Глава 10

Дойде време Рама и двамата му спътници да се сбогуват преди заминаването. Въоръжени и следвани от Сита, братята се отправиха към двореца на Дашаратха. Докато вървяха по улицата, хората се тълпяха да ги гледат. Скърбейки, че любимият им принц си тръгва, изразяваха чувствата си по най-различни начини.

— Ето го принц Рама, който днес трябваше да минава, следван от огромна свита – говореха всички. – Сега върви единствено със Сита и Лакшмана. Подчинява се на волята на баща си и макар да е свикнал на разкош, отива да живее в дивата гора.

Някои граждани осъждаха царя, който според тях беше завладян от зъл демон. Защо иначе ще изпраща любимия си син в изгнание? Качествата на Рама бяха очевидни: състрадателен, образован, внимателен, уравновесен и владеещ чувствата си.

Хората не можеха да приемат заминаването на благородния принц. Изпитваха болка като отрупано с плод дърво, чиито корени са наранени, и говореха открито на публични места:
— Ще се откажем от домовете и селата си и ще последваме добродетелния Рама в гората. Нека споделим с него всичките му радости и скърби. Нека Кайкеи управлява изоставено, обезлюдено царство!

Гражданите на Айодхя се бояха от възможността Кайкеи да стане могъща майка на цар. Упрекваха я гневно отново и отново. Всички щяха да тръгнат с Рама. Щяха да напуснат града и да оставят къщите си да се напълнят с прах и мишки. Гората щеше да се превърне в град, а Айодхя – в гора. Щяха да прогонят от гората всички свирепи животни и змии и да ги изпратят да живеят в Айодхя с Кайкеи.

Двамата братя чуваха тези думи, но не показваха чувствата си. Като се усмихваха любезно и гледаха с обич гражданите, вървяха заедно като двойка могъщи лъвове. Влязоха в двореца на Дашаратха и видяха Сумантра, който стоеше с допрени длани и тъжно лице. Рама го помоли да съобщи на царя за пристигането им. Когато Сумантра влезе при Дашаратха, забеляза, че той е разсеян и измъчен; от гърдите му се откъсваха тежки въздишки, а очите му бяха зачервени от плач. Преданият и верен Сумантра си помисли, че господарят му прилича на затъмнено слънце или огън, покрит с пепел. Покланяйки му се ниско, министърът каза:
— Прославеният Рама е раздал цялото си богатство на своите подчинени и на брамините и сега е пред вратата ти: чака да му разрешиш да поеме към гората.

Като нареди на министъра си да въведе Рама, царят помоли да присъстват и всичките му съпруги. Сумантра доведе цариците, които пристигнаха, придружени от многобройни прислужници. После доведе и Рама и Лакшмана. Когато Рама влезе в стаята, Дашаратха се втурна импулсивно към него; но поразен от мъка, падна безчувствен на пода. Рама и Лакшмана се спуснаха да помогнат на припадналия си баща. Цариците вдигнаха изплашено ръце и нададоха скръбни викове, които се смесиха със звъна от украшенията им. В стаята настъпи суматоха, чуха се викове: „Уви! Уви! О, Рама!“ Само Кайкеи остана невъзмутима.

Рама и Лакшмана, и двамата разплакани, повдигнаха баща си и го положиха внимателно на един диван. Докато царят идваше в съзнание, Рама възвърна самообладанието си и допирайки почтително длани, каза:
— Дойдох да се сбогувам с теб, о, татко. Моля те, дай ми разрешение да отида в гората. Позволи същото и на Лакшмана и Сита, които искат да ме придружат, въпреки големите ми усилия да ги отклоня от намерението им. О, велики царю, моля те, недей да скърбиш и ни дай благословията си, защото сме готови за тръгване.

Рама зачака спокойно разрешението на баща си. Царят заговори с мъка:
— Обещание, дадено на Кайкеи, ме накара да загубя трезвата си преценка, затова можеш да ме плениш и да си върнеш царството, скъпи мой Рама.

Неотклонният в своята праведност Рама отговори:
— Дано управляваш земята още хиляда години. Нямам желание да стана цар. Щом изминат четиринайсетте години и изкупя клетвата ни, о, владетелю, ще се върна и отново ще докосна нозете ти.

