ГЛАВА ПЕТА

Всички досегашни подробни наставления на Шрӣла Рӯпа Госвмӣ могат да се обобщят по следния начин: човек не може да проникне във владенията на чистото предано служене, докато е склонен към материално наслаждение или желае да се слее с духовното сияние. След това Рӯпа Госвмӣ утвърждава, че преданото служене е трансцендентално към всички материални съображения и не е ограничено в рамките на определена страна, класа, общност или определени обстоятелства. Както се казва в Шрӣмад Бхгаватам, преданото служене е трансцендентално и не е породено от причина. Преданото служене се извършва, без да се очаква нещо в замяна, и никакви обстоятелства не са в състояние да му попречат. То е открито за всички без изключение; то е естествената, изначалната дейност на живите същества.

В Средновековието, когато Бог Нитнанда – великият спътник на Бог Чайтаня – напуснал този свят, един кръг свещенослужители се провъзгласили за потомци на Нитнанда и се нарекли каста на госвмӣте. Освен това те твърдели, че практикуването и разпространяването на преданото служене е привилегия само на техния кръг, който започнал да се нарича Нитнанда-ваша. За известно време те успели да поддържат това изкуствено господство над обществото, докато не дошъл Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура, могъщият чря на гауӣя ваиава сампрадя, за да разгроми напълно доктрината им. Борбата с тях била много ожесточена, но завършила с пълен успех и сега е категорично установено и доказано в практиката, че преданото служене не е за ограничен кръг хора. Нещо повече – всеки, който е зает с предано служене, може да постигне равнището на брхмаите от висшите класи. Така борбата на Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура за движението завършила с пълна победа.

Благодарение на това сега всеки може да стане гауӣя ваиава, независимо в коя част от света или от вселената се е родил. Положението на всички чисти ваиави е трансцендентално и затова най-висшите качества в материалния свят, качествата от проявлението на доброто, вече са отминал етап за тях. Започнатото от нас движение за Ка съзнание в западния свят се основава на гореспоменатото твърдение на Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Прабхупда, нашия духовен учител. Позовавайки се на авторитета му, ние приемаме за наши членове хора от всички обществени слоеве в западните страни. Така наречените „брхмаи“ твърдят, че човек, който не произхожда от брахминско семейство, не може да получи свещения шнур и да стане издигнат ваиава. Но ние не сме съгласни с тази теория, защото зад нея не стои нито авторитетът на Рӯпа Госвмӣ, нито различните писания.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ подчертава особено силно, че всички хора имат рожденото право да се занимават с предано служене и да станат Ка осъзнати. Той се позовава на сведенията от много писания, най-вече на един откъс от Падма Пура, където мъдрецът Васиха казва на цар Дилӣпа: „Скъпи царю, всеки има правото да отдава предано служене, както има правото да се къпе рано сутрин през месец Мгха (декември-януари)“. На други места в Сканда Пура, в раздела Кшӣ кхаа, се казва: „В държавата Майӯрадхваджа хората от низшите касти, чието положение е по-низше и от това на шӯдрите, също могат да бъдат посветени в култа на ваиавизма, преданото служене. Когато са облечени по съответния начин, с тилак по телата си и броеници в ръцете и на шиите си, те приличат на жителите на Вайкуха. Всъщност те изглеждат толкова прекрасни, че дори превъзхождат обикновените брхмаи“.

Така един ваиава по напълно естествен начин става брхмаа. Това схващане се поддържа и от Сантана Госвмӣ в книгата му Хари-бхакти вилса, която е ръководство за ваиавите. Там ясно се казва, че всеки, който бъде правилно посветен в култа на ваиавите, веднага става брхмаа, както металът каса (специална бронзова сплав) се превръща в злато, когато се смеси с живак. Истинският духовен учител, който следва указанията на авторитетите, може да приобщи към култа на ваиавите всеки един, така че той съвсем естествено да се издигне до положението на брхмаа.

