Глава 1

Цар Дашаратха крачеше по терасата на двореца си. Красивото му чело беше сбърчено. Наблюдаваше замислен случващото се долу. Във вътрешния двор се стичаха хора. Феодални царе и принцове пристигаха със своите свити, за да му отдадат почитанията си. От седеметажния си дворец той виждаше голяма част от града, който се простираше във всички посоки чак до хоризонта. Тълпи граждани се движеха по широките улици, между които имаше мангови горички и овощни градини. Голямата централна улица, павирана с червен камък, пресичаше от единия до другия край града и беше дълга сто мили. От двете ѝ страни се издигаха големи бели къщи с пъстроцветни знамена на покривите, които се развяваха от лекия вятър. Широката улица бе поръсена с парфюмирана вода и обсипана с цветя. В небето над града царят видя златни вимани – летящите дворци на съпругите на полубоговете.

Докато съзерцаваше столицата си Айодхя, Дашаратха изпитваше силна мъка. Влезе в двореца и пое бавно към покоите си. Слизаше по широките мраморни стълби и чуваше как брамините припяват свещени санскритски мантри. Звукът от тях се смесваше с този на барабани и лютни, на които царските музиканти свиреха красиви мелодии. Но дори тези звуци, които обикновено му доставяха толкова много радост, не можеха да го успокоят.

Дашаратха влезе в покоите си, като остави личната си стража пред вратата. Отказвайки храната и напитките, предложени му от неговите слугини, отиде до големия инкрустиран прозорец. Разтвори копринените завеси и продължи да съзерцава града си. Айодхя беше построена от Ману, син на Суря, всемогъщия полубог на слънцето. Ману бе първият от царете в династията на Дашаратха – всичките императори на света. Докато мислеше за предците си, царят изпита още по-силна болка. Въздъхна и се прибра в покоите си.

Виждайки, че съпругът им е угнетен, трите му царици се опитаха нежно да го успокоят. Настаниха го на голям златен диван с копринени възглавници, инкрустиран със скъпоценни камъни. Първата му съпруга, Каушаля, започна да масажира с любов краката му, а Сумитра и Кайкеи му вееха с белоснежни чамари.

Царят седеше умислен. Загледа се в изящната резба, която обточваше стените и изобразяваше полубоговете. През целия си живот се беше старал да ги удовлетворява. Дори бе влязъл в битка с небесните демони заради тях. Сега би трябвало да му помогнат. Дашаратха мълчаливо им се помоли.

Докато седеше погълнат от мисли и молитви, пристигна пратеник, който му съобщи, че главният му свещенослужител Васищха вече е в заседателната зала. Дашаратха очакваше тази вест. Стана от дивана и с походка на могъщ лъв премина по широките коридори на двореца. Докато вървеше, мечът му се полюляваше отстрани на тялото, а златните му украшения звънтяха.

Близо до заседателната зала към него се присъединиха главните му министри. Всички те бяха образовани и мъдри и доказали се в битка кшатрии. Държавата функционираше добре под вещото им ръководство. Нямаше граждани без работа, нито престъпници на свобода. Министрите се бяха посветили в служба на царя и докато вървяха, обмисляха затруднението му.

Заобиколен от личните си стражи и министрите си, Дашаратха влезе в голямата зала. По великолепие тя съперничеше на заседателната зала на Индра, царя на полубоговете. Тежки мраморни колони подпираха покрив, който сякаш стигаше до небето. Балкони от алабастър и корали със златни филигранни орнаменти опасваха цялата зала. На балконите бяха подредени златни седалки с бели възглавници. Големи копринени гоблени, изобразяващи забавленията на полубоговете, украсяваха стените, облицовани с лапис лазули и инкрустирани със скъпоценни камъни. Въздухът бе изпълнен с аромата на благовония. В средата на залата седяха много брамини, които повтаряха молитви от древните писания, призовавайки боговете. Големият барабан мегха заби силно, докато Дашаратха крачеше към мястото си. Всички станаха и се разнесе вик: „Слава! Да живее великият император Дашаратха!“ Богоподобният цар зае мястото си на голям златен трон, украсен с великолепни бисери.

