3

Шрӣла Прабхупда: Това движение е предназначено да даде на хората възможност да постигнат истинската цел на живота.

Боб: Истинската цел…?

Шрӣла Прабхупда: Истинската цел на живота.

Боб: Да познаем Бога ли е истинската цел на живота?

Шрӣла Прабхупда: Да. Истинската цел на живота е да се върнем вкъщи, обратно при Бога. От водата, която се изпарява от морето, се образуват облаците. Те се превръщат в дъжд, който пада на земята, и целта на водата е да се спусне по реката и отново да се върне в морето. Ние сме напуснали Бога и сме объркани в този материален живот. Затова целта ни е да се измъкнем от това неудобно положение и да се върнем вкъщи, обратно при Бога. Това е истинската цел на живота.

Това е казано в „Бхагавад-гӣт“ (8.15). Ако някой отиде при Ка (мм упетя), той повече не се връща. Къде? – В този свят (дукхлаям ашшватам). Този свят е пълен със страдание. Всички знаят това, но са лъгани от така наречените обществени лидери. Материалният живот е много нещастен. Ка, Богът, казва, че това място е дукхлаям – място на страдания. Освен това то е ашшватам, преходно. Тук няма място за компромиси: „Нищо че има нещастия, аз ще остана като американец или индиец“. Не. И това не може да направите. Не е възможно да останете американец. Сигурно си мислите, че ви е провървяло, че сте се родили в Америка. Но няма да останете в Америка задълго. А не знаете какъв ще е следващият ви живот! Затова този свят е дукхлаям ашшватам – преходен и пълен със страдание. Това е нашата философия.

Боб: Но нали ако човек има някакво знание за Бога, страданията няма да са толкова болезнени?

Шрӣла Прабхупда: Не! С някакво знание няма да стане.
Трябва да имаме съвършено знание. Джанма карма ча ме дивям ева йо ветти таттвата. Таттвата означава „съвършено“. Съвършеното знание е изложено в „Бхагавад-гӣт“. Затова даваме на всеки човек възможност да изучи „Бхагавад-гӣт“ такава, каквато е, и да направи живота си съвършен. Това представлява движението за Ка съзнание. Какво казва вашата наука за превъплъщаването на душата?

Боб: Мисля, че науката не може нито да го отхвърли, нито да го потвърди. Просто учените не знаят нищо за него.

Шрӣла Прабхупда: Затова казвам, че науката е несъвършена.

Боб: Все пак науката може да каже някои неща. Науката потвърждава, че енергията никога не изчезва, а само се променя.

Шрӣла Прабхупда: Това е добре. Но науката не знае какво ще стане с енергията в бъдеще. Накъде ще се отправи тя? Как променя действието си под влияние на това, което я управлява? Да вземем електрическата енергия. Тя може да се използва по различни начини – както в нагревателя, така и в хладилника. Те са напълно противоположни, но електричеството е едно и също. Така и с тази енергия, живото същество – как се движи то? Накъде ще отиде? Какви плодове ще дадат дейностите му в неговия следващ живот? Те не знаят това. А в „Бхагавад-гӣт“ е обяснено много просто: всси джӣрни ятх вихя. Дрехата ви, вашата риза, ви покрива. Когато се износи, я сменяте. И тялото е като риза, като палто. Когато не можем да действаме повече с него, налага се да го сменим.

Боб: Кое е това „ние“, което се налага да смени тялото си? Какво остава непроменено?

Шрӣла Прабхупда: Това е душата.

Боб: И тя минава от раждане в раждане?

Шрӣла Прабхупда: Това е душата, аза. Кой е този, който сега говори? Вие! Кое е това „аз“, което говори сега? Това е личността – тм, душата.

Боб: Моята душа различна ли е от вашата?

Шрӣла Прабхупда: Да. Вие сте индивидуална душа и аз съм индивидуална душа.

Боб: Вие сте преодолели въздействието на кармата. Ако и аз постигна това, душите ни ще се различават ли, или ще бъдат еднакви?

Шрӣла Прабхупда: Всички души са еднакви в качествено отношение. В момента вие сте под влияние на определени житейски схващания. Тези ваши сънародници (преданите от Ка съзнание) също бяха под влиянието на определена представа за живота, но в процеса на обучението си възприеха друга представа. Така че крайната цел на обучението е да постигнем съзнание за Ка. Това е съвършенството.

Боб: Ако вземем двама, които вече са постигнали Ка съзнание – душите им еднакви ли са?

Шрӣла Прабхупда: Душата винаги остава една и съща.

Боб: Във всяко същество? Във всеки ли е една и съща?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб (показва двама предани): Ако тези двамата са вече в Ка съзнание, душите им еднакви ли са?

Шрӣла Прабхупда: Всички души са еднакви, но си остават индивидуални – дори когато човек не е постигнал Ка съзнание. Например и вие, и аз сме човешки същества. Независимо, че аз не съм християнин и вие не сте индус, ние пак си оставаме човешки същества. По същия начин душата може да е в Ка съзнание, може и да не е. Това няма значение. Тя си остава душа.