Но Шрӣла Рӯпа Госвмӣ предупреждава, че когато по всички правила човек получи посвещение от истински духовен учител, той не трябва да мисли, че всичко свършва дотук, че мисията му е завършена. И след посвещението човек трябва да следва стриктно всички правила и ограничения. Ако след приемането на духовен учител и получаването на посвещение човек не следва правилата и ограниченията на преданото служене, той отново пропада. Човек трябва винаги да е нащрек и постоянно да помни, че е неотделима частица от трансценденталното тяло на Ка и негов дълг е да служи на цялото, на Ка. Ако не служим на Ка, отново ще паднем. С други думи, посвещението само по себе си не означава, че човек се е издигнал до положението на благороден брхмаа. За това той трябва още да изпълнява задълженията си и много стриктно да следва регулиращите принципи.

Шрӣ Рӯпа Госвмӣ казва също, че ако човек системно се занимава с предано служене, никога няма да падне. Но дори ако по силата на обстоятелствата един ваиава вече е паднал, не е нужно той да преминава през обреда пряшчитта, за да се пречисти. Ако някой е нарушил принципите на преданото служене, не е необходимо за изкупление да извършва пряшчитта. Единственото, което трябва да направи, е просто да следва правилата и регулиращите принципи на преданото служене – това е достатъчно, за да възстанови позициите си. Такава е загадката на култа на ваиавите (бхакти).

Всъщност има три пътя, по които човек може да постигне равнището на духовното съзнание. Те се наричат карма, гна и бхакти. Ритуалите се числят към карма. Процесът на умозрителните разсъждения е гна. Човек, който е поел пътя на бхакти, преданото служене на Бога, няма нищо общо с карма и гна. Вече бе обяснено, че чистото предано служене е лишено от всякакви примеси на карма или гна. У бхакти не трябва да има никакви примеси от емпирично философстване или от обредност.

В тази връзка Шрӣла Рӯпа Госвмӣ се позовава на Единадесета песен от Шрӣмад Бхгаватам (21.2), където Бог Ка казва на Уддхава: „Разликата между добродетелта и липсата на добродетел може да се определи по следния начин: хората, които вече са се издигнали до преданото служене, никога няма да се обърнат отново към процеса на плодоносните дейности или на философските спекулации. Ако човек неотклонно върви по пътя на преданото служене и следва регулиращите принципи, утвърдени от авторитетите и чриите, това е най-висшата добродетел“.

Това изявление се потвърждава в Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (5.17), където Шрӣ Нрада Муни съветва Всадева така: „Дори ако човек не изпълнява съответните си предписани задължения, а направо приема подслон в лотосовите нозе на Хари (Ка), с това той не извършва грешка и ще бъде надеждно защитен при всички обстоятелства. Дори ако под влиянието на лоша среда той падне или пък умре, преди да е завършил докрай процеса на преданото служене, той пак не губи. А човекът, който само следва предписаните задължения на своята вара и шрама, но не е в Ка съзнание, фактически не получава всичко, което може да се постигне в човешката форма на живот“. Смисълът на това е, че всички обусловени души, които трескаво извършват дейности, предназначени за сетивно наслаждение, без да знаят, че това никога няма да им помогне да се освободят от материалните замърсявания, получават в замяна единствено многобройни раждания и смърти.

В Пета песен на Шрӣмад Бхгаватам абхадева съвсем ясно казва на синовете си: „Хората, които извършват плодоносни дейности, отново и отново се раждат и умират и няма да могат да се отскубнат от строгите закони на материалната природа, докато не развият любов към Всудева“. И така, всеки човек, който усърдно изпълнява задълженията, предписани му от неговата конкретна вара и шрама, но не развива у себе си любов към Върховната Божествена Личност Всудева, просто пропилява човешката си форма на живот.

Това се потвърждава и в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (11.32), където Богът казва на Уддхава: „Скъпи Уддхава, човек, който приема подслон при мен и ми се отдава напълно, като следва наставленията ми и изоставя всички предписани задължения, трябва да бъде смятан за най-добрия сред хората“. От тези думи на Върховната Божествена Личност става ясно, че хората, които се занимават с филантропични, етични, нравствени, алтруистични, политически и общественополезни дейности, могат да бъдат смятани за добри само според представите, господстващи в материалния свят. Освен това от Шрӣмад Бхгаватам и от останалите автентични ведически писания научаваме, че човек, който просто действа в Ка съзнание и отдава предано служене, се намира в много по-добра позиция, отколкото тези, които се занимават с филантропия, етика, морал, алтруизъм и благотворителност.

