ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА

Възрастта на Ка, неговата красота, рогът му, флейтата му, раковината му и милото му отношение предизвикват приятелската любов към него. Необикновеното му чувство за хумор, което намира израз в опитите му да се представя за принц или дори за Върховната Божествена Личност, също подтикват преданите да развият към него приятелска любов.

Авторитетните учени са разделили възрастта на Ка на три периода: възрастта му до пет години се нарича каумра, от шест до десет години – паугаа, а от единадесет до петнадесет – каишора. По времето, когато бил пастирче, Ка бил във възрастите каумра и паугаа. Във възрастта каишора Той бил в Гокула като пастирче, а след това, когато навършил шестнайсет години, заминал за Матхур, за да убие Каса.

Възрастта каумра е най-подходяща за обмяна на любов между детето Ка и майка Яшод. В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (13.11) Шукадева Госвмӣ казва на цар Парӣкит: „Скъпи царю, въпреки че Бог Ка е върховният наслаждаващ се и този, който получава резултатите от всички жертвени церемонии, Той се хранеше заедно с приятелите си пастирчетата. Той правеше така, защото по онова време прие да играе забавленията на обикновено момче с флейта в ръка, с тояга и с рог, затъкнат отдясно на колана. В лявата си длан Той държеше парче сладкиш от ориз с кисело мляко, а в пръстите си стискаше пӣлу, царя на плодовете. Когато седеше сред приятелите си, Той като че ли беше сърцевината на лотосовия цвят, а приятелите му около него – листенцата му. Докато те се забавляваха с шегите си, небесните обитатели, изумени и смаяни, просто наблюдаваха тази картина“.

Възрастта паугаа на свой ред също може да се раздели на три: начало, среда и край. В началото на тази възраст устните на Ка имат много красив червеникав отблясък, кръстът му е много тънък, а по врата му има линии като кръговете по раковините. Понякога гостите на Вндвана от други места се връщали отново, за да видят Ка. И щом го зървали, възкликвали: „Скъпи Мукунда, красотата Ти ден след ден нараства, като лист от баняново дърво! О, скъпо лотосооко дете, по шията Ти постепенно се появяват линии като кръговете по раковините. А в ясната лунна светлина зъбите и страните Ти по красота съперничат на скъпоценните камъни падмарга. Сигурен съм, че красотата Ти, която постоянно нараства, доставя на приятелите Ти голямо удоволствие“.

В тази възраст Ка носел гирлянди от най-различни цветя и копринени дрехи в най-различни цветове. Тези украшения разхубавявали лицето и тялото му. Ка носел такива дрехи и когато отивал в гората да пасе кравите. Там понякога Той се борел с приятелите си, а друг път всички заедно танцували. Това са някои от дейностите, с които се отличава възрастта паугаа.

Пастирчетата, които дружили с Ка, били толкова щастливи с него, че изразявали по следния начин трансценденталните си чувства: „Скъпи Ка, Ти постоянно тичаш след кравите, пръснали се навсякъде из хубавата Вндвана. Ти имаш красив гирлянд, малка раковина, пауново перо в тюрбана си, дрехите Ти са от жълта коприна, на ушите си имаш украшения от цветята карикра, а на гърдите си – гирлянд от цветята маллик. Когато се преструваш, че се биеш с нас, Ти си толкова прекрасен, като истински актьор, и ни караш да изпитваме безкрайно трансцендентално блаженство“.

Когато Ка порасне малко, в средата на възрастта паугаа, ноктите му красиво се заострят, пълните му бузи поруменяват и се закръглят. От двете страни на кръста му, над пояса, се появяват три ясни гънки, наречени тривалӣ.

Пастирчетата, приятели на Ка, много се гордеели, че могат да общуват с него. В това време крайчеца на носа му надминавал по красота цветовете на сусама, блясъкът на бузите му бил по-ярък от блясъка на перлите, двете страни на тялото му били просто прелестни. В тази възраст Ка носел копринена дреха, която блестяла като мълния, главата му била украсена с копринен тюрбан, обшит със златна дантела, а в ръката си държал тояга, дълга към сто и четиридесет сантиметра.* Като видял необикновено красивата премяна на Ка, един предан веднъж казал на приятеля си: „Приятелю мой, само погледни Ка! Виж как държи в ръка тояга, от горе до долу стегната в златни пръстени, виж колко красиво блести тюрбанът му с тази златна дантела и как премяната му доставя на приятелите му най-висшето трансцендентално удоволствие!“.

