Глава 6

Виждайки, че всички приготовления за коронацията се извършват, Дашаратха се отправи към покоите на Кайкеи за вечерната им среща. Сияйният монарх влезе в прекрасното жилище на царицата, както луната изгрява на небето нощем, пръскайки красивите си лъчи. В двореца бе пълно с пауни, папагали и други видове пъстроцветни птици, чиито крясъци се сливаха със звуците на различни музикални инструменти. Из просторните зали и стаи, които бяха украсени с копринени драперии и много картини, се движеха стотици добре облечени прислужници. Навсякъде имаше високи столове от слонова кост, инкрустирани със злато, както и широки дивани, отрупани с меки възглавници. Подът бе застлан със скъпи ръчно тъкани килими. Съдове от злато и кристал, подредени върху златни маси, предлагаха вкусни ястия и напитки.

Дашаратха мина през двореца, който би могъл да съперничи на самия рай. Въоръжените стражи пред външните порти му се поклониха ниско, а прислужничките пред вътрешните врати допряха почтително длани. Стигайки най-после до личните покои на Кайкеи, царят не я видя да лежи на леглото си както обикновено. Дашаратха се изненада, когато обичната му съпруга не го посрещна както винаги. Повика я, но не получи отговор и се запита какво ли се е случило? Огледа се наоколо, отиде при стражата пред вратата на Кайкеи и го попита къде е съпругата му. С посърнало лице стражът съобщи на господаря си, че Кайкеи е влязла в „стаята на обидата“ и е разгневена.

Още по-учуден от странната вест, царят забърза към съпругата си. Влезе в „стаята на обидата“ и я видя да лежи на пода със съкрушен вид и в окаяно състояние. Погледна тъжно най-младата си царица, която му беше по-скъпа от живота, но сега таеше в сърцето си зло, греховно желание. Простряна на пода, Кайкеи приличаше на грубо откършена розова клонка или на апсара, паднала от небето, или на кошута, уловена в примката на ловец. Дашаратха я погледна, както господарят на слоновете гледа своята слоница, пронизана от отровна стрела. Като погали с обич обляното ѝ в сълзи лице, обезпокоеният император заговори нежно:

— Дано гневът ти не е насочен към мен, защото ти желая единствено безкрайно щастие. Кажи ми, о, прекрасна моя, кой те е обидил или укорил и защо сега лежиш тук на пода? Кой заслужава да бъде наказан? Или искаш да помилвам някого? Кой те е оскърбил? Дължиш ли нещо на някого?

Кайкеи не каза нищо и дори не погледна царя. Обезпокоен, той по всякакъв начин се опитваше да я успокои:
— Ако си болна, ще извикам царските лекари и те веднага ще те излекуват. Кажи какво ти липсва и ми позволи да ти го дам. Не мога да те гледам как страдаш и ще сторя всичко, за да те зарадвам. Тази земя с всичките си богатства ми принадлежи. Какво искаш да ти подаря днес? Защо се измъчваш по този начин, обична моя царице? Моля те, стани и ми кажи причината за скръбта си.

Кайкеи се успокои и окуражи от настойчивите молби на съпруга си. Приготви се да изрече ужасното си желание. Виждайки, че Дашаратха е изпълнен с любов към нея, заговори с напрегнат глас:
— Никой не ме е обидил или оскърбил, о, царю. Но има нещо, което искам да направиш. Първо се закълни тържествено, че ще изпълниш молбата ми, а после ще ти кажа каква е.

Дашаратха положи главата ѝ в скута си и поглади разбърканите ѝ коси. Усмихна ѝ се и каза:
— Като изключим сина ми Рама, на този свят никой не ми е по-скъп от теб. Кълна се в непобедимия добродетелен Рама, който ми е по-мил от живота, че ще удовлетворя всяко твое желание. Кълна се в същия този Рама, раздялата с когото би сложила край на живота ми, че ще изпълня каквото поискаш. Наистина, кълна се в Рама, за когото бих разменил себе си, другите си синове и цялата земя, че обещавам да удовлетворя молбата ти! Само ми кажи какво те мъчи!

