Глава 1

Рама, Лакшмана и Сита напуснаха града и поеха по извънградските пътища към гората. Макар че подканяха Сумантра да кара по-бързо, все още ги следваха голям брой граждани. По някое време Рама спря за почивка и позволи на хората да го приближат. Каза им ласкаво:
— Изразихте недвусмислено голямата си любов към мен. Сега бъдете така добри да дарите със същата обич брат ми Бхарата. Сигурен съм, че той ще се грижи добре за вас, защото макар и млад, е мъдър и смел. Ще ви докаже, че е достоен владетел и ще разпръсне всичките ви съмнения и страхове. Служете му добре, защото е избран от нашия господар – императора. Искам също да сте му предани. Отнасяйте се с любов към императора, за да не страда твърде много в мое отсъствие.

Рама се опитваше по всякакъв начин да накара хората да се върнат, но те не желаеха. Колкото повече изразяваше решимостта си да се придържа към пътя на праведността и истината, толкова гражданите искаха да ги управлява той. Сякаш Рама и Лакшмана бяха обвързали народа с нишките на добродетелите си и го дърпаха към себе си.

Колесницата отново потегли, а след нея поеха група възрастни брамини, които се олюляваха от старост. Въпреки това се опитваха да не изостават. Когато колесницата набра скорост, завикаха:
— О, бързи коне, спрете! Върнете се и бъдете милостиви към вашия господар Рама, който винаги се е стараел да удовлетвори брамините. О, жребци, спрете! Нима, надарени с отличен слух, не чувате жалостивите ни викове? Не отвеждайте Рама! Той е искрен, смел и добродетелен. Трябва да го върнете в града, за да стане наш цар, а не да го отнасяте на далечно, самотно място!

Рама се обърна назад, изпълнен със съчувствие към разстроените брамини. Не искаше да се вози, щом те вървят, затова слезе от колесницата и продължи пешком. Въпреки че страдаше, виждайки мъката на хората, гледаше право напред и крачеше с твърда стъпка, следван от Сита и Лакшмана. Зад тях Сумантра караше бавно колесницата. Докато брамините настояваха принцът да се върне, тримата приближиха бреговете на река Тамаса. Нуждаеха се от подходящо място за лагеруване и решиха да прекарат нощта там. Гражданите на Айодхя се разположиха наблизо. Рама разпрегна конете и ги пусна да се напият с бистрата речна вода. След като се изкъпа, заговори на Лакшмана, сочейки отсрещния бряг на реката.

— Там, братко мой, се намира дивата гора, в която ехтят звуци от птици и зверове. Град Айодхя също ще отекне от виковете на скърбящите мъже и жени, оплакващи заминаването ни. Боя се за баща си и майка си, които сигурно не спират да ридаят и е възможно дори да ослепеят от мъка.

Рама си помисли за Бхарата. Брат му все още не беше известéн за случилото се. Познавайки благородството му, принцът заговори уверено на Лакшмана:
— Сигурен съм, че великодушният Бхарата ще се грижи добре за родителите ни и ще направи всичко възможно да ги утеши. Познавам доброто му и благочестиво сърце и не се тревожа за тях. Скъпи мой Лакшмана, благодарен съм ти, че реши да ме последваш, защото това също ми помага. Като спазя пост през първата ни вечер в гората, следвайки наставленията в писанията, ще спя спокойно.

Лакшмана нареди на Сумантра да приготви легло от листа и Рама се настани на него със Сита. Скоро заспа, но Лакшмана остана буден, за да охранява брат си. Наблизо се виждаха многобройните огньове, запалени от хората, които следваха Рама в гората.

Посред нощ принцът се събуди и заговори на брат си:
— Струва ми се невъзможно да убедим гражданите да се върнат по домовете си – каза, поглеждайки към построения наблизо лагер. – Виж само през какви трудности минават, за да ни следват, готови са да спят на голата земя. Със сигурност по-скоро биха дали живота си, отколкото да се върнат в града без нас. Нека тръгнем веднага, докато още спят. Не бива да понасят подобни лишения заради нас. Като техни владетели сме длъжни да ги освободим напълно от страданията им. В никакъв случай не бива да им причиняваме болка. Трябва да тръгнем сега, за да не ни следват повече.