Дашаратха беше ужасѐн до смърт, но видя че Кайкеи му прави скрити знаци. Окован във веригите на дълга, той се обърна към сина си, за да му даде разрешение да тръгне:
— Моля те, напусни ни без лоши чувства, о, Рама, и дано пътуването ти бъде безопасно и щастливо.

Царят беше съкрушен. Видя, че решението на Рама да замине е твърдо и непоколебимо. Синът му беше отдаден на справедливостта и истината. Дашаратха го помоли да остане само една нощ, за да може той и Каушаля да бъдат още малко с него. Искаше през този последен ден да предложи на Рама всички възможни наслади. Като трепереше от мъка, каза:
— Кълна ти се, че никога не съм искал това да се случи. Бях задължен от Кайкеи, която се е отказала от добродетелността, след като дълго е крила злите си намерения. Готовността ти да приемеш дори подобна ужасна заповед, за да ме спасиш от греха, извън всяко съмнение доказва величието ти. О, благородни Рама, разрешавам ти да тръгнеш. Но го направи утре с благословията ми.

Като чу молбата на баща си, Рама се замисли. Той не искаше да отлага заминаването си и отвърна:
— Утре кой ще ми предложи насладите, на които се радвам днес? Времето за заминаването ми е дошло и трябва да отхвърля всички желания за радости. Нека тръгна веднага. Нека това обширно царство заедно с всичките му богатства е за Бхарата. Твърдото ми решение да живея в гората не може да бъде променено. Длъжен си да изпълниш двете желания на Кайкеи. Аз ще живея с аскетите в продължение на четиринайсет години, а светът ще бъде управляван от Бхарата.

Рама пристъпи към покрусения си баща, който седеше и клатеше глава. Помоли го да бъде твърд и да не тъгува. Увери го, че не желае нито царството, нито наслади, нито дори живот, лишен от добродетели. Искаше само да изпълни заповедта на царя и да му помогне да удържи на думата си. Като успокояваше съкрушения монарх, Рама каза:
— Тъй като Кайкеи ми нареди: „Върви в гората, о, Рагхава“, и аз отговорих: „Ще го направя“, сега трябва да изпълня обещанието си. Моля те, позволи ми да тръгна. Не мога да чакам нито минута повече.

Рама се изпълни с мъка при вида на дълбоко покрусения си баща. Понеже не искаше да увеличава болката му, сдържаше собствените си чувства и се стараеше да запази външно спокойствие. Говореше нежно, уверявайки царя, че престоят в гората със сигурност ще му хареса. Щеше да живее щастливо със Сита в прекрасните ѝ дебри. Защитени от собствените му оръжия и тези на Лакшмана, тримата нямаше да се боят от зверове и ракшаси. След четиринайсет години царят щеше да ги види да се връщат невредими и готови да му служат отново. В негово отсъствие Бхарата можеше да управлява царството разумно и справедливо.

Рама добави:
— Никога няма да приема властта, ако това ще те опозори, о, царю. Готов съм да се откажа от всички удоволствия, включително от скъпата ми съпруга, за да изпълня нареждането ти. Ще бъда щастлив единствено когато отида да живея в гората. Не бива да страдаш заради мен. Успокой се, господарю мой, и ми позволи да тръгвам.

Изгарян от дълбока мъка, Дашаратха прегърна силно Рама и отново изгуби съзнание, без да показва признаци на живот. Всички царици и прислужничките им се разридаха шумно. Решила, че целта ѝ ще се изпълни, Кайкеи тържествуваше. Виждайки мълчанието ѝ, Суматра, най-близкият приятел на царя, се разгневи. Като удряше главата си, кършеше ръце и скърцаше със зъби, ѝ заговори сурово, с пламнали от гняв очи.

— Тук лежи твоят съпруг, закрилникът на целия свят, предаден и изоставен от съпругата си, о, царице! Изглежда за теб няма нищо свято! Смятам те за убийца на царя и унищожителка на целия ти род! Не презирай господаря си, защото неговата власт е по-висша от тази на милион синове. Пренебрегвайки правото на наследяване от първородния син, ти узурпираш властта на Рама и причиняваш непоносима болка на царя.