Кайкеи реши, че тройната клетва на съпруга ѝ е достатъчна. Зарадва се и почувства, че ще постигне целта си. Тогава му каза онова, което щеше да ѝ бъде трудно да изрече дори за враг и което беше като смърт за Дашаратха:
— Нека всички полубогове начело с Индра бъдат свидетели на твоето обещание. Нека слънцето, луната, небето, огънят, денят и нощта, четирите световни посоки с божествата, които ги управляват, цялата вселена и Богът, живеещ в сърцата на всички, чуят тройната ти клетва. Най-славният император, който винаги държи на думата си и знае кое е правилно, ми даде своето обещание!

Като гледаше напрегнато объркания си съпруг, Кайкеи продължи:
— Спомни си сега, о, царю, как в миналото ти се сражава с полубоговете срещу демоните и аз ти спасих живота. Спомни си как тогава ми предложи да изпълниш две мои желания. Навремето ти казах, че ще ги поискам по-късно. Сега настъпи това време. Изпълни тези две мои желания, о, господарю, или още днес ще се откажа от живота си!

Завладян от силна страст и обвързан от твърдото си обещание, царят, подобно на елен, уловен в примка, се приготви да изпълни двете желания на своята царица. Кайкеи продължи:
— Нека първото ми желание да е обявяването на моя син Бхарата за принц регент на мястото на Рама. Нека второто ми желание да е прогонването на Рама в гората, в която трябва да остане четиринайсет години. Спазѝ обещанието си, о, царю на царете, и увенчай с вечна слава и себе си, и рода си!

Известно време Дашаратха се взираше в съпругата си напълно поразен. Щом чу жестоките ѝ думи, го обхвана агонизиращ страх. Не можеше да повярва, че това се случва. Наистина ли го беше чул, или сънуваше? Сякаш се бе съживила отколешна случка, завръщайки се внезапно като ярка халюцинация. Или той просто губеше разсъдъка си. Как би могла Кайкеи да отправи подобна молба? Винаги бе изразявала голяма любов към Рама.

Премисляйки думите ѝ отново и отново, Дашаратха изпита такава мъка, че изгуби съзнание. Когато дойде на себе си, видя съпругата си, която седеше пред него със сурово изражение, и си спомни ужасната ѝ молба. Стреснат като елен при вида на лъв, царят седна на голия под. Въздъхна като отровна змия, парализирана от мистичното заклинание на змиеукротител. Извика: „О, каква беда!“ и отново припадна.

Когато дойде на себе си за втори път, започна да се изпълва с негодувание. Това беше напълно неочаквано от страна на Кайкеи. Тя му разкриваше черта от характера си, която той не беше познавал досега. Дашаратха заговори на царицата си с гръмовен глас, сякаш се канеше да я погълне с изпепеляващия си гняв:
— О, жестока и злонамерена жено, да не би да си решила да унищожиш рода ми? Какво лошо сме ти сторили Рама или аз? Защо искаш да съсипеш мен и семейството ми? Оказва се, че съм държал в пазвата си отровна змия. Как очакваш да прокудя Рама, когато цялото човечество възхвалява добродетелите му? Може да се откажа от съпругите си, от царството и дори от живота си, но никога няма да се разделя с Рама!

Дашаратха замълча, твърде развълнуван, за да продължи. Винаги се беше държал добре с Кайкеи. Защо тя го нараняваше по този начин? Нима не знаеше, че подобна молба ще го убие? Дълбоко покрусен, заговори със сълзи в очите:
— Светът може да съществува без слънцето, посевите могат да растат без вода, но аз не бих могъл да живея, ако не виждам Рама. Затова се откажи от греховното си желание, о, красива съпруго! Ето, покланям ти се и те умолявам да бъдеш благосклонна към мен!

Дашаратха докосна почтително нозете на съпругата си и се взря в лицето ѝ, но Кайкеи седеше и го гледаше равнодушно, без да промълви и дума. Царят продължи да я умолява:
— Ако мислиш, че съм пренебрегнал сина ти Бхарата, тогава нека той стане принц регент вместо Рама. Но защо трябва да отпращаме лотосоокия и любящ Рама? Не мога да повярвам, че си започнала да изпитваш неприязън към него. При толкова случаи си ме уверявала в своята любов към обичния ми син. Сигурно сега си обладана от демоничен дух!

