ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА

Когато екстатичната любов прерасне в родителски взаимоотношения и стане устойчива, тези взаимоотношения се наричат втсаля-раса. Този вид предано служене намира израз в отношенията между Ка и преданите му, които се поставят в позицията на по-старши от него, например баща, майка, учител.

Учените личности описват по следния начин причините, стимулиращи родителската любов към Ка у по-възрастните от него: „Върховната Божествена Личност, която има кожа с цвета на синкав току-що разцъфнал лотосов цвят, много нежно тяло и лотосови очи, обрамчени от разпилени коси с черния цвят на пчелите, се разхождаше по улиците на Вндвана, когато го видя майка Яшод, любимата съпруга на Нанда Махрджа. От гърдите ѝ веднага потече мляко и обля цялото ѝ тяло“. Тук са изброени някои от нещата, които предизвикват родителска любов към Ка: тъмният цвят на кожата му, който е много привлекателен за очите, благоприятните черти на тялото му, кротостта му, ласкавите му слова, простотата му, свенливостта му, смирението му, готовността му да отдава почитания на по-възрастните и щедростта му. Всички тези качества възбуждат екстатичната родителска любов.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (8.45) Шукадева Госвмӣ казва, че майка Яшод смятала Бог Ка за свой син, въпреки че във Ведите Той е приет за небесен цар, в Упаниадите – за безличностния Брахман, във философията – за върховното мъжко начало, от йогӣте – за Свръхдушата и от преданите – за Върховната Божествена Личност. Веднъж майка Яшод казала на една от приятелките си: „Ка се спаси от лапите на Пӯтан и на другите демони благодарение на това че Нанда Махрджа, водачът на пастирите, и аз обожавахме заедно Бог Виу. Двете дървета арджуна бяха съборени от силния вятър и макар че изглеждаше като че ли Ка с Баларма вдигнаха хълма Говардхана, аз все пак мисля, че това беше работа на Нанда Махрджа. Че може ли малко момче да повдигне такъв голям хълм!“. Това е друг пример за екстаз в родителската любов. Тази любов се развива у преданите в резултат на убеждението им, че са по-старши от Ка и Той не може да живее без грижите им. Затова един предан отправил следните молитви към родителите на Бог Ка: „О, нека приема подслон при възрастните предани, родители на Бог Ка. Те постоянно се стремят да му служат и да се грижат за него и винаги са много добри с него. Нека им отдадем смирените си почитания, задето са толкова нежни с Върховната Божествена Личност, Ка, бащата на цялата вселена!“.

Един брхмаа изрекъл подобна молитва, в която се казва: „Нека другите обожават Ведите и Упаниадите, нека обожават Махбхрата, ако се боят от материалното битие и искат освобождение. Аз обаче желая само едно – да обожавам Махрджа Нанда, защото Ка, върховната абсолютна Божествена Личност, пълзи из двора му като негово истинско дете“.

Ето някои от уважаваните личности, които се наслаждавали на родителска любов към Ка: 1) майка Яшод, царицата на Враджа, 2) Махрджа Нанда, царят на Враджа, 3) майка Рохиӣ, майката на Баларма, 4) всички възрастни гопӣ, чиито синове били отвлечени от Брахм, 5) Девакӣ, съпругата на Васудева, 6) останалите петнадесет съпруги на Васудева, 7) Кунтӣ, майката на Арджуна, 8) Васудева, истинският баща на Ка, и 9) Сндӣпани Муни, учителят на Ка. Всички те са почитани възрастни хора, които изпитват към Ка родителска любов. В този списък преданите са подредени по важност. Можем да видим, че най-висши от всички възрастни личности са майка Яшод и Махрджа Нанда.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (9.3) Шукадева Госвмӣ описва на Махрджа Парӣкит красивата външност на майка Яшод. Той казва: „О, царю, широките бедра на майка Яшод са покрити с коприна и лен, а заради силната ѝ обич от гърдите ѝ тече мляко. Когато биеше масло, здраво хванала въжето, гривните по ръцете ѝ и обиците на ушите ѝ танцуваха, а цветята, които украсяваха косите ѝ, се сипеха по земята. От напрежението по лицето ѝ избиха капчици пот“.

