ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА

Когато екстазът на преданото служене предизвиква някакъв вид съжаление заради Ка, това се нарича предано служене в състрадание. Стимулите за подобно предано служене са трансценденталните качества на Ка, формата му и дейностите му. За този екстаз на преданото служене са характерни разкаянието, тежкото дишане, плачът, търкалянето по земята и удрянето в гърдите. Понякога могат да се наблюдават и признаци като леност, отчаяние, обвинения, смирение, загриженост, мрачност, горещо желание, нетърпение, безумие, смърт, забрава, болест и заблуда. Когато в сърцето си преданият се опасява, че може да се случи нещо лошо с Ка, това се нарича предано служене в усещане на тежка загуба. Усещането за загуба е още един признак на преданото служене в състрадание.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (16.10) е дадено следното описание. Когато Ка се биел с Клия-нга в Ямун, голямата змия увила в пръстените си тялото му. Щом видели Ка в това положение, скъпите му приятели пастирчетата изпаднали в голяма тревога. Преизпълнени от мъка, страх и усещане за загуба, те паднали на земята. В поведението им няма нищо чудно, защото те се заблуждавали, че с Ка може да се случи нещо лошо. Те били посветили на Ка всичко – приятелството си, притежанията си, желанията си и самите себе си.

Когато Ка влязъл в отровените от Клия води на река Ямун, майка Яшод се изпълнила с лоши предчувствия и дъхът ѝ станал много горещ. Сълзите от очите ѝ напоили дрехите ѝ и тя едва не загубила съзнание.

По подобен начин когато демонът Шакхсура нападнал цариците на Ка, Бог Баладева започнал да посинява.

В Хасадӯта се разказва следният случай. Гопӣте помолили Хасадӯта да отиде да потърси следите от лотосовите нозе на Ка и да ги приеме така, както Брахм ги приел върху шлема си, след като откраднал пастирчетата на Ка. Брахм се разкаял заради дръзкото си отношение към Ка, паднал в нозете му и върху шлема му се отпечатали следите от стъпките на Ка. Гопӣте напомнили на Хасадӯта, че дори великият мъдрец Нрада понякога изпада в екстаз, като види тези стъпки, а великите освободени мъдреци копнеят да ги зърнат. Гопӣте настояли: „Затова с огромно желание ти трябва да тръгнеш да търсиш стъпките на Ка“. Това е друг пример за предано служене в състрадание.

Веднъж Сахадева, по-малкият брат на Накула, при вида на ослепителното сияние от стъпките на Ка изпитал огромна радост. Той започнал да плаче и да вика: „Майко Мдрӣ! Къде си? Къде си, татко Пу? О, колко съжалявам, че не сте тук, за да видите стъпките на Ка!“. Това е още един пример за предано служене в състрадание.

В преданото служене, което се извършва без силна привързаност към Бога, може да има усмивки и други признаци, но никога потиснатост или скръб – те са признаци на преданото служене в състрадание. В основата на това състрадание винаги е екстатичната любов. По-горе описахме преживяванията на Баладева и Юдхихира, които се бояли, че на Ка или на любимите му царици може да се случи нещо лошо. Това чувство се дължи не на невежество за непостижимите енергии на Ка, а на силна любов към него. Този вид предусещане на някакво нещастие за Ка се проявява най-напред като скръб, но постепенно преминава в такъв състрадателен любовен екстаз, че започва да тече в друга посока и да носи трансцендентално удоволствие.

Обект на екстатичното любовно служене в гняв е винаги Ка. Във второ действие на Видагдха мдхава (стих 37) Лалит-гопӣ дава воля на гнева си, предизвикан от Ка. Тя се обръща към Шрӣматӣ Рдхрӣ: „Скъпа приятелко, съкровените ми желания бяха потъпкани. Сега за мен пътят води само към обителта на Ямарджа. Но не мога спокойно да гледам как Ка продължава да те мами с усмивка на лице. Не разбирам как можеш да отдадеш цялата си любов на този похотлив младеж от общината на нашите съседи, пастирите“.

Веднъж, като видяла Ка, Джаратӣ казала: „Ах, Ти, дето крадеш от младите момичета! Веднага познах на теб горната дреха на снаха ми“. След това тя се разплакала високо и призовавала всички жители на Вндвана да им каже, че синът на цар Нанда е подпалил семейното огнище на снаха ѝ.

Подобна екстатична любов към Ка в състояние на гняв изпитала Рохиӣ-девӣ, когато чула трясъка, с който се сгромолясали двете дървета арджуна, за които бил завързан Ка. Хората от цялата околност се втурнали към мястото на произшествието, а Рохиӣ-девӣ се възползвала от случая и започнала да хока майка Яшод: „Много добре наказваш сина си, като го връзваш с въже, но не ти ли идва наум да погледнеш дали не е в опасност! Дървета падат по земята, а Той се разхожда наоколо!“. Гневът на Рохиӣ-девӣ към Яшод е пример за екстатична любов в гняв, предизвикан от Ка.

Веднъж, когато Ка бил заедно с пастирчетата на пасищата, приятелите му го помолили да отиде в гората Тлавана, където живеел Гардабхсура, зъл демон във формата на магаре. Приятелите на Ка искали да опитат от плодовете на дърветата, които растели там, но не можели да отидат, защото се бояли от демона. Затова помолили Ка да отиде и да убие Гардабхсура. Щом Ка направил това, те се върнали у дома си и разказали за дейностите си през деня. Това, че били изпратили Ка сам в тази опасна гора, много разтревожило майка Яшод и тя гневно погледнала момчетата.