Настъпи тишина. Всички очакваха Дашаратха да заговори. Гражданите знаеха за тревогите на царя; обичаха го като баща и споделяха безпокойството му. Бяха заели местата в залата според социалното си положение. Най-отпред бяха брамините, облечени в прости дрехи, със своите молитвени броеници и съдове за вода. От едната страна седяха кшатриите. Мускулестите им тела бяха облечени в коприна и украсени със златни накити, а от коланите им висяха дълги мечове. До тях бяха вайшите с техните пъстроцветни дрехи, а отзад седяха слугите и шудрите, също с красиви украшения. В това събрание бяха представени всички социални съсловия.

Дашаратха обходи с поглед събралите се в залата, като се усмихваше благосклонно на всички. Макар да бе угрижен, никой не бе забелязал проява на небрежност и недостатъци по отношение на изпълняваните от него задължения. Виждайки усмивката му, хората изпитаха увереност, че царят им ще намери разрешение на затруднението си. Седяха и чакаха да заговори.

Като постави ръка върху златния скиптър, Дашаратха се обърна към главния си свещенослужител Васищха, който седеше на издигнато място близо до трона. Силният му глас отекна в залата:
— Свиках това събрание, за да споделя голямото си безпокойство. Както знаете, тази обширна земя от дълго време се управлява от победоносните царе в моята династия. О, най-мъдри сред мъдреците, дали славната история на рода ми ще приключи? Какво мога да направя, за да осигуря продължение на великия ни род?

Дашаратха се тревожеше, че няма син. Управляваше като безспорен император на земята в продължение на хиляди години и оттеглянето му наближаваше, но нямаше кой да го наследи. По някаква причина никоя от съпругите му не беше родила дете. Царят беше свикал събрание, за да предложи решение, което обмисляше от известно време. Нуждаеше се от одобрението на брамините и искаше съгласието на народа си. Погледна с безпокойство към Васищха, който беше негов свещенослужител и учител.
— О, просветени, ти добре знаеш опасностите, които могат да сполетят едно царство, лишено от владетел. Как да се оттегля в гората и да оставя света без закрилник?

Васищха седеше заобиколен от много други брамини и мъдреци. Слушаше Дашаратха, отпуснал ръка върху тоягата си. Слънцето блестеше през резбованите касетирани прозорци и обгръщаше царя в златиста светлина. Докато отговаряше, Васищха, сияещ от собствената си мистична сила, приличаше на второ слънце.
— О, императоре, не се съмнявам, че скоро ще бъдеш благословен с могъщ син и наследник. Неотдавна чух това от Санат Кумар, безсмъртния мъдрец, който скита из вселената. Боговете имат за теб план, който е за твое вечно благо.

Васищха живееше като отшелник извън града. Често го посещаваха мъдреци и мистици. Преди няколко дни прочутият мъдрец Санат Кумар, който изглеждаше като младо момче, беше говорил с Васищха. Съобщи му, че скоро на императора ще се родят четирима могъщи синове. Те ще бъдат въплъщения на Бога и ще се появят, за да изпълнят целите на полубоговете. Васищха продължи:
— Всички брамини се молят на Бога за теб, о, царю. Видяхме благоприятни знаци в небесата. Ясно е, че чрез теб ще се осъществи великият план на Върховния.

При тези думи на свещенослужителя царят се изпълни с радост. Подобно на своите предшественици Дашаратха бе изпълнявал задълженията си на император, следвайки религиозните принципи. Под неговото вещо управление светът се радваше на благоденствие и мир. Царят желаеше не само непосредственото материално благополучие на народа си, но и неговото духовно израстване. Стараеше се всички да вървят по пътя на благочестието и справедливостта, водеше ги към освобождение от цикъла на раждане и смърт. Гледаше на всички хора като на свои деца и искаше да са щастливи дори след като се оттегли. Заговори отново:
— Обмислях жертвоприношението ашвамедха, за да удовлетворя полубоговете и Вишну. О, благородни мъдреци, дали то ще се увенчае с успех? Мога ли да удовлетворя Бога по този начин и да получа каквото искам?

Дашаратха знаеше, че нищо не може да се постигне, ако Вишну, Върховният Бог не е удовлетворен. Макар да управляваха вселената, другите полубогове бяха само слуги на Бога. Много пъти в миналото предшествениците на царя бяха извършвали големи жертвоприношения, за да удовлетворят Върховния и да осъществят намеренията си. Дашаратха реши, че това е единственият начин да постигне целта си. Погледна с надежда към Васищха, който разговаряше с другите мъдреци край себе си. Като се обърна към царя, свещенослужителят му каза:
— Всички сме съгласни, о, тигър сред мъжете. Нека жертвоприношението се извърши! Веднага ще подготвим място за него на бреговете на Сараю. Ти със сигурност ще се сдобиеш със син по този начин.