Лакшмана се съгласи и докато Рама будеше Сита, той събуди Сумантра и му нареди да приготви колесницата. Двамата принцове и Сита се качиха в нея, а Сумантра я подкара бързо покрай реката, далеч от спящите хора. Колесничарят мина през един брод, а след това изостави равния път и пое през гората. Като криволичеше и сменяше пътеките, понякога прекосявайки и плитчини, Сумантра направи така, че хората да не могат да ги открият. Караше бързо и преди изгрев вече бяха на значително разстояние от лагера на жителите на Айодхя.

Когато зората изгря над стана, песента на многобройните птици се смеси с мученето на кравите, пасящи свободно край речния бряг. Разбудени от звуците, хората станаха и скоро откриха, че Рама и спътниците му са заминали. Бяха потресени и се завайкаха шумно. Упрекваха съня, че им е отнел Рама. Паднаха на земята и заридаха горчиво.
— Как е възможно Рама, който е създаден да управлява света, да се облече в дрехи на аскет и да поеме към далечни земи? Защо този диамант сред мъжете, който е като любящ баща, отива в гората и ни оставя? Нека да срещнем края си, като постим до смърт, или поемем на север, докато не загинем от изтощение.

Оглеждайки се наоколо, жителите на Айодхя забелязаха дебели трупи от сухо дърво. Някои предложиха да ги съберат, да издигнат от тях погребална клада и веднага да се хвърлят в нея. За какво им беше животът сега? Какво щяха да кажат на своите приятели и роднини в Айодхя, щом ги попитат за местонахождението на Рама? Как можеха да признаят, че е влязъл в гората, докато са спели? Когато се приберат без Рама, градът несъмнено ще е мрачен и скърбящ. След като бяха тръгнали с достойния герой, твърдо решени да го следват навсякъде, как сега щяха да се върнат без него?

Все така надавайки тъжни викове, жителите на Айодхя откриха следите от колесницата и поеха след тях. Изпълниха се с отчаяние, щом осъзнаха, че ги губят заради умелото движение на Сумантра. Печалните им гласове отекнаха в гората.
— Уви! Какво ще правим сега? Изглежда сме прокълнати от Провидението!
Постепенно обърканите граждани поеха неохотно обратно към Айодхя, следвайки дирите, които колесницата беше оставила предния ден.

Пристигнаха в града съкрушени и отчаяни. Бяха заслепени от мъка и едва успяха да разпознаят собствените си роднини. Трудно откриха домовете си, някои от тях дори влязоха в чужди къщи. Местеха безцелно поглед, потънали в скръб, и макар че градът и къщите бяха пълни с несметни богатства, на тях им се струваха празни и нищо не им доставяше радост.

Айодхя изглеждаше като небосвод, лишен от луна. Жителите му плачеха и на всички им се искаше да се откажат от живота си. Не се радваха по никакъв повод дори ако получеха неочаквано богатство или се сдобиеха с първороден син. Търговците не излагаха стоките си, изделията на занаятчиите не изглеждаха привлекателни. Собствениците на къщи не приготвяха храна за божествата пазители на домовете им и не им отдаваха нужната почит.

Когато мъжете се върнаха у дома без Рама, жените ги упрекнаха:
— Какъв смисъл имат домовете, децата и богатството ни без Рама? – питаха те. – Изглежда единственият почтен мъж на този свят е Лакшмана, който последва брат си в гората, за да му служи!

Опечалени от загубата на Рама, мъжете мълчаха. Съпругите им не спираха да се вайкат. Как можеха да останат под закрилата на стария цар, който, изгубвайки здравия си разум, бе отпратил Рама? Още по-лоша изглеждаше възможността да служат на Кайкеи, чиято цел сега бе напълно постигната. След като измени на императора и опозори семейството си заради властта, нима нямаше да предаде всички останали?