В молитвата на един предан може да се намери друго описание на майка Яшод: „Нека ме закриля майка Яшод, чиито къдрави коси са вързани с лентичка. Цинобърът, който оцветява пътя в косите ѝ, ги прави още по-хубави. А фигурата ѝ е по-прелестна от всичките украшения. Очите ѝ постоянно гледат лицето на Ка и затова винаги са пълни със сълзи. Кожата ѝ с цвят на синкав лотос става още по-красива от ярките пъстри дрехи. Дано милостивият поглед на майка Яшод ни докосне, за да ни запази от ноктите на м и да можем спокойно да напредваме в преданото си служене!“.

Обичта на майка Яшод към Ка е описана по следния начин. След като станела рано сутрин, майка Яшод най-напред кърмела Ка, а след това пеела различни мантри за негова безопасност. После украсявала много мило челото му и връзвала на ръчичките му талисмани, които да го закрилят. Това показва, че майка Яшод била въплъщение на майчината любов към Ка.

Ето как изглежда Нанда Махрджа. Косата му е черна, леко прошарена. Дрехите му са зелени като младите листа на баняновото дърво. Той има закръглен корем и красиви мустаци, а цветът на кожата му е като цвета на кръглата луна. Един ден когато Ка бил съвсем малък, ходел из двора, като се държал за пръста на баща си. И понеже не можел да върви устойчиво, изглеждало като че ли всеки момент ще падне. Както крепял трансценденталния си син, Нанда Махрджа изведнъж бил обзет от радост и се разплакал. Нека отдадем най-смирените си почитания в лотосовите нозе на цар Нанда!

Детската възраст, детските дрешки, движенията на детето, нежните му думи, хубавата му усмивка и детските му игри усилват родителската любов към Ка. Детството на Ка се разделя на три периода: началото, средата и краят на възрастта каумра. В началото и в средата на каумра бедрата на Ка са пълнички, а бялата част на очите му е чак белоснежна. В устата му се виждат едва покарали малки зъбки и Той е много кротък и нежен. Ка е описан по следния начин: „Когато от венците на Ка се бяха показали само три-четири зъбчета, крачетата му бяха пълни, Той бе много мъничък на ръст и движенията на детското му тяло усилваха родителската любов на Нанда Махрджа и майка Яшод. Понякога Той се опитваше да пристъпи с крачетата си, друг път плачеше, трети път се усмихваше, смучеше палеца си или лежеше по гръб. Това са някои от дейностите на Ка като дете. Когато лежеше по гръб, Ка понякога смучеше пръстите на крачетата си, риташе с тях във въздуха, плачеше или се усмихваше. Докато гледаше тези забавления на сина си, майка Яшод никак не го възпираше, напротив, наблюдаваше детето си с възхищение и се наслаждаваше на детските му игри“. В началото на възрастта каумра на шията на Ка поставили златна огърлица, в която били инкрустирани тигърски нокти. На челото му имало тилак, който да го предпазва, очите му били украсени с черен грим, а на кръста му бил вързан копринен шнур. Така бил облечен Ка в началото на възрастта каумра.

Когато Нанда Махрджа гледал красотата на детето си – с тигрови нокти на гърдите, с цвят като цвета на младо дърво тамла, с хубав тилак, направен с кравешка урина, с украшения от красив копринен шнур на ръцете и с копринена дреха около кръста – когато Нанда Махрджа гледал детето си, той просто не можел да се насити на красотата му.

В средата на възрастта каумра косата на Ка пада около очите му. Понякога долната част от тялото му е загърната с плат, а друг път е съвсем голичък. Той се опитва да ходи и прави първите си стъпки или пък бърбори сладко на някакъв детски език. Това са част от признаците на средата на възрастта каумра. Веднъж в средата на тази възраст майка Яшод видяла Ка по следния начин. Разпилените му коси стигали до веждите му, очите му били неспокойни, но Той не можел да изрази чувствата си с думи. И все пак бърборенето му било много сладко и приятно. Когато майка Яшод погледнала малките му уши и го видяла голичък как се опитва да тича бързо с малките си крачка, тя потънала в океан от нектар. В тази възраст Ка носел следните украшения: перла, която висяла промушена през носа му, масло върху лотосовите си длани и малки звънчета около кръста си. Казва се, че когато майка Яшод виждала детето си да ходи и да дрънка със звънчетата на кръста си, да ѝ се усмихва с перлата между ноздрите си, и с ръце, намазани с масло, тя изпитвала необикновено блаженство.

