7

Гост индиец: Кои действия водят до добра карма?

Шрӣла Прабхупда: Добра карма е това, което е предписано от Ведите. Там се набляга на извършването на яги. Ягя означава дейност, която удовлетворява Бог Виу, Върховната Божествена Личност. Добра карма – това е да се извършват ягите така, както препоръчва ведическата литература. А предназначението им е да удовлетворим Върховния Бог. Добър гражданин е този, който с действията си удовлетворява правителството. Затова добра карма – това е да удовлетворим Бог Виу, Върховната Личност. За съжаление, съвременният човек няма представа кой е Върховният Бог, а още по-малко как да бъде удовлетворен. Хората просто са заети с материални дейности. Затова извършват само лоша карма и страдат заради нея. Те са слепци, които водят други слепци. И всички страдат от лошата си карма. Лесно е да разберем това. Ако извършите престъпление, ще трябва да страдате. Ако направите нещо полезно за държавата, за хората, ще получите признание или някаква титла. Това е добрата и лошата карма. Добра карма е да постигнеш материално наслаждение, а лоша карма е да- страдаш от материални нещастия. Благодарение на добрата карма се раждаме в добро семейство, богати сме, имамепари, може да станем известни учени или да имаме красиво тяло.

Боб: Ами този… този, който не познава добре Бога, но…

Шрӣла Прабхупда: Той е като животно. Животните не знаят кое е добро. Човек, който не знае кой е Бог и не се опитва да разбере, е животно.

Боб: А простодушните хора?

Шрӣла Прабхупда: Животните са простодушни. Когато им прерязвате гърлото, не правят нищо. Така че наивността не е голямо достойнство. Всички животни са наивни. Затова можете да ги заколите. Неекой знае колко хубаво да си наивен. Ние твърдим, че човек трябва да е много, много интелигентен, за да разбере Ка. Да си наивен и невеж, не е кой знае колко хубаво. Простодушието е нещо положително, но не и да сме глупави.

Боб: Бихте ли обяснили какво е интелигентност?

Шрӣла Прабхупда: Интелигентност, това значи… Интелигентен е този, който знае кой е той, какво представлява този свят, кой е Богът и какви са взаимоотношенията ни с него. Животното няма представа за себе си. То мисли, че е това тяло. Неинтелигентен е всеки, който не знае какво всъщност представлява той.

Боб: Ами човек, който прави или се опитва да прави това, което е правилно, и съзнава добре нещата, които върши? Като слуга, който е много верен на господаря си, макар да знае, че ако направи нещо нечестно, няма да го хванат. Ако остане честен… такъв човек? Това също ли е добра карма?

Шрӣла Прабхупда: Да бъдеш честен, също е добра карма. В „Бхагавад-гӣт“ (16.5) подробно еописано как можем да станем добри хора.
даивӣ сампад вимокя нибандхсурӣ мат

Ако развиете даивӣ сампад (трансцендентални качества), следва вимокя – освобождавате се. А от друга страна, нибандхсурӣ – ако имате демонични качества, се заплитате още повече. За съжаление, съвременната цивилизация не знае какво е освобождение и какво е заплитане. Те не знаят и са невежи. Ако ви попитам какво означава освобождение, можете ли да ми отговорите? (Никакъв отговор.) А ако ви попитам какво означава заплитане, можете ли да кажете? (Отново никакъв отговор.) Тези думи – освобождение и заплитане – се срещат толкова често във ведическата литература, а в днешно време хората дори не знаят какво означават те. Толкова са невежи и глупави. И въпреки това се гордеят с напредъка си в науката. Знаете ли какво е освобождение? Вие сте преподавател, учител… Можете ли да обясните какво е освобождение?

Боб: Не много задоволително, защото, ако можех да го обясня, щях да се освободя много бързо.

Шрӣла Прабхупда: Но ако не знаете какво е освобождение, как може да се освободите – все едно бързо или бавно? (Всички се смеят.) Така не може да се говори за освобождението. То не е нито бързо, нито бавно. Първо трябва да знаете какво е освобождение. Ако не знаете накъде отива влакът, какъв смисъл има да питате бавно ли върви, или бързо. Та вие не знаете къде ще пристигнете! Какво е освобождение?

Боб: Ммм…

Шрӣла Прабхупда: Питам ви. Всеки ден ми задавате въпроси. Сега аз питам.

Боб (смее се): Ами, добре… Нека помисля за секунда.