Към края на възрастта паугаа косата на Ка се спуска до бедрата му или стои разпиляна по раменете му. В тази възраст плещите му стават по-високи и широки, а лицето му винаги е украсено със знаци от тилак. Когато красивата коса на Ка се спусне по раменете му, тя е като богинята на щастието, която го прегръща. Тази прегръдка носи на приятелите на Ка голяма наслада. Веднъж Субала му казал: „Скъпи Кешава, кръглият Ти тюрбан, лотосът в ръката Ти, вертикалните линии тилак на челото Ти, мускусът с аромата на кукум и красотата на цялото Ти тяло днес ме сразяват, въпреки че обикновено съм по-силен и от теб, и от всичките ни приятели. Не знам тогава защо красотата на тялото Ти не може да сломи гордостта на младите момичета във Вндвана. Щом аз съм като поразен от тази прелест, тогава каква надежда има за тези, които по природа са простодушни и податливи?“.

В тази възраст Ка обичал да си шушука с приятелите си. Предмет на разговорите им била красотата на гопӣте, които минавали край тях. Веднъж Субала казал на Ка: „Скъпи Ка, Ти си много хитър. Можеш да четеш мислите на другите, затова ще Ти кажа на ухото, че петте най-красиви гопӣ много харесват дрехата Ти. Изглежда, че Купидон им е възложил да те покорят“. С други думи, красотата на гопӣте била в състояние да покори Ка, въпреки че Той е покорителят на всички вселени.

Признаците на възрастта каишора вече бяха описани; в тази възраст преданите най-много се възхищават на Ка. Ка и Рдхрӣ заедно са обожавани като Кишора-кишорӣ. След като достигне възрастта каишора, Ка спира да расте и повече не променя възрастта си. В Брахма сахит се потвърждава, че макар Той да е най-старата личност и да има безброй различни форми, изначалната му форма е вечно млада. На картините, изобразяващи битката при Курукетра, виждаме Ка като много млад, въпреки че по това време Той имал синове, внуци и правнуци. Веднъж пастирчетата, приятели на Ка, казали: „Скъпи Ка, не е нужно да украсяваш тялото си с толкова много накити. Трансценденталните Ти черти сами за себе си са толкова красиви, че не Ти трябват никакви украшения“. Когато в тази възраст рано сутрин Ка започне да свири на флейтата си, всичките му приятели стават от сън, за да отидат с него на пасищата. Един от приятелите му веднъж казал: „Драги пастирчета, звукът от флейтата, долитащ откъм върха на хълма Говардхана, ни показва, че няма смисъл да търсим Ка по брега на Ямун“.

Парватӣ, съпругата на Шива, казала на съпруга си: „Скъпи Пачамукха (този, който има пет лица), само погледни Павите! При звука на раковината на Ка, наречена Пчаджаня, те възвръщат силата си и стават като лъвове“.

В тази възраст веднъж Ка се преоблякъл като Рдхрӣ, за да разсмее приятелите си. Той си сложил златни обици и понеже цветът на тялото му е тъмен, целият се намазал с паста от кукум, за да стане светъл като нея. Като го видял в този му вид, приятелят му Субала останал много удивен.

Ка често играел с близките си приятели. Понякога се борел с тях, друг път играели на топка, а някога и на шах. Някой път те се носели един друг на рамене, а друг път показвали ловкостта си, като мятали дървени трупчета. Пастирчетата доставяли удоволствие на Ка, като седели до него на канапето или на люлката, като лежали с него на леглата си, шегували се или плували във вира. Всички тези дейности се наричат анубхва. Когато приятелите се събирали край Ка, те веднага започвали тези дейности и най-много от всичко танцували заедно. А що се отнася до борбите, веднъж един приятел попитал Ка: „Скъпи приятелю, о, убиецо на демона Агха, Ти гордо се разхождаш пред приятелите си, опитвайки се да покажеш колко силни са ръцете Ти. Да не би да ми завиждаш? Знам, че не можеш да ме победиш в борба. Знам още, че дълго време седиш, без да правиш нищо, защото си загубил всяка надежда да ме победиш“.

Всички приятели били много храбри и не се бояли от никакви трудности, защото били уверени, че Ка ще им помогне да победят във всяко приключение. Често те сядали заедно и се съветвали какво да правят или пък се придумвали един друг да извършат някоя добрина. Друг път те си предлагали взаимно бетелови ядки, украсявали лицата си с тилак или мажели телата си с паста от чандана. Някога те се забавлявали, като украсявали лицата си по най-причудливи начини. Друго занимание на приятелите на Ка били опитите им да го победят. Понякога те го хващали за дрехата или му издърпвали цветята от ръцете. Друг път някой се опитвал да накара другия да му украси тялото и ако не успеел, бил готов вече да се бие с него, тогава двамата започвали да си отправят войнствени закани. Такива били ежедневните дейности на Ка и приятелите му.

