ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА

Веднъж великият предан Уддхава написал на Ка: „Скъпи Ка, приключих с изучаването на всички философски книги и ведически шлоки, в които се описва целта на живота. Сега вече имам някакво име. Но въпреки славата знанията ми нямат стойност, защото докато се наслаждавах на сиянието на ведическото знание, не можах да оценя сиянието от ноктите на пръстите на нозете Ти. Затова колкото по-скоро се сложи край на гордостта ми и на ведическото ми знание, толкова по-добре!“. Това е пример за безразличие.

Един друг предан загрижено признал: „Умът ми е толкова неспокоен, не мога да го съсредоточа върху лотосовите Ти нозе. Тази неспособност ме кара да се срамувам и цяла нощ не мога да спя, защото съм като обезумял от тази слабост“.

В Ка кармта Билвамагала хкура изразява неспокойствието си по следния начин: „О, Господи, палавата Ти момчешка възраст е най-прекрасното нещо в трите свята. Ти сам знаеш какво представлява това непослушание, затова лесно можеш да разбереш неспокойния ми ум. Ти и аз добре познаваме това. Аз просто копнея да узная как да съсредоточа ума си върху лотосовите Ти нозе“.

Друг предан дръзко казва: „О, Господи, независимо че съм толкова жалък, трябва да Ти призная, че очите ми са като черни оси, които копнеят да кръжат около лотосовите Ти нозе“.

В Седма песен на Шрӣмад Бхгаватам (4.37) великият мъдрец Нрада разказва на Махрджа Юдхихира за Прахлда Махрджа, който бил предан още от самото начало на живота си. Доказателство за вродената преданост на Прахлда било, че дори като малко дете той не играел с другите деца, а с въодушевление проповядвал величието на Бога. Докато децата се забавлявали и се надпреварвали да покажат ловкостта си, той кротко стоял настрани, защото постоянно се намирал в транса на медитацията върху Ка. Външният свят не можел да се докосне до него.

За един предан брхмаа се казва: „Този брхмаа е вещ във всякакви дейности, но не мога да разбера защо гледа нагоре с втренчен поглед. Тялото му е застинало неподвижно, като че ли е някаква кукла. Състоянието му издава, че той е пленен от трансценденталната красота на опитния флейтист Шрӣ Ка и от привързаност към него е втренчил поглед в черния облак, който му напомня мургавата кожа на Шрӣ Ка“. Това е пример как екстатичната любов може да доведе предания до бездействие.

В Седма песен на Шрӣмад Бхгаватам (4.40) Прахлда Махрджа казва, че още в детството му било така, че ако започнел да възпява високо величието на Бога, скачал да танцува като безсрамен луд. Често пъти, погълнат от мисли за забавленията на Бога, той започвал да ги играе. Това е пример, как преданият може да заприлича почти на луд. Казват също, че великият мъдрец Нрада изпитвал такава екстатична любов към Ка, че понякога танцувал гол или цялото му тяло се вцепенявало. Той ту се смеел високо, ту плачел с глас, ту стоял мълчаливо и като че ли страдал от някаква болест, въпреки че не бил болен. Това е друг пример за лудост в екстаза на предаността.

В Хари-бхакти судходая се казва, че при мисълта, че е недостоен да се обърне към Върховната Божествена Личност, Прахлда Махрджа потънал в дълбока скръб, в океан от нещастие. Окъпан в сълзи, той лежал на пода сякаш е загубил съзнание.

Учениците на един велик предан веднъж си говорели: „Скъпи духовни братя, след като видя лотосовите нозе на Бога, духовният ни учител се хвърли в огъня на скръбта, който почти изпи водата на живота му. Нека сега влеем нектара на святото име в ушите му, за да можем да съживим лебеда на живота му“.

Когато Бог Ка заминал за град Шоитапура, за да се бие с Ба, сина на Бали, и да отсече всичките му ръце, Уддхава се вцепенил и почти напълно загубил съзнание заради раздялата си с него и заради мислите за предстоящата битка.