Докато старият министър говореше, от очите му се стичаха сълзи. Призова Кайкеи да се откаже от порочните си намерения. Ако синът ѝ вземеше властта, всички почтени хора щяха да напуснат царството. Каква радост щеше да получи тя от управлението на празен свят, спечелен с грях? Беше цяло чудо, че земята не се беше разтворила и не я бе погълнала и че великите мъдреци не бяха произнесли яростни проклятия, за да я унищожат. След като бе служил на царя цял живот, сега Суматра страдаше заедно с него. Насилваше се да гледа Кайкеи, докато ѝ говореше:

— Прославеният ни цар никога не би нарушил обещанието си към теб. Не го принуждавай да извърши недостойна постъпка. Последвай желанието му и стани закрилница на света. Нека Рама се възкачи на трона. Добрите му чувства към теб изобщо няма да се променят. Ако обаче по твоя заповед бъде прокуден в гората, единственото, което ще спечелиш, ще е безкраен позор. Откажи се от греховното си желание, о, Кайкеи, и живей щастливо!

Кайкеи изгледа студено Сумантра, който стоеше пред нея с допрени длани, и не му отговори. Остана невъзмутима, докато чакаше изпълнението на заповедта си. Виждайки решимостта ѝ, Дашаратха, който беше дошъл в съзнание, въздъхна и каза на Сумантра:
— Веднага трябва да наредиш на армията ми да се приготви за път. Воините ми ще придружат Рама в гората. Същото ще направят и богатите търговци, които имат умения в създаването на мрежи от магазини. Потърси ловци, които познават тайните на гората, и ги изпрати с Рама. Събери хиляди способни слуги и ги накарай да се приготвят за път. Погрижи се с Рама да потеглят цялата ми съкровищница и хамбарите. Синът ми не бива да изпитва никакви лишения през четиринайсетте години изгнание.

Докато Дашаратха говореше, Кайкеи се разтревожи. Императорът щеше да лиши царството от цялото му богатство преди коронацията на сина ѝ. Изумена и изплашена, тя се обърна към Дашаратха и заговори с пресъхнала уста и задавен глас:
— Как може Бхарата да наследи царство без богатства? Нима така ще бъде истински владетел на света, както ти ми обеща?

Царят се обърна гневно към Кайкеи:
— След като стовари тежък товар на плещите ми, сега ме упрекваш, че го нося, о, греховна и порочна жено! Когато ме помоли да изпълня двете ти желания, трябваше да уточниш, че Рама не може да вземе нищо със себе си в гората. Губейки чувството си за справедливост, ти пое по път, който води единствено към скръбта. Не мога да остана повече тук с теб! Ще последвам Рама в гората заедно с всички хора от Айодхя!

Рама пристъпи към баща си и каза учтиво:
— О, велики царю, за какво са ми армия и цялата ти съкровищница? Аз се отказах от царството. Защо ми е тогава неговото богатство? Онзи, който се е разделил със слон, но настоява да запази въжения му повод, е безумец. Реших твърдо да отида в гората и да заживея там с аскетите, да нося дрехи от дървесно лико и да се храня с онова, което успея да намеря.

Рама искаше да действа единствено в съответствие с наставленията на писанията, отнасящи се до горския живот. Каза на баща си, че човек, който живее в гората, не бива да го прави в разкош. Помоли го брат му да не наследява царство лишено от богатства. Той щеше да тръгне само с оръжията си и лопата за изравяне на корени. Като се обърна към слугите на императора, Рама каза:
— Донесете ми дървесно лико. Трябва да сваля тези царски одежди и да се подготвя за заминаване.

Молбата му толкова зарадва Кайкеи, че тя лично донесе скромните горски дрехи, изработени от кори и треви, които вече беше приготвила. Подаде ги безсрамно на Рама, Лакшмана и Сита, и ги подкани:
— Облечете ги.
Рама и Лакшмана се преоблякоха бързо и сръчно, но красивата Сита не знаеше как да ги облече. Безпомощно се опитваше да сложи дрехите от дървесно лико върху своите. Обърна се с насълзени очи към съпруга си:
— Как се носят тези дрехи, господарю мой?

Рама лично закопча дървесното лико върху коприненото сари на Сита. Виждайки я облечена в това в горско облекло, многобройните ѝ прислужнички заплакаха горчиво.
— Никой не е нареждал на благородната принцеса да отиде в гората! – завикаха те. – Скъпи Рама, молим те, нека остане тук с нас, за да продължим да ѝ служим и да се радваме на благословията, че виждаме божествената ѝ форма. Как би могла тази нежна жена да живее като аскет в гората? Тя не заслужава да страда по този начин!