Друго важно забавление на приятелите на Ка било посредничеството им между него и гопӣте. Те запознавали гопӣте с Ка и ги увещавали в негова полза. Ако гопӣте се сърдели на Ка, в негово присъствие приятелите заставали на негова страна, но когато го нямало, вземали страната на гопӣте. Понеже поддържали ту едната, ту другата страна, те си говорели много тайно, постоянно си шушукали, но нито от едно от нещата, за които говорели, не било много сериозно.

Понякога слугите на Ка берели цветя, украсявали тялото му със скъпоценни накити и с дрънкулки, танцували пред него, пеели, помагали му да пасе кравите, разтривали тялото му, плетели гирлянди от цветя и му веели с ветрило. Това били основни задължения на слугите на Ка. Приятелите и слугите на Ка му служели заедно и всичко, което вършели, се нарича анубхва.

След като наказал Клия-нга, Ка излязъл от Ямун и Шрӣдм пръв понечил да го прегърне, но не могъл даже да вдигне ръце, обзет от огромно благоговение.

Когато Ка свирел на флейтата си, звуците ѝ наподобявали гърма на облаците в небето при съзвездието Свтӣ. Според ведическата астрономия ако по това време вали, капките дъжд, които паднат в морето, ще се превърнат в перли, а капките, които паднат върху змия, ще се превърнат в скъпоценни камъни. А когато флейтата на Ка прогърмявала като буреносен облак при съзвездието на звездата Свтӣ, капчиците пот, които избивали по тялото на Шрӣдм, били досущ като перли.

Веднъж Ка и Субала се прегръщали. Шрӣматӣ Рдхрӣ им завидяла и като се опитвала да сдържи възбудата си, казала: „Скъпи Субала, колко си щастлив! Ти и Ка без колебание се прегръщате през раменете дори в присъствието на възрастните. По всичко личи, че в миналия си живот си извършвал всякакви видове отречения“. Става дума за това, че Рдхрӣ често обгръщала с ръце раменете на Ка, но не можела да прави това в присъствието на възрастните, а Субала можел да го прави съвсем свободно. Затова Рдхрӣ се възхищавала на щастието му.

Когато Ка влязъл във вира на Клия, близките му приятели толкова се уплашили, че телата им загубили цвета си, а от гърлата им се изтръгнали ужасни хрипкави звуци. Те паднали на земята като че ли в безсъзнание. А веднъж при един горски пожар приятелите на Ка, забравили собствената си безопасност, го наобиколили от всички страни, за да го предпазят от пламъците. Мъдрите поети наричат това отношение към Ка вябхичрӣ. В този вид екстатична любов понякога се появяват лудост, ловкост, страх, леност, ликуване, гордост, зашеметяване, медитация, болест, забрава и смирение. Това са някои от характерните черти на равнището вябхичрӣ в екстатичната любов към Ка.

Когато в отношенията между Ка и приятелите му няма никакви нюанси на благоговение и те се държат един с друг като равни, екстатичната приятелска любов се нарича стхйӣ. У човек, който е постигнал такава съкровена приятелска връзка с Ка, се появяват признаците на любовта: влечение, обич, пристрастие и привързаност. Пример за стхйӣ откриваме в думите на Арджуна* към Акрӯра: „Скъпи сине на Гндинӣ, моля те, попитай Ка кога ще мога да го прегърна в обятията си“.

Когато преданият напълно съзнава висшето положение на Ка, но въпреки това в приятелските му отношения с него отсъства страхопочитанието, това равнище се нарича обич. Има един блестящ пример за тази обич. Когато полубоговете, начело с Шива, отдавали на Ка почтителните си молитви, в които описвали славните достояния и богатства на Бога, Арджуна стоял до него, облегнат на рамото му, и бършел праха от пауновото му перо.

Когато Дурьодхана прогонил Павите и ги принудил да се крият в гората, никой не знаел къде се намират те. По това време великият мъдрец Нрада срещнал Бог Ка и му казал: „Скъпи Мукунда, въпреки че си Върховната Божествена Личност, най-могъщият, заради приятелството си с теб Павите бяха лишени от законните си права върху световното царство. Сега те са принудени да се крият в горите и да работят като наемници по чужди къщи. От материална гледна точка това може да изглежда голямо нещастие, но е прекрасно, че въпреки тези изпитания Павите не са загубили вярата си в теб и не са престанали да те обичат. Всъщност те постоянно мислят за теб и възпяват името Ти в екстаза на приятелството“.

