Глава 9

Рама тръгна към покоите на Сита, възхваляван от множеството брамини, които се бяха наредили покрай царския път. Принцесата все още не беше чула новината за предстоящото изгнание на Рама и го очакваше с нетърпение, а умът ѝ бе погълнат от мисли за коронацията. Когато съпругът ѝ влезе в стаята, тя скочи от мястото си. Рама беше оставил Лакшмана отвън, за да е сам със Сита. Обмисляше как да ѝ каже ужасната новина. Макар че се опитваше да се владее и да сдържа мъката си, на лицето му беше изписана болка, а главата му бе сведена.

Сита се изненада, щом го видя в това състояние – с бледо лице и целият облян в пот. Попита обезпокоено:
— Какво те тревожи, о, господарю мой? Днес е щастливият и преизпълнен с радост ден на коронацията ти, а сякаш върху теб е легнала дълбоката сянка на скръбта.

Сита попита Рама защо не го придружават царските слуги с белия чадър. Защо не носи царско одеяние и не е помазан със сандалова паста, след като е минал през церемонията за коронясването? Къде бяха царят и министрите му? Какво се случваше?

Рама овладя вълнението си и погледна Сита в лицето.
— Моят благочестив баща е наредил да замина в изгнание в гората за четиринайсет години. О, прекрасна принцесо, според желанието на Кайкеи на мое място ще бъде коронясан брат ми Бхарата. В миналото моят всесправедлив баща е обещал на Кайкеи да изпълни две нейни желания. Сега тя иска от него да плати дълга си и го е накарала да обещае да ме отпрати и за принц регент да бъде провъзгласен благородния Бхарата. Тъй като съм длъжен да се подчиня на моралните законите на дхарма, трябва да замина. Дойдох да те видя, преди да тръгна на път.

Сита се разтрепери като дърво, разлюляно от вихрушка. Нима това беше истина? Слушаше поразена, докато Рама продължаваше:
— О, благородна съпруго, моля те, бъди силна! В мое отсъствие трябва да се отдадеш на аскетизъм и молитви и поведението ти да е винаги благочестиво. Почитай баща ми и майка ми, които страдат дълбоко, че се разделят с мен, и им бъди вярна. Трябва да служиш и на Сумитра и Кайкеи, както и на Бхарата и Шатругхна – и двамата са ми много скъпи. Внимавай много да не ме възхваляваш пред Бхарата, защото мъжете, дарени с власт и богатство, не обичат да слушат хвалебствени думи за другите. Сега Бхарата ще бъде царят, а ти си длъжна да му служиш и да внимаваш много да не го оскърбиш.

Сита беше поразена. Пребледня и очите ѝ се разшириха. Не се съмняваше в думите на Рама. Слушаше ужасено съветите на съпруга си. Рама ѝ каза да остане да живее мирно в Айодхя, под закрилата на императора и Бхарата, и да се посвети на праведността и религията. Самият той щеше да замине веднага.

След като изслуша принца, благородната Сита се възмути. Бузите ѝ се зачервиха и каза сърдито:
— Как можа да произнесеш тези думи, о, господарю? Те са недостойни за човек, който притежава сила и оръжия и може да предложи закрила на слабите. Не желая да слушам съветите ти!

Тъй като Рама беше единственият ѝ закрилник, Сита заговори със силни думи. Описа как бащата, майката, братът или други роднини на съпруга не могат да приютят праведната му жена. Тя е длъжна да сподели съдбата на съпруга си при всички обстоятелства. Сита застана пред Рама с блеснали очи.
— Древните религиозни закони изискват от мен да те придружа в гората, скъпи мой съпруже. Невъзможно е да остана в Айодхя! Ако тръгнеш днес, аз ще вървя пред теб и ще чистя бодливите треви и тръни по пътя ти.

Сита увери Рама, че той може да я отведе навсякъде. Тя щеше да живее щастливо под закрилата му и предпочиташе да е в гората с него, отколкото в най-богатия дворец или дори в самия рай. Беше изучила изкуството да му служи и бе готова да го последва.
— Не се нуждая от повече съвети, о, господарю мой. Просто ми нареди да дойда с теб. Ще бъда щастлива в уханните гори, както сега в твоя дворец.