Същото нещо се изразява още по-категорично в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (5.41), където Карабхджана Муни казва на Махрджа Ними: „Скъпи царю, ако някой се откаже от задълженията, предписани за различните вари и шрами, и приеме убежище в лотосовите нозе на Бога, отдавайки му се напълно, той повече не е длъжник на никого. Той не дължи повече нищо нито на великите мъдреци, нито на прадедите, нито на живите същества, нито на роднините си, нито на обществото. И за да се пречисти от греховете си, той не трябва да извършва петте вида яги (жертвоприношения). Преданото служене го освобождава от всички видове задължения“. Има се предвид това, че щом човек се роди, той веднага се оказва длъжен на много личности. Той е задължен на великите мъдреци за възможността да чете авторитетните им писания и книги. Ние например използваме книгите, написани от Всадева. Той ни е оставил Ведите. Преди Всадева да ги запише, ведическите писания се предавали устно и учениците бързо научавали мантрите просто като ги слушали, без да ги четат. По-късно Всадева решил, че ще е добре да запише Ведите, защото в сегашната епоха хората имат къса памет и не могат да запомнят всички наставления, които духовният учител им дава. Затова Всадева ни е оставил цялото ведическо знание под формата на книги – Пурите, Веднта, Махбхрата и Шрӣмад Бхгаватам.

Ние сме задължени и на Шакарчря, Гаутама Муни, Нрада Муни и на много други мъдреци, защото се възползваме от знанията им. Освен това ние сме задължени и на прадедите си, защото сме се родили в определено семейство, което ни е дало определени привилегии и ни е направило наследници на имущество. Ние сме задължени на прадедите си и затова трябва да им предлагаме пиа (прасда) след смъртта им. Ние имаме дълг още към човечеството, към роднините си, към приятелите си и дори към животните, например към кравите и кучетата, които вярно ни служат.

И така, ние имаме дълг към полубоговете, прадедите, мъдреците, животните и към цялото общество. Ние сме длъжни да им се отплатим, като им отдаваме определено служене. Но ако човек поеме пътя на преданото служене и се отдаде на Върховната Божествена Личност, с един замах той слага край на всички дългове, той повече не е длъжник на никой от тези източници на благополучие.

Богът казва в Бхагавад-гӣт: „Изостави всички задължения и просто ми се отдай. Бъди сигурен, че ще те защитя от всички греховни последици“. Някой може да мисли, че ако се отдаде на Върховната Божествена Личност, няма да може да изпълнява задълженията си. Но Богът казва отново и отново: „Не се колебай. Недей да мислиш, че ако изоставиш всичко, в живота ти нещо ще липсва. Не мисли така. Аз ще те защитя от всичко“. Това е обещанието, което Бог Ка сам ни дава в Бхагавад-гӣт.

В Агастя сахит също има потвърждение: „Както за освободената личност не е нужно да следва регулиращите принципи на писанията, така човекът, който се е посветил на служенето на Бог Рмачандра, не е длъжен да следва ритуалите, описани в приложенията към Ведите“. С други думи, преданите на Бог Рмачандра, т.е. на Ка, вече са постигнали освобождение и не са длъжни да следват регулиращите принципи, изложени в ритуалния раздел на ведическите писания.

Подобно твърдение има в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (5.42). Карабхджана Муни казва на цар Ними: „Скъпи царю, човек, който напълно е изоставил обожаването на полубоговете и е съсредоточил енергията си изцяло в преданото служене на Върховната Божествена Личност, е много, много скъп на Бога. Затова ако по силата на случая или по погрешка той престъпи някоя забрана, не е нужно да минава през очистващи ритуали. Богът, който се намира в сърцето му, изпитва състрадание към предания заради неволната му грешка и с указанията, които му дава отвътре, му помага да се поправи“. На много места в Бхагавад-гӣт също се твърди, че Ка, Върховната Божествена Личност, проявява особена загриженост към преданите си. Той твърдо заявява, че преданите му не могат да паднат, защото Той винаги ги закриля.