Глава 7

Призори Васищха, придружен от многобройни мъдреци, влезе забързано в Айодхя, идвайки от обителта си извън града. Мина по добре пометените и измити улици, пълни с нетърпеливи граждани, които очакваха обявяването на Рама за принц регент. Прекоси външния двор на царския дворец, украсен с редици от знамена, и се насочи към покоите на Дашаратха. Видя, че навсякъде в двора имаше брамини, които рецитираха свещени химни от Ведите. Щом стигна до портата на двореца, бе посрещнат от Сумантра, който се поклони в нозете на мъдреца, а след това веднага отиде да информира Дашаратха за пристигането му.

Докато минаваше през двореца и приближаваше царските покои, Сумантра беше в пълно неведение за бедата, в която бе изпаднал господарят му. Съчиняваше наум приветствени молитви, с които да поздрави Дашаратха, който му бе по-скъп от баща. Стражите го осведомиха, че царят е в покоите на Кайкеи, и щом се озова пред вратите им, Сумантра зарецитира високо:
— Както слънцето се издига над света, за да поддържа живота на всички същества, така и ти, о, императоре, стани и бъди като светлината, която се появява иззад хълмовете на изток. Както Матали, министърът на Индра, славеше господаря си, който победи в битка демоните, така и аз те славя сега и те подканям да изпълниш дълга, си, о, господарю! Всички те очакваме с допрени длани. Благочестивият Васищха пристигна с още мъдреци и е готов да изпълни свещената церемония по възкачването на Рама на трона. Дай ни заповед да я започнем, о, могъщи владетелю!

Щом чу Сумантра да говори пред вратата, Дашаратха отново се изпълни със скръб. Отиде при колесничаря си и го прегърна. Погледна го със зачервени от мъка очи.
— О, Сумантра, днес добре подбраните ти думи само пронизват сърцето ми като нож.

Щастието на Дашаратха беше приключило. Не можеше да каже нищо повече и стоеше безпомощно, а по лицето му се стичаха сълзи.

Виждайки недоумението на Сумантра, Кайкеи каза:
— Царят остана буден цяла нощ, за да обмисли възкачването на Рама на трона. Липсата на сън му се отрази. Сега иска да види сина си. Иди да го доведеш.

Интелигентният министър погледна към Дашаратха. Със сигурност нещо не беше наред. Защо в случай като този царят сам не отидеше при Рама? Дашаратха видя объркването на министъра си и любезно го подкани да повика сина му. Сумантра помисли, че вероятно господарят му просто е изморен от подготовката на церемонията. Като каза „Ще бъде изпълнено“, той се поклони ниско и пое към двореца на Рама.

Междувременно свещенослужителите приготвяха всички предмети, необходими за тържествения ритуал. Около дървен престол с великолепна резба бяха подредени множество златни кани, пълни с вода от всички свещени реки, с която щяха да помажат Рама. Над престола имаше голям бял чадър, който блестеше като пълна луна в ясна нощ. Превъзходни музиканти свиреха специално подбрани мелодии, а брамините припяваха ведически молитви за благоприятно бъдеще. В ясното небе изгря сияйно слънце и всички с нетърпение зачакаха появата на царя и неговия син.

Сумантра стигна до двореца на Рама, който беше великолепен като връх Кайлаш. Снабдена с високи 150 метра дъбови порти и опасана от стотици балкони, фасадата му беше украсена със златни статуи, обсипани с безброй бисери. Външната порта беше изработена от корали, обковани със злато и инкрустирани с едри скъпоценни камъни. Докато Сумантра минаваше през нея, бе посрещнат от прекрасна музика и няколко вида благоухания. Из пълния с цъфтящи дървета и храсти двор се разхождаха пауни и жерави.

Сумантра слезе от колесницата си и влезе в двореца, който не отстъпваше на този на Кувера, ковчежника на полубоговете. Очарованият министър мина през три входа, всеки охраняван от силни млади воини, въоръжени с копия и лъкове. Рама му беше скъп колкото живота и сърцето му се разтуптя от радост, докато приближаваше покоите му. Дворцовите коридори бяха прохладни, украсени с възхитителна дърворезба и осветени от блясъка на хиляди небесни бисери. Щом стигна до покоите на Рама, Сумантра помоли стражите да информират принца за пристигането му. Рама, който беше сам със Сита, веднага нареди да въведат Сумантра в стаята му.

Сумантра се изправи пред Рама, който беше седнал на златен диван, а Сита му вееше нежно с чамара. Облеченият в богати одежди и намазан с пурпурна сандалова паста принц сияеше като ярко слънце. Усмихна се с обич на Сумантра, който се поклони ниско пред него и зашепна молитви. Изправяйки се с допрени длани, министърът каза:
— Каушаля е благословена, че има син като теб. Сега твоят баща, който е при царица Кайкеи, иска да те види. Моля те да отидеш при него.