Жените не можеха да сдържат чувствата си. Отчаяно упрекваха съпрузите си.
— Благодарение на Кайкеи това царство ще бъде унищожено! Сега, когато Рама го няма, Дашаратха скоро ще напусне този свят, а с него ще си отиде и великият му род, съществувал толкова дълго. Нима може да ни очаква добро бъдеще, докато управлява Кайкеи? Ние също трябва да сложим край на живота си! Или да последваме Рама в някое далечно място, където никой не е чувал името на Кайкеи. Славният и почтен Рама ще е единствената ни закрила.

Докато жените на Айодхя плачеха, слънцето постепенно залезе над града, сега тъмен и безрадостен, без запалени светлини и с пусти храмове и площади. Застигната от лоши дни, прочутата столица притихна, не се чуваха песни, звуци от празненства или музикални инструменти. Всички стояха по домовете си, мислейки за Рама.

През тази нощ колесницата с принцовете измина голямо разстояние. Докато пътуваха, Рама си припомни болката на роднините си и жителите на Айодхя. Не спираше да размишлява върху заповедта на баща си, но оставаше все така решен да я изпълни и подканяше Сумантра да кара по-бързо. Подминаха много села, видяха в околностите им грижливо изорани и засети ниви, а също и красиви, обсипани с цвят гори. До селяните вече беше достигнала новината за изгнанието на Рама и щом видеха минаващата колесница, упрекваха императора и особено Кайкеи:
— Жестоката царица е действала греховно. Тя е причината за изгнанието на добродетелния Рама. Какво ще стане с нас сега? Как деликатната принцеса Сита ще оцелее в гората? Позор е, че царят се е отказал от обичта си към такъв син и такава снаха!

Тъй като се движеше по-бавно, докато минаваше край хората, Рама чуваше думите им и се усмихваше, без да каже нищо. Колесницата продължаваше бързо напред и пътниците видяха безброй паркове, овощни градини и езера, пълни с лотоси. Навсякъде имаше храмове, в които ехтяха свещени песнопения. Докато седеше в колесницата и се наслаждаваше на гледката на процъфтяващото си царство, Рама се замисли за предстоящото си изгнание. Знаеше, че ще копнее за деня, в който ще може да се завърне в благоденстващата Кошала.

Когато най-сетне достигнаха до южната ѝ граница, Рама слезе от колесницата и застана с лице към Айодхя. Облян в сълзи, заговори със задавен глас:
— Сбогувам се с теб, о, най-велики от градовете. Дано процъфтяваш, закрилян от императора и божествата си! Ще се върна веднага щом изпълня синовния си дълг и помогна на баща си да остане верен на обещанието си.

Около Рама се събраха много жители на Кошала. Изпълниха се с мъка, виждайки тъжното му сбогуване с Айодхя. Рама ги погледна с любов. Благодари им за обичта, която му засвидетелстваха, и ги помоли да си вървят у дома.

Хората обаче останаха, загледани в принца. Не можеха да помръднат. Макар че ги подканяше да се приберат вкъщи, стояха като застинали. Бяха неспособни да се откъснат от смелия и красив принц. Накрая Рама отново се качи в колесницата си, която скоро изчезна в далечината, докато слънцето залязваше.

След известно време стигнаха до река Ганг в провинция Ушинара. По речните брегове, докъдето поглед стигаше и в двете посоки, бяха разположени нагъсто ашрами на аскети и риши. Покрай реката се издигаха стотици хълмове, а хладната речна вода се пенеше и шумеше. Някъде течеше бавна и дълбока, другаде се блъскаше яростно в скалите. На места бе покрита с бели лотоси, а другаде във водите ѝ газеха хиляди лебеди, жерави и чапли. Беше също и място за отдих на полубоговете и гандхарвите, които се забавляваха край бреговете ѝ. Обточена от дървета, отрупани с плодове и цвят и обитавани от най-различни видове пойни птици, реката изглеждаше много красива.

Щом видя този божествен район, Рама реши да пренощуват в него. Подслони се под клоните на голямо дърво и изрази почитта си към Ганг. Сумантра разпрегна конете и ги остави да се напият с вода и да се потъркалят върху тревистия речен бряг. Колесничарят застана с допрени длани близо до Рама, който седеше тихо със Сита.

