ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Съпружеското любовно влечение на чистите предани към Ка се нарича предано служене в съпружеска любов. Въпреки че тези съпружески чувства не са материални, между духовната любов и материалните дейности има някаква прилика. Затова хората, които се интересуват само от материалните дейности, не могат да разберат духовната съпружеска любов и духовните отношения остават за тях неразгадаеми. По тази причина Рӯпа Госвмӣ описва съпружеската любов съвсем накратко.

Стимули на тази любов са Ка и любимите му съпруги – Рдхрӣ и най-близките ѝ спътнички. Бог Ка няма съперници – никой не е равен на него или по-велик от него. Красотата му също няма равна на себе си и понеже в забавленията на съпружеската любов Той превъзхожда всички други, Той е изначалният обект на всички проявления на съпружеската любов.

В Гӣта говинда от Джаядева Госвмӣ една гопӣ казва на приятелката си: „Ка е източникът на цялото удоволствие в тази вселена. Тялото му е нежно като лотосов цвят. А волните му отношения с гопӣте, които изглеждат като влечение на младо момче към младо момиче, всъщност са проявление на трансценденталната съпружеска любов“. Чистият предан следва стъпките на гопӣте и ги обожава: „Нека отдам най-смирените си почитания на всички млади пастирки, чиито форми са толкова красиви. Просто с привлекателната си външност те обожават Ка, Върховната Божествена Личност“. От всички млади гопӣ най-известна е Шрӣматӣ Рдхрӣ.

Красотата на Шрӣматӣ Рдхрӣ е описана така: „Очите ѝ са по-прелестни от омайните очи на птицата чакорӣ. Когато човек види лицето ѝ, веднага забравя красотата на луната. По хубост цветът на кожата ѝ надминава блясъка на златото. Нека всички съзерцаваме трансценденталната красота на Шрӣматӣ Рдхрӣ“. Самият Ка описва по следния начин влечението си към Рдхрӣ: „Когато измисля някоя шега, за да се насладя на красотата на Рдхрӣ, тя ме изслушва много внимателно, но от изражението на лицето ѝ и от думите, с които ми отговаря, виждам, че ме пренебрегва. Но дори пренебрежението ѝ ми доставя безкрайно удоволствие, защото тогава тя става толкова красива, че блаженството ми нараства стократно“. Подобни думи могат да се открият и в Гӣта говинда, където се казва, че когато Шрӣ Ка, врагът на Каса, прегърне Шрӣматӣ Рдхрӣ, Той веднага пада пленен в мрежите на любовта и изоставя общуването си с всички други гопӣ.

В Падвалӣ на Рӯпа Госвмӣ се казва, че когато гопӣте слушат звука от флейтата на Ка, те забравят всички упреци, с които ги обсипват домашните им. Те забравят позора си и грубото отношение на съпрузите си. Единствената им мисъл е да излязат и да намерят Ка. Когато гопӣте срещнат Ка, погледите, които си разменят с него, шегите и смехът им се наричат анубхва, или субекстаз в съпружеската любов.

В Лалита мдхава Рӯпа Госвмӣ обяснява, че движенията на веждите на Ка са като Ямун, а усмивката на Рдхрӣ е като лунната светлина. Когато Ямун и лунната светлина се докоснат на речния бряг, водата придобива вкус на нектар и става много приятна за пиене. Тя освежава като пряспа сняг. Също в Падвалӣ една от постоянните спътнички на Рдхрӣ казва: „Скъпа лунолика Рдхрӣ, тялото ти сякаш цъфти, но в очите ти се виждат сълзи. Гласът ти трепери, а в гърдите си чувстваш тежест. Това ме кара да мисля, че си чула звука от флейтата на Ка, затова сега сърцето ти се топи“.

Пак в Падвалӣ откриваме следното описание, което говори за отчаянието в съпружеската любов. Шрӣматӣ Рдхрӣ казва: „О, Купидон, моля те, не възбуждай тялото ми със стрелите си. Уважаеми Въздух, моля те, не ме карай да се вълнувам от благоуханието на цветята. Аз загубих любовта на Ка, какъв смисъл има вече да поддържам това безполезно тяло? Нито едно живо същество няма нужда от него“. Това е признак на отчаяние и безнадеждност в екстатичната любов към Ка.

А в Дна-кели каумудӣ, сочейки Ка, Шрӣматӣ Рдхрӣ казва: „Това хитро горско момче притежава красотата на синкавия лотосов цвят и може да омагьоса младите момичета от цялата вселена. Като ми позволи да усетя вкуса на трансценденталното му тяло, Той запали в мен огън, който е по-силен, отколкото мога да понеса. Чувствам се като слоница, възбудена от мъжкия слон!“. Това е пример за ликуване в екстатичната любов към Ка.

