ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА

В четвъртата част на Бхакти-расмта синдху Шрӣла Рӯпа Госвмӣ описва седемте форми на косвен екстаз в преданото служене: смях, удивление, рицарство, състрадание, гняв, страх и отвращение. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ описва тези видове екстаз в предаността по-подробно, обяснявайки тяхната взаимна съвместимост и несъвместимост. Някои от тях са съвместими помежду си, а други не са. Когато един вид екстатично предано служене се съчетава с друг, който е несъвместим с него, състоянието се нарича расбхса, изкривено проявление на вкусовете.

Учените мъдреци казват, че обикновено смехът се среща сред младите хора или при общуване на възрастните с малки деца. Екстатичният любовен смях може да се открие и у хора, които по природа са много сдържани. Веднъж до вратата на дома на майка Яшод се приближил един стар просяк. Като го видял, Ка казал: „Мамо, не искам да се приближавам до този кльощав дявол. Може да ме пъхне в просешката си торба и да ме отвлече далеч от теб!“. И чудното дете Ка погледнало майка си. А просякът, който стоял до вратата, напразно се опитвал да скрие усмивката си; накрая той се отказал и широко се ухилил. В този случай обект на смеха е самият Ка.

Веднъж един от приятелите на Ка му казал: „Скъпи Ка, ако си отвориш устата, ще Ти дам сладък бонбон с кисело мляко“. Ка отворил уста, без да му мисли, но вместо бонбон, приятелят сложил в устата му едно цвете. Ка сдъвкал цветето и веднага се намръщил, а приятелите му изпопадали от смях.

Веднъж в дома на Нанда Махрджа дошъл един гледач на ръка и Нанда Махрджа го помолил: „Мъдрецо, ще бъдеш ли така добър да погледнеш ръката на детето ми Ка! Кажи ми колко години ще живее и дали ще стане господар на хиляди крави“. Като чул това, гледачът се усмихнал, а Нанда Махрджа го попитал: „Уважаеми, на какво се смееш и защо криеш лицето си?“.

Причина за смеха в екстатичната любов е или самият Ка, или нещата, които са свързани с него. В тази форма на предано служене се появяват признаците ликуване, леност, прикриване на чувствата и други преживявания, които като че ли изваждат човека от равновесие.

Според анализа на Рӯпа Госвмӣ смехът в екстатичната любов се дели на шест групи, които на санскритски се наричат смита, хасита, вихасита, авахасита, апахасита и атихасита. Тези шест вида смях могат да се разделят на главни и второстепенни. Главните са смита, хасита и вихасита, а второстепенните – авахасита, апахасита и атихасита.

Когато човек се усмихва, но без да показва зъбите си, в очите и в бузите му настъпва определена промяна. Тази усмивка се нарича смита. Веднъж Ка крадял кисело мляко. Джаратӣ, стопанката на къщата, го усетила и се спуснала да го хване. Ка много се уплашил и хукнал към Баладева, по-големия си брат, като викал: „Скъпи братко, откраднах киселото мляко! Джаратӣ тича да ме хване!“. Докато Ка бягал от Джаратӣ и търсел закрила при Баладева, великите мъдреци от райските планети се усмихвали. Тази усмивка се нарича смита.

Усмивката, при която зъбите леко се показват, се нарича хасита. Един ден Абхиманю, който уж бил съпруг на Рдхрӣ, се връщал у дома си, без да знае, че там е Ка. Ка веднага се преоблякъл така, че да изглежда досущ като Абхиманю, отишъл при майка му Джаил и ѝ казал: „Майко, Аз съм синът ти Абхиманю, а виж, Ка идва насам преоблечен като мен!“. Майката на Абхиманю, Джаил, веднага повярвала на Ка, че е собственият ѝ син, и страшно се разгневила на истинския си син, който се прибирал у дома. Тя започнала да го гони, а той викал: „Майко! Майко! Какво правиш?“. Като наблюдавали тази сцена, всички приятелки на Рдхрӣ, които се били събрали там, започнали да се усмихват и зъбите им леко се показвали. Тази усмивка се нарича хасита.

Усмивката, която напълно открива зъбите, се нарича вихасита. Един ден Ка крадял масло и кисело мляко от къщата на Джаил и уверявал приятелите си: „Знам, че тази старица спи много здраво – чуйте колко дълбоко диша. Хайде да отмъкнем тихичко маслото и киселото мляко, без да я будим“. Но старицата Джаил не спяла. И не могла да сдържи усмивката си, която открила зъбите ѝ. Тази усмивка се нарича вихасита.

Когато носът се набръчква, а очите се присвиват, усмивката се нарича авахасита. Една ранна утрин, когато Ка се връщал след танца рса, майка Яшод го погледнала в лицето и казала: „Скъпи сине, защо очите Ти изглеждат така, като че ли са пръскани с окис? И защо си облякъл сините дрехи на Баладева?“. Когато майка Яшод казала това, една от приятелките на Ка, която стояла наблизо, се засмяла така, че носът ѝ се набръчкал, а очите ѝ се присвили. Това е пример за усмивката авахасита. Тази гопӣ знаела, че Ка се е наслаждавал на танца рса, а майка Яшод не може да се досети нито какво е правил, нито как по него се е озовал гримът на гопӣте. Тази усмивка се нарича авахасита.

Когато в очите на смеещия се човек избликват сълзи и раменете му започват да се тресат, смехът се нарича апахасита. Веднъж детето Ка танцувало под такта на пеенето на старата прислужница Джаратӣ. Тази сцена изумила Нрада: Върховната Божествена Личност, която управлява всяко движение на великите полубогове като Брахм, сега танцува по волята на някаква стара прислужница. При вида на забавната гледка Нрада също скочил да танцува, раменете му се тресели, а очите му играели. Усмивката на лицето открила зъбите му и яркото им сияние посребрило облаците в небесата.

Когато смеещият се човек пляска с ръце и скача във въздуха, усмивката се превръща в атихасита – заразителен смях. Пример за атихасита наблюдаваме в случая, когато Ка казал на Джаратӣ: „О, добра жено, кожата на лицето ти се е сбръчкала така, че прилича на маймунска. Затова Балӣмукха, царят на маймуните, смята, че си достойна да му станеш съпруга“. Така Ка дразнел Джаратӣ, но тя му отвърнала, че са ѝ известни намеренията на маймунския цар да се ожени за нея, но вече е приела подслон при Ка, убиеца на могъщи демони, затова е решила да се ожени за него, а не за маймунския цар. Като чули язвителния отговор на устатата Джаратӣ, пастирките, които били там, избухнали в смях и започнали да пляскат с ръце. Този смях, съпроводен от пляскане с ръце, се нарича атихасита.

Някога саркастичните подмятания също предизвикват атихасита. Пример за такава хапливост са думите на една от пастирките към Куил, дъщеря на Джаил и сестра на Абхиманю (съпруг на Рдхрӣ). Куил била обидена по следния хаплив начин: „Скъпа Куил, дъщеря на Джаил, гърдите ти са дълги и сухи като зелен фасул. Носът ти е толкова величествен, че надминава по красота носовете на жабите. А очите ти са по-прелестни и от очите на кучетата. Устните ти са по-хубави от пепел, а коремът ти е красив като голям тъпан. О, скъпа красавице Куил, ти си най-прекрасната пастирка на Вндвана. И мисля, че тъкмо необикновената ти красота те прави неподвластна на сладките звуци от флейтата на Ка!“.