Царят на тази страна се наричаше Гуха, скъп приятел на Рама, който управляваше племето на нишадхите. Щом чу от хората си за пристигането на принца, той веднага потегли към него. Намери го край брега на Ганг и застана на известно разстояние, очаквайки почтително Рама да го приеме. Беше много щастлив, че приятелят му е пристигнал в земите му, но щом видя, че е облечен като аскет, радостта се примеси с мъка. Рама вдигна поглед и забеляза Гуха, заобиколен от роднините и възрастните си министри. Приближи го бързо заедно с Лакшмана, прегърна го и двамата размениха поздрави. Гуха се беше срещал с Рама по много поводи в Айодхя, когато отиваше там да отдаде почитта си. Каза му:

— За мен е чест, че си в царството ми! Тази земя е толкова твоя, колкото и моя. Считай ме за твой слуга. Само кажи, и веднага ще изпълня каквото пожелаеш.

Предложи на Рама разнообразните ястия и напитки, които бе донесъл със себе си, както и отлични легла за него и спътниците му. Принцът благодари и каза:
— Днес ти ме посрещна, както подобава. Трябва обаче да знаеш, че съм се заклел да живея в гората като аскет. Приех даровете ти, но ти разрешавам да си ги вземеш обратно. Моля те, остави само толкова, колкото могат да изядат конете ми. Баща ми обича тези жребци и ще бъда много удовлетворен, ако се погрижиш добре за тях.

Макар и неохотно, Гуха нареди на хората си да изпълнят желанието на Рама, и най-хубавата храна бе отнесена на конете. Царят гледаше с тъга и възхищение как принцът приема за себе си само водата, а после ляга да спи върху постеля от листа. Лакшмана изми нозете на брат си и отново застана на пост наблизо. Гуха отиде при него и каза:
— Има легло и за теб. Не е нужно да стоиш буден. Аз ще бдя вместо теб с лък в ръка и ще пазя всички ви. Познавам тези гори като пръстите на ръката си. С хората си мога да отблъсна атаката на огромна армия, ако реши да ни нападне.

Гуха хвана Лакшмана за лакътя и му показа леглото, но принцът отклони любезно предложението му.
— Под твоята закрила не изпитваме никакъв страх, о, безгрешни Гуха. Но как мога да почивам, докато Рама и Сита спят на земята?

Лакшмана погледна към брат си, който лежеше под едно дърво. Умът му беше неспокоен. Как Рама, който бе способен да победи дори полубоговете в битка, бе докаран до това състояние? Мислите на Лакшмана се понесоха към Айодхя. Стана мрачен, докато мислеше за баща си и поданиците му. Несъмнено Дашаратха скоро щеше да напусне този свят, след като обрече най-скъпия си син на големи лишения. Вероятно Каушаля и царят щяха да умрат още тази нощ, изричайки думи на скръб и отчаяние. След като видяха Рама да заминава, хората на Айодхя щяха да бъдат сполетени от поредното страдание.

Потънал в подобни мисли, Лакшмана задиша тежко като разярена змия. По лицето му се стекоха горещи сълзи. Гуха сложи ръка на рамото му и го успокои с любезни думи. Докато двамата мъже разговаряха, нощта постепенно отмина.

Щом слънцето изгря, Гуха заповяда да приготвят голяма гребна лодка, която да пренесе принцовете през бързотечащата Ганг. Дошло беше време да оставят колесницата и да продължат пеша. Докато вземаха оръжията си, Сумантра ги приближи смирено с допрени длани и помоли за напътствия. Рама се усмихна и каза:
— Ти ми служи отлично, о, Сумантра. Сега се върни при царя и го уведоми, че сме добре. Ние ще продължим пеша.

Сумантра знаеше, че ще му е трудно да напусне Рама. Вперил поглед в лицето му, заговори с тъжен глас:
— На кого в този свят му се е наложило да се изправи пред подобна несправедлива съдба, о, Рагхава? Какъв смисъл има да възпитаваме хората в следване на религиозните принципи и почтеност, когато виждаме какво се случва? Съкрушени сме от твоето заминаване. Под управлението на Кайкеи ни чакат само страдания.