В средата на възрастта каумра кръстът на Ка станал по-тънък, гърдите му – по-широки, на главата му се виели красиви къдри, черни като разтворени за полет гарванови крила. Тези необикновени черти на тялото на Ка винаги удивлявали майка Яшод. В края на възрастта каумра Ка носел в ръка малка пръчка, дрехите му били малко по-дълги, а на кръста си имал възел, който приличал на качулката на змия. В този си вид Той наглеждал теленцата близо край къщата и често играел с пастирчетата, които били горе-долу на същата възраст. Той имал тъничка флейта и малък биволски рог. Понякога Той свирел и на флейта, направена от листа от някое дърво. Това са част от характерните черти на края на възрастта каумра.

Когато Ка поотраснал и вече пасял малките теленца, Той често стигал до самата гора. Ако закъснеел да се прибере, Нанда Махрджа веднага се качвал на чандра-шлик (малък навес на покрива, откъдето можело да се огледа околността) и го търсел с поглед. Той се безпокоял за малкия си син и не слизал оттам, докато не уверял съпругата си, че Ка се връща с теленцата, заобиколен от малките си приятели, пастирчетата. Нанда Махрджа посочвал пауновото перо на главата на детето си и описвал на любимата си съпруга каква радост изпитва, като гледа сина си.

Тогава майка Яшод казвала на Нанда Махрджа: „Виж скъпия ми син със снежнобели очи, виж тюрбана на главата му, наметката на плещите му и звънчетата, които нежно подрънкват на нозете му. Той се приближава с теленцата сурабхи, виж само как стъпва по свещената земя на Вндвана!“.

А Махрджа Нанда на свой ред се обръщал към съпругата си: „Скъпа Яшод, само погледни детето си Ка! Виж как блести тъмното му тяло, виж очите му, украсени с червено, широките му гърди и красивата му златна огърлица! Колко е прекрасен и как кара трансценденталното ми блаженство да нараства все повече и повече!“.

Когато Ка, любимият син на Нанда Махрджа, навлезе във възрастта каишора, Той става още по-красив, но родителите му продължават да го смятат за момченце във възрастта паугаа, въпреки че Той вече е между десет и петнадесет години. Но когато е във възрастта паугаа, някои от слугите му пък мислят, че е в каишора. Обикновено детските забавления на Ка са да чупи делвите с прясно и кисело мляко, да разлива киселото мляко по двора и да краде каймака от млякото. Понякога Той чупи буталото за биене на масло или пък хвърля масло в огъня. С това Той доставя на майка Яшод все по-голямо и по-голямо трансцендентално удоволствие.

По този повод веднъж майка Яшод казала на прислужницата си Мукхар: „Виж Ка как се измъква от храстите и предпазливо се оглежда на всички страни. По всичко личи, че идва да краде масло. Не се показвай, ще разбере, че го гледаме. Искам да се наслаждавам на веждите му, които лукаво играят, искам да видя уплашените му очи и красивото му лице“.

Като се наслаждавала на скришните кражби на Ка, майка Яшод изпитвала екстаза на майчината любов. Тя вдъхвала аромата от главата на Ка, галела го и го благославяла, друг път му заповядвала нещо, гледала го строго, хранела го или го учела на добро, за да не стане крадец. Това са проявленията на майчинската екстатична любов. Важно е да се отбележи, че детската склонност към кражби присъства дори у Върховната Божествена Личност, следователно сама по себе си тя е напълно естествена. Но за разлика от същата склонност в материалния свят, в духовните отношения склонността към кражби не е замърсена.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (13.33) Шукадева Госвмӣ казва на цар Парӣкит: „Скъпи царю, щом възрастните гопӣ видяха синовете си да се връщат, те изпитаха необяснимо нежна родителска любов. Първоначално те възнамеряваха да ги накажат, задето бяха откраднали масло, но когато ги видяха, гневът им се стопи и те се преизпълниха с нежност. Те започнаха да прегръщат синовете си и да миришат главите им и почти полудяваха по децата си“. В детските си забавления всички пастирчета крадели масло заедно с Ка. Но вместо да се ядосва, майка Яшод ставала вир-вода от млякото, което течало от гърдите ѝ. В нежната си обич към Ка тя отново и отново се навеждала да помирише главата му.

