Въведение

Молитва за успешно завършване на започнатото дело: Бог Шрӣ Ка е Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, вместилището на всички раси (взаимоотношения), които се наричат неутралност (пасивно преклонение), служене, приятелство, родителство, съпружеска любов, веселие, състрадание, страх, рицарство, ужас, удивление и опустошение. Формата му е въплъщение на върховната привлекателност. Омайните му вселенски и трансцендентални черти пленяват всички гопӣ, водени от Трак, Плик, Шм, Лалит и, накрая, Шрӣматӣ Рдхрӣ. Дано имаме божествената му милост, за да не срещаме препятствия в изпълнението на дълга си - написването на Нектарът на предаността, за което ни вдъхнови негова Божествена Милост Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Прабхупда.

Отдавам смирените си почитания в лотосовите нозе на Шрӣла Рӯпа Госвмӣ Прабхупда и на Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Прабхупда, които ме вдъхновиха да представя Бхакти-расмта синдху. Тук е изложена възвишената наука на преданото служене такава, каквато я е проповядвал Шрӣ Чайтаня Махпрабху, появил се преди петстотин години в Западен Бенгал (Индия), за да разпространи движението за Ка съзнание.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ започва великото си произведение с това, че отдава смирени почитания на Шрӣ Сантана Госвмӣ, своя духовен учител и по-голям брат, и се моли Бхакти-расмта синдху да достави удоволствие на Сантана Госвмӣ. После той се моли Шрӣ Сантана Госвмӣ, потопен в този океан от нектар, винаги да изпитва трансцендентално удоволствие от служенето на Рдх и Ка.

Отдавам най-смирените си почитания на всички предани и чрии (святи учители). Във великия океан от нектар те са като акули, които не обръщат внимание на безбройните реки на освобождението. Имперсоналистите, копнеещи да се слеят с Върховния, са като реките, които текат към океана и се вливат в него. Океанът може да се сравни с освобождението, а реките - с различните пътища към освобождението. Имперсоналистите живеят в реките, които се вливат в океана. Но те не знаят, че в океана, както и в реката, има безброй живи същества. Акулите в океана не се интересуват от реките, които се вливат в него. Преданите живеят вечно в океана на преданото служене и не обръщат внимание на реките на освобождението. С други думи, чистите предани остават вечно в океана на трансценденталното любовно служене на Бога и не се занимават с другите процеси, сравнявани с реки, които постепенно достигат океана.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ се моли на духовния си учител Шрӣла Сантана Госвмӣ да закриля Бхакти-расмта синдху – „Океана от чистия нектар на преданото служене“ - от ония, които само философстват и спорят и се намесват в науката за служенето на Бога, без да са канени. Той сравнява аргументите и логиката им с вулкан насред океана. Вулканът, който изригва сред океана, не може да причини кой знае каква вреда; по същия начин тези, които са против преданото служене на Бога и излагат какви ли не философски тези за същността на висшето трансцендентално познание, не могат да нарушат покоя на великия океан на преданото служене.

В смирението си Шрӣла Рӯпа Госвмӣ, авторът на Бхакти-расмта синдху, ни уверява, че се опитва единствено да разпространи Ка съзнанието из целия свят, макар че както смирено твърди, не е достоен за това. Такова трябва да е настроението на всички проповедници на движението за Ка съзнание, които следват стъпките на Шрӣла Рӯпа Госвмӣ. Никога не трябва да се мислим за велики проповедници, винаги трябва да смятаме себе си просто за оръдия в ръцете на предишните чрии. Просто като следваме стъпките им, ще можем да направим нещо за благото на страдащото човечество.

Както световният океан се дели на четири части, така и Бхакти-расмта синдху се състои от четири части, всяка от които на свой ред съдържа отделни подраздели. Най-напред в океана на Бхакти-расмта синдху, както и във водния океан, има източна, южна, западна и северна страна. А разделенията в тях се наричат вълни. Както във всичките части на океана - източната, южната, западната и северната - има вълни, така и в Бхакти-расмта синдху има различни вълни. В първата част има четири вълни: в първата вълна се дава общо описание на преданото служене, във втората са изложени регулиращите принципи за изпълняване на преданото служене, в третата е описано преданото служене в екстаз, а в четвъртата се разглежда крайната цел, любовта към Бога. Всички тези форми на преданото служене и различните им проявления ще бъдат подробно описани в Нектарът на предаността.

Авторитетното описание на бхакти (преданото служене), което съответства на наставленията на предишните чрии, може да се обобщи в следните думи на Шрӣла Рӯпа Госвмӣ: „Съвършеното предано служене се проявява в стремежа на човек напълно да се потопи в Ка съзнание, като служи на Бога по позитивен начин“. Има се предвид, че човекът в Ка съзнание може да има и негативно отношение към Ка; но това не се смята за чисто предано служене. Чистото предано служене трябва да е освободено от желанието за материална изгода или сетивно наслаждение, защото тези желания се раждат в процеса на плодоносните дейности и празното философстване. Обикновено хората извършват дейности, за да получат някаква материална полза, а повечето философи разсъждават върху природата на трансцендентното, като пълнят цели томове с предположения и словесни извъртания. Чистото предано служене трябва да е напълно освободено от примеси на плодоносни дейности и философски спекулации. Човек трябва да изучи чистото предано служене (Ка съзнание) от авторитети в процеса на спонтанното любовно служене.