Дашаратха не можеше да си обясни защо иначе съпругата му ще се държи по този начин. Преди тя никога не се беше отнасяла грубо с него. Припомни си астрологическите предзнаменования. Със сигурност странната молба на Кайкеи се дължеше на някакво злонамерено влияние. Заговори ѝ още по-нежно:
— Виждал съм с очите си как Рама ти служи по-добре и от собствения ти син Бхарата. Нима не си ми го казвала сама? Защо тогава искаш да прокудим Рама в ужасната гора за цели четиринайсет години? Нека остане тук, а Бхарата да бъде цар. Едва ли би възразила срещу това.

Кайкеи не трепна. Беше загубила вярата си в Дашаратха и беше обхваната от гняв. Съпругът ѝ явно се опитваше да я заблуди с празни приказки. Тя обаче нямаше да му позволи да я лъже повече. Спомни си предупреждението на Мантхара. Този път царят и обичната му Каушаля нямаше да я измамят. Щеше да получи обещаното независимо от това какво казва Дашаратха. Продължи да седи и да мълчи.

Дашаратха не можеше да разсъждава ясно. Беше разкъсан между любовта си към Рама и обещанието към съпругата си, която сега му оказваше безмилостен натиск. Осъзнавайки, че никога не би могъл да отпрати сина си в гората, Дашаратха се боеше, че ще навлече позор на династията. Досега нито един цар от рода му не беше нарушавал обещание.

родължи да умолява съпругата си:
— Какво ще спечелиш, като прокудиш Рама? Той винаги откликва на молбите ти и е напълно отдаден на благополучието ти. Никога не съм получавал и едно оплакване срещу Рама, дори от подчинените му, какво да говорим от по-възрастните в семейството. Вярност, доброта, непривързаност, себеконтрол, почтително отношение, принципност, любознателност и уважение към по-възрастните – Рама е олицетворение на всичко това. Как можеш да желаеш злото на чистосърдечния принц?

Дашаратха виждаше, че Кайкеи не се трогва. Явно беше, че чувствата ѝ към Рама са се променили. Царят реши да опита различен подход и призова на помощ любовта си към нея.
— О, Кайкеи, смили се над мен в голямото ми нещастие! Аз съм стар и изморен и краят на дните ми наближава. Острите ти думи ми причиняват непоносима мъка. Какво искаш да притежаваш? В състояние съм да ти предложа всичко. Само ми кажи желанието си и го смятай за изпълнено. Допирам длани и падам в краката ти. Не прогонвай Рама! Приеми горещата ми молба и спаси живота ми!

Кайкеи изгледа студено съпруга си. Беше се свлякъл на пода и ридаеше, извън себе си от мъка. Молеше отново и отново съпругата си да прояви разбиране, но тя не изпитваше състрадание. Със сърце, закоравяло от думите на Мантхара, и с ум, объркан от полубоговете, остана непоколебима в злонамереното си желание. Гледайки презрително Дашаратха, заговори ядно:
— След като дадеш обещание, а не го изпълниш, как ще твърдиш, че си добродетелен, о, благородни царю? Когато събрание от мъдреци те помоли да дадеш обет, как ще им отговориш? Ще признаеш ли, че си излъгал собствената си съпруга, на която дължиш живота си? Нима няма да спазиш думата си, въпреки че три пъти се закле да изпълниш обещанието си?

Кайкеи се беше изправила със зачервено от гняв лице. Чувстваше се измамена от съпруга си. След като я увери, че ще изпълни желанието ѝ, сега той търсеше възможност да не го спази. Това само потвърждаваше съмненията за искреността му. Императорът нямаше намерение да ѝ даде каквото иска. Гласът ѝ стана студен:
— Нима смяташ да опетниш рода си, о, царю на царете? Не помниш ли колко пъти твоите предци са били готови да жертват всичко, включително живота си, за да запазят честта на династията? О, глупави съпруже! Изглежда с цената на всичко искаш да направиш Рама свой наследник и да се радваш вечно на живот с Каушаля!

