ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА

Екстазът на удивлението в преданото служене може да дойде по два начина: непосредствено, когато човек вижда нещо със собствените си очи, и косвено, когато слуша от другите.

Когато Нрада дошъл да види дейностите на Бога в Дврак и видял, че в едно и също тяло Ка се намира едновременно във всички дворци и освен това извършва различни дейности, той останал смаян. Това е един от примерите за удивление, което е породено от непосредствено възприятие. Една от приятелките на майка Яшод казала: „Яшод, виж това чудо! Детето ти още обича да суче мляко от гърдите ти, а хълмът Говардхана е толкова огромен, че пречи на облаците да минават. Но въпреки това то държи огромния хълм на пръста на лявата си ръка, като че ли е играчка. Не е ли чудо това!“. Тези думи са друг пример за удивление, предизвикано от непосредствено възприятие.

Удивлението може да бъде предизвикано и от косвено възприятие. Това се случило, когато Махрджа Парӣкит чул от Шукадева Госвмӣ как Ка убил Нараксура, който водел в битката единадесет акаухиӣ (бойни подразделения). Във всяка акаухиӣ имало няколко хиляди слона, няколко хиляди коня, запрегнати в колесници, и няколко стотици хиляди пеши воини. Нараксура имал единадесет такива бойни части, които обсипвали Ка със стрели. Но Ка убил всички воини до един само с три стрели. Когато Махрджа Парӣкит чул за тази необикновена победа, той бил обзет от радост и започнал да бърше сълзите от очите си. Този случай е пример за удивление, предизвикано от косвено възприятие (слушане).

Може да се даде и друг пример за удивление, предизвикано от косвена причина. Брахм се опитвал да провери дали Ка наистина е Върховната Божествена Личност и затова откраднал всичките му пастирчета и крави. Но след няколко секунди видял, че Ка продължава да е там заедно с всички крави, теленца и пастирчета, като че ли нищо не се е случило. Когато Брахм разказал това на приближените си от планетата Сатялока, те останали удивени. Брахм им казал, че след като отвлякъл всички момчета, видял Ка да продължава да си играе със същите момчета както преди. Телата на всички били мургави като на Ка, с по четири ръце. С момчетата били и същите теленца и крави. Дори самият Брахм се удивил, като описвал случилото се. Той добавил: „А най-поразителното е, че бяха дошли и много други Брахм от други вселени, за да обожават Ка и придружителите му“.

Подобно нещо се случило, когато в гората Бхӣравана избухнал пожар. Ка казал на приятелите си здраво да си стиснат очите и те послушно изпълнили. Ка угасил пожара, пастирчетата отворили очи и видели, че опасността е минала и кравите и теленцата са невредими. Те започнали да се дивят на чудото и се опитвали да познаят как Ка ги е спасил. Това е друг пример за удивление, което е предизвикано от косвено възприятие.

Дори и да не са необикновени, дейностите на човек могат да ни удивят, ако той ни е приятел. Но и най-необикновеното чудо няма да ни направи впечатление, ако човекът, който го извършва, ни е чужд. Това, което ни кара да се впечатляваме от необикновените дейности на някого, е любовта ни към него.

Когато любовта и преданото служене на Бога пробуждат у човека един особен мъжествен ентусиазъм, дейностите, в които той намира израз, се наричат рицарски. Рицарският дух може да се прояви в сражения на игра, даване на милостиня, великодушни жестове и следване на религиозните принципи. Човек, чийто рицарски дух се проявява в сражения, се нарича юддха-вӣра. Човек, който дава милостиня, се нарича дна-вӣра. Този, който е необикновено милосърден, се нарича да-вӣра. А ако проявява щедростта си в изпълняване на религиозните обреди, той се нарича дхарма-вӣра. Обект на всички тези рицарски дейности е Ка.

Когато някой приятел иска да удовлетвори Ка с рицарски дейности, той го извиква на двубой и самият Ка му става противник. Някога Ка може да иска да наблюдава борбата отстрани, тогава по негово желание противник на приятеля му става някой друг. Веднъж един приятел на Ка го предизвикал по следния начин: „Скъпи Мдхава, Ти си неуморим, защото мислиш, че никой не може да те победи. Но ако не избягаш оттук, ще Ти покажа как ще те победя. Приятелите ми с радост ще гледат това!“.

Ка и Шрӣдм били много близки приятели, но веднъж Шрӣдм се разсърдил на Ка и го предизвикал да се бият. Двамата започнали да се борят, а приятелите им стояли на брега на Ямун и се наслаждавали на чудесното зрелище. Те направили няколко стрели играчки и Ка започнал да ги пуска срещу Шрӣдм. А Шрӣдм ги пресрещал, като въртял пръта си. Ка бил много доволен от смелостта му. Обикновено такива игри стават между храбрите, войнствено настроени хора и са прекрасно зрелище за публиката.

В Хари ваша се казва, че понякога Арджуна и Ка се биели пред Кунтӣ и Ка винаги побеждавал.