Друг пример за силна обич към Ка откриваме в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (15.18). Веднъж на пасището Ка се почувствал уморен, поискал да си почине и легнал на земята. Тогава там се събрали много пастирчета и с обич започнали да пеят сладки песни, за да може Ка да си почине добре.

Има хубав пример и за приятелството между Ка и Арджуна на бойното поле Курукетра. По време на едно сражение Ашваттхм, синът на Дрочря, безцеремонно нападнал Ка, въпреки че според воинските правила врагът не може да напада колесничаря. Ашваттхм бил извършил толкова много подлости, че не се поколебал да посегне и на тялото на Ка, колесничаря на Арджуна. Когато видял, че Ашваттхм пуска срещу Ка различни стрели, Арджуна веднага застанал пред Ка, за да ги пресрещне. В този миг той изпитвал екстатична любов към Ка и въпреки че го ранявали, стрелите му се стрували като дъжд от цветя.

Има и друг пример за екстатична приятелска любов към Ка. Веднъж едно пастирче на име Вабха беряло в гората цветя, за да направи гирлянд за Ка. Слънцето се издигнало в зенита си. Но лъчите му, макар и нетърпимо горещи, за Вабха били като лунни лъчи. Такава е природата на трансценденталното любовно служене на Бога. Когато преданите са поставени сред големи трудности – дори сред такива, каквито срещали Павите, – те гледат на страданията си като на добра възможност в служенето на Бога.

Друг пример за приятелството на Ка и Арджуна е посочил Нрада, който напомнил на Ка: „Когато усвояваше изкуството на стрелбата с лък, Арджуна дълго време нямаше възможност да те вижда. Но щом Ти отиде там, той спря всичките си дейности и те прегърна“. Това означава, че макар да изучавал бойното изкуство, Арджуна не забравял Ка дори за миг, и когато получил възможност да се срещне с него, веднага го прегърнал.

Един от слугите на Ка на име Патрӣ веднъж казал: „О, Господи, Ти защити пастирчетата от гладния демон Агхсура и от отровата на змията Клия, Ти ги спаси от страшния горски пожар. Но аз страдам от раздялата с теб, която е по-лоша от глада на Агхсура, от отровата в езерото на Клия и от изгарянията в горския пожар. Защо не спасиш и мен от мъчителната болка на раздялата?“. Един друг приятел веднъж казал на Ка: „О, противнико на Каса, откакто ни напусна, изгарящата болка на раздялата стана непоносима. И тя ни гори още по-силно, когато си помислим, че в Бхӣравана те освежават хладните вълни на реката Бхну-тана (Рдхрӣ)“. Това означава, че когато Ка отивал при Рдхрӣ, пастирчетата, водени от Субала, се измъчвали от непоносимата за тях раздяла.

Един друг приятел се обърнал към Ка: „Скъпи Ка, о, убиецо на Агхсура, когато напусна Вндвана, за да убиеш цар Каса в Матхур, пастирчетата се лишиха от четирите бхӯти (елементите земя, вода, огън и пространство). А петата бхӯта, въздухът, с огромна сила излиза през ноздрите им“. Когато Ка отишъл в Матхур, за да убие цар Каса, пастирчетата толкова се измъчвали от раздялата, че почти умрели. Ако човек е умрял, за него се казва, че е напуснал петте елемента (бхӯти), тъй като тялото отново се смесва с петте първоелемента, от които е било създадено. В този случай четирите елемента – земя, вода, въздух и етер – вече си били отишли, но последният – въздухът – все още бил там и с бясна сила излизал през ноздрите на момчетата. С други думи, след като Ка напуснал Вндвана, пастирчетата били много разтревожени какво ще се случи в схватката му с цар Каса.

Един друг приятел веднъж казал на Ка: „Когато един от приятелите Ти преживяваше раздялата си с теб, сълзи покриваха лотосовите му очи, черните пчели на съня не можеха да влязат там и отлетяха от това място“. Когато видят лотосов цвят, черните пчели кацат на него, за да събират мед. Очите на приятеля на Ка били като лотосови цветове, но понеже били пълни със сълзи, черните пчели на съня не можели да събират мед от тях и затова ги напуснали. Казано другояче, приятелят така се измъчвал, че очите му постоянно били пълни със сълзи и той не можел да заспи. Това е пример за безсъние, причинено от раздялата с Ка.