Рама погледна към Сита и отвърна:
— Навярно баща ми говори с царицата за провъзгласяването ми за принц регент. Сигурно благословената Кайкеи, винаги добра с баща ми, сега го подканя да побърза с церемонията, знаейки колко му е скъпа. Тъй като е изпратил най-доверения си министър да ме доведе, несъмнено заедно с най-любимата си царица иска да ме благослови, та възкачването ми на трона да премине безпрепятствено.

Рама стана от дивана, а тъмнооката прекрасна Сита го благослови с божествени думи. Последва съпруга си до вратата и каза:
— След като те провъзгласи за принц регент, царят трябва да те помаже като господар на света, също както Брахма е провъзгласил Индра за господар на полубоговете. Бих искала да ти служа предано. Дано великите полубогове Индра, Ямараджа, Варуна и Кувера, пазители на четирите световни посоки, те закрилят от всички страни.

Придружен от Сумантра, Рама излезе от покоите си в двореца, както могъщ планински лъв се появява от пещерата си. Принцът видя, че Лакшмана стои край първата порта. Той му се поклони с допрени длани. Край средната порта срещна приятелите и роднините си и поздрави всички според положението им – на някои се поклони, а други прегърна.

В двора се качи на златна колесница, която пламтеше като огън. Беше застлана с бели тигрови кожи и украсена с хиляди златни камбанки. Колесничарят пришпори едрите коне, които бяха силни като млади слонове, и колесницата потегли бързо, с глух тропот. Най-външната порта се отвори широко и Рама излезе от двореца, както луната се появява иззад облак.

Принцът пое по главната улица, пред него вървеше взвод воини в брони, въоръжени със саби и лъкове. Рама седеше спокойно, докато Лакшмана му вееше с чамара. Усмихваше се на хората, които се трупаха с хиляди по улиците. Зад колесницата му пристъпваха огромни слонове, подобни на движещи се планини. Хиляди конници оформяха ариергарда. Поети и певци възхваляваха принца под акомпанимента на божествена музика, разнасяща се от небесата. Песните се смесваха с виковете на воините, които наподобяваха лъвски рев.

По балконите и прозорците на големите къщи стояха жени и обсипваха Рама с цветя. Възхваляваха и Сита, казвайки: „Сигурно благородната жена се е отдавала на суров аскетизъм, щом е благословена с такъв велик герой за съпруг“.

Гражданите благославяха Рама, щом минеше край тях. „Нека победата да е винаги с теб!“, провикваха се те. Други казваха: „Ето го Рама, който днес ще наследи царските богатства. Блажени сме и ние, защото скоро ще бъдем управлявани от него“.

Възхваляван отвсякъде, Рама яздеше по широката улица, оградена от къщи като бели облаци и магазини, пълни с изобилна и разнообразна продукция. Земята бе обсипана със скъпоценни камъни, зърна ориз и стръкчета от свещената трева куша. Брамините въртяха светилници с пречистено масло (гхи) и благовония, щом принцът минеше край тях, и се провикваха: „Готови сме да се откажем от цялото земно щастие, само и само да видим как днес Рама излиза от двореца като принц регент. Дори за освобождението си не копнеем толкова!“.

Докато принцът минаваше по главната улица на Айодхя, никой не можеше да откъсне очи или ум от него. Всички, които го гледаха, усещаха, че и той ги гледа. Най-сетне Рама и свитата му пристигнаха в двореца на Дашаратха. Рама мина през трите външни порти с колесницата си, после слезе от нея и премина през вътрешните две пеша. Любезно отпрати всички, които го бяха следвали, макар че на тях им беше трудно да се разделят с него. Най-после стигна сам до вътрешността на двореца и се насочи към покоите на Кайкеи.

Когато влезе в тях, Рама видя, че съкрушеният цар седи с царицата на златен диван. Поклони се ниско на баща си, после и на Кайкеи; беше напълно спокоен. Дашаратха изглеждаше унил и разстроен и по лицето му се стичаха сълзи. Седеше съсипан от мъка и не спираше да въздиша. Приличаше на затъмнено слънце или на свят брамин, който е изрекъл лъжа. Виждайки принца да стои пред него със смирено изражение и допрени длани, царят каза само: „Рама!“ В силната си мъка не можеше да произнесе друга дума.