Майките на всички пастирчета правели едно и също: целували и прегръщали децата си, викали ги по име, понякога кротко ги упреквали за лошия им навик да крадат. Тези прояви на родителската любов се наричат екстаз сттвика. Осемте вида екстатични признаци намират в него пълна изява. В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (13.22) Шукадева Госвмӣ казва на цар Парӣкит: „Майките на пастирчетата бяха заблудени от покриващото въздействие на енергията йога-м на Божествената Личност и щом чуеха флейтите на момчетата си, веднага се изправяха и мислено прегръщаха синовете си, създадени непосредствено от вътрешната енергия на Ка. Те ги смятаха за свои родни синове, затова ги вземаха на ръце и ги прегръщаха, притискайки телата им до своите. Чувствата, които бликваха от тази прегръдка, бяха по-сладки и от сладкия опияняващ нектар и децата веднага изпиваха млякото, потекло от гърдите на майките им“.

В Лалита мдхава, съставена от Рӯпа Госвмӣ, има такова обръщение към Ка: „Скъпи Ка, когато пасеш теленцата и кравите, прахът, който се вдига изпод копитата им, покрива милото Ти лице и изящния Ти тилак и Ти целият си потънал в прах. Но когато се върнеш у дома, млякото, което тече от гърдите на майка Ти, измива прахта от лицето Ти и Ти изглеждаш съвсем измит от това мляко, както къпят мӯртите в храма по време на церемонията абхиека“. В храмовете има обичай ако са се вършили някакви нечисти дейности, да измият мӯртите с мляко. Ка е Върховната Божествена Личност. Той бил окъпан в млякото от гърдите на майка Яшод, което измило от него цялата прах.

Понякога майка Яшод оставала като вцепенена от екстаз. Това се случило например когато видяла как синът ѝ повдига хълма Говардхана. Докато Той стоял прав и държал хълма, майка Яшод понечила да го прегърне, но не се решавала и застинала на място. Опасността, която Ка поел върху себе си с повдигането на хълма, я накарала да се разплаче. През насълзените си очи тя повече не можела да вижда Ка и понеже гърлото ѝ се било задавило от тревога, не можела и да го посъветва какво да направи. Това е признак за изпадане във вцепенение в екстатичната любов.

Майка Яшод се наслаждавала на трансцендентален екстаз от щастие, когато детето ѝ се спасявало от някаква опасност, например от нападението на Пӯтан или на някой друг демон. В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (17.19) Шукадева Госвмӣ казва, че майка Яшод била много, много щастлива, когато си върнала изгубеното дете. Тя веднага го взела в скута си и го прегръщала отново и отново. И докато го прегръщала, от очите ѝ като пороен дъжд се леели едри сълзи и тя не можела да изрази трансценденталната си радост. Във Видагдха мдхава Шрӣла Рӯпа Госвмӣ пише: „Скъпи Ка, докосването на майка Ти е толкова приятно и разхлаждащо, че надминава свежестта на балсама от сандалово дърво и на ярката лунна светлина, примесена с паста от корена ушӣра“. Ушӣра е вид корен, който разхлажда много добре, когато се накисне във вода. Използва се в горещи слънчеви дни.

Родителската любов на майка Яшод към Ка постоянно се усилва. Понякога любовта и екстазът на Яшод се описват като силна обич, а друг път – като непреодолима привързаност. Пример за привързаност към Ка, придружена от такава непреодолима нежност, е даден в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (6.43), където Шукадева Госвмӣ казва на Махрджа Парӣкит: „Скъпи царю, когато великодушният Нанда Махрджа се завърна от Матхур, той вдъхна аромата от главата на сина си и потъна в екстаза на родителската любов“. Същото се казва и за майка Яшод, когато тя с едва сдържано нетърпение очаквала да чуе звука от флейтата на Ка, завръщащ се от пасищата. Тя мислела, че вече става много късно и от това нетърпението ѝ се удвоило и от гърдите ѝ потекло мляко. Тя ту влизала, ту излизала от къщата. Тя постоянно се взирала да види дали Говинда не се връща по пътя. Когато великите мъдреци отдавали молитви на Бог Ка и възхвалявали дейностите му, майка Яшод, царицата на Гокула, пристигнала на бойното поле Курукетра и долната част на срӣто ѝ била мокра от млякото, което течало от гърдите ѝ. Това посещение на Курукетра не било по време на битката. Ка отишъл там от бащиния си дом (в Дврак) по време на едно слънчево затъмнение. Тогава жителите на Вндвана също отишли на Курукетра, за да го видят.