Разстроен, Сумантра заплака и Рама започна да го утешава. Когато колесничарят възвърна самообладанието си, принцът му каза:
— Няма друг, който да е по-голям приятел на семейството ни от теб, о, благородни колесничарю! Моля те, не увеличавай мъката на баща ми. Каквото и да ти нареди, изпълнявай го без колебание – дори да ти заповяда да служиш на Кайкеи.

Рама познаваше всички тънкости на държавното управление и се безпокоеше, че в негово отсъствие царските министри и слуги ще се опитат да ограничат влиянието на Кайкеи. Искаше нещата в царството да вървят добре, баща му да не да се тревожи излишно и да не бъде въвличан в интриги. Искаше също да е сигурен, че семейството му няма да страда заради него, и добави:
— Моля те, кажи на баща ми, че нито Лакшмана, нито Сита или аз тъжим по някакъв начин. Поемаме щастливо към изгнанието си в гората. Четиринайсетте години ще минат бързо и отново ще сме заедно.

Рама мислеше за спешната нужда да се възстанови стабилността в Айодхя. Заговори тържествено на Сумантра:
— Помолѝ царя да извика бързо Бхарата и да го провъзгласи за принц регент. Нека брат ми приеме поста без колебание, защото това ще ме зарадва много. И нека служи на царя и цариците, отнасяйки се еднакво и към трите.

Рама даде разрешение на Сумантра да си тръгне, но колесничарят продължи да стои с объркан ум. Как би могъл да се върне без принца? Разкри колебанието си пред него:
— Докато напускахме града, хората бяха съкрушени от скръб. Как ли ще се почувстват, щом видят, че колесницата се връща без теб? Несъмнено Айодхя ще бъде разкъсана, както се разкъсва армията, когато не види своя водач в колесницата му, след като е паднал в сражението.

Сумантра си помисли за Дашаратха и Каушаля. Щяха да бъдат съсипани от мъка при вестта, че синът им наистина е заживял в гората. Сумантра почувства, че е неспособен да се върне. Започна да умолява Рама да му позволи и той да заживее в гората. Предпочиташе да остане с принца през всичките четиринайсет години, отколкото да се върне без него в Айодхя. Коленичи на земята и като докосна краката му, заговори с болка в гласа:

— Желанието ми е да те върна обратно в Айодхя, щом изгнанието ти свърши. Ако сега се кача в колесницата и се прибера без теб, ще се почувствам така, сякаш се хвърлям в горящ огън. Аз съм твой предан слуга и не бива да ме изоставяш. Ще те следвам и ще ти служа вярно. В твое присъствие четиринайсет години ще минат като миг, но без теб ще изглеждат като векове.

Рама се изпълни със състрадание към Сумантра, който не спираше да го умолява тъжно. Повдигна от земята ридаещия колесничар.
— Знам, че си ми предан, Сумантра. Въпреки това те моля да се върнеш. Кайкеи ще е удовлетворена само ако види, че се връщаш без мен, и чуе от теб, че съм заживял в гората. За доброто на царя нека се убеди, че съм изпълнил поставените от нея условия и искам синът ѝ Бхарата да получи царството.

Рама знаеше, че и при най-малкото съмнение за това дали наистина е заживял в гората, хората, надявайки се на завръщането му, няма да възкачат на трона брат му Бхарата. Затова убеди колесничаря, че е нужно да се върне в Айодхя и да предаде думите му. С натежало сърце Сумантра най-сетне склони и се качи на колесницата. Тогава Рама се обърна към Гуха и каза:
— Не е редно да остана на място, където ми служат толкова много хора. Искам да отида в някоя необитаема част от гората, да живея като обикновен отшелник и да се храня с диви корени и плодове.

Рама знаеше, че Гуха се надява да го настани наблизо, но беше посветен на дълга и желаеше да следва точно напътствията в свещените писания, изискващи строг аскетизъм от далия обет да живее в гората. Като използваха сока от баняново дърво, Рама и Лакшмана намазаха обилно косите си и ги превърнаха в сплъстена маса. Със сплъстените си къдрици и дрехите от дървесно лико двамата принцове заприличаха на аскетични риши. Рама помогна на Сита да се качи в лодката, след което сам скочи в нея заедно с Лакшмана. С Гуха начело гребците я насочиха към отсрещната страна на реката. Рама махна за сбогом на Сумантра, който стоеше неподвижно върху песъчливия речен бряг, потънал в скръб.