Цялото събрание изригна в радостни викове. Навсякъде се чуваха възгласи: „Така да бъде!“, „Нека жертвоприношението се извърши!“

С разширени от вълнение очи и изпълнен с очакване, царят се обърна към Васищха:
— Нека приготовленията започнат днес! Пазен от четиристотин от най-добрите ми воини, жертвеният кон ще обиколи земята, преди да се върне за жертвоприношението.

След като Дашаратха даде всички необходими нареждания, събранието беше разпуснато и той се оттегли в покоите си. Заедно със съпругите си започна да обожава Вишну и полубоговете, молейки се жертвоприношението да е успешно.

Цяла Айодхя се развълнува, когато научи новината за жертвоприношението. На големите обществени площади поети запяха песни, описващи подвизите на героите от рода на Дашаратха, а танцьорки онагледяваха с изящни движения разказите им. Храмовете се изпълниха с радостни хора, които се молеха за успеха на царското жертвоприношение. От балконите на къщите, опасващи широките булеварди, богати граждани хвърляха скъпоценни камъни за брамините, които блестяха ярко върху чистите, павирани улици. Градът ехтеше от звуците на лютни, тромпети и барабани. Музиката се допълваше от пеенето на брамините, които рецитираха свещените писания. С развети знамена и флагове, гирлянди, опънати между къщите, и цветя, пръснати навсякъде, Айодхя имаше празничен вид, достоен за боговете.

Брамините в Айодхя започнаха приготовленията за жертвоприношението. Като избраха и осветиха чистокръвен кон, който нямаше никакви недостатъци, те го пуснаха да се скита на воля из империята. Докато я обхождаше, жертвеното животно бе следвано и пазено от четиристотин могъщи воини от царската армия. Според традицията към владетелите на царствата, през които преминаваше конят, се отправяше покана да присъстват на жертвоприношението, за да изразят почитта си към Дашаратха. Ако някой от тях откажеше, биваше предизвикван на бой и трябваше да бъде победен, тъй като в противен случай жертвоприношението не можеше да се състои. Никой обаче не желаеше злото на императора. След една година жертвеният кон се завърна в Айодхя без злополуки.

Когато го видя, Дашаратха повика Васищха. Докосна краката на своя духовен учител и го помоли най-смирено:
— О, свети, ако мислиш, че времето е благоприятно, моля те, започни жертвоприношението. Ти си мой най-скъп приятел и гуру. А също така си съвършено извисена душа. Зависейки изцяло от теб, съм сигурен в положителния резултат от приношението.

Васищха даде указания на брамините да построят арената за жертвоприношението. Най-главният сред тях беше Ришяшринга, могъщ брамин, който пристигна от царството на Анга. Много отдавна бе предсказано, че Ришяшринга ще помогне на Дашаратха да се сдобие с потомство. Заедно с Васищха той се зае с подготовката на жертвоприношението.

Васищха нареди да се издигнат множество бели мраморни дворци за царете, поканени на приношението. Осигурени бяха най-добрите храни и напитки, актьори и танцьори пристигнаха, за да забавляват гостите. Построени бяха конюшни, обори с ясли за слонове и помещения за подслоняването на хиляди хора. Васищха инструктира министрите на царя:
— Всеки трябва да има каквото пожелае. Не бива да се показва неуважение към никого и по никое време, дори да има причина.

Мъдрецът се обърна към царския колесничар и министър Сумантра, който беше особено близък с Дашаратха:
— Поканили сме царе от цял свят. От името на императора трябва лично да се увериш, че всички ще бъдат посрещнати, както подобава. Погрижи се особено добре за прочутия цар Джанака, героичния и праведен владетел на Митхила. С духовното си зрение виждам, че в бъдеще той ще се сроди със семейството ни.

Скоро в Айодхя пристигнаха много царе със скъпи дарове от скъпоценни камъни, перли, облекло и златни накити. Всеки един от тях също получи дарове по нареждане на Васищха, който бе наредил на помощниците си: „Давайте щедро на всички. Подаръците не бива да се предлагат с неуважение и непочтително, защото всеки дар, предлаган с нежелание, несъмнено ще доведе до гибелта на даващия“.

