6

Боб: Шрӣла Прабхупда, следобед говорихме за нуждата от въздържания. Бихте ли обяснили повече за това?

Шрӣла Прабхупда: Да, под ръководството на духовния учител човек трябва да извършва въздържания. Вие не сте склонни да правите отречения, но щом сте приели духовен учител, трябва да изпълнявате наставленията му. Това е отречение.

Шмасундара: Дори да не желаеш да практикуваш отречения, трябва го правиш.

Шрӣла Прабхупда: Да, трябва. Отдал си се на духовен учител, а неговите наставления са задължителни. Дори да не ти харесва, трябва да го правиш. За да ме удовлетвориш.

Шмасундара: Аха.

Шрӣла Прабхупда: Но не ви харесва… (Смее се.) Никой не обича да гладува, но ако духовният учител каже: „Днес няма да ядем“ – какво ще направите? (Шмасундара се смее.) Ученик е този, който доброволно е приел да бъде воден от духовния си учител. Това е отречение.

Шмасундара: Да кажем, родителите ни и повечето хора в материалния свят, които са в плен на материалния живот – те не искат да приемат отречения или да изпитват физическа болка, но са длъжни. Природата ги принуждава да търпят отречения.

Шрӣла Прабхупда: Това е насилствено отречение. То не е хубаво. Полза има от доброволното отречение.

Шмасундара: Ако не приемем отречение доброволно, ще бъдем принудени да го изтърпим насила.

Шрӣла Прабхупда: Това е разликата между човека и животното. Животните не приемат доброволни отречения, а хората могат да го направят. В сладкарницата има сладкиши и на човек му се прияжда, но като види, че няма пари, се въздържа. Но кравата веднага ще си напъха муцуната в тях. Може да я удряте с пръчка, тя ще изтърпи. Животните не могат да приемат доброволни отречения. Нашите отречения са прекрасни. Ние пеем Харе Ка, танцуваме, Ка ни дава вкусна храна. Това е всичко. Защо хората не са склонни да приемат това отречение? Да пеят, да танцуват, да ядат вкусно?

Ние правим отречения, затова Ка ни изпраща удобства. Ние не губим. Когато се Ка-изирате, ще имате много повече удобства. Това е факт. Последните двайсет години живях сам без никакви лишения. Преди да приема саннса, живеехв Делхи ине изпитвах никакви затруднения, макар че бях сам.

Шмасундара: Ако не приемаме духовни отречения, природата ще ни причинява много нещастия.

Шрӣла Прабхупда: О, да. Това се казва в „Бхагавад-гӣт“ (7.14):

(„Тази моя божествена енергия, състояща се трите гуи на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат.“) М ни създава много трудности, но когато се отдадем на Ка, се слага край на това.

Шмасундара: Били сме толкова глупави, когато си мислехме: „По-нататък, в бъдеще ще бъда щастлив“.

Шрӣла Прабхупда: Да, това е илюзия, м. Също като магарето. Сядате на гърба му и държите пред муцуната му стиска трева. Магарето мисли: „Още малко като се приближа, ще стигна тревата“. (Боб се смее.) Но тя винаги остава една крачка напред. Това е „магаризъм“. (Всички се смеят.) Всеки мисли: „Още малко, и ще го достигна. Ще бъда много щастлив“.

(Продължителна пауза, изпълнена със звуци от клаксони, игра на деца и глъчка от множество хора.)

Боб: Аз… Много ви благодаря. Утре ще трябва да ви оставя.

Шрӣла Прабхупда: Не казвайте „да ви оставя“, а „да остана“.

Боб: Още не мога. Утре ще трябва да се върна в моя град.

Шрӣла Прабхупда: Не се връщайте там.

Боб: Утре да остана тук ли?

Шрӣла Прабхупда: Останете тук.

Боб: Щом казвате, ще остана.

Шрӣла Прабхупда: Ето едно чудесно момче. (Дълго мълчание. Сега е много по-тихо.) Много е просто. Когато живите същества забравят Ка, те попадат в материалния свят. Ка означава името, формата, обителта, забавленията му – всичко. Когато стане дума за царя, товаозначава инеговото правителство, дворец, царица, синове, секретари, армия, дейностите му – всичко. Така ли е?

Боб: Да.