Като видя баща си в това необичайно състояние, Рама се разтревожи много. Развълнува се, както океанът се вълнува при пълнолуние. Беше отдаден на царя и му стана тежко, щом го видя толкова тъжен. Защо на ден като днешния той не го приветстваше? Дори когато беше гневен, винаги ставаше, за да благослови сина си. Защо сега продължаваше да седи, гледаше надолу и ридаеше тихо? Рама застана пред Кайкеи, която седеше на известно разстояние от царя, и се обърна само към нея:

— О, божествена царице, моля те, кажи ми причината за скръбта на баща ми – помоли я нежно. – Винаги се е отнасял с обич към мен, защо днес не ме поздравява? Да не би да съм го оскърбил неволно? Да не би да не съм показал достатъчно уважение към него и да съм го огорчил?

Кайкеи мълчеше и Рама продължи:
— Надявам се, че баща ми не е сполетян от болест или силна мъка. Изглежда е истина, че на този свят не може да има вечно щастие. Дано не съм оскърбил скъп на царя човек. Ако не съм удовлетворил баща си или не съм изпълнил негова заповед и затова е недоволен, няма да преживея и час. Че кой не би служил предано на баща си, негов бог на земята, на когото дължи появата си на този свят?

Разбирайки от суровото изражение на Кайкеи, че между нея и царя има някакво напрежение, Рама продължи:
— Може би баща ми е бил наранен от нещо, казано от теб, о, царице с прекрасно лице, нещо, изречено от суета или гняв. Мила моя Кайкеи, моля те, кажи ми каква е причината за това необичайно състояние на императора, защото изгарям от силно желание да узная.

Като чу въпроса на благородния Рама, Кайкеи, която беше станала безочлива и мислеше единствено за собствените си интереси, отговори направо:
— Императорът не се сърди, нито скърби, о, Рама. Но умът му е зает с нещо, което няма да разкрие от страх да не те нарани. След като ми обеща, че ще го направи, сега царят се отрича и иска да оттегли думите си, както би постъпил един обикновен мъж. Прочут със своята почтеност, сега иска да построи язовир на река, чиито води вече са изтекли. Истината е основата на благочестието. Това е известно на праведните. О, Рама, намеси се, иначе царят, който изпитва гняв към мен, ще изгуби добродетелността си заради теб.

Гледайки Рама право в загрижените очи, Кайкеи продължи:
— Ако се съгласиш да направиш онова, което може би ще те помоли царят, независимо дали е добро, или лошо за теб, ще ти разкажа всичко. Ще ти разкрия обещанието на баща ти, но само ако то не се осуети заради теб; царят в никакъв случай няма да ти каже.

Като чу Кайкеи да му говори по този начин, Рама се разстрои. Знаейки, че и царят го чува, каза:
— Позор е, че трябва да слушам думи, изразяващи съмнение в моята преданост към баща ми! Никога не си го помисляй, о, прекрасна царице! Ако баща ми ми заповяда, мигом ще скоча в пламтящ огън, ще погълна смъртоносна отрова или ще се гмурна в дълбините на океана. Кажи ми, мила моя майко, какво те безпокои? Заклевам се, че ще направя всичко, което поиска царят. А ти знаеш, че Рама държи на думата си.

Като видя, че съпругът ѝ продължава да мълчи, а благородният Рама е готов да изпълни желанието ѝ, Кайкеи реши, че ще постигне целта си. С нелюбезен тон разкри злите си намерения на Рама.

— Всички знаят как веднъж спасих живота на съпруга си и как в знак на благодарност той ми предложи да изпълни две мои желания. Днес поисках от него да ми обещае, че ще го направи. Искам Бхарата да се възкачи на трона вместо теб, а ти да отидеш в гората и да останеш там четиринайсет години. О, потомъко на императори, покажи, че държиш на думата си и на тази на баща си. Нека Бхарата бъде въведен в длъжност с цялата пищност, предназначена за теб. Искам тази обширна и процъфтяваща земя да се управлява от сина ми, а ти да останеш четиринайсет години в някоя отдалечена гора, да ходиш със сплъстена коса и да носиш дрехи от дървесна кора.

Докато Кайкеи говореше, царят простена. Рама стоеше, без да показва никакви емоции. Царицата продължи:
— Изпълнен със състрадание към теб, царят не е в състояние дори да те погледне в очите. О, Рама, украшение на рода си, изпълни обещанието му и го освободи от трудната и неловка ситуация!

Въпреки жестоките думи на Кайкеи, Рама не се натъжи. Царят обаче страдаше все по-силно, мислейки за предстоящата раздяла с Рама. Слушаше мълчаливо, докато синът му отговаряше на Кайкеи.
— Така да бъде! Готов съм да облека дрехи на аскет и да заживея в гората, за да уважа обещанието на баща ми. Не се съмнявай в това, о, царице! Но защо той не ме поздравява както преди? Никога не бих престъпил негова заповед, също както океанът, спазвайки повелята на Върховния Бог, не би престъпил бреговете си.