Царските астролози определиха най-благоприятния ден за начало на жертвоприношението. Дашаратха, воден от Васищха и Ришяшринга и придружаван от трите си съпруги, пристигна на мястото за жертвоприношението, което наподобяваше събрание на полубоговете. Пламтяха многобройни огньове, всеки посветен на различно божество, с много брамини около него. Голямото пространство бе изпълнено с мъдреци, съсредоточени в молитви и медитация. Навсякъде охраняваха воини, снабдени с всички видове оръжие, в готовност за възможни опасности. Царят седна, заобиколен от брамините, които го пречистиха за жертвоприношението. Той и съпругите му предложиха дарове в огньовете и се присъединиха към повтарянето на молитвите.

След няколко дни доведоха коня пред жертвения огън, посветен на Вишну. Учени брамини постоянно предлагаха в огъня пречистено масло, зърно и семена. Васищха хвана юздите на коня и произнесе могъща мантра, от която животното изпадна в безсъзнание и веднага беше положено в свещения огън. Докато буйните пламъци поглъщаха коня, притежаващите божествено зрение видяха как сияйната му душа се извисява и достига рая.

Когато жертвоприношението приключи, Дашаратха беше много удовлетворен и се обърна към жреците:
— Съгласно предписанията церемонията трябва да завърши с подходящи дарения. О, божествени служители, приемете цялата ми земя. Това е единственото подходящо дарение за велики души като вас.

Брамините отговориха:
— Само ти можеш да закриляш земята и хората. Като аскети, ние не сме свързани със света, нито можем да го поддържаме; затова го оставяме на теб, о, царю.

Брамините не се интересуваха от богатства, искаха единствено да живеят просто, необременени от материални притежания. Дашаратха обаче знаеше, че ако не им даде дарове, жертвоприношението няма да е завършено. Падна в нозете на брамините и ги замоли:
— Ако не приемете дара ми, успехът на начинанието ми няма да е сигурен.

Брамините бързо повдигнаха царя от земята. Познаваха изискването в писанията, на което се позоваваше той.
— Ако това ще те зарадва, то дай ни малко богатство. Няма какво да правим със земята.

Царят разпредели между брамините стотици милиони златни и сребърни монети, както и милиони млечни крави. Дари на десетките хиляди брамини, присъстващи на жертвоприношението, богатство, достатъчно да им стигне за цял живот.

После Васищха и Ришяшринга организираха изпълнението на един последен ритуал. Извикаха поименно полубоговете да дойдат и да приемат направените за тях приношения. Божественият дим от жертвоприношенията, осветен от ведически мантри, се издигна към небето и достигна до полубоговете. Начело с Брахма, създателя на вселената, те лично се събраха над мястото за приношения на Дашаратха. Невидими за всички, полубоговете се обърнаха към Брахма:

— Заради благословията, дадена от теб на царя на ракшасите Равана, той постоянно ни безпокои и ни е изключително трудно да го победим. След като е измолил от теб да не може да бъде убит от никое сътворено същество, сега той иска да ни покори. Държи се оскърбително дори с прочути светци и не уважава никого.

Брахма, обезпокоен, че благословията, дарена от него на Равана, е станала причина за подобни беди, продължи да слуша Индра, който говореше от името на полубоговете:
— Равана желаеше да стане непобедим, но не те е помолил за закрила от хората, защото според него те не са опасни. Следователно смъртта му може да дойде от ръката на човек. Моля те, нека Бог се яви като син на Дашаратха.

Макар че Равана наистина можеше да бъде убит от човек, полубоговете знаеха, че това не е по силите на обикновен мъж. Възможно бе да бъде извършено единствено от самия всемогъщ Вишну, ако той се появи на земята в човешки образ. А сега беше съвършеното време за това. Земният император се молеше на Вишну за могъщ син. Несъмнено Бог би се съгласил да се появи в семейството на Дашаратха, особено ако Брахма, преданият му слуга, също му се помолеше за това.

Брахма прие искането на полубоговете. Знаеше, че е дошло време за появата на Бога. В медитация помисли в сърцето си за Върховния. В този момент в небето се появи Вишну. Само полубоговете го видяха, докато се спускаше на гърба на своя орел Гаруда. Красивото му тяло имаше небесносин цвят и сияеше. Вишну бе облечен в дреха от жълта коприна и украсен с гирлянда от сини лотоси. Носеше огърлица от ярки божествени скъпоценности и множество златни накити. В четирите си ръце държеше раковина, боздуган, диск и лотос. Спускайки се грациозно, седна между полубоговете, докато те го възхваляваха с химни и молитви.

