ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ

Причини за страх в екстатичната любов към Ка могат да бъдат или самият Ка, или някаква опасност, която заплашва Ка. Когато преданият смята себе си за оскърбител в лотосовите нозе на Ка, обект на екстатичната любов в страх става самият Ка. А когато страх в екстатичната любов изпитват приятелите и доброжелателите на Ка, предчувствайки, че Ка е заплашен от някаква беда, обект на страха е опасната ситуация.

карджа се биел с Ка, когато изведнъж осъзнал, че Ка е Върховната Божествена Личност. Тогава Ка му казал: „Скъпи карджа, защо лицето ти изсъхна? Няма смисъл да се боиш от мен. Сърцето ти напразно трепери. Моля те, успокой се. Аз не ти се сърдя. Но ти можеш да ми се гневиш колкото искаш, за да ми служиш още по-добре, като се бориш с мен и разгорещяваш още повече бойните ми страсти“. В това проявление на страх в екстатичната любов към Ка обект на страха е самият Ка.

Има и друг пример, когато обект на страха е самият Ка. След като змията Клия си получил заслуженото от детето Ка във водите на Ямун, той се обърнал към Бога: „О, убиецо на демона Мура, с помощта на отречения и въздържания аз придобих много мистични сили, но пред теб съм нищо, аз съм едно нищожество. Моля те, бъди милостив към мен, жалката душа, и не се гневи. Аз не знаех кой си Ти всъщност и от невежество Ти нанесох ужасни оскърбления. Моля те, съжали се над мен. Аз съм злочесто и глупаво създание. Моля те, бъде милостив към мен“. Това е друг пример за екстаз на страх в преданото служене.

След като демонът Кешӣ се бил превърнал в огромен кон, толкова огромен че можел да прескача дърветата, и всял смут във Вндвана, майка Яшод казала на съпруга си Нанда Махрджа: „Детето ни е много немирно, затова най-добре да го държим заключено вкъщи. Много се наплаших от неотдавнашните неприятности, които причини демонът Кешӣ във формата си на грамаден кон“. Когато се разчуло, че демонът е влязъл в Гокула разгневен, майка Яшод толкова се уплашила за детето си, че лицето ѝ изсъхнало, а в очите ѝ се появили сълзи. Това са някои от признаците на екстаза на страха в преданото служене, предизвикан от виждане и чуване на нещо, което заплашва Ка.

След гибелта на вещицата Пӯтан някои приятелки започнали да разпитват майка Яшод за случилото се. Но тя веднага рекла: „Моля ви, престанете! Моля ви! Не споменавайте произшествието с Пӯтан. Страхувам се дори да си спомням тази случка. Пӯтан дойде да изяде сина ми и с измама ме накара да ѝ позволя да вземе детето в скута си. После умря и огромното ѝ тяло рухна със страшен грохот“.

Неорганическите (временните) признаци на екстаза на преданото служене в страх са пресъхване на устата, вълнение, озъртане, скриване, объркване, търсене на любимия, който е в опасност, и силен плач. Други временни признаци са заблудата, забравата и предчувствието на опасност. Във всички тези обстоятелства неизменен (постоянен) фактор е екстатичният страх. Причина за този страх са или нанесените оскърбления, или опасните обстоятелства. Оскърбленията могат да бъдат най-различни и човекът, който ги е извършил, изпитва страх. Когато страхът е предизвикан от обект, това обикновено е човек, който има страшни черти, нрав и поведение. Пример за обект, който е причина за екстатичен страх, е вещицата Пӯтан. Страх могат да предизвикат и злите демонични личности, като цар Каса, а също и великите могъщи полубогове, като Индра или Шакара.

Демоните от рода на Каса също се бояли от Ка, но чувствата им не могат да се нарекат екстатичен страх в преданото служене.

От авторитетните източници научаваме, че привързаността към Ка, предизвикана от чувство на отвращение, понякога представлява екстаз на отвращението в преданото служене. Човекът, който изпитва такава екстатична любов към Ка, почти винаги се намира на неутралното равнище в преданото служене – шнта-раса. В следния откъс откриваме описание на екстатичната любов, причинена от отвращение: „По-рано този човек не се интересуваше от нищо друго, освен от похотта и плътските удоволствия. Той бе постигнал съвършенство в изкуството да използва жените за удовлетворяване на похотливите си желания. Колко удивително е, че сега същият човек повтаря имената на Ка със сълзи на очи и когато види лицето на жена, се изпълва с отвращение. От изражението на лицето му мога да разбера, че сега той ненавижда половия живот“.

Второстепенни признаци на преданото служене в отвращение са желанието човек да плюе на миналия си живот, гримасите, стискането на носа и измиването на ръцете. Могат да се появят още треперене на тялото, рязко извиване на тялото и изпотяване. Други признаци могат да бъдат срамът, изтощението, безумието, заблудата, разочарованието, смирението, самосъжалението, неспокойствието, нетърпението и вцепеняването на тялото.

Когато в тялото на предан, който съжалява за миналите си отвратителни дейности, се проявят определени симптоми, чувствата, които той изпитва, се наричат екстаз на преданото служене в отвращение. Тези чувства се появяват, защото той е пробудил Ка съзнанието си.

Такова състояние е описано в следния откъс: „Как е възможно човек да изпитва удоволствие от плътското наслаждение с това тяло – торба от кожа и кости, напълнена с кръв, покрита от кожа и плът, която отделя слуз и лоша миризма?“. Такъв начин на мислене може да има само човек, у когото се е събудило Ка съзнанието и който ясно е осъзнал отвратителната природа на материалното тяло.

Едно щастливо дете се молело на Ка от утробата на майка си: „О, противнико на Каса, материалното тяло ми причинява такива страдания! Сега съм хванат в капан, в утробата на майка си, сред каша от кръв, урина и редки изпражнения. Животът тук ми причинява ужасни страдания. О, божествен океан от милост, съжали се над мен. Нямам възможност да Ти отдавам любовно служене, но те моля, спаси ме!“. Подобна молитва произнасял един човек, който бил захвърлен в ада. Той се обръщал към Върховния Бог: „О, мой Господи, Ямарджа ме захвърли в това страшно място, пропито от отвратителна воня. Наоколо пъплят хиляди насекоми и червеи сред изпражнения от болни хора. От вида на тази ужасна гледка очите ми се възпаляват, почти съм ослепял. Затова те моля, о, Господи, о, избавителю от адския живот! Паднал съм сред този ад, но ще се опитам постоянно да помня святото Ти име и с това някак да поддържам живота в тялото си“. Това е друг пример за екстатична любов към Ка в отвратителни условия.

Трябва да се знае, че този, който постоянно възпява святите имена на Бога – Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, – е постигнал трансценденталната обич към Ка и затова винаги, независимо в какво положение се намира, се чувства удовлетворен просто като помни името на Бога с цялата си привързаност и екстатична любов.

В заключение може да се каже, че екстатичната любов към Ка в отвращение се появява при постепенното преминаване на спящото неутрално отношение в зряла любов.