Шрӣла Прабхупда: Ка  е Върховната Божествена Личност и когато мислим за него, това включва и енергиите му. Всичко това се съдържа в думите „Рдх Ка“. Рдх представлява всички енергии на Ка. А Ка е Върховният Бог. Когато говорим за Ка, говорим и за живите същества, защото те са енергии – различни енергии на Ка. Висша енергия. И когато тази енергия не служи на източника си, това наричаме материално битие. Никой в този свят не служи на Ка. Всички му служат по друг начин. Те му служат косвено, както непокорните граждани служат на правителството косвено. Затворниците попадат в затвора, защото са нарушили законите. И там са принудени да им се подчиняват. Нито едно живо същество в този свят не признава Бога – или по собствен избор, или от невежество. Те не искат да приемат, че Богът е върховен. Те са демонични. Ние се опитваме да ги върнем в истинското им положение. Това е движението за Ка съзнание.

Боб: Да.

Шрӣла Прабхупда: Ка е Върховната Божествена Личност и когато мислим за него, това включва и енергиите му. Всичко това се съдържа в думите „Рдх Ка“. Рдх представлява всички енергии на Ка. А Ка е Върховният Бог. Когато говорим за Ка, говорим и за живите същества, защото те са енергии – различни енергии на Ка. Висша енергия. И когато тази енергия не служи на източника си, това наричаме материално битие. Никой в този свят не служи на Ка. Всички му служат по друг начин. Те му служат косвено, както непокорните граждани служат на правителството косвено. Затворниците попадат в затвора, защото са нарушили законите. И там са принудени да им се подчиняват. Нито едно живо същество в този свят не признава Бога – или по собствен избор, или от невежество. Те не искат да приемат, че Богът е върховен. Те са демонични. Ние се опитваме да ги върнем в истинското им положение. Това е движението за Ка съзнание.

Боб: Искам да попитам във връзка с нещо, за което говорихме с преданите – за медицина. Днес отидох до реката с неколцина предани. Бях настинал и казах, че няма да вляза във водата. Според някои не трябваше да обръщам внимание на настинката, защото това е Ганг, а други твърдяха, че е по-добре да не се къпя, защото съм болен, и в крайна сметка не можах да направя заключение от разговора ни. Лошите ни постъпки в миналото ли са причината да се разболяваме?

Шрӣла Прабхупда: Да, това е точно така.

Боб: Но когато човек…

Шрӣла Прабхупда: Всички нещастия, от които страдаме, седължатна неблагочестивите нидействияв миналото.

Боб: Но когато някой се освободи от кармата…

Шрӣла Прабхупда: Да?

Боб: …ще се разболява ли пак?

Шрӣла Прабхупда: Не. Дори да се разболее, това е съвсем за кратко. Ето, да вземем вентилатора. Сега той работи. Ако го изключите, ще продължи да се върти за малко. Причината за това движениене е електричеството. Тази сила, как се наричаше във физиката тази сила?

Шмасундара: Инерция.

Шрӣла Прабхупда: Инерция. Но щом тя спре, вентилаторът няма да се върти повече. Дори ако един предан, който се е посветил на Ка, страда от материалните последствия, това е временно. Затова преданите не приемат материалните страдания като страдания. Те ги виждат като милост на Ка, на Бога.

Боб: Това настроение изглежда възможно само за една съвършена душа.

Шрӣла Прабхупда: Съвършената душа се е посветила денонощно на Ка съзнание. Това е съвършенство. Това е трансцендентално равнище. Съвършенство означава да действаме с изначалното си съзнание. Това е съвършенството. В „Бхагавад-гӣт“ (8.15) се казва:

„Всеки, който ме достигне, повече не се връща в този временен, пълен със страдания свят. Това е пълно съвършенство“. Сасиддхи. Сиддхи означава съвършенство. Това е осъзнаването на Брахман, на духовността. А сасиддхи означава преданост, която идва след осъзнаването на Брахман. Сам означава „пълен“.

Боб: Да.

Шрӣла Прабхупда: А сиддхи – съвършенство. В „Бхагавад-гӣт“ се казва, че този, който се връща вкъщи, обратно при Бога, е постигнал съвършенство. Така че съвършенството идва, когато осъзнаем, че не сме това тяло, а сме трансцендентална душа. Това се нарича брахма бхӯта – осъзнаване на Брахман. Това е съвършенството. А сасиддхи идва след осъзнаването на Брахман, когато се отдадем на предано служене. Следователно, ако някой вече се е посветил на предано служене, сигурно е, че вече е осъзнал Брахман, и това се нарича сасиддхи.