Въпреки протестите на преданите слугини, Рама продължи да помага на Сита с горските дрехи. Васищха се изпълни с безпокойство при вида на крехката принцеса, която се канеше да отиде в гората. Обърна се към Кайкеи кипящ от гняв и с насълзени очи:
— О, жестока жено, нямаш ли срам? Не ти ли стига, че измами царя и опозори семейството си? Стоиш и гледаш безучастно как благородната принцеса тръгва за гората, облечена в грубите дрехи, които ти си ѝ приготвила. Нали не си помолила и тя да бъде прокудена като Рама? Тези дървесни кори не са предназначени за нея. Длъжна си да донесеш на снаха си красиви дрехи и накити. Тя трябва да отиде в гората с удобен превоз и да бъде придружена от всичките си прислужнички.

Васищха обичаше Рама и Сита като собствени деца. Не можеше да стои и да гледа как заминават, а коравосърдечната Кайкеи наблюдава със задоволство. Мъдрецът изрече думи, които я пронизаха в сърцето. Обясни ѝ, че според писанията съпругата е част от съпруга си. Те са една и съща личност. Като жена на Рама, Сита трябваше да управлява царството, ако самият той не може. Гората щеше да се превърне в столица на света. Цялата държава Кошала, заедно с всичките ѝ жители щяха да тръгнат с Рама. Докато казваше всичко това, мъдрецът пламтеше от гняв, подобно на бездимен огън.

— Сигурен съм, че Бхарата и брат му Шатругхна също ще отидат да живеят в гората, облечени в дървесно лико. Тогава ти ще управляваш изоставено царство, населено единствено от дървета, защото само те не могат да станат и да последват Рама!

Кайкеи запази мълчание и погледна към Рама и Сита, които бяха готови за път. Единственото, което Сита искаше, бе да последва съпруга си. Дори когато чу думите на Васищха, не се разколеба за решението си. Стоеше до Рама, покрита от глава до пети в дрехите от треви и дървесно лико, дадени ѝ от Кайкеи. Всички присъстващи започнаха да се възмущават шумно.
— Безсилният ни цар трябва да се засрами, че не прави нищо, за да спре тази ужасяваща несправедливост!

Щом чу виковете им, сломеният император загуби желание да живее. Обърна се към Кайкеи и я упрекна, че е накарала Сита да носи горски дрехи, но царицата остана безмълвна. Рама пристъпи към баща си, който седеше със сведена глава, и поиска разрешение да тръгне. Помоли го да полага специални грижи за Каушаля, защото се боеше, че тя ще страда в негово отсъствие. Като гледаше сина си, облечен в дрехи на аскет, царят припадна отново. След като министрите му го върнаха в съзнание, напръсквайки го внимателно със студена вода, Дашаратха зарида високо:

— Сигурно в предишния си живот съм причинил ужасна болка на други същества, затова сега я изпитвам и аз. Очевидно човек не напуска живота преди определеното му време. Защо иначе смъртта не идва при мен сега, когато Кайкеи ме унищожава и гледам как любимият ми син носи дреха на аскет?

Като проплака: „О, Рама!“, царят замълча, задавен от сълзи. С голямо усилие успя да овладее мъката си, обърна се към Сумантра и каза:
— Ела тук с най-добрите ми колесници и откарай славния Рама извън града. Тъй като виждам как един почтен и храбър син ще бъде прокуден в гората от собствените си родители, мога само да заключа, че това се дължи на закона дхарма, залегнал в писанията. Несъмнено дхарма е труден за разгадаване.

Докато Рама и Сита вървяха към колесницата, докарана от Сумантра, Каушаля ги приближи и прегърна силно Сита с думите:
— Порочни са жените, които изоставят достойния си съпруг, когато изпадне в затруднение. Макар да са се радвали на добри грижи, подобни жени злепоставят и дори напускат съпруга си, щом го сполети нещастие. Те са безсърдечни, неверни, похотливи и грешни по природа и бързо се отчуждават в тежки времена. Нито доброто отношение и начетеността, нито даровете и дори брачните връзки могат да спечелят сърцето им.

Каушаля обичаше Сита като своя дъщеря. Тя знаеше, че кротката съпруга на Рама е напълно отдадена на благочестието, затова ѝ говореше, водена изцяло от майчина любов. Продължи:
— За добродетелните жени, които са верни, религиозни, почитат възрастните и действат според моралните закони, съпругът е най-светият човек, и никога не го изоставят. Макар че Рама отива да живее в гората, ти не бива да се отказваш от него, скъпа Сита. Независимо дали е богат или без никакви средства, нека той винаги да бъде като твой бог.