Ако преданият е напълно потопен в любов към Върховната Божествена Личност, при раздяла с Бога у него могат да се проявят следните признаци: треска, отслабване на тялото, безсъница, безразличие, бездействие и вялост, болезнен вид, лудост, загуба на съзнанието, а понякога и смърт.

Що се отнася до трескавото състояние на тялото, веднъж Уддхава казал на Нрада: „О, велики мъдрецо, нека лотосовият цвят, който е приятел на слънцето, ни причинява страдания, нека ни изгаря огънят в океана, нека Индӣвара, приятелят на демона, ни причинява всякакви неприятности – все ни е едно! По-лошото е, че всички тези неща ни напомнят за Ка и това ни прави много нещастни!“. Виждаме пример за трескаво състояние, причинено от раздялата с Ка.

Няколко предани, които отишли да видят Ка в Дврак, но били задържани на вратата, мълвели: „Скъпи Ка, о, приятелю на Павите, както лебедите обичат да плуват сред водните лилии и ще умрат, ако останат на сушата, така и ние искаме да бъдат само с теб. Крайниците ни се съсухрят и отмаляват, задето вече не си при нас“.

Макар че царят на Бахула имал в двореца си всякакви удобства, заради раздялата с Ка нощите му се стрували безкрайно дълги и мъчителни.

Веднъж цар Юдхихира казал: „Ка, колесничарят на Арджуна, е единственият ми роднина в трите свята. След раздялата си с лотосовите му нозе аз ден и нощ обезумявам и не знам какво да направя и къде да се дяна, за да успокоя ума си“. Това е друг пример за безсъние.

Някои от пастирчетата, приятели на Ка, казвали: „Скъпи Ка, о, противнико на демона Мура, само виж слугата си Рактака. Той зърна едно пауново перо и това му стигаше, за да затвори очи и да спре да обръща внимание на кравите. Той ги изостави в едно далечно пасище и не си прави труда дори да ги събира с тоягата си“. Това е пример за душевно разстройство, причинено от раздялата с Ка.

Когато Бог Ка бил в столицата на цар Юдхихира, Уддхава толкова се измъчвал в огъня на раздялата с него, че от пламналото му тяло и от очите му бликали пот и сълзи и той стоял напълно вцепенен.

Веднъж Шрӣ Ка напуснал град Дврак, за да търси скъпоценния камък Сямантака. Той не се завърнал у дома в уреченото време и Уддхава така се отчаял, че в тялото му се появили болестни симптоми. Заради изключително силната му екстатична любов към Ка всички в Дврак започнали да го смятат за побъркан. За голямо негово щастие, в този ден славата му на луд окончателно се утвърдила. Безумието му станало явно, когато той се изкачил на планината Раиватака, за да наблюдава отблизо тежките черни облаци. В умопомрачение Уддхава започнал да им се моли и изразявал възторга си, като им се покланял ничком.

Веднъж Уддхава казал на Ка: „О, предводителю на династията Яду, от мисли за теб слугите във Вндвана нощем не могат да заспят. Сега те лежат на брега на Ямун неподвижни и вцепенени и като че ли скоро ще умрат, така бавно и трудно дишат“. Това е пример за изпадане в безсъзнание заради раздялата с Ка.

Веднъж казали на Ка: „Ти си животът и душата на жителите на Вндвана. Откакто напусна Вндвана, всички слуги в лотосовите Ти нозе страдат. Сякаш езерата, в които растат лотоси, са пресъхнали от изгарящия огън на раздялата с теб“. Тук жителите на Вндвана са сравнени с езера, в които растат лотоси. Заради изгарящата топлина на раздялата с Ка езерата са пресъхнали, а лотосите – животът на пастирите – са прегорели. Лебедите, които олицетворяват жизнеността на обитателите на Вндвана, повече не желаят да живеят в езерата. Те ги напускат заради палещия зной. Този образен похват описва състоянието на преданите, когато са разделени от Ка.