В такива рицарски двубои приятелите понякога се хвалят един на друг, проявяват самодоволство, горделивост, сила, хващат се за оръжията, разменят си предизвикателства или стават противници. Всички тези прояви са стимули в рицарското предано служене.

Веднъж един приятел на Ка го предизвикал по следния начин: „Скъпи приятелю Дмодара, Ти си силен само в яденето. Можа да победиш Субала само защото той е слаб, а отгоре на това Ти използва и нечестни средства. По-добре не се хвали с тази постъпка, тя не те прави по-велик. Ти се хвалиш, че си змия, но аз съм паунът, който ей сега ще те победи“. Пауните са най-големите врагове на змиите.

Когато в приятелските схватки самоизтъкването стане лично, великите учени наричат това субекстаз. За субекстаза са характерни гръмогласните предизвикателства, войнствените движения, въодушевлението, ръкопашните схватки и успокояването на уплашените наблюдатели.

Един приятел на Ка се обърнал към него с такива думи: „Скъпи Мадхусӯдана, Ти знаеш силата ми и въпреки това подстрекаваш Бхадрасена, а не мен, да се бие с могъщия Баладева. С това Ти просто ме оскърбяваш, защото ръцете ми са силни като мандалото на портите!“.

Веднъж един предан казал: „Скъпи Боже Ка, дано противникът Ти Шрӣдм навсякъде се прослави за героичните си дейности – за звуците, които наподобяват гърма на буреносен облак, и за лъвския си рев. Слава на храбростта на Шрӣдм!“. Сраженията, благотворителността, милосърдието и извършването на религиозни обреди се наричат органически присъщи на рицарския дух, а горделивостта, вълнението, търпението, добротата, решителността, ликуването, въодушевлението, завистта и спомнянето се наричат неорганически. Когато Стока-ка, един от многобройните приятели на Ка, се биел с него, баща му започнал да го хока, че се бие с Ка, душата на всички жители на Вндвана. Като чул тези упреци, Стока-ка спрял да се бие. Но Ка продължил да го дразни и в отговор Стока-ка грабнал тоягата си и започнал майсторски да я върти.

Веднъж Шрӣдм започнал да дразни Бхадрасена: „Скъпи приятелю, засега няма защо да се боиш от мен. Първо ще победя брат ни Баларма, след това ще набия Ка и чак после ще се заема с теб“. Тогава Бхадрасена от страната на Баларма се присъединил към страната на Ка и с това ядосал приятелите си така, сякаш планината Мандара разбунила океана. С гръмогласните си викове той оглушил всичките си приятели и вдъхновил Ка с доблестта си.

Веднъж Ка предизвикал всичките си приятели, като възкликнал: „Скъпи приятели, само вижте колко храбро скачам. Моля ви да не се разбягвате!“. Като чул това, един приятел на Бога, Варӯтхапа, приел предизвикателството и започнал да се бие с Бога.

Един от приятелите веднъж казал: „Судм прави всичко възможно, за да победи Дмодара. Мисля, че ако и силният Субала се присъедини към него, ще бъдат много хубава двойка – също като злато, инкрустирано със скъпоценни камъни“.

В рицарските дейности противници на Ка могат да бъдат само приятелите му. Враговете на Ка никога не могат да бъдат негови истински противници. Затова двубоите на приятелите на Ка с него се наричат предано служене чрез рицарски дейности.

Дна-вӣра, или рицарството, което се проявява в даването на милостиня, може да се раздели на две части: щедрост и отречение. Човек, който може да пожертва всичко заради удоволствието на Ка, се нарича щедър. Ако при вида на Ка у човек възниква желанието да пожертва нещо за него, Ка се нарича подбуждаща причина за щедростта. Когато Ка се появил като син на Нанда Махрджа, с ясно съзнание Нанда Махрджа пожелал за сина си всичко най-добро и започнал да раздава на всички брхмаи скъпи крави. Брхмаите били толкова доволни от тази проява на великодушие, че признали, че щедростта на Нанда Махрджа надминава щедростта и на такива царе от миналото, като Махрджа Птху и Нга.

Човек, който напълно осъзнава величието на Бога и е готов да пожертва за него всичко, се нарича сампраднака – човек, който отдава всичко заради Ка.

Когато Махрджа Юдхихира отишъл заедно с Ка на арената на жертвоприношението Рджасӯя, той започнал да си представя как маже тялото на Ка с паста от сандалово дърво, как украсява Ка с гирлянд, който стига до коленете му, как му поднася дрехи, избродирани със злато, и накити, обсипани със скъпоценни камъни. Във въображението си той му подарил безброй накичени слонове, колесници и коне. След това царят пожелал да подари на Ка царството си, семейството си и даже самия себе си. Когато направил и това, не му останало повече нищо, което да може да подари на Ка, и той много се натъжил.