Рама погледна към баща си, но той не вдигна очи към него. Продължаваше да седи със сведена глава и да ридае тихо. Рама отново се обърна към Кайкеи.
— Изпълнявайки единствено твоята заповед, о, Кайкеи, с радост ще се разделя не само с царството, а и с цялото си имущество, със съпругата си Сита и дори със самия себе си заради Бхарата. С още по-голяма радост бих се разделил с всичко това, ако получех заповед от царя, за да те удовлетворя и за да изпълня обещанието му. Моля те, успокой скърбящия ми баща, защото не мога да гледам как седи и плаче. Той може да е сигурен, че веднага ще изпълня желанието му, без изобщо да се натъжа. Нека изпратят бързи коне за Бхарата. Веднага ще тръгна за гората, без да се противопоставям на заповедта на баща ми!

Безсрамната Кайкеи се изпълни с радост. Сигурна, че Рама скоро ще си тръгне, тя го подкани да побърза.
— Така да бъде! – каза. – Нека веднага доведат Бхарата от царството на чичо му. Ти не бива да се бавиш нито миг, о, Рама, за да не възникне някаква пречка. Щом си готов да заминеш, направи го сега. Не се безпокой за мълчанието на царя, той просто се стеснява да те помоли сам. Бъди спокоен за него и побързай. Докато не си тръгнеш, той нито ще яде, нито ще пие.

Като въздъхна дълбоко и прошепна: „Господи, колко ме боли!“, царят се свлече в безсъзнание на дивана. Рама постави нежно хладните си длани върху челото на баща си и го повдигна да седне. Кайкеи отново подкани принца да побърза. Рама се обърна към нея и каза:
— Нямам желание да живея на този свят като роб на материалното. Подобно на ришите и аз съм отдаден единствено на истината. Винаги ще изпълнявам желанията на прекрасния ми баща дори с цената на живота си. Най-голямата добродетел е да служиш на баща си. Но още по-голяма добродетел според свещените писания, о, скъпа царице, е служенето на майката. Явно ти нямаш много добро мнение за мен, о, принцесо на Кекая, щом си сметнала за необходимо да искаш такова незначително нещо от баща ми. Само твоята молба щеше да е достатъчна. Ще отида в някоя усамотена гора и ще живея там четиринайсет години. Моля те, дай ми достатъчно време да се сбогувам с другите си майки и да получа съгласието на Сита. И се постарай Бхарата да се грижи за царството и да служи на стария си баща, защото това е най-висшият му дълг.

Неспособен да говори от мъка, Дашаратха се разрида силно. Рама се поклони ниско на баща си, после и на коравосърдечната Кайкеи. Пронизваше го остра тъга, но успяваше да се овладее. Допря длани и като направи церемониален кръг около баща си и мащехата си Кайкеи, напусна стаята.

След това пое към покоите на Каушаля. Научил за обрата на събитията от Рама, Лакшмана го следваше отблизо с насълзени очи. Щом стигнаха до залата, в която щеше да се извърши коронясването, Рама обиколи почтително престола, без да погледне към него. Въпреки че го бяха лишили от управлението на света, в настроението му не се забелязваше никаква промяна, сякаш беше съвършен йоги, освободен напълно от всякаква привързаност.

Като отказа царския чадър, който му предложиха на тръгване, както и двете красиви кралски ветрила, Рама отпрати министрите си, колесницата и гражданите. Новината за предстоящото му изгнание се разнесе бързо и хората останаха шокирани и покрусени. Виждайки тъгата им, Рама се стараеше да не дава израз на собственото си страдание и го прикриваше умело. Спокоен както обикновено, се насочи към покоите на Каушаля. Зад него вървеше Лакшмана, който, щом видя как се владее брат му, също се опита да контролира емоциите си. Рама се усмихна кротко. Роднините му го обичаха колкото живота си, и той не искаше да показва чувства, които можеха да ги наранят.

Докато влизаше в покоите на Каушаля, до слуха му достигна висок, тъжен вик: „Уви, ето го Рама, който служеше на всички ни както на собствената си майка. Днес ще поеме към гората. Как може безразсъдният цар да изпраща в изгнание добродетелния си син и така да обрича на нещастие света?“

Щом чу отдалеч тъжния вик, Дашаратха се сви от срам. Рама се упъти към стаята на Каушаля. Стараеше се да се владее, макар че изпитваше силна мъка заради страданията на роднините си. Докато наближаваше външния вход на майчините си покои, видя много стражи, които седяха или стояха пред него. Всички бързо наобиколиха младия принц и започнаха да го благославят. На междинния вход Рама бе приветстван от по-възрастните брамини, които рецитираха неспирно ведически химни. Като им се поклони ниско, принцът мина през входа и стигна до вътрешната врата, през която бе въведен в покоите на Каушаля от личните ѝ прислужнички.