Сита беше огорчена, че Рама не бе помислил да я вземе със себе си. Произхождаща от род на кшатрии, принцесата не се плашеше лесно от трудности. Отново и отново увещаваше съпруга си да ѝ позволи да го последва.
— Сигурна съм, че си напълно способен да ме закриляш от всякакви опасности. Никой друг не може да го направи, съпруже. Нито пък е длъжен да го прави. Затова днес тръгвам с теб. Това е окончателното ми решение.

Сита обичаше природата. Представи си как е сама с Рама сред красиви планини, гори и езера. Дори животът там да беше суров, предпочиташе да прекара хиляди години със съпруга си по този начин, отколкото дори и един ден без него. Разкри му дълбоките си чувства:
— Аз ти се възхищавам и те почитам. Предана съм ти, мислите ми винаги са с теб и съм твърдо решена да умра, ако някой ни раздели. Умолявам те, нека да тръгна днес с теб!

Рама знаеше, че животът в гората е труден и не му се искаше да вземе Сита със себе си. Заговори нежно на скъпата си съпруга, която беше заровила лице в дланите си и ридаеше.
— Любима моя, ти си от благородно потекло и винаги си била добродетелна. Уповавай се на праведността си и не ме карай да се безпокоя за теб, защото не понасям да те гледам как страдаш. Ще ти дам съвет, който е само за твое добро, нежна Сита. Освен че в страховитата гора няма удобства, там винаги дебнат опасности. Ако те взема с мен, ще пренебрегна дълга си да те предпазя от тях.

Рама описа гората, в която беше ходил много пъти на лов. Там беше пълно с лъвове и други кръвожадни зверове. Блатата и реките изобилстваха с крокодили и други свирепи водни обитатели. Горските пътеки бяха неравни и често непроходими. Безбройните бодливи дървета и парливи храсти затрудняваха движението. Навсякъде растяха остри треви. Винаги имаше стършели, скорпиони, паяци и комари, както и всякакви видове змии. Във вътрешността на гората цареше дълбок мрак. Често духаха силни ветрове и запращаха листа и клонки в лицето на пътниците.

Рама беше твърдо решен да убеди нежната Сита да остане в Айодхя.
— След като цял ден е търсил храна, нощем човек трябва да спи върху легло от сухи листа. Къпането става в самотни езера, които гъмжат от змии. Постоянно трябва да се бориш с ужасни пристъпи на глад, защото храната е оскъдна. О, принцесо, в гората човек е изложен на всякакви болести и страдания. Трябва да владее напълно гнева, алчността и страха си. Гората е място на ужасни изпитания; моля те, откажи се от намерението да ме последваш. Това място е опасно за теб.

Решението на Сита остана непоколебимо.
— Всички тези опасности са нищо, стига да съм до теб! Никога няма да изпитвам страх, ако си с мен. Дори Индра няма да може да ми навреди. Защо тогава да се плаша от обикновените зверове? Винаги си ми казвал, че жената не бива да се отделя от съпруга си, о, Рама, защото тя е неговата половинка. А сега искаш от мен да те оставя?

Сита си припомни как, когато беше младо момиче, астролог ѝ бе предсказал, че един ден ще трябва да живее в гората. Изглежда това време беше дошло. Принцесата продължи да умолява Рама. Не беше ли това възможност да изпълни религиозния си дълг? Нямаше ли да пренебрегне моралните закони, ако постъпи другояче? За една жена добродетелният съпруг беше най-достоен за преклонение. Сита цитира писанията. Непорочната жена, останала цял живот до съпруга си, със сигурност ще се сдобие със същото място в небесата като него. Това бе единственото ѝ желание – да бъде винаги с Рама. Като погледна съпруга си в очите, заговори умолително:
— Защо тогава, о, храбри воине, искаш да ме оставиш? Мен, която съм ти предана и вярна; която споделя с теб всяко удоволствие и болка, и която се придържа към религиозните закони? Непременно трябва да ме вземеш със себе си; иначе, потопена в скръб, ще използвам отрова, огън или вода, за да се самоубия.

