ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА

Когато преданият е постоянно установен в преданото служене и чрез различните признаци на екстаза е развил зрял вкус (наслада) на братство във взаимоотношенията си с Божествената Личност, чувствата му се наричат приятелска любов към Бога.

Вдъхновение за приятелската любов към Бога е самият Бог. Когато човек постигне освобождение и открие вечните си взаимоотношения с Върховния Бог, самият Бог дава тласък на задълбочаването и усилването на приятелската любов. Вечните спътници на Бога във Вндвана са описали това по следния начин: „Бог Хари, чийто цвят на кожата наподобява скъпоценния камък индранӣла, Бог Хари, чиято усмивка е красива като цветето кунда, Бог Хари, чиято копринена дреха е жълта като златистите есенни листа, Бог Хари, чиито гърди са украсени с гирлянди от цветя и който постоянно свири на флейтата си – този враг на демона Агха вечно привлича сърцата ни, като се разхожда из Вндвана“.

Има примери за приятелска любов и извън пределите на Вндвана. Когато синовете на Пу, предвождани от Махрджа Юдхихира, на бойното поле Курукетра видели Ка в четириръката си форма да държи раковина, диск, боздуган и лотосов цвят, те изпаднали в забрава и потънали в океан от нектарно щастие. Това показва как синовете на Пу – цар Юдхихира, Бхӣма, Арджуна, Накула и Сахадева – били в плен на приятелската любов към Ка.

Понякога приятелската любов може да бъде предизвикана от различните имена, форми, атрибути и трансцендентални качества. Красивите дрехи на Ка, здравото му и силно тяло, благочестивите знаци по тялото му, различните езици, които знае, изключителните му учения в Бхагавад-гӣт, необикновеният му талант във всички области, неговото знание и опит, милостта му, благородството му, държанието му в ролята на възлюбен, интелигентността му, снизходителността му, това, че привлича всички хора, богатството и щастието му – всичко това предизвиква у предания приятелска любов.

Напълно естествено е, че приятелската любов може да бъде предизвикана от вида на придружителите на Ка във Вндвана – тяхната външност, качествата и дрехите им са досущ като на Ка. Тези придружители винаги са щастливи от това, че служат на Ка, и обикновено се наричат ваясии, негови приятели връстници. Те са твърдо убедени, че се намират под закрилата на Ка. Понякога преданите се молят: „Нека отдадем смирените си почитания на ваясиите на Ка, които са твърдо убедени в приятелството и закрилата на Ка и чиято преданост към Ка е вечна и непоколебима. Те са освободени от страх и в трансценденталното си любовно служене се държат с Ка като с равен“. Вечни ваясии могат да се открият и извън пределите на Вндвана, в места като Дврак и Хастинпура. Всички места на забавленията на Ка, с изключение на Вндвана, се наричат пури (градове). Матхур и Хастинпура, столицата на Кауравите, са пури. В пурите предани на Ка, които изпитват към него приятелска преданост, са личности като Арджуна, Бхӣма, Драупадӣ и Шрӣдм Брхмаа.

Ето едно описание как Павите, синовете на Пу, се наслаждавали на общуването с Ка: „Когато Шрӣ Ка пристигна в Индрапрастха, столицата на Кауравите, Махрджа Юдхихира веднага излезе, за да вдъхне уханието на главата му“. Според ведическия обичай по-старшите личности помирисват главата на подчинените си, докато те им отдават почитания, докосвайки нозете им. Арджуна и Бхӣма, обзети от възторг, прегърнали Ка, а двамата по-малки братя – Накула и Сахадева – докоснали лотосовите му нозе и с насълзени очи му отдали почитанията си. Така и петимата братя Пави се наслаждавали на трансценденталния вкус на братската дружба с Ка. От петимата Пави най-близък с Ка е Арджуна. Той държи в ръката си хубав лък на име Гӣва. Бедрата му са като слонски хоботи, а очите му имат червеникав оттенък. Когато Ка и Арджуна се качат заедно в колесницата, божествената им красота радва очите на всички. Казват, че веднъж Арджуна лежал в леглото си с глава в скута на Ка и непринудено разговарял и се шегувал с него, наслаждавайки се на близостта му. Арджуна се усмихвал и изпитвал истинско удоволствие.

А ваясиите (приятелите на Ка във Вндвана) изпадали в отчаяние, ако Ка дори за миг се скриел от погледа им.

Един предан се обръща към ваясиите от Вндвана с такава молитва: „Слава на ваясиите на Ка, които са досущ като него по възраст и качества, които имат същите забавления, дрехи и красота като него. Те обичат да свирят на флейтите си от палмови листа и всеки от тях има биволски рог, украсен с индранӣла и други скъпоценни камъни, със злато и корали също като рога на Ка. И те винаги са щастливи като Ка. Дано тези славни спътници на Ка винаги ни покровителстват!“.