Щом Ка пристигнал в Курукетра на поклонение, всички хора, които били там, заговорили, че е дошъл Ка, синът на Девакӣ. Като нежна майка, Девакӣ започнала да милва Ка по лицето. А когато хората завикали, че е дошъл Ка, синът на Васудева, цар Нанда и майка Яшод се преизпълнили с нежност и се виждало, че изпитват голямо удоволствие.

Когато майка Яшод, царицата на Гокула, заминавала за Курукетра да види сина си Ка, една от приятелките ѝ казала: „Скъпа царице, млякото, което тече от гърдите ти като от планина, вече оцвети в бяло река Ганг, а сълзите от очите ти, смесени с черния грим, почерниха Ямун. Ти стоиш между тези две реки и аз мисля, че няма смисъл да се стремиш толкова да видиш лицето на сина си. За родителската ти обич към него вече говорят тези две реки!“.

Същата приятелка на майка Яшод се обърнала към Ка със следните думи: „Скъпи Мукунда, ако принудят майка Яшод, царицата на Гокула, да влезе в огън, но ѝ позволят да гледа лотосовото Ти лице, за нея огънят ще бъде леден като Хималаите. А ако я поставят сред океан от нектар, но не ѝ разрешат да гледа божественото Ти лотосово лице, този океан от нектар ще бъде за нея като океан от арсеник“. Нека бъде прославено по цялата вселена нетърпението на майка Яшод от Враджа, която постоянно чака да види лотосовото лице на Ка!

Кунтӣдевӣ се обърнала към Акрӯра с подобни слова: „Скъпи братко Акрӯра, племенникът ми Мукунда вече дълго не се е явявал. Моля те, кажи му че леля му Кунтӣ стои сред враговете и иска да знае кога отново ще може да види лотосовото му лице“.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (46.28) се казва: „Когато Уддхава беше във Вндвана и разказваше за дейностите на Ка в Дврак, майка Яшод слушаше разказите му и от гърдите ѝ течеше мляко, а от очите ѝ – сълзи“. Необикновената любов на Яшод към Ка се проявила и когато Ка заминал за Матхур, царството на Каса. Когато заминал, майка Яшод погледнала принадлежностите му за гримиране и тежко рухнала на земята почти в безсъзнание. Тя се търкаляла по земята, тялото ѝ се наранявало и в това мъчително състояние викала: „О, скъпи сине! Скъпи сине!“. И удряла с две ръце гърдите си. Опитните предани обясняват тази постъпка на майка Яшод като проява на екстатичната любов в раздяла. В подобни случаи могат да се появят и други признаци, например силна тревога, скръб, отчаяние, вцепенение, смирение, безпокойство, лудост и заблуда.

Що се отнася до тревогата на майка Яшод, веднъж когато Ка бил навън на пасищата, един предан ѝ казал: „Яшод, виждам, че движенията ти са много бавни и си разтревожена. Очите ти са втренчени неподвижно и диханието ти е толкова горещо, че още малко и млякото в гърдите ти ще кипне. Това показва, че раздялата със сина ти ти причинява много болезнено главоболие“. Това са някои от признаците на тревогата на майка Яшод за Ка.

Когато Акрӯра бил във Вндвана и разказвал за дейностите на Ка в Дврак, майка Яшод научила, че Ка се е оженил за много царици и е погълнат от семейните си дела. Като чула това, тя се натъжила. Тя била много нещастна, че не е успяла да ожени сина си веднага щом прехвърлил възрастта каишора, за да може да живее у дома си заедно със син и снаха. Тя възкликнала: „О, Акрӯра, ти просто хвърляш мълнии върху главата ми!“. Така се проявявала скръбта на майка Яшод, причинена от раздялата с Ка.

Веднъж майка Яшод изпаднала в отчаяние, като си помислила: „Имам милиони крави, но млякото им не можа да удовлетвори Ка. Проклето да е! Аз също съм прокълната, защото въпреки всичките си богатства вече не мога да помириша главата на детето си и да го нахраня с млякото си, както правех, когато Той беше тук, във Вндвана“. Това е отчаянието на майка Яшод, предизвикано от раздялата с Ка.