Макар че думите на Сита го изпълниха с болка, Рама не отстъпи. Опита се да я успокои и окуражи, но тя само стана още по-решителна в намерението си да го придружи. Разстроена от мисълта да се раздели със съпруга си, започна да го упреква:

— Да не би баща ми Джанака да ме е дал за съпруга на страхливец? Как в твое отсъствие бих могла да търпя неверните думи на хората: „Изглежда на Рама му липсват сила и смелост, щом не може да закриля скъпата си съпруга“. От какво се боиш толкова, че си решил да ме изоставиш, макар да съм ти напълно предана? Никога няма да погледна друг мъж, дори в мислите си! Как изобщо можеш да оставиш на друг да ме закриля, о, господарю мой?

Сита продължи да умолява Рама. Нямаше намерение да го остави при каквито и да било обстоятелства. Щеше да е щастлива да сподели със съпруга си и рая, и ада. Взря се умолително в Рама.

Той се измъчваше силно при мисълта, че трябва да остави обичната си съпруга. Сита щеше да му липсва. Но все пак се боеше, че ще ѝ е трудно в гората. Сърцето му се сви, когато тя проплака:

— Без теб раят ще е все едно ад, а с теб адът ще е най-прекрасното място. Как мога да остана тук при хора, които са настроени враждебно към съпруга ми и го изпращат в гората? Ако те видя да тръгваш без мен, ще погълна отрова на мига. Не бих могла да понеса да сме разделени дори за час. Как тогава ще издържа цели четиринайсет години? Вземи ме със себе си или ме остави да се разделя с живота си още сега, в твое присъствие.

Красивото лице на Сита бе обляно в сълзи, които не спираха да се стичат от тъмните ѝ очи като капки вода от сини лотосови листенца. Рама я прегърна и нежно избърса сълзите ѝ. Още се колебаеше дали да я вземе, но не можеше да я остави да страда от раздялата им. Той още не беше тръгнал, а Сита беше почти обезумяла от мъка. Как щеше да издържи четиринайсет години без него? Рама реши да я вземе със себе си и ѝ каза окуражително:

— Няма да намеря удоволствие дори в рая, ако го получа на цената на твоето страдание, о, благочестива съпруго! Не осъзнавах напълно истинските ти чувства и се боях, че горският живот ще ти причини страдание. Сега разбирам, че съдбата е решила да живееш с мен в гората. Последвай ме, о, принцесо, а аз ще те закрилям в строго съответствие с религиозните закони, към които се придържат праведните.

Рама показа ясно непоколебимото си намерение да отиде в някоя отдалечена гора и да остане там, колкото му е определено. Не искаше Сита да се заблуждава какво ѝ предстои. Беше твърдо решен да се подчини на заповедта на родителите си. Как би могъл някой да пренебрегне по-възрастните и учителите си и да се надява да удовлетвори Бога, който е невидим и трудно достижим? Земята, небето и духовното царство могат да бъдат лесно постигнати, но само от човек, който служи на родителите и на учителя си. Като обясни всичко това на преданата си съпруга, Рама каза:
— Дори честността, благотворителността и саможертвата не могат да се сравнят със служенето на майката и бащата. Това е вечният дълг. Само благочестивите, посветени в служба на родителите си, се издигат до висшите селения и дори отвъд тях. Затова искам да направя точно каквото е наредил баща ми. Днес ще потегля за гората. Тъй като разбирам, че ти държиш да ме последваш, решението ми да те оставя тук се разколеба. О, принцесо с омайни очи, ще те взема с мен и двамата заедно ще практикуваме аскетизъм в някоя отдалечена гора. Удовлетворен съм от теб, Сита. Твоето желание да ми служиш при всички обстоятелства е достойно за семейството ти и прибавя слава към моето. Приготви се да заминеш веднага! Раздай всичките си богатства на брамините и тръгни само с една проста дреха на гърба. Скоро ще потеглим.

Щом чу, че съпругът ѝ е съгласен да я вземе със себе си, Сита се изпълни с неимоверна радост. Лицето ѝ засия като напълно разцъфнал лотос. Зае се трескаво да изпълни заръките на Рама и започна да раздава скъпите си дрехи и накити, както и всички други богатства в двореца си.