Шрӣла Прабхупда: Освобождението се описва в „Шрӣмад Бхгаватам“. Точната санскритска дума за освобождение е мукти. Определението на мукти е в „Шрӣмад Бхгаватам“ (2.10.6).
муктир хитвнятх рӯпа сварӯпеа вявастхити
Човек трябва да спре безсмислените дейности и да заеме изначалното си положение. За съжаление, днес никой не познава истинското си положение, нито знае как да действа правилно. Ситуацията е критична – съвременният човек е невеж за собствения си живот. Хората не знаят.

Боб: Бихте ли казали кой човек е честен?

Шрӣла Прабхупда: Ако човек не знае какво е честността, как може да бъде честен? Но ако знаете, тогава може да бъдете честен. Първо ми обяснете какво означава честност.

Боб: Бих казал, че честност е да правиш това, което чувстваш, че е правилно.

Шрӣла Прабхупда: Крадецът мисли: „Трябва да открадна, за да издържам децата си. Това е справедливо“. Но значи ли това, че е честен? Всеки мисли. Касапинът мисли: „Такъв е животът ми. Всеки ден трябва да коля животни“. Нрада Муни веднъж срещнал един ловец и го попитал: „Защо убиваш животните по този начин?“. Той отговорил: „Ами това ми е занаятът. От баща ми съм го научил“. За него това било честно. Значи честността зависи от средата. Крадецът просто е възпитан по друг начин. Той мисли, че да крадеш, е честно.

Боб: Тогава какво е честност?

Шрӣла Прабхупда: Да, и аз това ви питам. (Всички се смеят.) Истинската честност е да не посягаш на чуждата собственост. Това значи честност. Тази маса например е моя. Ако на излизане поискате да я вземете със себе си, това честно ли ще бъде? Следователно най-простото определение за честност е да не накърнявате правата на другите. Това е честност.

Боб: Значи честният човек се намира в проявлението на доброто. Така ли е?

Шрӣла Прабхупда: О, да, разбира се. Проявлението на доброто означава знание. И ако имате знанието, че това не е ваше, а е на Свмӣджӣ, тогава няма да се опитате да го задигнете. Затова човек трябва да знае, да е напълно наясно, за да може да бъде честен.

Боб: Вие казахте, че в проявлението на доброто човек има знание за Бога. Но някой може да е честен и без да има много знание за него.

Шрӣла Прабхупда: М-м?

Боб: Без… без да са честни, защото Богът иска това, те просто чувстват, че трябва да постъпват честно.

Шрӣла Прабхупда: Хм. Богът иска всеки да е честен.
Трябва ли да мисли иначе?

Боб: Тогава… тогава възможно ли е да следваш волята на Бога, без да съзнаваш, че го правиш? Например някой може да е в проявлението на…

Шрӣла Прабхупда: Не, това е нелогично – да не знаеш, а да следваш. Трябва да знаеш какви са наставленията на Бога. И ако ги следваш, тогава си честен.

Боб: Значи никой не може да бъде честен, ако не познава Бога?

Шрӣла Прабхупда: Да, защото Богът е собственикът на всичко, крайният наслаждаващ се и върховният приятел. Това се казва в „Бхагавад-гӣт“. Човек, който знае тези неща, има пълно знание. Само тези три неща: че Богът е собственикът на всичко, че е приятел на всички и че Той се наслаждава на нещата. Например всеки знае, че в тялото се наслаждава стомахът. Не ръцете, краката, очите или ушите. Те само му помагат. Да вземем очите. Лешоядът се издига на единайсет километра височина, за да види къде има храна за стомаха. Не е ли така?

Боб: Да, вярно е.

Шрӣла Прабхупда: След това крилете го отвеждат там, а ноктите сграбчват плячката. Както в тялото се наслаждава стомахът, така основната фигура в цялото космическо проявление е Ка, Богът. Той е този, който се наслаждава. Може да разберем това просто като разгледаме собственото си тяло. Тялото също е едно творение. В него действа същият механизъм, който откриваме в цялата вселена. Ще открием този механизъм навсякъде, дори у животните. Механизмът, който действа в човешкото тяло, е почти същият като механизма в космическото проявление. Така че лесно можем да разберем, че в това тяло – моето, вашето – се наслаждава стомахът. Той е основното нещо. И освен това той ни е приятел. Защото, ако нямаме добро храносмилане, крайниците ни ще загубят силата си. Следователно стомахът ни е приятел. Той смила храната и изпраща енергията към всички части на тялото. Не е ли така?