Устойчивият екстаз на съпружеската любов е изначалната причина на телесното наслаждение. В Падвалӣ тази изначална причина на съединението е описана в думите на Рдхрӣ към една от постоянните ѝ спътнички: „Скъпа моя, кое е това момче? Клепачите му постоянно танцуват, разхубавяват лицето му и събуждат у мен желание за съпружеска любов. Ушите му са украсени с пъпки от цветята ашока, а дрехите му са жълти. Звукът на флейтата му ме изпълва с изгарящо нетърпение“.

Съпружеската любов на Рдх-Ка никога не е помрачавана от лични съображения. Непомрачаваната съпружеска любов между Рдх и Ка е описана по следния начин: „Майка Яшод стоеше близо до Ка, заобиколен от всичките си приятели. Точно пред погледа на Ка бе Чандрвалӣ, а на един камък пред входа на Враджа стоеше демонът Всура. Но дори в тези обстоятелства Ка видя Рдхрӣ, застанала зад един кичест храст, и веднага красивите му вежди се стрелнаха като светкавица към нея“.

Ето един друг епизод: „В единия ъгъл на двора лежеше мъртвото тяло на Шакхсура, наобиколено от чакали. От другата страна стояха учени брхмаи, които можеха да се владеят съвършено. Те произнасяха благозвучни молитви, които успокояваха като хладен ветрец през лятото. Пред Ка стоеше Бог Баладева, от който се разнасяше прохлада. Но дори сред този хлад и безпокойство лотосовият цвят на екстатичната съпружеска любов, която Ка изпитваше към Рдхрӣ, не вехнеше“. Любовта на Ка към Рдхрӣ често се сравнява с разцъфнал лотос. Единствената разлика е, че красотата на любовта на Ка нараства вечно.

Съпружеската любов се разделя на две: випраламбха (съпружеска любов в раздяла) и самбхога (съпружеска любов в непосредствено общуване). Випраламбха (раздялата) на свой ред се дели на три: пӯрва-рга (предварително влечение), мна (привиден гняв) и правса (раздяла на голямо разстояние).

Когато двамата влюбени изпитват острото усещане, че още не са се срещнали, това състояние се нарича пӯрва-рга, предварително влечение. В Падвалӣ Рдхрӣ казва на спътничката си: „Скъпа приятелко, тъкмо се бях запътила към брега на Ямун, когато изведнъж пред очите ми се появи едно много хубаво момче, мургаво като тъмносин облак. Не съм в състояние да опиша как ме погледна. Откакто това се случи, аз, за съжаление, не мога повече да мисля за домашните си задължения“. Това е пример за предварително влечение към Ка. В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (53.2) Ка казал на брхмаа, изпратен от Рукмиӣ: „Скъпи брхмаа, и Аз като Рукмиӣ не мога да спя нощем и постоянно мисля за нея. Знам, че брат ѝ Рукмӣ е против мен и че той развали уредения ми брак с нея“. Това е друг пример за предварително влечение.

Във връзка с мна, гнева, в Гӣта говинда е описана следната случка: „Когато Шрӣматӣ Рдхрӣ видя Ка да се наслаждава в обществото на няколко други гопӣ, тя бе обзета от ревност, защото бе накърнена особената ѝ позиция на избраница. Тя веднага напусна мястото и се скри в един красив разцъфнал храст, в който жужаха черни пчели. Скрита зад растенията, тя започна да се оплаква на една от приятелките си“. Това е пример за привидно неразбирателство.

Пример за правса, или липса на общуване между влюбените, защото те живеят далеч един от друг, откриваме в Падвалӣ: „След този благословен ден, когато Ка замина за Матхур, Шрӣматӣ Рдхрӣ седи, подпряла глава с ръка, а от очите ѝ постоянно текат сълзи. Лицето ѝ винаги е мокро, затова тя не може да заспи дори за миг“. Когато лицето е мокро, изчезва всякакво желание за сън. Рдхрӣ непрекъснато плачела заради раздялата с Ка и затова било невъзможно да заспи. Уддхава казва в Прахлда сахит: „Говинда, Върховната Божествена Личност, страда, прободен от стрелите на Куподин, и постоянно мисли за вас (гопӣте). Тези мисли му отнеха апетита и съня“.

Когато двамата влюбени се събират и се наслаждават на непосредствено общуване един с друг, това се нарича самбхога. В Падвалӣ се казва: „Ка толкова ловко прегърна Шрӣматӣ Рдхрӣ, като че ли танцуваше брачния танц на пауните“.

Така Шрӣла Рӯпа Госвмӣ завършва петата вълна на своя океан от нектар на преданост. Той отдава смирените си почитания на Върховната Божествена Личност, която се е появила като Гопла, вечната форма на Бога.

Така завършва изложението на Бхактиведанта върху третата част от Бхакти-расмта синдху, в която се разглеждат петте основни взаимоотношения с Ка.