Пример за безпомощност описват следните думи: „След като Ка напусна Вндвана и замина за Матхур, най-скъпите му пастирчета чувстваха в ума си необикновена лекота. Те бяха като памукови власинки, по-леки от въздуха, и се носеха в пространството без никакво убежище“. С други думи, умовете на пастирчетата напълно опустели от раздялата с Ка. Пример за неспокойно очакване откриваме пак у пастирчетата, които Ка напуснал, за да замине за Матхур. Момчетата били толкова тъжни, че спрели да се грижат за кравите и се опитали да забравят всички звучни песни, които пеели по пасищата. Накрая у тях изчезнало и всяко желание да живеят, защото били разделени от Ка.

Пример за безмълвие можем да открием в думите на един приятел на Ка, който му казвал в Матхур, че пастирчетата са заприличали на голите дървета на върха на хълма. Те били почти без дрехи, слаби и изнемощели, и не носели нито плодове, нито цветя. Приятелят казал на Ка, че всички пастирчета във Вндвана са безмълвни и неподвижни като дърветата на върха на хълма. Често те били като болни от раздялата с Ка и в дълбокото си разочарование безцелно ходели по бреговете на Ямун.

Раздялата с Ка може да предизвика и безумие. Когато Ка заминал от Вндвана, пастирчетата напълно се объркали и изоставили всички дейности. Те забравили всекидневните си задължения и били като безумни. Понякога лежали на земята, търкаляли се в прахта или ту се смеели, ту хуквали да бягат. Всичко това им придавало вид на побъркани. Един приятел на Ка го упрекнал: „О, Господи, Ти уби Каса и стана цар на Матхур и това са много хубави вести. Но жителите на Вндвана ослепяха от плач, откакто Ти ги напусна. Те изпитват само тревога и никак не се радват на това, че стана цар на Матхур“.

Понякога заради раздялата с Ка се появяват и признаци на смърт. Веднъж казали на Ка: „О, противнико на Каса, раздялата с теб причинява на пастирчетата такива страдания! Сега те лежат в долината и едва дишат. Обзети от жалост към момчетата, дори горските приятели, сърните, плачат със сълзи“.

В една от главите на Сканда Пура, наречена Матхур кхаа, се описва как Ка и Баларма са заобиколени от пастирчетата и винаги са загрижени за кравите и теленцата. Когато Арджуна срещнал Ка в дюкяна на един грънчар в град Друпада-нагара, те видели, че много си приличат, и станали добри приятели. Това е пример за приятелство, чиято причина е сходната външност.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (71.27) се казва, че когато Ка пристигнал в град Индрапрастха, Бхӣма бил обзет от такава радост, че прегърнал братовчеда си по майчина линия с усмихнато лице и насълзени очи. Заедно с него били младите му братя Накула и Сахадева, а също и Арджуна. И те на свой ред толкова се развълнували, като видели Ка, че с огромно удоволствие прегърнали Бога, известен като Ачюта (непогрешим). Нещо подобно се казва и за пастирчетата на Вндвана. Когато Ка бил на бойното поле Курукетра, всички пастирчета отишли да го видят. На ушите си те носели обици със скъпоценни камъни. Пастирчетата били много щастливи, протегнали ръце и прегърнали Ка като стар приятел. Това са примери за пълно удовлетворение в приятелството с Ка.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (12.12) се казва, че дори след като се подложат на сурови отречения и следват принципите на йога, великите йогӣ мистици трудно могат да заслужат прахта от лотосовите нозе на Ка. Но жителите на Вндвана много лесно могат да видят същата тази Божествена Личност, Ка. Това означава, че изключителното щастие на тези предани не може да се сравни с нищо. Приятелските отношения между пастирчетата и Ка представляват един особен вид духовен екстаз, който е почти като екстаза на съпружеската любов. Много е трудно да се обясни този екстаз на любовните отношения между пастирчетата и Ка. Велики и опитни предани като Рӯпа Госвмӣ изразяват удивлението си от непостижимите чувства, които изпитват един към друг Ка и приятелите му пастирчетата.

Екстатичната любов, която съществува между Ка и доверените му приятели, продължава да се развива и прераства в родителска любов, а тя на свой ред може да се превърне в съпружеска любов – най-висшето настроение (вкус) в екстатичната любов между Бог Ка и преданите му.