По същия начин веднъж Махрджа Бали казал на свещенослужителя си Шукрчря: „Достопочтени мъдрецо, ти си много вещ във ведическото знание, затова обожаваш Виу, Върховната Божествена Личност, с ведически ритуали. Но що се отнася до това джудже брхмаа (инкарнацията Вманадева), аз вече съм решил да му дам толкова земя, колкото поиска, независимо дали е Бог Виу, обикновен брхмаа или мой враг“. Махрджа Бали бил толкова честит – самият Бог протегнал пред него ръката си, червеникава от докосването до гърдите на богинята на щастието, която винаги е обсипана с червения прашец кукум. С други думи, Върховният Бог е толкова велик, че самата богиня на щастието винаги е на негово разположение; но въпреки това Той пак протегнал ръка, за да получи милостиня от Махрджа Бали.

Истински отрекъл се от света е този, който желае да даде всичко на Ка, без да иска нищо в замяна. Затова преданите отказват да приемат различните видове освобождение, дори да им ги предлага самият Бог. Истинската любов към Бога се проявява, когато Ка получава, а преданият дава.

В Хари-бхакти судходая има и друг пример. Там Махрджа Дхрува казва: „О, Господи, аз се подложих на отречения и въздържания, защото исках да получа нещо, но като награда за това Ти ми позволи да те видя, макар че не се показваш дори пред великите мъдреци и святи личности. Аз търсех счупени стъкълца, а вместо това намерих най-прекрасния скъпоценен камък. Аз съм напълно удовлетворен, о, Господи, не искам от теб нищо повече“.

Подобно изявление може да се открие в Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (15.48). Четиримата мъдреци, оглавявани от Санака Муни, казали на Бога: „О, Върховна Божествена Личност, славата Ти привлича всички и е свободна от всякакви материални замърсявания. Затова Ти си достоен за възхвала. Ти си съсредоточие на всички места за поклонение. Честитите личности, които са получили щастието да славят качествата Ти и наистина разбират трансценденталността на положението Ти, пренебрегват дори освобождението, което им предлагаш. Те имат такива трансцендентални богатства, че не искат да приемат дори поста на Индра, небесния цар. Те знаят, че дори в неговата позиция човек не е защитен от страх, докато тези, които възпяват трансценденталните Ти качества, изпитват само радост и са освободени от всички страхове и опасности. Тогава с какво постът в небесното царство може да привлече хората, които знаят това?“.

Един предан е описал по следния начин чувствата си, пробудени от щедростта на цар Майӯрадхваджа: „Аз се разтрепервам дори само като заговоря за дейностите на Махрджа Майӯрадхваджа, на когото отдавам най-смирените си почитания“. Майӯрадхваджа бил много умен и могъл да разбере защо Ка дошъл при него преоблечен като брхмаа. Ка поискал половината от тялото му, което трябвало да разсекат на две съпругата му и синът му. И царят се съгласил. Благодарение на силните си чувства в преданото служене цар Майӯрадхваджа постоянно мислел за Ка и когато разбрал, че Ка е дошъл, преоблечен като брхмаа, не се поколебал да се раздели с едната половина на тялото си. Жертвата на Махрджа Майӯрадхваджа няма равна на себе си в целия свят, затова трябва да му отдадем най-смирените си почитания. Той имал съвършено знание за Върховната Божествена Личност, приела облика на брхмаа, и е известен като съвършен пример за дна-вӣра, самоотречена личност.

Този, който винаги е готов да удовлетвори Ка и извършва преданото си служене много умело, се нарича дхарма-вӣра – доблестен в изпълнението на религиозните обреди. Само напредналите предани могат да се издигнат до равнището на дхарма-вӣра, като извършват религиозните обреди. Човек може да стане дхарма-вӣра само след като изучи авторитетните писания, следва нравствените принципи, развие вяра и търпение и овладее сетивата си. Хората, които извършват религиозните обреди заради удовлетворението на Ка, са устойчиви в преданото служене, докато тези, които извършват религиозните обреди, без да си поставят за цел да удовлетворят Ка, са само благочестиви.

Съвършен пример за дхарма-вӣра е Махрджа Юдхихира. Веднъж един предан казал на Ка: „Скъпи Ка, о, убиецо на всички демони, Махрджа Юдхихира, най-големият син на Махрджа Пу, извърши толкова много жертвоприношения, за да те удовлетвори. Всеки път той канеше небесния цар Индра да участва в ягите (жертвоприношенията) и затова цар Индра толкова често отсъстваше от къщи, че по-голямата част от времето си Шачӣдевӣ прекарваше сама, подпряла глава с ръце и топяща се от мъка, че Индра го няма“.

Извършването на различни яги за полубоговете представлява обожаване на крайниците на Върховния Бог. Полубоговете са смятани за различни части от вселенското тяло на Бога, затова крайната цел на обожаването на полубоговете е да се удовлетвори Богът, като се обожават отделните му крайници. Но Махрджа Юдхихира нямал подобни материални желания; той извършвал жертвоприношенията под ръководството на Ка, без да търси полза лично за себе си. Единственото му желание било да удовлетвори Ка, затова той е известен като най-великият предан. Той постоянно бил потопен в океана на любовното служене.