Ваясиите във Вндвана имат толкова близко приятелство с Ка, че понякога се мислят за равни на него. Ето пример за това приятелско чувство. Когато Ка държал с лявата си ръка хълма Говардхана, ваясиите казали: „Приятелю, стоиш тук вече седем дни и нощи без почивка. Това ни кара да страдаме, защото виждаме колко трудна е задачата Ти. Няма нужда да продължаваш да стоиш и да държиш този хълм. Просто го прехвърли в ръката на Судм. Много ни е тежко да те гледаме в това положение. Ако мислиш, че Судм няма да може да удържи хълма, тогава поне си смени ръцете. Молим те, премести го в дясната си ръка, за да Ти разтрием лявата“. Това е пример за близостта, който показва до каква степен ваясиите мислели, че са равни на Ка.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (12.11) Шукадева Госвмӣ казва на цар Парӣкит: „Скъпи царю, за учените трансценденталисти Ка е Върховната Божествена Личност, за имперсоналистите е върховното щастие, за преданите е висшият обект на обожание, а за тези, които са омагьосани от м, Той е обикновено момче. Само си представи, сега тези пастирчета си играят с Върховната Личност, сякаш са ѝ равни! От това всеки може да разбере, че тези момчета са извършили безброй благочестиви дейности, щом могат да общуват с Върховната Божествена Личност като нейни най-близки приятели“.

Описани са и чувствата на Ка към ваясиите му във Вндвана. Веднъж Ка казал на Баларма: „Скъпи братко, когато Агхсура погълна спътниците ми, от очите ми бликнаха горещи сълзи. Те обливаха страните ми, о, брате мой, и в един миг аз напълно забравих кой съм“.

В Гокула ваясиите на Ка се разделят на четири групи: доброжелатели, приятели, доверени приятели и близки приятели. Приятелите на Ка, които са негови доброжелатели, са малко по-големи от него и в отношението им има оттенък на родителска любов. Те винаги се грижат да предпазват Ка от злини, защото са по-възрастни от него. Понякога те носят оръжия, за да наказват злодеите, които искат да му навредят. Сред доброжелателите на Ка са Субхадра*, Маалӣбхадра, Бхадравардхана, Гобхаа, Яка, Индрабхаа, Бхадрга, Вӣрабхадра, Махгуа, Виджая и Балабхадра. Те са по-големи от Ка и постоянно се грижат за добруването му.

Един от по-големите приятели на Ка казал: „Скъпи Маалӣбхадра, какво размахваш този блестящ меч, сякаш се готвиш да се втурнеш към Арисура, за да го посечеш? Скъпи Баладева, защо си грабнал този ненужен тежък палешник? Скъпи Виджая, не се гневи напусто. Скъпи Бхадравардхана, няма смисъл да правиш такива заплашителни движения. Ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че това над хълма Говардхана е само буреносен облак, а не Арисура в образа на бик“. По-големите приятели доброжелатели на Ка били помислили един огромен облак за Арисура, появил се като грамаден бик. Но когато вълнението им стигнало връхната си точка, един от тях разбрал, че това е само облак над хълма Говардхана. И казал на другите да не се тревожат за Ка, защото от Арисура не ги заплашва никаква опасност.

Най-главни от тези приятели доброжелатели са Маалӣбхадра и Балабхадра. Маалӣбхадра е описан по следния начин. Кожата му е жълтеникава, дрехите му са много гиздави и в ръка винаги носи шарена тояга. В косите му е втъкнато пауново перо. Той винаги изглежда много привлекателен. Отношението на Маалӣбхадра към Ка се разкрива в думите му: „Скъпи приятели, любимият ни Ка много се е уморил – цял ден се грижи за кравите на пасищата и обхожда горите. Виждам, че е капнал от умора. Иска ми се докато си почива вкъщи, безшумно да разтрия главата му. А ти, Субала, можеш да разтриеш бедрата му“.

Един предан е описал красотата на Баладева така: „Приемам убежище в лотосовите нозе на Баларма, чиито обици докосват страните му и подчертават красотата му. Лицето му е украсено с тилак, направен от кастӯрӣ (мускус), а широките му гърди – с гирлянд от гудж (малки раковини). Кожата му е бяла като есенен облак, дрехите му са сини, а гласът му – много дълбок. Ръцете му са толкова дълги, че докосват бедрата му. Той показа огромната си сила, като уби демона Праламба. О, нека приема подслон при този храбър Баларма“.*

Обичта на Баладева към Ка се разкрива в думите му към Субала: „Скъпи приятелю, моля те, кажи на Ка да не ходи днес при езерото на Клия. Днес е рожденият му ден и аз искам да го изкъпя заедно с майка Яшод. Кажи му да не излиза днес от къщи“. Това показва, че Баларма, по-големият брат на Ка, се грижел бащински за Ка и тази любов носела оттенъка на приятелска обич.