Боб: Бихте ли казали нещо повече за това?

Шрӣла Прабхупда: Душата е чиста духовна енергия и всички души са еднакви. Дори тези, които се намират у животните. Затова се казва паит сама-даршина – тези, които наистина са учени, не гледат външната обвивка нито при хората, нито при животните.

Боб: Бих искал да попитам още нещо във връзка с това.

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: Винаги съм смятал, че душата е нещо като частица от Бога. Понякога мисля,че мога да почувствам Бога. Аз съм тук и може да се каже, че и Бог също е тук. И след като душата се намира вътре в мен, тогава мога ли да усетя и присъствието на Бога вътре в себе си? Искам да кажа не целия Бог, а…

Шрӣла Прабхупда: Частица от Бога.

Боб: Аз не чувствам Бога в себе си, но може би Той е там и е отделно от мен. Искам да попитам трябва ли да чувствам Бог вътре в себе си, щом душата ми е частица от него?

Шрӣла Прабхупда: Да. Богът е и отвътре. Той е навсякъде. Богът се намира както вътре, така и отвън. Трябва да знаем това.

Боб: Как може човек да усети Бог вътре в себе си?

Шрӣла Прабхупда: Това не става веднага. Може да се осведомите от шстрите (писанията), от ведическото знание. В „Бхагавад-гӣт“ (18.61) например се казва: ӣшвара сарва-бхӯтн хд-деше ’рджуна тихати – Богът се намира във всяко сърце. Параму-чантарастхам – Богът е и във всеки атом. Това е първото, което научаваме. След това трябва да го осъзнаем чрез процеса на йога.

Боб: Чрез йога?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: Повтарянето на Харе Ка също ли е йога?

Шрӣла Прабхупда: Да, също е йога.

Боб: Какъв вид йога трябва да следвам, за да осъзная това знание – да почувствам душата вътре в себе си?

Шрӣла Прабхупда: Да, има най-различни видове йога, но за тази епоха този процес е много добър.

Боб: Мантруването ли?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: И по този начин ще мога да почувствам Бога не само вън, но и отвътре?

Шрӣла Прабхупда: Ще разберете всичко за Бога – как се намира отвътре и отвън, как действа. Всичко ще ви се открие. Богът ще ви се разкрие чрез желанието ви да му служите. Не можете да го разберете само със собствените си усилия. Това може да стане само ако Богът сам ви се разкрие. Например когато през нощта слънцето се скрие от погледа ви, не можете да го видите с помощта на фенер или друга светлина. Но сутринта ще го видите дори без да правите нищо, без да използвате фенер. Трябва да създадете условия, трябва да се поставите в такива условия, при които Богът ще ви се разкрие. Не е вярно, че като следвате някакъв метод, ще можете да кажете на Бога: „Ела, ако обичаш. Искам да те видя“. Не. Богът не ви е слуга.

Боб: Трябва да удовлетворим Бога, за да ни се разкрие, нали така?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Шмасундара: Как може да разберем кога го удовлетворяваме?

Шрӣла Прабхупда: Когато го видите. Тогава ще разберете. Ето сега вие ядете и не е нужно да питате някого дали чувствате прилив на сили и дали гладът ви е заситен. Щом ядете, усещате енергията. Не е необходимо да питате някого. Ако наистина служите на Бога, ще разберете: „Бог ме напътства. Бог е тук. Аз го виждам“.

Шмасундара: Или представителя на Бога.

Шрӣла Прабхупда: Да.

Шмасундара: Така е по-лесно.

Шрӣла Прабхупда: Не можете да прескочите представителя на Бога: яся прасдд бхагават-прасда. Ако удовлетворите представителяна Бога, това значи, че и Богът е доволен и ще можете да го видите непосредствено.

Боб: Как може да удовлетворим представителя на Бога?

Шрӣла Прабхупда: Трябва да изпълнявате наставленията му, това е всичко. Представителят на Бога се нарича гуру. Той ви моли да направите това или онова и ако изпълнявате, ще го удовлетворите. Яспрасдн на гати куто ’пи: ако той е недоволен от вас, сте загубени. Затова обожаваме гуру.
скд-дхаритвена самаста-шстраир
уктас татх бхвята ева садбхи
Трябва да приемаме гуру както самия Бог. Това е предписанието на всички шстри.

Боб: Значи трябва да смятаме гуру за представител на Бога?

Шрӣла Прабхупда: Да, той е негов представител. Той е външно проявление на Ка.

Боб: А различава ли се от инкарнациите на Ка, които идват в този свят?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: По какво се различава външното проявление на един гуру от външното проявление на… примерно Ка или Чайтаня, когато те са били на земята?

Шрӣла Прабхупда: Гуру е представител на Ка. Можем да го разпознаем по определени признаци. Основните признаци са дадени във Ведите.