Боб: Да, така е.

Шрӣла Прабхупда: По същия начин Богът, Ка, е главният стомах на цялото творение. Той е този, който се наслаждава, и Той поддържа всички, защото е собственикът на всичко. Царят поддържа всичките си поданици, защото той е собственикът на царството. Ако някой не притежава всичко, как ще може да бъде приятел на всички. Тези неща трябва да са ни ясни. Ка е този, който се наслаждава, Ка е собственикът и Ка е приятелят. Ако знаете тези три неща, тогава знанието ви е съвършено; не е нужно да знаете нищо повече. Ясмин вигте сарвам ева вигта бхавати. Ако просто разберете Ка с помощта на тази формула, знанието ви ще бъде пълно. Няма да имате нужда от повече знание. Но хората ще възразят: „Защо Ка да е собственикът? Хитлер трябва да бъде собственик. Никсън…“ Нещата вървят в този дух. Затова имате проблеми. Но ако разберете просто тези три неща, знанието ви ще бъде пълно. А ако не ги приемете, си създавате препятствия по пътя към съвършеното знание – това е причината за неприятностите. В „Бхагавад-гӣт“ (5.29) ясно се казва:

(„Мъдреците, които знаят, че Аз съм крайната цел на всички отречения и жертвоприношения, Върховният Господар на всички планети и полубогове, благодетелят и доброжелателят на всички живи същества, постигат мир и се освобождават от страданията на материалното битие.“) Но хората не искат да приемат това. Измислят лъжливи собственици, лъжливи приятели, лъжливи наслаждаващи се и те воюват помежду си. Това е положението в съвременния свят. Ако на хората им се даваше правилно образование и те приемеха това знание, веднага щеше да се възцари мир (шнтим ччхати). Това е знанието и е честен всеки, който следва този принцип. Той не заявява: „Това е мое“. Той знае всичко: „О, това е на Ка, затова всичко трябва да се използва в служене на Ка“. Това е честност. Ако този молив е мой, правилно е – както учениците ми правят – да ме попитате: „Може ли да взема молива?“ – „Да, вземи го“. Ако знам, че всичко принадлежи на Ка, няма да използвам нищо без неговото разрешение. Това е честност. И това е знание. Този, който не знае това, е невежа. Той е глупак. А престъпления вършат глупавите хора. Всички престъпници са глупави и невежи. Човек нарушава закона заради невежеството си. Така че невежеството не е блаженство. Но е безумие да бъдеш мъдър там, където невежеството е блаженство. В това е бедата. Светът се наслаждава на невежеството. Когато говорите за Ка съзнание, те не разбират. Ако ви кажа: „Нищо не е ваше, всичко е на Ка“ – няма да сте много доволен. (Всички се смеят.) Вижте само – невежеството е блаженство. Така че е глупост от моя страна да казвам истината. Безумие е да си мъдър там, където невежеството е блаженство. Рискуваме да оскърбим хората и те да ни мислят за глупаци. Ако кажа на някой милионер: „Нищо не е ваше. Ка е собственик на всичко, което имате, затова трябва да похарчите всичките си пари за Ка“ – той ще се ядоса.

упадешо хи мӯркх
пракопя на шнтайе

„Ако дадете съвет на глупака, само ще го ядосате.“ Затова ние се представяме за просяци: „Уважаеми господине, вие сте чудесен човек. Аз съм саннсӣ, просяк, и искам да построя храм. Бихте ли пожертвали малко пари?“. И той си мисли: „А, просяк. Ще му дам пари“. (Всички се смеят.) Но ако кажа: „Уважаеми господине, разполагате с милиони долари, но това са пари на Ка. Дайте ги на мен, защото аз съм негов слуга“. Само гледайте какво ще стане тогава… (Всички се смеят.) Няма да е много доволен. По-добре да отида като просяк – тогава ще ми даде нещо. Ако му кажа истината, няма да ми даде пукнат грош. (Смях.) Можем да ги убедим, когато се обръщаме към тях като просяци. Ние не сме просяци. Ние сме слуги на Ка. И не искаме нищо от никого, защото знаем, че Ка ще ни даде всичко необходимо. Това означава знание. Когато някое дете вземе сто доларова банкнота, трябва да го увещаваме: „Ти си много добро дете. Дай ми тази хартийка и вземи тези бонбончета. Нали виждаш, това не е нищо, някакъв си лист хартия“. И то казва: „Ами добре, ето ти го“. Хубави сладки бонбончета за две пари. Просто сме принудени да правим това. Защо? – Защото иначе този човек ще отиде в ада, задето си е присвоил парите на Ка. Затова трябва по някакъв начин да вземете от него пари и така да го накарате да направи нещо за движението за Ка съзнание.