Един приятел на Ка му казал: „Скъпи лотосооки Ка, когато живееше в Гокула, Ти винаги носеше пръчка в ръката си. Сега тази пръчка стои самотна в къщата на майка Яшод. Когато я види, майка ти застава неподвижно също като нея“. Това е проява на вцепенението в раздялата с Ка. В раздялата с Ка майка Яшод станала толкова смирена, че с насълзени очи се молела на Брахм, съзидателя на вселената: „О, творецо, моля те, върни при мен скъпия ми син Ка да го зърна поне за миг!“. Понякога тя ставала неспокойна и като обезумяла започвала да обвинява Нанда Махрджа: „Какво правиш в този дворец! Нямаш никакъв срам! Защо хората те наричат цар на Враджа? Поразително – след раздялата с любимия си син Ка продължаваш да живееш във Вндвана, като че ли имаш камък вместо сърце!“.

Веднъж някой казал на Ка за лудостта на Яшод: „В безумието си майка Яшод се обръща към дърветата кадамба и ги пита: „Къде е синът ми?“. Тя пита птиците и пчелите дали Ка е минавал оттам и дали могат да ѝ кажат нещо за теб. С помътен разсъдък майка Яшод пита всички за теб и скита из цяла Вндвана“. Това е лудост в раздялата с Ка.

Когато майка Яшод обвинила Нанда Махрджа, че е коравосърдечен, той отвърнал: „Скъпа Яшод, защо се вълнуваш толкова? Погледни по-внимателно. Не виждаш ли, че синът ти Ка стои пред теб! Недей да се държиш като обезумяла. Моля те, нека в дома ми има спокойствие“. Един приятел казал на Ка, че баща му Нанда също е с помътен разсъдък заради раздялата с него.

Когато съпругите на Васудева се били събрали край арената на цар Каса, щом видели превъзходните черти на Ка, те веднага били обзети от родителска обич и от гърдите им потекло мляко, което намокрило долната част на срӣтата им. Това проявление на екстатичната любов е пример за резултата, до който води осъществяването на желанията.

В Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (11.29) се казва: „Когато след края на битката при Курукетра Ка се върна в Дврак, най-напред Той видя майка си и всички останали съпруги на баща си и отдаде в нозете им смирените си почитания. Майките веднага взеха Ка в скутовете си и заради родителската им обич от гърдите им потече мляко. Млякото се смеси със сълзите и стана първият подарък за Ка“. Това е един от примерите за удовлетворение след дълга раздяла.

Нещо подобно се казва в Лалита мдхава: „Колко прекрасна е родителската обич на Яшод, съпругата на цар Нанда. Тя кара от очите ѝ да бликат сълзи, а от гърдите ѝ да тече мляко и с тях Яшод къпе скъпия си син Ка“. Във Видагдха мдхава един предан се обръща към Ка по следния начин: „Скъпи Мукунда, просто като видя лицето Ти, от което се излъчваше благоуханието на лотосов цвят, майка Яшод, привлечена от лунната светлина на лицето Ти, бе обладана от такава радост в обичта си, че от гърдите ѝ, които бяха като делви за вода, потече мляко“. По този начин тя постоянно давала мляко на Ка и мокрела плата, който покривал делвите.

Това са някои от признаците на родителската любов към Ка, която изпитвали майка му, баща му и другите възрастни. Признаците на екстатичната родителска любов се появяват, когато преданите гледат на Ка като на свой син. Тези постоянни трансцендентални чувства към Ка се наричат устойчив екстаз в родителската любов.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че според някои учени трите вида трансцендентални вкусове, описани дотук – служене, братство (приятелство) и родителска обич – понякога се смесват. Братските чувства на Баларма например са смесени със служене и родителска обич. Влечението на цар Юдхихира към Ка също е примесено с родителска обич и служене. Трансценденталният вкус на любовта на Уграсена, дядото на Ка, е съчетание от служене и родителска обич. Обичта на всички възрастни гопӣ във Вндвана е съчетание от родителска любов, служене и приятелство. Обичта на синовете на Мдрӣ – Накула и Сахадева, – а също и на мъдреца Нрада, е съчетание от приятелство и служене. Обичта, която изпитват Шива, Гаруа и Уддхава, е съчетание от служене и приятелство.