Приятелите, които са по-малки от Ка, които винаги са привързани към него и му отдават всякакви видове служене, се наричат обикновени приятели, или просто приятели – сакх. Ето имената на някои от тях: Вишла, Вабха, Оджасвӣ, Девапрастха, Варӯтхапа, Маранда, Кусумпӣа, Маибандха, Карандхама. Всички тези сакхи, приятели на Ка, желаят само едно – да му служат. Понякога някой от тях ставал сутринта рано и веднага отивал към дома на Ка. Той заставал пред вратата да чака Ка, за да отидат заедно на пасищата. В това време майка Яшод обличала Ка и щом видела момчето да стои пред вратата, го викала: „Ей, Вишла, защо стоиш там? Ела тук!“. И с разрешението на майка Яшод той бързо нахълтвал в къщата. Докато майка Яшод обличала Ка, малчуганът се опитвал да помогне на Ка да си сложи звънчетата на глезените, а Ка се мъчел да го тупне с флейтата си. Тогава майка Яшод се обаждала: „Ка, какво е това? Защо се закачаш с другарчето си?“. А Ка и приятелят му избухвали в смях. Това са някои от заниманията на сакхите на Ка. Понякога те събирали кравите, които се били пръснали насам-натам. Те казвали на Ка: „Кравите Ти скитат навсякъде“, – а Ка им благодарял.

От време на време, докато Ка и сакхите му били на пасищата, Каса изпращал някой демон да убие Ка. Почти всеки ден имало сражение с разни демони. След битката с демоните Ка се чувствал уморен, косите му били разпилени… Тогава сакхите идвали и се опитвали да отстранят умората му по някакъв начин. Едни от приятелите казвали: „Скъпи Вишла, вземи това ветрило от лотосови листа и вей на Ка, за да се чувства добре. Варӯтхапа, оправи разпилените коси на Ка, които са паднали върху лицето му. Вабха, не дърдори непрекъснато! Вземи разтрий тялото на Ка. Ръцете му са отмалели от борбата с този демон. О, само вижте колко уморен е приятелят ни Ка!“. Това са някои примери за служенето, което сакхите отдавали на Ка.

Един от сакхите, Девапрастха, е описан по следния начин. Той бил силен, много учен и голям майстор на игрите с топка. Дрехите му били бели и с една връвчица той връзвал косата си на опашка. Когато Ка се биел с демоните, Девапрастха пръв идвал на помощ и се борел като слон.

Веднъж една от гопӣте казала на приятелката си: „Скъпа моя красавице, когато Ка, синът на Махрджа Нанда, си почиваше в една планинска пещера, Той бе положил главата си в обятията на Шрӣдм, а лявата си ръка бе отпуснал върху гърдите на Дм. Девапрастха се възползва от възможността и с любов започна да разтрива нозете на Ка“. Това са дейностите на приятелите на Ка, когато са с него на пасищата.

По-доверените приятели на Ка се наричат прия-сакхи и на възраст са почти колкото него. Отношенията им с Ка са толкова близки, че поведението им се основава единствено на чистото приятелство. Поведението на другите приятели на Ка се основава на бащинска любов или на служене, но в основата на поверителното приятелство е единствено дружбата между равни. Ето някои от доверените приятели на Ка: Шрӣдм, Судм, Дм, Васудм, Кикии, Стока-ка, Ашу, Бхадрасена, Вилсӣ, Пуарӣка, Виака и Калавика. С разнообразните си дейности в различните забавления те доставяли на Ка трансцендентално удоволствие.

Една приятелка на Рдхрӣ описва поведението на тези доверени приятели, като казва: „О, прекрасна Рдхрӣ, на близкия Ти приятел Ка служат близките му приятели. Някои от тях с мек глас се шегуват с него и така му доставят много голямо удоволствие“. Ка например имал един приятел брхмаа на име Мадхумагала. Това момче често се шегувало, като се правело на алчен брхмаа. Когато приятелите се хранели заедно, той ядял най-много от всички, особено лау – него обичал най-много. Но даже и след като изяждал повече лау от всички останали, Мадхумагала пак не бил доволен и казвал на Ка: „Ако ми дадеш още едно лау, ще бъда много доволен, ще те благословя и приятелката Ти Рдхрӣ много ще те обича“. Брхмаите трябва да благославят вайшите (кастата на земеделците и търговците) и тъй като Ка се представял за син на Махрджа Нанда, който бил вайшя, момчето брхмаа имало пълното право да благославя Ка. Тези благословии много радвали Ка и Той давал на приятеля си още и още лау.