Кайкеи беше обхваната от ярост. Царят бе готов да жертва всичко заради сина на Каушаля, но изобщо не го беше грижа за Кайкеи и нямаше да се съобрази с правата ѝ, дори това да го опозори. Тя продължи, сега вече крещеше:
— Не можеш да оттеглиш обещанието си, независимо дали е било правилно, или не; дали е било искрено, или не! Провъзгласиш ли Рама за принц регент, ще погълна отрова и ще се откажа от живота си пред очите ти! Предпочитам смърт пред това да видя как Каушаля става майка на цар! Кълна се в Бхарата и в себе си, че няма да приема нищо по-малко от изгнанието на Рама!

Царят се разтрепери от мъка и се загледа с немигащи очи в красивата си жена. Беше изумен от думите ѝ, които го поразиха като светкавица. Внезапно падна на земята като отсечено дърво с името на Рама на устните си. Приличаше на човек, който е изгубил разсъдъка си. Дълго остана да лежи неподвижно на студения под. Постепенно дойде на себе си, надигна се и заговори със задавен и измъчен глас:
— Не мога да повярвам, че умът ти е родил подобно нещо. Кой те е подучил да поемеш по този греховен път? Говориш безсрамни неща, които изобщо не бива да бъдат изричани. Все едно си обладана от демоничен дух. Какво ти вдъхна този голям, но безпочвен страх? Защо внезапно започна да приемаш Рама като свой враг, защо произнасяш такива жестоки думи? Какво очакваш да спечелиш, ако вместо Рама синът ти стане мой наследник? Сигурен съм, че Бхарата, чиито добродетели не отстъпват на тези на брат му, дори няма да иска да живее без него в Айодхя, какво да говорим пък да приеме трона.

Царят много пъти беше виждал как Бхарата служи на обичния си брат Рама. Нямаше начин да приеме царството и да измести Рама. Какво бе накарало Кайкеи да си помисли, че това е възможно? Дали не бе намеса на полубоговете? Но какво щяха да постигнат те, като отнемат от Рама управлението на света? И дори ако Бхарата стане цар, защо Рама трябва да бъде изпратен в изгнание за четиринайсет години? Това беше невъзможно. Дашаратха изрече мислите си на глас:
— Ако кажа на Рама: „Отивай в гората“, как ще погледна съкрушеното му лице, което ще наподобява лунно затъмнение? Та нали всички царе ще започнат да се питат как безумец като мен е управлявал света толкова време. Когато умни и учени мъже ме попитат за Рама, как ще им кажа, че го изпращам в гората, защото съм принуден от Кайкеи? Ако обясня, че искам да съм почтен, какво ще стане с обещанието ми, че за мой наследник трябва да бъде коронясан Рама?

Дашаратха се свлече на един диван. Ръцете му бяха протегнати към Кайкеи, която, след като чу аргументите на съпруга си, отново легна на пода. Царят стенеше в агония:
— Какво да отговоря на Каушаля, когато ме попита защо съм се отнесъл толкова жестоко с нея? Винаги съм я пренебрегвал заради теб. Изпитвам голяма болка, като си помисля за това сега.

Споменаването на Каушаля още повече изпълни с гняв Кайкеи. Каква нагла лъжа! Нима съпругът ѝ очакваше от нея да повярва, че е била по-почитана от Каушаля? В отчаянието си царят беше готов да твърди всичко. Кайкеи се вторачи в него, очите ѝ се бяха зачервили от гняв.

Дашаратха продължи да говори, но пламенните му думи нямаха въздействие върху неумолимата царица.
— Когато вѝдя Рама да напуска Айодхя, а Сита да плаче, това ще ме погуби. Тогава ти ще можеш да се заемеш с всички държавни дела заедно със сина си като безспорен владетел. Винаги съм смятал, че си предана и благодетелна съпруга. Но съм грешал! Заблуден от измамното ти поведение, съм те държал близо до себе си. Сега най-после ще ме убиеш, също както ловец убива елен, след като го е примамил с красиви звуци.