Междувременно Лакшмана, който чакаше търпеливо пред покоите на Сита, видя, че Рама излиза оттам. Поклони му се и докосна почтително нозете му.
— Ако си решил да отидеш в изгнание, тогава вземи и мен – замоли го той. – Ще вървя пред теб с лъка в ръка и ще те пазя от всички опасности. С радост ще те придружа в красивите гори, в които отекват звуците на диви животни. Не бих се отделил от теб дори ако ми предложат да управлявам целия свят.

Лакшмана се надяваше, че брат му ще се съгласи, но Рама се опита да го разубеди:
— Скъпи мой Лакшмана, ти си ми по-скъп от живота. Винаги сърдечен, отдаден на добродетелта и поел твърдо по правилния път, ти си мой постоянен и ценен другар. И все пак, ако ме последваш в гората, кой ще остане да служи на майка ти Сумитра и на знатната Каушаля?

Рама предположи, че Кайкеи няма да се държи почтително с другите съпруги на царя, щом синът ѝ получи царството. Бхарата щеше да е отдаден на собствената си майка и другите царици щяха да бъдат пренебрегнати. Лакшмана трябваше да остане в Айодхя, за да се грижи за Каушаля и Сумитра. Служейки на по-възрастните, щеше да покаже своята преданост към Рама. Принцът заключи:
— Ти ще се сдобиеш с несравними духовни заслуги, о, благородни Лакшмана, а майките ни няма да страдат.

Лакшмана не беше склонен да приеме съвета на Рама. Как би могъл да живее без него? Възрази с нежни, но твърди думи, казвайки, че и Бхарата, и Шатругхна са предани на Рама. Те щяха да служат еднакво на всички родители. Лакшмана обеща на брат си:
— Ако след като придобият царството, се възгордеят и започнат да се държат непочтително, ако изоставят задълженията си и пренебрегнат родителите си, ще се върна да ги накажа. Защото дори в гората новините от царството ще достигат до нас чрез мъдреците и аскетите, които живеят там.

Лакшмана бе подготвен за възраженията на Рама, защото ги беше обмислил внимателно. За него нямаше съмнение, че трябва да последва брат си. Като продължи да убеждава Рама, Лакшмана му напомни, че царят вече се е погрижил за благополучието на Каушаля и свитата ѝ. Тя получаваше приходи от хиляди села. Можеше да издържа и себе си, и Сумитра, и дори самия Лакшмана. Той завърши:
— Затова те моля, направи ме свой личен придружител, тъй като в това няма нищо нередно. Вървейки най-отпред с меча си, ще разчиствам пътя за теб и Сита. Независимо дали си буден или спиш, винаги ще бъда наблизо, готов да изпълня нарежданията ти.

Рама остана доволен от думите на Лакшмана, които му подействаха успокояващо. Лакшмана му беше скъп като живота и Рама се беше натъжил при мисълта, че ще се разделят. Като прегърна брат си през раменете и го погледна в напрегнатото лице, каза:
— Сбогувай се с близките си, о, братко мой, защото скоро тръгваме.
Лакшмана се изпълни с радост и целият се разтрепери. Поклони се на по-големия си брат и го попита какви са нарежданията му.

Рама помоли Лакшмана да отиде до отшелническата обител на Васищха, където беше оставил два божествени лъка и чифт заредени колчани, две непробиваеми брони и чифт дълги, блестящи мечове. Беше ги получил като зестра от Джанака и ги беше оставил при Васищха, за да бъдат почитани всеки ден. Каза на Лакшмана:
— Донеси всички тези оръжия, скъпи братко, защото скоро ще имаме нужда от тях.

Лакшмана с радост отиде и донесе оръжията. После двамата с Рама започнаха да раздават богатствата си на брамините. Много мъдреци дойдоха, за да предложат благословията си на Рама, и всички се сдобиха с щедри дарове. Злато, сребро, скъпоценни камъни, перли, колесници, коне, копринени дрехи и стотици хиляди крави бяха разпределени между всички, които дойдоха да молят за милостиня. Хиляди брамини получиха достатъчно, за да живеят добре до края на живота си. На роднините и свитата на Рама, както и на нуждаещите се и страдащите също бяха раздадени много съкровища. Накрая в Айодхя нямаше нито един брамин или човек в нужда, който да не е получил дарове. Почетени по този начин от Рама, всички се върнаха по домовете си, като го възхваляваха в сърцата си.