Някой от доверените приятели на Ка идвал при него и го прегръщал с много нежност и любов. Друг се приближавал изотзад и покривал с длани очите на Ка. Тези отношения между Ка и доверените му приятели правели Ка много щастлив.

За най-главен сред всички доверени приятели е смятан Шрӣдм. Той се обличал в жълти дрехи, носел биволски рог, а тюрбанът му бил червеникав, с цвят на мед. Кожата му била мургава, а на шията си имал красив гирлянд. Той постоянно се шегувал приятелски и предизвиквал Ка. Нека се молим на Шрӣдм да бъда милостив към нас!

Понякога Шрӣдм казвал на Ка: „Ти си толкова жесток! Остави ни сами на брега на Ямун. Обезумяхме, като не те видяхме там! Това, че сега те виждаме тук, е такова щастие! Ако искаш да ни успокоиш, трябва да ни прегърнеш един по един. Но повярвай ми, скъпи приятелю, дори мигновена, раздялата с теб предизвиква голям хаос – не само сред нас, но и сред кравите. Всичко се разваля, а ние полудяваме по теб“.

Има и други приятели, още по-доверени. Те се наричат прия-нарм, или близки приятели. Сред тях са Субала, Арджуна, Гандхарва, Васанта и Уджвала. Веднъж приятелките на Рдхрӣ, гопӣте, разговаряли за най-близките приятели. Една гопӣ казала на Рдхрӣ: „О, Кшгӣ (нежна), виж само как Субала шепти посланието Ти в ухото на Ка, как тихичко пъха в ръката на Ка поверителното писмо на Шмдсӣ, как слага в устата му бетеловите ядки, приготвени от Плик, и как го украсява с гирлянда, направен от Трак. Знаеше ли, скъпа приятелко, че близките приятели на Ка му служат по този начин?“. Сред многобройните прия-нарми най-изтъкнати са Субала и Уджвала.

Тялото на Субала е описано по следния начин. Кожата му има цвета на разтопено злато. Той е много, много скъп на Ка. На шията си винаги носи гирлянд, а дрехите му са жълти. Очите му са досущ като листенцата на лотосовия цвят. Той е толкова умен, че с думите и с нравоученията си доставя най-голямо удоволствие на всички приятели. Нека отдадем смирените си почитания на Субала, приятеля на Ка!

За степента на близост между Ка и Субала можем да съдим по факта, че разговорите им са толкова поверителни, че никой друг не може да ги разбере.

Ето описание на другия близък приятел, Уджвала. Уджвала носи оранжеви дрехи и очите му постоянно шарят насам-натам. Той обича да се кичи с всякакви цветя. Кожата му на цвят е почти като кожата на Ка, а на шията му винаги има бисерна огърлица. Той е много скъп на Ка. Нека всички обожаваме Уджвала, най-близкия приятел на Ка!

Нещо за съкровеното служене на Уджвала откриваме в думите на Рдхрӣ към една от приятелките ѝ: „Скъпа моя, ще загубя доброто си име! Искам да избягвам разговорите с Ка, но виж! При мен пак идва приятелят му Уджвала, за да ме увещава. Молбите му са толкова силни, че нито една гопӣ не може да удържи любовта си към Ка, колкото и срамежлива, отдадена на семейните си задължения и вярна на съпруга си да е“.

Думите на Уджвала показват възторжената му природа: „Скъпи Ка, о, убиецо на Агхсура, Ти си разширил любовните си дейности дотам, че можем да те сравним с великия океан, който няма граници. А младите момичета по целия свят, които търсят съвършен любим, са като реки, които се вливат в океана. По някакви причини те могат да се опитват да отклонят водите си нанякъде, но накрая пак ще дойдат при теб“.

Някои от различните приятели на Ка са известни от писанията, а за други се знае от народната традиция. Приятелите на Ка се разделят на три: вечни приятели на Ка, издигнати полубогове и съвършени предани. И в трите групи има такива, които по природа са съсредоточени в служене на Ка и дават на Ка съвети; други, които много обичат да се шегуват и с думите си разсмиват Ка; трети, които по природа са много простодушни и с простотата си доставят удоволствие на Бог Ка; четвърти, които с дейностите си създават необикновени ситуации, като че ли насочени срещу Ка; пети, които са много приказливи, постоянно спорят с Ка и нажежават обстановката, и такива, които са много кротки и учтиви и доставят удоволствие на Ка с ласкавите си слова. Всички тези приятели имат много близки отношения с Ка и умело извършват дейностите си, стремейки се да го удовлетворят.