството му, той прочувствено изрази любовта си към мен!“.*

Когато любовното чувство се усили, то се превръща в любовна близост. В това състояние човек не може да понесе раздялата с Ка дори за миг.

Един предан се обърнал към Друка, слугата на Ка: „Скъпи Друка, това, че заради раздялата си с Ка си се вцепенил като дърво, не е никак чудно. Предан, който види Ка, не може да удържи сълзите си, а при раздяла с него се вцепенява и заприличва на дървена кукла. Никак не е чудно“.

Признаците на любовта към Ка, която изпитвал Уддхава, също са описани. Когато той видял Бог Ка, очите му се напълнили със сълзи и образували река. Тя потекла към Ка като към море, за да поднесе своя дан, както съпругата отдава почитания на съпруга си. Когато тялото му настръхнало като гъша кожа, Уддхава приличал на цветето кадамба, а когато започнал да отдава молитви, ярко се откроил сред другите предани.

Ако любовната близост сама по себе си предизвиква щастие или причинява мъка, тя се нарича влечение. На този етап на екстатичната любов човек спокойно посреща всички превратности на съдбата и никога не изоставя трансценденталното любовно служене на Бога, дори ако рискува да умре. Славен пример за такава екстатична любов показал цар Парӣкит, когато дошло време да посрещне смъртта. Въпреки че загубил царството си, което обхващало целия свят, и през седемте дни, които му оставали, не пийнал дори капка вода, той не страдал, защото слушал от устата на Шукадева Госвмӣ за трансценденталните забавления на Бога. Нещо повече, общуването с Шукадева Госвмӣ му доставяло трансцендентална екстатична радост.

Един предан откровено признава: „Ако мога да получа поне капка от милостта на Бог Ка, тогава и сред пламъците на пожара, и сред безбрежния океан ще остана спокоен и несмутим. Но ако загубя безпричинната му милост, ще бъда достоен само за присмех, дори и да съм цар на Дврак“.

Предани като Махрджа Парӣкит и Уддхава са установени в екстатичното влечение, което се основава на любовната близост. На този етап започва да се появява приятелското чувство към Бога. Когато Уддхава се освободил от всички материални замърсявания, при вида на Бога гърлото му се задушавало и той не можел да продума. С движенията на веждите си той прегръщал Бога. Известните учени разделят тази екстатична любов на две: събиране и изваждане. Ако преданият не общува с Бога непосредствено, това се нарича изваждане. В такова състояние обхванатият от любов човек постоянно мисли за лотосовите нозе на Бога. У него се пробужда много силно желание да опознае трансценденталните качества на Бога и всичките му усилия са насочени към постигането на възможността да общува с Бога.

Състоянието на екстатична любов е описано в Нсиха Пура, където се говори за цар Иквку. Заради любовта си към Ка цар Иквку силно се привързал към черния облак, черната сърна, черните очи на сърната и лотосовия цвят, с който се сравняват очите на Бога. В Десета песен на Бхгаватам (38.10) Акрӯра размишлява: „Сега Богът е дошъл, за да облекчи тежкото бреме, легнало върху Земята, и всеки с очите си може да види трансценденталното му тяло. Когато го виждаме пред нас, нима това не е най-висшето съвършенство за очите ни?“. С други думи, Акрӯра осъзнал, че очите са съвършени само когато са способни да видят Бог Ка. А това означава, че когато Бог Ка се показал пред погледа на хората от Земята, всеки един, който го видял, постигнал това съвършенство на зрението.

В Ка кармта, написана от Билвамагала хкура, има думи, които изразяват нетърпението в екстатичната любов: „О, скъпи Ка, о, приятелю на отчаяните! Колко е мъчително! О, милостиви Господи, как да преживея неблагодарните дни, в които не те виждам?“. Подобно настроение изразил Уддхава в писмо до Ка: „О, върховни царю на Враджа, Ти си нектар за очите и ако не виждам лотосовите Ти нозе и сиянието на тялото Ти, сърцето ми е мрачно. Тогава за мен няма покой. Всеки миг от раздялата ми се струва дълъг много, много години“.

В Ка кармта се казва още: „О, Господи, Ти си океан от милост. Допирам ръце до главата си и Ти се покланям с цялото си смирение и искреност. О, Господи, чуй молитвите ми. Ще бъдеш ли така милостив да ме поръсиш с мъничко от водата на погледа си? Това ще бъде голямо удовлетворение за мен“.

Един от преданите на Бог Ка казвал: „Щом дори самият Шашишекхара (Шива) не може да те види, на какво да се надявам аз, по-низшия и от прост червей? Аз съм вършил само грехове. Знам, че не съм достоен да Ти отдавам молитви, но понеже си известен като Дӣнабандху, приятел на падналите, смирено те моля да бъдеш милостив към мен и да ме пречистиш с лъчите на трансценденталния си поглед. Ако милостивият Ти поглед ме окъпе, аз ще бъда спасен. Затова, о, Господи, моля те, дари ме с милостивия си поглед“.