Сита се изпълни с радост при този съвет, който беше в съответствие с целта в живота ѝ. Допря длани и отвърна почтително:
— Непременно ще изпълня всичките ти наставления, благородна царице! Винаги си ми давала добри съвети за това как да служа на съпруга си. Дори в мислите си не бива да ме сравняваш с порочните жени, защото съм неспособна да се отклоня от благочестието, също както лунната светлина не може да се отдели от луната. Както лютнята е безполезна без струните си или колесницата без колелата си, така и съпругата е ненужна, ако е отделена от достойния си съпруг. След като са ме научили на всички задължения, които трябва да изпълнява една омъжена жена, както и че съпругът е неин бог, как изобщо бих могла да изоставя Рама, о, достопочтена царице?

Отговорът на Сита разчувства Каушаля и тя се разплака. Сълзите ѝ бяха едновременно радостни и тъжни, тъй като се развълнува от благочестието на Сита, но в същото време страдаше при мисълта за предстоящото ѝ заминаване.

Рама погледна майка си с обич. Беше време да тръгва. Боеше се, че Каушаля ще започне да линее след заминаването му. Застана пред нея с допрени длани.
— Моля те, не показвай мъката си пред баща ми и не увеличавай скръбта му. Четиринайсет години ще минат бързо, почти като сън. Една сутрин ще се събудиш и ще видиш, че съм се върнал със Сита и Лакшмана, заобиколен от приятели и роднини.

Рама обходи с поглед знатните жени, които стояха наблизо, и каза:
— Моля ви, простете ми нелюбезните думи или действия, ако е имало такива, докато сме живели заедно. Време е да се сбогувам с всички ви.

От групата им се понесе вик, напомнящ писъка на женски жерави. Дворецът на Дашаратха, който винаги се беше славил с радостните звуци от музика и празненства, сега се изпълни с тъжни ридания.

Като докоснаха нозете на царя, Рама, Сита и Лакшмана се сбогуваха с него и го обиколиха почтително. Страдайки дълбоко, Рама се поклони на Каушаля и се качи на колесницата заедно със Сита. Сумитра, майката на Лакшмана също дойде да се сбогува със сина си. Прегърна го и каза:
— Служи добре на по-големия си брат Рама, скъпи сине. Вечният закон на дхарма постановява големият брат да закриля по-малкия в добри и лоши времена. Никога не забравяй задълженията на рода ни, о, Лакшмана. Извършвай благотворителни дела, изпълнявай приношения за благото на хората и бъди готов да жертваш живота си на бойното поле.

Обляна в сълзи, Сумитра остави сина си да се качи на колесницата и се провикна:
— Сбогом, скъпи сине, сбогом! Винаги гледай на Рама като на баща ти Дашаратха, на Сита като на мен, твоята майка, и на гората като на Айодхя!

Сумантра хвана поводите на конете и ги подкара. Голямата златна колесница потегли със силен тропот. Докато минаваше по царския път, събраните край него хора гледаха съкрушени. Млади и стари се втурнаха към заминаващите, както жадният се втурва към водата в пустинята. Катереха се отстрани и отзад на колесницата и се провикваха към Сумантра:
— Дръж здраво юздите, о, колесничарю, и карай бавно! Искаме да погледаме Рама още малко.

Принцът, нетърпелив да потегли колкото може по-скоро, ги помоли да слязат и нареди на Сумантра да кара по-бързо. Получил заповед от Рама да продължи, чувайки как хората в същото време викат: „Спри!“, Сумантра не можеше да направи нито едното, нито другото. Колесницата с мъка си пробиваше път напред.

Като видя, че Рама си заминава, а градът му е потопен в скръб, царят се свлече на земята. Щом го върнаха в съзнание, се изправи и заедно с Каушаля затича след колесницата. Рама погледна зад себе си и видя, че двамата се опитват да си проправят път сред тълпата. Гледката на разстроените му родители беше непоносима, но дългът го зовеше и той подкани Сумантра да продължи. Колесничарят не знаеше какво да прави – зад себе си чуваше царят да вика: „Върни се!“, а Рама му нареждаше да кара по-бързо. Принцът каза:
— Не бива да удължаваме болката им. Побързай! Ако баща ми те укори, когато се върнеш, просто му кажи, че не си го чул.