Боб: Извинете ме, ако въпросът ми е непочтителен, но бих искал да ви попитам вие разболявате ли се?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: И това заради миналата ви карма ли е?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: Значи, докато сме в материалния свят, не можем напълно да се освободим от кармата си?

Шрӣла Прабхупда: Не, напротив. Освобождаваме се. Преданите нямат карма. Те не страдат от последствията на дейностите си.

Боб: Но вие не сте ли най-издигнатият предан?

Шрӣла Прабхупда: Хм-м… Не, не мисля, че съм най-издигнатият предан. Аз съм най-нисшият.

Боб: Не!

Шрӣла Прабхупда: Вие сте най-издигнатият предан.

Боб (смее се): О, не, не! Но нали… това, което казвате, винаги е толкова правилно.

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: Тогава вие сте най-издигнатият.

Шрӣла Прабхупда: Работата е там, че дори най-издигнатият предан слиза до равнището на предан втора класа, когато проповядва.

Боб: А с какво се занимава един съвършен предан?

Шрӣла Прабхупда: Той не проповядва.

Боб: Но защо?

Шрӣла Прабхупда: Според него няма нужда да се проповядва. За него всички са предани. (Боб се смее от сърце.) Да, за него няма неотдадени – всички са предани. Той се нарича уттама адхикрӣ. Щом проповядвам, как мога да кажа, че съм най-издигнатият предан? Както Рдхрӣ – Тя смята всички за предани. Затова ние се опитваме да се приближим до нея.

Боб: Коя е Тя?

Шрӣла Прабхупда: Рдхрӣ, съпругата на Ка.

Боб: Аха.

Шрӣла Прабхупда: Ако някой се обърне към Рдхрӣ, Тя го представя на Ка: „Ето, това е най-съвършеният предан. Той е много по-добър от мен“ – и Ка не може да го отхвърли. Това означава съвършен предан.
Но не може да подражаваме на това: „Ето, станах найиздигнатият предан“. Ӣшваре тад-адхӣнеу блишеу двиатсу ча. Преданият втора класа вижда, когато някой е злонамерен към Бога, но съвършеният предан няма такова зрение. Той мисли: „Никой не е злонамерен към Бога. Всички са по-добри от мен“. Както авторът на „Чайтаня чаритмта“, Кадса Кавирджа. Той казва: „Аз съм по-долен от червей в изпражнение“.

Боб: Кой казва това?

Шрӣла Прабхупда: Кадса Кавирджа, авторът на „Чайтаня чаритмта“: пурӣшера кӣа хаите муи се лагхишха. Това не е поза. Той наистина мисли така: „Аз съм най-паднал. Всички са съвършени, само аз съм низък. Всички служат на Ка, само аз не служа“. Чайтаня Махпрабху казвал: „Аз нямам капка преданост към Ка. Сълзите ми са престорени. Ако бях предан на Ка, отдавна щях да съм умрял. Но Аз живея и това е доказателство, че не обичам Ка“. Така мислят най-издигнатите предани. Те са обсебени от любов към Ка до такава степен, че казват: „Всички са предани, само аз съм толкова долен. Затова не мога да видя Бога“. Такива са съвършените предани.

Боб: Значи един предан трябва да действа така, че да помогне на всекиго да получи освобождение?

Шрӣла Прабхупда: Да. Един предан трябва да действа под ръководството на истински духовен учител, а не да подражава на най-издигнатите.

Шмасундара: Веднъж казахте, че изпитвате болка или се разболявате заради греховните дейности на вашите предани. Не може ли понякога болестите да се дължат на това? Това да е причината?

Шрӣла Прабхупда: Ка казва: аха тв сарва-ппебхьо мокайимӣ м шуча – „Ще те освободя от всички последствия на греховете ти. Не се страхувай“. Ка е толкова могъщ, че може веднага да поеме всички грехове на живите същества и да ги пречисти. Когато едно живо същество действа от името на Ка, то също поема отговорността за греховните дейности на учениците си. Затова не е лесно да бъдеш гуру. Разбирате ли? Трябва да поемеш всички отрови и да ги погълнеш. И понякога имаш трудности, защото не си Ка.