Преданото служене означава практика. То не е начин на бягство от действителността, удобен за тези, които предпочитат да не правят нищо или да се отдават на мълчалива медитация. За хората, които искат това, съществуват други методи; практиката на Ка съзнание е коренно различна. Точната дума, която Шрӣла Рӯпа Госвмӣ е употребил в тази връзка, е анушӣлана, „практика, основаваща се на следването на предишните учители (чриите)“. Практиката предполага дейност. Само съзнанието, без дейност, не може да помогне. Има два вида дейности: едните са насочени към постигането на някаква цел, а другите ни помагат да избягваме попадането в неблагоприятни обстоятелства. На санскрит тези две форми на дейност се наричат правтти и нивтти - позитивни и негативни дейности. Понятието „негативна дейност“ може да се илюстрира с много примери. Например болнавият човек трябва да се пази и да взема лекарства, за да не се разболява.

Тези, които са поели пътя на духовното развитие и практикуват предано служене, постоянно са заети с някакви дейности. Дейностите им могат да бъдат както физически, така и умствени. Мисленето, чувстването и желаенето са дейности на ума, а за осъществяването на желанията е необходима физическа дейност на сетивата на тялото. Затова дейностите на ума трябва да се свеждат до мислене за Ка и за това, как да го удовлетворим, като следваме стъпките на великите чрии и на духовния си учител. Освен дейностите на ума и на тялото, има още и речеви дейности. Човекът, който е постигнал Ка съзнание, използва думите си, за да проповядва славата на Бога. Това се нарича кӣртана. Умът му постоянно е зает с мисли за дейностите на Бога, за това, как Богът е говорил на бойното поле Курукетра, или пък за забавленията му във Вндвана с преданите му. Така човек постоянно може да мисли за дейностите и забавленията на Бога. Това е културата на мисленето в Ка съзнание.

Тялото също може да се използва в различни видове служене, но всички дейности трябва да са свързани с Ка. Връзката възниква, когато човек приеме истински духовен учител, който е непосредствен представител на Ка в системата на ученическата последователност. Физическите дейности в Ка съзнание трябва да се направляват от духовен учител и да се извършват с вяра. Свързването с духовен учител се нарича посвещение. От момента на посвещението, дадено от духовен учител, между човека, който развива Ка съзнание, и Ка се установява връзка. Без посвещение от истински духовен учител не може да се появи истинска връзка с Ка съзнанието.

Практиката на Ка съзнание не е материална дейност. Богът има три основни енергии: външна, вътрешна и междинна. Живите същества се отнасят към междинната енергия, а материалното космично проявление е дейност на външната, материалната енергия. Освен това има и духовен свят, който е проявление на вътрешната енергия. Когато живите същества, наричани междинна енергия, са под влиянието на низшата, външната енергия, те се занимават с материални дейности. А когато дейностите им са ръководени от вътрешната, духовната енергия, те се наричат дейности в Ка съзнание. Това означава, че великите души, великите предани, не се подчиняват на диктата на материалната енергия, а действат под закрилата на духовната енергия. Всяка дейност, която се извършва в предано служене, или в Ка съзнание, е под непосредствения контрол на духовната енергия. С други думи, енергията е вид сила и по милостта на духовния учител и на Ка тази сила може да се одухотвори.

В Чайтаня чаритмта от Кадса Кавирджа Госвмӣ Бог Чайтаня казва, че само щастливецът по милостта на Ка среща истински духовен учител. Този, който се отнася сериозно към духовния живот, получава от Ка интелигентност, отвеждаща го при истински духовен учител. И по милостта на духовния учител той напредва в Ка съзнание. По такъв начин всичко в Ка съзнание се намира под непосредственото ръководство на духовната енергия - Ка и духовния учител. Дейността в Ка съзнание няма нищо общо с материалния свят. Когато говорим за Ка, имаме предвид Върховната Божествена Личност и многобройните ѝ експанзии. Богът се разпространява, като приема формите на пълните си неотделими части, на разграничените си неотделими частици и на различните си енергии. Казано по друг начин, „Ка“ означава всичко и включва в себе си всичко. Но обикновено думата „Ка“ се отнася само до Ка и личните му експанзии. Ка се разширява под формата на Баладева, Сакараа, Всудева, Анируддха, Прадюмна, Рма, Нсиха и Варха, а също и в безброй други инкарнации и експанзии на Виу. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че те са неизброими като вълните в океана. И така, в Ка се включват всички тези експанзии, а също и чистите му предани. В Брахма сахит се казва, че експанзиите на Ка са вечни, изпълнени с блаженство и знание.