Има и друг пример за гняв, този път у една приятелка на Рдхрӣ. Веднъж Рдхрӣ се обидила на Ка за държанието му и престанала да му говори. Ка много съжалявал, че толкова я е разсърдил, и паднал в лотосовите ѝ нозе, за да я помоли за прошка. Но дори това не удовлетворило Рдхрӣ и тя продължавала да не говори с Ка. Тогава една от приятелките ѝ я упрекнала: „Скъпа моя, ти позволяваш да те бие буталото на недоволството, тогава какво мога да кажа? Единственият съвет, който мога да ти дам, е веднага да напуснеш това място, защото недостойното ти поведение ми причинява много болка. Не мога да гледам как продължаваш да стоиш с червено лице дори след като пауновото перо на Ка докосна нозете ти“.

Описаните по-горе проявления на недоволство и гняв в преданото служене се наричат ӣрю.

Когато Акрӯра се готвел да замине от Вндвана, някои от по-възрастните гопӣ започнали да го упрекват: „О, сине на Гндинӣ, жестокостта ти позори династията на цар Яду. Ти отвеждаш Ка и ни оставяш да страдаме за него. Ето, още не си заминал, и жизненият дъх на всички гопӣ вече си е отишъл“.

Когато Шишупла оскърбил Ка пред събралото се множество по време на Рджасӯя ягя, извършвана от Махрджа Юдхихира, сред Павите и Кауравите настанал голям смут. Дори дядо Бхӣма се развълнувал. Тогава Накула гневно казал: „Ка е Върховната Божествена Личност и ноктите на нозете му блестят от сиянието на скъпоценните камъни върху шлемовете на познавачите на Ведите. Ако някой се осмели да му се подиграе, давам честната си дума на Пава, че ще ритна шлема му с левия си крак и ще го поваля със стрелите си, които не отстъпват по сила на яма-даа, скиптъра на Ямарджа!“. Това е пример за екстатична любов към Ка в състояние на гняв.

Човек в такова трансцендентално гневно настроение понякога прави саркастични забележки, мята враждебни погледи и произнася обидни думи. Понякога се появяват и други признаци: търкане на дланите, тракане на зъбите, стискане на зъбите, свиване на веждите, почесване по ръцете, навеждане на главата, учестено дишане, хвърляне на тежки думи, клатене на главата, пожълтяване на ъгълчетата на очите и треперене на устните. Понякога очите почервеняват, а друг път избледняват. Някой път гневът води до упреци, друг път – до мълчание. Всички тези признаци на гнева могат да се разделят в две групи: органически присъщи на това състояние и неорганически за него, или постоянни и временни признаци. Понякога гневът е съпътстван от временни признаци като силно вълнение, объркване, горделивост, отчаяние, заблуда, немощ, ревност, ловкост, пренебрежение и симптомите на тежкия труд.

Във всички тези проявления на екстатичната любов постоянен фактор е чувството на гняв.

Когато Джарсандха, обзет от гняв, нападнал град Матхур, той метнал на Ка саркастичен поглед. Тогава Баладева сграбчил палешника си и се втренчил в Джарсандха с налели се с кръв очи.

Във Видагдха мдхава се разказва как Шрӣматӣ Рдхрӣ гневно отвърнала на майка си Паурамсӣ, която я обвинявала, че ходи при Ка. Рдх заявила: „Скъпа майко, какво мога да кажа? Ка е толкова груб, че често ме напада направо на улицата. Ако поискам да извикам, това момче с пауново перо на главата веднага ми покрива лицето, за да не мога да издам нито звук. А когато, уплашена, поискам да си отида, Той разтваря ръце и ми препречва пътя. Ако падна жалостиво в нозете му, тогава този враг на демона Мадху гневно хапе лицето ми! Майко, моля те, разбери ме и не ми се гневи. Вместо това ми кажи, моля ти се, как да се избавя от тези ужасни нападения на Ка!“.

Понякога признаците на гневния екстаз, предизвикан от любовта към Ка, се проявяват в отношенията между еднакви по възраст предани. Пример за такъв гняв е свадата между Джаил и Мукхар. Джаил била свекърва на Рдхрӣ, а Мукхар – прабаба на Рдхрӣ. Двете говорели за това, как Ка напада Рдхрӣ, когато тя върви по улицата. Джаил казала: „Мукхар, ти имаш зло лице. Като те слушам, сърцето ми гори като в огън!“. А Мукхар отвърнала: „Ти, грешна Джаило, като те слушам, ме заболява главата! По никакъв начин не можеш да докажеш, че Ка е нападал Рдхрӣ, внучката на дъщеря ми Кӣртид“.

Веднъж когато Рдхрӣ снемала огърлицата, подарена ѝ от Ка, свекърва ѝ Джаил казала на една своя приятелка: „Приятелко, виж само каква красива огърлица е подарил Ка на Рдхрӣ. Тя я носи и в същото време иска да ни убеди, че няма нищо общо с Ка. Това момиче опозори семейството ни!“.

Естествената завист, която изпитват към Ка хора от рода на Шишупла, не може да се приема за екстатична любов към Ка в гняв.