Затова Чайтаня Махпрабху ни предупреждава: „Не приемайте много шия (ученици)“. Но ние трябва да приемаме много ученици заради проповядването – макар и да страдаме, – за да може проповядването да се разраства. Това е истината. Духовният учител трябва да поеме отговорност за всички греховни дейности на учениците си. Рисковано е да приемаш много ученици, ако не си в състояние да погълнеш всичките им грехове.

(„Отдавам най-смирените си почитания на всички ваиави, посветили се на предано служене на Бога. Те са като дървета на желанията, изпълняващи молбите на всеки, и преливат от състрадание към падналите обусловени души.“) Духовният учител поема отговорност за всички паднали души. И в Библията откриваме тази идея. Исус Христос пожертвал живота си и приел върху себе си всички последствия от греховете на хората. Това е отговорността на духовния учител. Защото Ка си е Ка – греховните последици не му влияят, Той е аппа-виддха. Но живото същество е изложено на въздействията им, защото е малко. Това е като големия и малкия огън. Ако хвърлите нещо голямо в малкия огън, може да го угасите. Но в големия огън можете да сложите всичко. Той може да погълне всичко.

Боб: А страданията на Христос такива ли са били?

Шрӣла Прабхупда: Той поел върху себе си греховните последици на всички хора. Затова страдал.

Боб: Разбирам.

Шрӣла Прабхупда: Той е казал – това го има в Библията, – че е приел всички грехове на хората и е пожертвал живота си. Но някои християни твърдят, че е правилно Христос да страда, а те да вършат глупости. (Боб се засмива.) Какви глупаци! Сключили са договор Исус Христос да приеме всички последици от греховете им, за да може те да продължават с глупостите си. Това е тяхната религия. Христос е толкова великодушен, че поел върху себе си всичките им грехове и страдал. Но това не ги кара да спрат да вършат грехове. Те още не са проумели това. Удобно са решили: „Нека Исус Христос страда, а ние ще продължаваме да грешим“. Нима не е така?

Боб: Точно така е.

Шрӣла Прабхупда: Би трябвало да се засрамят и да си кажат: „Бог Исус Христос страда заради нас, а ние продължаваме да вършим грехове“. Той е казал на всички: „Не убивай“ – но те вършат убийства и си мислят: „Бог Исус Христос ще ни прости и ще поеме всички последици от греховете ни“. И това продължава.

Трябва много да внимаваме: „Духовният ми учител ще страда заради греховните ми дейности, затова не бива да допускам и най-малкото прегрешение“. Това е дълг на ученика. Посвещението слага край на последиците от всички грехове. И ако ученикът отново върши греховни дейности, духовният му учител ще трябва да страда. Ученикът трябва да е милостив и да има предвид: „Заради греховните ми дейности духовният ми учител ще страда“. Ако духовният учител се разболява от нещо, причината са греховните дейности на учениците му. „Не приемайте много ученици“. Но ние приемаме, защото проповядваме. Нищо, нека страдаме – пак ще приемаме.

Въпросът ви беше дали причина за страданията ми са миналите ми прегрешения? Нима не е така? Мое прегрешение е, че съм приел ученици, които са негодници. Това е моят грях.

Боб: Нима това се случва?

Шрӣла Прабхупда: Да, няма как да не се случва, щом приемаме толкова много хора. Учениците са длъжни да внимават: „Духовният ми учител ме спаси. Не трябва отново да го карам да страда“. Ка дава на духовния учител избавление, когато той страда. Ка си мисли: „О, той е поел такава голяма отговорност, за да освободи падналите души“. И Ка казва: каунтея пратиджнӣхи на ме бхакта праашяти – „О,сине на Кунтӣ, смело можеш да заявиш, че мой предан никога не загива“. Духовният учител е закрилян, защото поема риска заради Ка.

Боб: Вашето страдание не е същата болка…

Шрӣла Прабхупда: Не, то не се дължи на кармата. Понякога чувствам болка и учениците трябва да разберат: „Духовният ни учител страда заради греховните ни дейности“.

Боб: Сега изглеждате много добре.

Шрӣла Прабхупда: Винаги се чувствам добре… в смисъл, дори и да страдам, знам, че Ка ще ме закриля. Но това страдание не се дължи на моите греховни дейности.