Дашаратха видя, че Кайкеи няма да промени решението си. Мъката му се увеличи. В гнева и объркването си започна да обвинява себе си. Сега целият свят щеше да го порицае, че е пожертвал добродетелния си син заради една грешница. Ужасният обрат на събитията можеше да е резултат единствено от собствените му грехове в предишен живот. Царят седеше, обхванал главата си с ръце, и говореше през сълзи:

— Скърбя единствено за онези, които ще страдат, щом извърша злодеянието и прокудя Рама. Ако лиша син като Рама от бащина обич, всички честни хора с право ще ме укорят, казвайки: „Уви, този стар и безразсъден цар е в състояние да отблъсне най-скъпия си син заради страстта си към любимата царица!“

Неспособен да овладее мъката си, Дашаратха дълго време я изливаше на глас. Упрекваше Кайкеи, умоляваше я да прояви състрадание към другите царици, към Сита и гражданите на Айодхя и по всякакъв начин се опитваше да промени решението ѝ. Кайкеи остана непоколебима. Царят започна да осъзнава неизбежността на раздялата си с Рама. Заговори на съпругата си напълно объркан:

— В мига, в който помоля Рама да си тръгне, той ще го направи, тъй като винаги изпълнява заповедите ми. Тогава ще потъна в дълбоко отчаяние и животът бързо ще ме напусне. Когато отида на небето, ще бъда порицан за порочното си поведение дори от полубоговете. Ти също ще се покриеш с вечен позор, о, жено, непоклатима в коварното си решение. Никой няма да те възхвали, задето си станала причина добродетелният и толкова обичан от всички Рама да бъде прокуден от Айодхя.

Дашаратха буквално се гърчеше от болка при мисълта, че Рама ще живее в гората. Царският син беше свикнал да пътува с най-прекрасните колесници и слонове. Как щеше да скита пеша из гората? Всеки ден Рама биваше обслужван от многобройни готвачи, съперничещи си кой да му приготви по-вкусно ястие. Как щеше да се прехранва с диви плодове и корени? Как щеше да носи грубите дрехи на горски жител, след като досега винаги се бе обличал в най-скъпи дрехи? Съкрушеният цар трепереше от мъка. Почувства как животът си отива от него.

Като се вгледа в Кайкеи, която сега смяташе за свой смъртен враг, Дашаратха продължи:
— О, злонамерена жено, цяло чудо е, че докато изговаряше греховни и жестоки думи, зъбите ти не се натрошиха на хиляди парчета и не изпадаха от устата ти. Ако Рама отиде в гората, Смъртта непременно ще дойде за мен. Ще бъда заклеймен от всички. Каушаля и Сумитра ще потънат в скръб и сигурно също ще ме последват в царството на мъртвите. След като предизвикаш такива страдания и останеш да управляваш този свят сама със сина си, каква друга неописуема болка ще причиниш на близките ми?

Макар че Дашаратха не възнамеряваше да помоли Рама да си тръгне, знаеше, че преданият му син ще замине веднага щом разбере на какво изпитание е подложен баща му. Царят отправи последна отчаяна молба към Кайкеи:
— Дори да видя, че ти си готова да погълнеш отрова, да се хвърлиш в огъня или да се обесиш, пак не бих отпратил Рама. Ти опозори семейството си и си на път да разрушиш моето. Никога няма да изпълня безмилостната ти молба! О, жестока царице, откажи се от пагубното си желание! Ето, падам безпомощен в краката ти! Осъзнай се и бъди добра с мен – мъжа, който винаги е бил твой доброжелател и закрилник.

Съсипан от мъка, Дашаратха се свлече на пода като покосен от болест и протегна ръце към нозете на царицата си.