Боб: Тогава няма ли да отиде в ада?

Шрӣла Прабхупда: Няма. Вие го спасявате. Защото и едната стотинка, дадена за Ка, се зачита: „А, този човек е дал една стотинка“. Това се нарича агта сукти (духовна дейност, извършена несъзнателно). Знанието им е много жалко и затова святите личности пътуват само за да ги просветят и да ги научат да мислят. Да им дадат възможност. Възможност да служат на Ка. Това е дългът на святите личности. Но ако те вземат пари от другите и ги използват за собственото си сетивно наслаждение, тогава ще отидат в ада. Тогава е свършено – те са измамници и престъпници. Не бива да вземате пари от никого, дори една стотинка, и да ги използвате за собственото си сетивно наслаждение.

Боб: Мисля си за някои мои познати, които нямат съзнание за Ка.

Шрӣла Прабхупда: Ка – това е Богът.

Боб: Те са развили съвсем незначително съзнание за Бога, но въпреки това са честни, защото не си присвояват нищо чуждо. Опитват се да бъдат честни с другите.

Шрӣла Прабхупда: Не си присвояват нищо от другите хора, но крадат от Бога.

Боб: Значи те са наполовина добри?

Шрӣла Прабхупда: Не са добри. Ако не научат този принцип, че Богът е собственик – не може да се каже, че са добри.

Боб: Мисля си за хората, които са бедни, имат нужда от париихрана, но нямада откраднат. Всеки около тях може да краде, но те няма да посегнат да вземат нищо. Такива хора заслужават някаква добра съдба.

Шрӣла Прабхупда: Но човекът, който мисли, че не краде, също е крадец, защото не знае, че всичко принадлежи на Ка. Така че всичко, което получава, е крадено.

Боб: Но не е ли по-малък крадец?

Шрӣла Прабхупда: Може да не знаете, че аз съм собственикът на този шал, но ако го вземете, нима това не е кражба?

Боб: Но може би ако знам, че е ваш, и го вземам, съм полош крадец, отколкото ако не зная чий е. Просто си мисля, че е ничий, и затова го вземам.

Шрӣла Прабхупда: Това също е кражба, защото той все трябва да е нечий. А вие го вземате без неговото разрешение. Може да не знаете точно кой е собственикът, но съзнавате, че шалът със сигурност принадлежи на някого. Това е знание. Понякога по пътищата има скъпо оборудване – държавни съоръжения за ремонт на шосетата или за прокарване на електричество. Ами някой може да си помисли: „О, колко хубаво, че тези неща са оставени тук и аз мога да ги взема“. Това не е ли кражба?

Боб: Кражба е.

Шрӣла Прабхупда: Да. Той не знае, че това оборудване е собственост на правителството, и си го присвоява. Това е кражба. Ако го хванат, ще го арестуват и ще го осъдят. Такова е положението с всичко, което вземаме.
Примерно пиете вода от реката. Реката ваша ли е?

Боб: Не.

Шрӣла Прабхупда: Тогава? Това си е кражба. Вие не сте създали реката, не знаете кой е собственикът ѝ. Така че ако изпиете дори една глътка вода, без да знаете на кого принадлежи тя, вие сте крадец. Може да си мислите, че сте честен, но всъщност вие крадете. Не трябва да забравяте Ка. „О, Ка, това е твое творение, милостиво ми разреши да пия“ – това е честност. Без съзнание за Ка всеки е негодник, крадец, мошеник и престъпник. Всеки. Следователно изводът е, че този, който не осъзнава Ка, не притежава достойнства. Не е нито честен, нито има знание. Той е човек трета класа. Това не е догматизъм. Това е факт. (Пауза.) Е, разбрахте ли какво е знание и какво е честност?

Боб: В известен в смисъл.

Шрӣла Прабхупда: А има ли друг смисъл? (Боб се смее.)
Има ли някакъв друг смисъл? Хайде, опровергайте ме! (Боб отново се смее. И Шрӣла Прабхупда започва да се смее.) Някакъв друг смисъл? А, Гирирджа?

Гирирджа: Няма.