Боб: Но например когато в града, в който живея, водата трябва да се преварява, защото в нея има зарази. Защо трябва да пия преварена вода, ако съм се издигнал и не заслужавам да страдам? Тогава би трябвало да мога да пия всякаква вода. А пък ако не постъпвам както трябва, тогава каквото и да правя, пак ще се разболея.

Шрӣла Прабхупда: Докато сме в материалния свят, не можем да пренебрегваме природните закони. Да кажем, отидете в джунглата и там видите тигър. Ако знаете, че има вероятност да ви нападне, трябва ли нарочно да отивате при него? Преданите не трябва да мислят, че щом имат материално тяло, непременно трябва да се подлагат на риск. Глупаво е да предизвикваме природните закони: „Аз съм предан. Нищо не може да ми излезе насреща“.

На преданите се препоръчва да задоволяват жизнените си потребности, без да се привързват. Разбира се, че ще пият преварена вода. Но ако няма преварена вода, това не означава, че изобщо няма да пият вода. Ако няма преварена вода, ще пият обикновена. Ние приемаме само ка прасда, но когато пътуваме, понякога ни се налага да се храним в хотели. Какво, нима като сме предани, трябва да мислим: „Няма да ям в хотела. Ще гладувам.“? Но ако гладуваме, няма да можем да проповядваме, защото няма да имаме сили.

Боб: Губят ли преданите от индивидуалността си, когато…

Шрӣла Прабхупда: Не, цялата им индивидуалност е насочена към удовлетворяването на Ка. Ка казва: „Отдай ми се“. И те доброволно му се отдават. Но това не означава, че загубват индивидуалността си. Да вземем Арджуна – в началото той отказвал да се сражава, защото такава била индивидуалността му. Но приел Ка за духовен учител и станал шия, ученик. И тогава се съгласил с всичко, което Ка пожелал. Това не означава, че е загубил индивидуалността си. Той доброволно приел да изпълнява всичко, което Ка казва.

Както и всички мои ученици – те не са загубили индивидуалността си, а са я отдали. Това е необходимо. Ако един мъж е спрял да има секс, това не означава, че е станал импотентен. Ако иска, може да го прави хиляди пъти. Но той го избягва по собствен избор. Пара дв нивартате – той изпитва по-висш вкус. Понякога ние гладуваме, но не защото сме болни. Гладуваме доброволно. Това не значи, че не сме гладни или че не можем да ядем. Ние го правим доброволно.

Боб: Един предан, който изцяло се е посветил на Ка, запазва ли индивидуалния си вкус към различни неща?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Боб: Запазва ли предпочитанията и склонностите си?

Шрӣла Прабхупда: Да, запазва всичко. Но дава предимство на Ка. Например на мен ми харесва дадено нещо, но ако Ка каже: „Не, недей да го използваш“ – ще го оставя заради Ка. Ка също казва: „Харесвам това и това“. И ние трябва да му предлагаме това, което обича, и след това да приемаме прасда. Ка харесва Рдхрӣ. Затова всички гопӣ се опитват да я съберат с Ка. „Ка обича тази гопӣ. Нека да направим така Тя да бъде с него“. Това е Ка съзнание. Да удовлетворяваме сетивата на Ка, а не нашите собствени. Това е бхакти. Това се нарича према, любов към Ка: „О, Ка обича това. Значи трябва да му го дам“.

Боб: Искам да кажа нещо за прасда (храна, предложена на Ка). Някои неща харесвам, но вкусът на някои изобщо не ми допада.

Шрӣла Прабхупда: Това не е добре. Съвършенство означава да приемате всичко, което се предлага на Ка. Не бива да казвате: „Харесвам това, а другото не харесвам“. Докато разделяте нещата по този начин, няма да може да оцените какво е прасда.

Предан: Ами ако някой казва, че обича едно, а друго не обича? Примерно, приготвя някакъв прасда…

Шрӣла Прабхупда: Не може така: обичам – не обичам.
Всичко, което Ка обича, е хубаво.

Предан: Да. Но ако някой приготви нещо за Ка, някакъв прасда, който не е много хубав и…

Шрӣла Прабхупда: Не, ако е приготвен с искрена преданост, Ка ще го хареса. Като Видура например. Веднъж той предлагал на Ка банани, но толкова бил потънал в мисли, че изхвърлил бананите и предложил на Ка обелките. И Ка ги изял. (Всички се смеят.) Ка знаел, че той му ги предлага с преданост. Ка може да изяде всичко, стига да имаме преданост. Няма значение дали от материална гледна точка то е вкусно. Така и преданите приемат Ка прасда, независимо дали е вкусен, или не. Трябва да приемаме всичко.