Непоколебимата Кайкеи, която бе престанала да обича съпруга си, разбра, че все още не е постигнала целта си. Убедена от думите на Мантхара в лошите намерения на царя и с разстроен от полубоговете ум, Кайкеи не можеше да приеме молбите на Дашаратха. Обърна се към падналия в нозете ѝ монарх с презрителен, суров глас:
— Къде е сега твоята чест, о, царю? Твърдението ти, че се придържаш към истината, е само празна хвалба! Нима възнамеряваш да пренебрегнеш обещанието, което някога ми даде и което се закле да изпълниш? Изпълни обещанието си, за да запазиш славата си, която се носи навред!

Изпадналият в безсъзнание Дашаратха не можеше да отговори. След известно време дойде на себе си и погледна царицата в лицето. От студеното ѝ изражение му стана ясно, че гневът ѝ изобщо не се е уталожил. Съсипаният от мъка монарх вдигна очи към ясното нощно небе. Помоли се на Нидра, богинята на нощта, да не си отива. Как би могъл да посрещне изгрева, когато той щеше да означава раздяла с Рама? Дашаратха седеше и ридаеше, като не спираше да повтаря името на сина си.

Кайкеи заговори равнодушно:
— Само те помолих да изпълниш обещанието си към мен, о, царю. Защо лежиш толкова обезсърчен? Твоите предци са показали ясно кой е пътят на дълга. Тръгни по него сега, о, благородни, и прогони Рама!

Образованата Кайкеи, която знаеше, че съпругът ѝ е отдаден на религията и благочестието, реши да се позове на моралните законите на дхарма.
— Умните мъже въздигат истината като най-висша добродетел. Аз просто те подканям да се придържаш към нея, о, царю, и да изпълниш дълга си. Истината е опора на всички светове, залегнала е в основата на вечните Веди; без истина няма добродетели, тя е тази, която крепи всички сътворени същества. Следвайки я, човек постига върховната цел. Затова ѝ остани верен, о, царю, и изпълни молбата ми: изпрати Рама в изгнание.

Кайкеи застана сред разхвърляните си украшения. Очите ѝ искряха, докато отправяше последната си молба към царя:
— Ти се закле три пъти и затова те моля три пъти: изпълни желанието ми да видя сина си възкачен на трона и изпрати Рама в гората. Само така ще бъда удовлетворена и няма да отнема живота си, виждайки, че ти загърбваш честта си.

Безскрупулната Кайкеи продължаваше да оказва натиск върху Дашаратха и той не виждаше как може да не спази даденото обещание. Едва успяваше да се владее, призовавайки на помощ цялата си вътрешна сила. Гледаше Кайкеи през замъглени от сълзи очи и сърцето му се разкъсваше от мъка. Как би могъл да я счита за своя съпруга от сега нататък? Напълно заслужаваше да бъде отхвърлена. Името ѝ никога повече нямаше да се свързва с неговото. Повече никой нямаше да я нарича „царицата на Дашаратха“.

Царят заговори гневно:
— О, покварена жено, тук и сега се отказвам от ръката ти, която някога държах край ритуалния огън, докато се произнасяха свещените мантри! Нощта вече си отива и скоро хората с радост ще очакват да провъзглася Рама за принц регент. Но тъй като с твоя помощ днес сигурно ще поема последните си глътки въздух, нека Рама да изпълни ритуалите за напусналата ми душа. О, злонамерена жено, не желая ти да правиш жертвоприношения за мен, защото днес се отказвам напълно от теб!

Кайкеи не можеше да си намери място от гняв. Какви бяха тези празни приказки? Съпругът ѝ вече я беше отхвърлил, след като предпочете Каушаля. Нахвърли се с остри думи върху царя:
— Защо изричаш тези жлъчни и оскърбителни думи, о, съпруже? Само те моля да ми дадеш каквото си обещал. Извикай сина си Рама и сложи край на ненужната агония. Изпълни дълга си и покажи, че си добродетелен!

Подобно на пришпорен чистокръвен кон Дашаратха овладя ума си и отговори благочестиво на Кайкеи:
— Обвързан от здравите въжета на дълга, аз съм безпомощен. Преценките ми са неточни и в този злочест час ще поискам изгнанието на Рама. Доведи скъпия ми син при мен.

Царят припадна, изтощен от мъка и от безплодните усилия да промени решението на съпругата си.