Брахма се обърна към Вишну с почтителен тон:
— О, Господи, ето го достойния Дашаратха, който се моли за син. Всички светове страдат много от демоничния ракшас Равана, който трябва да бъде убит от човек. Молим те да се родиш като син на Дашаратха. След като се появиш в човешка форма, молим те да се срещнеш с Равана в бой и да избавиш световете от страданието им.

Вишну се усмихна на полубоговете. Заговори успокоително с дълбок глас, наподобяващ тътена на буреносни облаци:
— О, полубогове, забравете за страха! Заедно със своите разширения скоро ще се родя като четирима синове на Дашаратха. Самият аз ще се появя като най-големия му син, а личните ми разширения ще се родят като мои братя. След като унищожа Равана и демоничните му придружители, ще остана в света на смъртните и ще управлявам земята единайсет хиляди години.

Докато обожанието продължаваше, непобедимият Вишну изчезна. Полубоговете разбраха, че са постигнали целта си, и след като приеха даровете на Дашаратха, се завърнаха в небесата.

На мястото на жертвоприношението ритуалите бяха почти към края си. Царят седеше в очакване, надявайки се на някакъв знак. Беше притеснен. Ако и сега не се сдобиеше със син, щеше да бъде съкрушен. Загледа се в горящия огън, докато се правеха последните приношения.

Внезапно от огъня се издигна блестящо красиво същество. Всички видяха изумени как то се приближи към царя, оставайки малко над земята. В ръцете си държеше златна купа, пълна с божествена амброзия. Заговори на Дашаратха с глас, ехтящ като барабан:
— О, царю, аз съм пратеник на Вишну, Бога на всички сътворени същества.

— От сърце те приветствам с добре дошъл, о, божествени! – отвърна царят с допрени длани. – Какво мога да направя за теб?

— В резултат на жертвоприношението, ти получи благословия – осведоми го пратеникът. – Вземи тази амброзия, приготвена от полубоговете, тя ще ти дари поколението, което желаеш. Дай я на съпругите си и чрез тях скоро ще се сдобиеш с четирима славни синове.

Приемайки златния съд с амброзията с ниско сведена глава и казвайки: „Така да бъде!“, Дашаратха почувства прилив на радост, също както просякът се изпълва с щастие, когато внезапно спечели голямо богатство.

В знак на уважение царят обиколи с допрени длани пратеника, който веднага изчезна в огъня, от който се беше появил, след като изпълни мисията си. Дашаратха стоеше удивен, със златния съд в ръце. Навсякъде около него брамините завикаха: „Слава! Слава!“ След като се поклони в нозете на Васищха, царят напусна церемонията заедно със своите съпруги и се завърна в двореца си.

Там даде половината амброзия на Каушаля. Другата половина остави за Кайкеи, най-младата си съпруга, която му беше особено скъпа. И Каушаля и Кайкеи дадоха част от своя дял на третата съпруга на Дашаратха, Сумитра.

И трите благородни съпруги на императора се почувстваха почетени и веднага изпиха амброзията. Скоро усетиха в себе си присъствието на могъщо потомство. Умовете им се оживиха от божествената енергия на децата в утробите им и те засияха от радост. Дашаратха, чието желание най-после се осъществи, се чувстваше щастлив като Индра, царя на полубоговете в небето.

След като реши да се роди в семейството на Дашаратха, Вишну нареди на полубоговете:
— Скоро ще се появя на земята. Подпомогнат от всички вас, ще унищожа презрения Равана. Колко глупаво, че този злодей не е помолил за закрила от хора или животни, считайки ги за напълно безсилни пред мощта му. Както е обещано, аз ще сляза на земята в образа на човек. О, богове, оставяйки на постовете си като вселенски управници, трябва да проявите свои форми на земята като могъщи маймуни.

Планът на Вишну за защита на световете започна да се осъществява. Полубоговете се родиха като маймуни, със сила, равна на божествената им мощ. Можеха да приемат различни форми, бяха смели, бързи като вятъра, високоинтелигентни и неуязвими в бой.

Земята се насели с милиони огромни маймуни, които, както се случва с полубоговете, израснаха веднага, щом се родиха. Палави и силни като лъвове и тигри, те ревяха оглушително и скачаха безстрашно наоколо. Предводители им бяха Вали, въплъщение на Индра, и Сугрива, въплъщение на Суря. Страховити на вид, заживяха на групи по планинските върхове и се заселиха в обширните гори. Когато се събираха заедно, приличаха на облачна маса, движеща се по земята.