Предан: Но ако няма преданост?

Шрӣла Прабхупда: Ако няма преданост, Той няма да хареса храната, все едно дали е вкусна или безвкусна. Няма да я приеме.

Предан: В Индия…

Шрӣла Прабхупда: О, Индия, Индия. Не говорете за Индия! Говорете за философия! Ако няма преданост, Ка няма да приеме нищо – нито в Индия, нито във вашата страна. Бог Ка не е длъжен да приема деликатеси само защото са вкусни. Във Ваикуха Ка има толкова вкусни ястия. Той не въздиша по вашата храна. Той приема предаността ви, бхакти. Същественото е предаността, а не храната. Ка изобщо не приема храната от материалния свят. Той приема само предаността.

„Ако някой ми предложи с любов и преданост листо, цвете, плод или вода, ще ги приема, защото са ми поднесени с любов („Бхагавад-гӣт“, 9.26).“ Нужна е преданост. Затова позволяваме да готвят само предани. От ръцете на неотдадените Ка не приема нищо. И защо да приема? Той не е гладен. Той няма нужда от храна. Той приема само предаността, това е всичко. Това е същественото.

Значи трябва да станем предани, а не добри готвачи. Но ако сме предани, ще сме и добри готвачи. Това ще стане от само себе си. Затова просто трябва да станем предани. И естествено ще се сдобием с всички достойнства. А ако не сме предани, достойнствата ни нямат стойност. Намираме се на равнището на ума и нямаме никакви достойнства.

Боб: Все още не ми е съвсем ясно за прасда.

Шрӣла Прабхупда: Прасда винаги си остава прасда.
Ние не харесваме някои видове, защото не сме се издигнали достатъчно.

Боб: Имам предвид, че някои ястия са много силно подправени и от тях ме боли стомахът.

Шрӣла Прабхупда: Това също се дължи на неспособността ни да оценим прасда, но и готвачът трябва да се съобразява. На Ка трябва да се предлага първокачествена храна. Ако предлагаме нещо лошо качествено, значи не изпълняваме дълга си. Но Ка може да приеме всичко, което му предлага един предан, и преданите могат да приемат всеки прасда, дори ако е твърде силно подправен. Хираякашипу дал на сина си отрова, а той я предложил на Ка и я изпил като нектар.

Така че дори това, което е прекалено пикантно, за предания е вкусно. Как може да говорим за силно подправено? Та синът на Хираякашипу пил отрова, истинска отрова. Пӯтан Ркасӣ също дала на Ка отрова. Но Ка е толкова добър, че си казал: „Тя ме взема на ръце като майка“ – изпил отровата и я освободил. Ка не приема лошите ни страни – Ка приема само хубавото.
Както един от по-възрастните ми духовни братя. Той искаше да направи сделка с моя Гуру Махрджа (духовен учител), но Гуру Махрджа не обърна внимание на отрицателното. Той прие само положителното: „Той е дошъл, за да ми отдаде служене“.

Боб: Искам да попитам още нещо за прасда. Да кажем, че някой предан има някакво заболяване и не яде определени храни. Например някои предани не ядат ястия, готвени в гхи, защото ги боли черният дроб. И те ли трябва да ядат от всичкия прасда?

Шрӣла Прабхупда: Не, не. Тези, които не са съвършени, може да избират. Един съвършен предан не прави това. Но защо е необходимо да подражавате на съвършените предани? Щом избирате, не сте съвършен. Трябва ли да подражавате на съвършените предани и да ядете всичко?

Работата е там, че един съвършен предан не разделя нещата така. Всичко, което е предложено на Ка, е нектар. Това е. Ка приема всичко от преданите. Всичко, което неговите предани му предложат. Той приема. Същото важи и за преданите. Не можете ли да го разберете? Съвършеният предан не прави разлика. Но ако аз не съм съвършен и за мен отделните неща са различни, нужно ли е да имитирам съвършения предан? Стомахът ми няма да може да смели всичко, защото аз не съм съвършен. Не бива да постъпваме глупаво. Казано е: ка йе бхадже се баа чатура – преданите осъзнават в какво положение се намират и имат достатъчно разум да общуват с другите по подходящ начин.