Най-сетне колесницата се освободи от тълпата, набра скорост и излезе от града. Дашаратха все още тичаше по пътя, вперил очи в праха, вдигнат от колелата ѝ. Задъхан и най-после изгубил я от поглед, той се свлече на пътя.

Остана да лежи там, а Каушаля и Кайкеи дойдоха да го вдигнат. Щом обаче видя Кайкеи, царят пламна от гняв.
— Не ме докосвай, о, грешнице! – изкрещя той. – Не искам да те виждам повече! Вече не си ми нито жена, нито роднина и нямам какво да ти кажа. Отричам се и от онези, които ти служат и зависят от теб. Ако синът ти се зарадва, че ще получи трона, тогава ще се отрека и от него.

Дашаратха гледаше втренчено следите от колесницата. Закри лице от срам, обвинявайки се за заминаването на Рама. Подкрепян от Каушаля, пое бавно към двореца. Докато минаваше по главната улица, видя, че градът скърби, магазините са затворени, а улиците безлюдни. Като не спираше да ридае, Дашаратха влезе в двореца си, както слънцето се скрива зад облак. Големият дворец беше притихнал, изпълнен с атмосфера на силна скръб. Царят отиде в покоите на Каушаля и като легна върху мек диван, проплака:
— О, Рама, наистина ли ме изостави? Уви! Само онези, които оцелеят след четиринайсет години, ще бъдат щастливи, защото ще видят лицето на милия ми син. Не мога да живея без този тигър сред мъжете! О, проклета Кайкеи, ти ще управляваш това царство като вдовица!

Каушаля погледна тъжно съпруга си и каза:
— След като изсипа отровата си върху Рама, сега злонамерената Кайкеи ще пълзи свободно като змия, която е свалила кожата си. С Рама в изгнание и сина ѝ, коронясан за цар, тя несъмнено ще ме накара да се боя от нея като от змия, настанила се в къща. Как ще оцелея без Рама?

Като си помисли, че синът ѝ и Сита скоро ще влязат в гората, Каушаля простена жално. Как щяха да оцелеят? Тъкмо когато трябваше да се наслаждават на радостите в живота, бяха прокудени и принудени да живеят като аскети. Кога щеше да ги види отново? Несъмнено в някой минал живот бе извършила тежък грях. Затова сега страдаше от такава ужасна болка. Царицата проплака високо:
— О, Рама! О, Лакшмана! О, Сита! Къде сте сега? Днес пламъкът на мъката ме измъчва, както жаркото слънце изгаря земята през лятото.

Сумитра успокои нежно Каушаля, като ѝ припомни величието на Рама и Лакшмана. Овладявайки собствената си мъка, приседна до Каушаля и я прегърна. Заговори за Рама, описвайки качествата и безмерната му сила. Беше се отрекъл от трона и бе отишъл в гората само за да помогне на баща си да удържи на думата си. Това беше пътят на добродетелта, който следваха всички достойни мъже. Този път водеше единствено към вечно щастие. Затова Каушаля не биваше да страда заради сина си.

Сумитра говореше нежно:
— Придружаван от любещия Лакшмана и следван от преданата си съпруга, Рама няма да изпита несгоди. Дори слънцето, виждайки безграничните му добродетели, ще отклони от тялото му пламтящите си лъчи. Винаги ще е облъхван от свеж, лек вятър. А нощем в постелята хладните лунни лъчи ще го милват като любещ баща.

Сумитра погали лицето на Каушаля. Говореше ѝ, за да разсее не само нейната, но и собствената си мъка. Каза ѝ да не се тревожи. Рама несъмнено щеше да бъде защитен от непобедимите оръжия, които му бе дал Вишвамитра. Щеше да живее без страх в гората, все едно е в собствения си дворец. Сумитра заключи:
— Познавайки силата на принца, не се съмнявам, че ще го видим да се връща веднага щом изтече срокът на изгнанието му. Със син като Рама ти изобщо не бива да скърбиш, защото притежаваш голям късмет. Освободи се от мъката си, о, безгрешна, защото сега трябва да утешиш всички, които страдат от раздялата с Рама.

Каушаля изпита облекчение от думите на Сумитра и я прегърна силно. Двете царици останаха да седят заедно дълго време, потънали в мисли за Рама. Наблизо царят лежеше в полусвяст на един диван и от време на време промълвяваше името на Рама.