Шрӣла Прабхупда: Имате ли някакъв избор? Това, което казваме, не може да бъде опровергано. Това показва опитът. На практика ние ги опровергаваме: „Има ли въпроси?“. Досега Ка винаги ни е закрилял. Пред много, много слушатели, в големи, големи страни, след като свърша да говоря, питам: „Има ли въпроси?“.

Боб: Вече нямам никакви.

Шрӣла Прабхупда: В Лондон дванайсет дни изнасяхме лекции в Конуей Хол. И след всяка лекция аз питах:
„Има ли въпроси?“.

Боб: И задаваха ли много въпроси?

Шрӣла Прабхупда: О, да. Но много бяха глупави въпроси. (Всички се смеят.)

Боб: Може ли да попитам още нещо? Какво означава да си глупав?

Шрӣла Прабхупда: Този, който няма знание, е глупав.

Гост индиец: Прабхупда, може ли да задам един личен въпрос?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Гостът: Преди известно време в Калкута имаше седмица, наречена „Седмица против жестокостта към животните“.

Шрӣла Прабхупда: Мммм. Още една глупост. Говорят за закрила на животните от жестокост, а в същото време поддържат хиляди кланици. Разбирате ли ме? Това е още една глупост. Те се отнасят жестоко към животните, а правят организация да го предотвратят. Това е все едно шайка крадци да се кръстят „Гудмен и сие“*.
* Гудмен (англ.) – буквално „добър човек“. (Б. пр.)

Гостът: Просто исках да попитам…

Шрӣла Прабхупда: Преди да сте попитали, ще ви отговоря. Според тяхната философия, когато животното е недохранено, това е жестокост. Затова, вместо да го оставяме да гладува, по-добре да го убием. Това е разбирането им, нали?

Боб: Да.

Шрӣла Прабхупда: Те казват: „О, по-добре да го убием, вместо да го оставяме да страда“. Тази теория е разпространена в комунистическите държави. Ако възрастният човек, дядото, страда – по-добре да го убием. В Африка има общност, където празнуват, като убиват прадядовците си.

Предан: Имах чичо и леля в армията. Когато ги командироваха в друга държава, не можаха да вземат кучето си с тях. Решиха, че бедното куче ще страда много без тях, затова го приспаха, убиха го.

Шрӣла Прабхупда: Дори Ганди веднъж убил крава или теле, защото страдало много. Той наредил: „Вместо да го оставяте да страда, просто го убийте“.

Гирирджа: Вчера казахте, че духовният учител понякога трябва да страда заради греховните дейности на учениците си. Какво се има предвид под „греховни дейности“?

Шрӣла Прабхупда: Прегрешение е, когато сте обещали да следвате регулиращите принципи, а не ги следвате. Вие сте обещали. Много просто. Нарушавате обещанието си и вършите отвратителни неща. Тогава прегрешавате. Нали?

Гирирджа: Да. (Замълчава.) Но има и други неща, които трябва да правим…

Шрӣла Прабхупда: М-м?

Гирирджа: Има неща, които сте ни поръчали да изпълняваме, но колкото и да се опитваме, не можем.

Шрӣла Прабхупда: Какво? Как така се опитвате, а не можете?

Гирирджа: Например да мантруваме внимателно. Понякога се опитваме, но…

Шрӣла Прабхупда: Е, това не е недостатък. Ако се опитвате да направите нещо и поради липса на опит не успявате, нямате вина. Нали се опитвате. Има един стих в „Бхгаватам“, в който се казва, че ако един предан се опитва и прави всичко възможно, но не успява поради липса на опит, Ка ще го извини. В „Бхагавад-гӣт“ (9.30) също се казва:
апи чет судурчро
бхаджате мм ананя-бхк
„Някой може да извърши отвратителна постъпка, но ако ме обожава искрено, трябва да бъде приеман за свят“. Понякога се случва да сгрешим. Не съзнателно, а заради предишните си лоши навици. Навикът е втора природа. Но това не означава, че сме извършили грях. И все пак трябва да изпитваме разкаяние: „О, какво направих“. И да избягваме това. Но навиците все пак са втората ни природа. Понякога въпреки всичките ви усилия м е толкова силна, че ви бута в капана. Това може да бъде простено. Ка прощава. Но тези, които правят нещо лошо съзнателно – на тях не им се прощава. Ако човек се оправдава с това, че е предан, че мантрува и значи може да върши всякакви грешки, защото ще му се прости – това е най-голямото прегрешение.