Гуру трябва да принадлежи към ученическата последователност и да е чул от духовния си учител цялото ведическо знание. Общият признак на духовните учители е, че те са съвършени предани, това е всичко. И служат на Ка, като разпространяват и проповядват посланието му.

Боб: А Бог Чайтаня? Той по-различен гуру ли е бил от вас?

Шрӣла Прабхупда: Не, не. Не може да има различни видове гуру. Всички духовни учители са един вид.

Боб: Но нали в същото време Той е бил инкарнация?

Шрӣла Прабхупда: Да, Той е самият Ка, но се е появил като гуру.

Боб: Мисля… мисля, че разбирам.

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: А освен това…

Шрӣла Прабхупда: Ка е Бог и Той изисква следното:
(„Бхагавад-гӣт“, 18.66):
сарва-дхармн паритяджя
мм ека шараа враджа
„Изостави всички религии и просто ми се отдай“. Но хората не го разбирали. Затова Ка дошъл отново, този път като гуру, за да научи хората как да му се отдадат.

Шмасундара: Нима той не казва в „Бхагавад-гӣт“: „Аз съм духовният учител“?

Шрӣла Прабхупда: Да, Той е изначалният духовен учител, защото Арджуна го приел за духовен учител. Кое е трудното? Шияс те ’хам шдхи м тв прапаннам. Арджуна казал на Бога: „Аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, дай минаставленията си“. Ако Той не беше духовен учител, как Арджуна щеше да му стане ученик? Той е изначалният гуру. Тене брахма хд я ди-кавайе – „В началото Той предаде ведическото знание в сърцето на Брахм, първото сътворено живо същество“. Следователно Той е изначалният гуру.

Боб: Ка.

Шрӣла Прабхупда: Да. Той е изначалният гуру. После гуру става неговият ученик Брахм, после следващият ученик – Нрада, после гуру става ученикът на Нрада – Вса, и така се образува гуру парампар (верига от духовни учители). Ева парампар-прптам – трансценденталното знание се получава по ученическата последователност.

Боб: Значи един гуру получава знанието си по ученическата последователност, а не направо от Ка? Не получава ли някакво знание непосредствено от Кшна?

Шрӣла Прабхупда: Да. Ето „Бхагавад-гӣт“. Това са непосредствените наставления на Ка.

Боб: Разбирам, но…

Шрӣла Прабхупда: Но трябва да ги получите по ученическата последователност, иначе няма да ги разберете правилно.

Боб: Значи вие сега не получавате знание направо от Ка? То идва с книгите по тази верига от духовни учители?

Шрӣла Прабхупда: Няма разлика. Например ако аз ви кажа, че това е молив. Ако вие кажете на него: „Това е молив“ – а той го повтори на някой друг, тогава по какво се различават моите наставления и неговите?

Боб: А по милостта на Ка ли знаете това сега?

Шрӣла Прабхупда: Вие също може да получите милостта на Ка, стига знанието да се предава без изменения. Както ние предаваме знанието на „Бхагавад-гӣт“. Там Ка казва: сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“. Ето сега аз ви казвам, че трябва да изоставите всичко и да се отдадете на Ка. Следователно между наставленията на Ка и нашите няма разлика. Ние не се отклоняваме. Ако получите знанието по този съвършен начин, това е все едно че го получавате направо от Ка. Ние не променяме нищо.

Боб: Когато се моля с вяра и благоговение, Ка чува ли ме?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: Направо, без посредник?

Шрӣла Прабхупда: Да, защото Той се намира в сърцето ви. Той винаги ви чува – и когато се молите, и когато не се молите. Когато се занимавате с глупости, Той пак ви чува. Но когато се молите, това е похвално. Чудесно.

Боб: Когато се молим на Ка, Той по-добре ли ни чува, отколкото когато говорим глупости?

Шрӣла Прабхупда: Не. Неговото съвършенство е всестранно. Той чува всичко. Дори да не говорите, дори само да си мислите: „Ще направя еди-какво си“ – Той пак ви чува. Сарвася чха хди саннивиа – Ка се намира във всяко сърце.

Боб: Но човек трябва да се моли, не е ли така?

Шрӣла Прабхупда: Това му е работата – да се моли.

Боб: Чия работа?

Шрӣла Прабхупда: На всяко живо същество. Това е единствената му работа. Еко бахӯн йо видадхти кмн.
Това се казва във Ведите.

Боб: Какво означава това?

Шрӣла Прабхупда: Той дава всичко на всички. Той снабдява всички с храна. Затова Той ни е Баща. Защо да не се молите: „Татко, дай ми това“? Както в Библията има молитва: „Отче наш, дай ни хляба наш насъщен“. Това е хубаво – те признават Върховния Баща. Но порасналите деца не трябва да искат от бащата, а трябва да са готови да му служат. Това се нарича бхакти (преданост).

Боб: Толкова хубаво отговаряте на въпросите ми. (Всички се смеят.)

Шрӣла Прабхупда: Много ви благодаря.

Боб: Мога ли да задам още един въпрос?

Шрӣла Прабхупда: Да, разбира се!