Под предано служене се разбират само такива дейности в Ка съзнание, които съдействат за трансценденталното удовлетворяване на Върховния Бог Ка. Всички останали дейности, дейности, които не съдействат за трансценденталното удовлетворяване на Бога, не могат да се считат за предано служене. Например великите демони, като Рваа, Каса и Хираякашипу, постоянно мислели за Ка, но като за свой враг. Този начин на мислене не може да се счита за бхакти, Ка съзнание.

Понякога имперсоналистите, разбирайки неправилно преданото служене, разделят Ка от атрибутите му и от забавленията му. Например Бхагавад-гӣт е била изговорена на бойното поле Курукетра, а те твърдят, че макар Ка да заслужава внимание, Курукетра не представлява никакъв интерес. Преданите също знаят, че бойното поле Курукетра само за себе си няма отношение към дейностите им, но знаят освен това, че Ка не означава само Ка. Той е неотделим от придружителите и от атрибутите си. Например ако някой каже: „Дай нещо за ядене на този въоръжен човек“, - има се предвид, че ще яде човекът, а не оръжията му. Така и в Ка съзнание - човек може да се интересува от атрибутите и местата, свързани с Ка (например бойното поле Курукетра), но това не означава, че го интересуват всички бойни полета. Той се интересува от Ка - от думите му, от наставленията му и пр. Бойното поле има значение само защото е свързано с Ка.

Това, накратко, е същността на Ка съзнание. Без да я проумее, човек никога няма да разбере правилно защо преданите се интересуват толкова от бойното поле Курукетра. Този, който се интересува от Ка, започва да се интересува и от различните му забавления и дейности.

Определението за чист предан, което Рӯпа Госвмӣ дава в Бхакти-расмта синдху, се свежда до следното: служенето на чистия предан е позитивно и винаги свързано с Ка. За да запази чистотата на дейностите в Ка съзнание, човек трябва да е освободен от всички материални желания и склонности към философски спекулации. Всяко друго желание, освен желанието да се служи на Върховния Бог, се счита за материално желание. Терминът „философска спекулация“ се отнася до този вид разсъждения, които в крайна сметка водят до заключенията на философията на пустотата или на имперсонализма. За Ка осъзнатия човек тези заключения са безсмислени. Много, много рядко спекулативното философстване може да доведе до извода за необходимостта да бъде обожаван Всудева, Ка. Това се потвърждава в самата Бхагавад-гӣт. Следователно философските разсъждения трябва да отвеждат до Ка, до съзнанието, че Ка е всичко, причината на всички причини, и затова човек трябва да му се отдаде. Ако философският процес води до тази висша цел, той е благоприятен за осъзнаването на Ка, но ако в резултат от философските разсъждения човек стига до изводите на философията на пустотата или на имперсонализма, тези разсъждения нямат нищо общо с бхакти.

Под карма, или дейности, извършвани заради резултатите, понякога се разбират обредните и ритуалните дейности. Много хора имат склонност към ритуалите, описани във Ведите. Но ако човек е привързан към самите ритуали, без да разбира Ка, дейностите му не благоприятстват Ка съзнанието. Всъщност Ка съзнанието може да се основава единствено на слушането, възпяването, помненето и пр. В Шрӣмад Бхгаватам са описани девет различни метода на преданото служене - всичко друго, освен тях, не е в полза на Ка съзнанието. Помнейки това, човек винаги трябва да бъде нащрек и да се старае да не пропада.

В определението си за бхакти Шрӣла Рӯпа Госвмӣ споменава и думата гна-кармди. Под кармди (плодоносна работа) се разбират дейности, които не помагат на човек да стигне до чистото предано служене. Много форми на т.нар. „отречение“ също не благоприятстват преданото служене в Ка съзнание.

По-нататък Шрӣла Рӯпа Госвмӣ цитира едно определение от Нрада пачартра: „Човек трябва да се освободи от всички материални обозначения и с помощта на Ка съзнание да се пречисти от всички материални замърсявания. Той трябва да възстанови чистата си природа, в която сетивата му отдават служене на господаря на сетивата“. И така, ако сетивата ни служат на истинския собственик на сетивата, дейността ни се нарича предано служене. В обусловеното ни състояние сетивата ни служат на потребностите на тялото. Когато същите сетива изпълняват волята на Ка, дейността ни се нарича бхакти.

Докато човек смята, че принадлежи на определено семейство, общество или на определен човек, за него се казва, че е покрит от обозначения. Когато осъзнае, че не принадлежи на никакво семейство, общество или страна, а е вечно свързан с Ка, тогава той разбира, че трябва да използва енергията си не за интересите на така наричаните семейство, общество и нация, а за интересите на Ка. Това е чистото предано служене в Ка съзнание и чистотата на целта, до която то води.