Движейки се плавно, лодката бързо приближи южния бряг на Ганг. Сита допря длани и се помоли на богинята Ганга да ги закриля в гората. Реката беше спокойна и блестеше като стъкло под яркото слънце. Греблата пореха водата ритмично и около лодката се къдреха леки вълни. Рама и Лакшмана седяха мълчаливо, потънали в мисли за Айодхя и за своите семейства и приятели. Гледаха как Сита седи на носа на лодката, притворила очи в молитва. Скоро стигнаха до брега, край който имаше обширна гора, стигаща почти до реката.

Слязоха от лодката и Рама се сбогува сърдечно с Гуха. Прегърна го, обърна се и пое към гъстата гора. Лакшмана тръгна пред Рама, а Сита вървеше по средата. Докато напредваха, чуваха звуци от зверове и птици – остри трели на папагали, грухтене на глигани, крясъци на маймуни и от време на време ръмжене и рев на тигри.

Рама беше загрижен за безопасността на Сита. Непосредствено пред тях се простираше голямата и непроходима гора. Какви ли опасности ги очакваха там? Но докато навлизаха в нея, страхът му за Сита бе изместен от радостта. Най-после се беше случило! Обещанието на баща му щеше да бъде изпълнено! Въпреки опасностите принцът щеше да остане тук четиринайсет години, мислейки единствено за славата на своя възрастен и благочестив баща. С изострени сетива Рама стисна големия лък, провесен на рамото му, и постави другата си ръка върху дръжката на синия стоманен меч, окачен на колана му.

Тримата пътници бяха огладнели и затърсиха корени и грудки, подходящи за приношение в свещения огън. След като сготвиха храната и направиха приношението, седнаха да вечерят, а когато всичко бе изядено, казаха молитвите си. После Рама заговори на брат си:
— Несъмнено тази вечер царят ще спи неспокойно, о, Лакшмана! От друга страна Кайкеи ще се наслаждава на съня, тъй като желанието ѝ е изпълнено.

Рама се замисли. Досега беше пренебрегвал собствените си тревоги от страх да не увеличи болката на любимите хора. Но след като вече бе пристигнал в усамотената гора, го обзе дълбоко безпокойство. Какви други ужасни страдания би причинила Кайкеи на баща му? Дали след провъзгласяването на Бхарата за принц регент нямаше да се опита да убие Дашаратха, за да може синът ѝ по-бързо да стане цар? Как щеше да се защити потъналият в скръб император? Какво щеше да стане с майка му Каушаля и със Сумитра?

Когато продължи да говори, изглеждаше притеснен:
— Мисля, че утре сутринта трябва да потеглиш обратно към Айодхя, о, благородни принце! Защити нашите майки и стария ни баща. Не виждам кой друг би могъл да ги предпази от коварните интриги на Кайкеи. Навярно в този момент тя крои планове да отрови родителите ни.

Макар да знаеше, че е безпомощен, Рама се упрекна, задето не бе успял да се погрижи за щастието им. Минали през големи мъки, за да го отгледат с любов, те бяха лишени от присъствието му тъкмо когато най-много се нуждаеха от него.
— Уви – възкликна Рама, – аз съм неблагодарен и безполезен син!

Принцът се разплака. В никакъв случай не можеше да наруши заповедта на Кайкеи и баща си, но се боеше, че действа неправилно и това ще доведе до смъртта на родителите му. Разкъсван от чувствата си, искаше Лакшмана да се върне в Айодхя и да ги защити. Известно време ридà високо. Когато притихна, Лакшмана отговори:
— Моля те, не тъжи, мили братко, защото причиняваш мъка на мен и на Сита. Невъзможно е да те напусна, защото не бих оцелял и миг, ако не съм до теб. Не бива да ме отпращаш, след като си се доверил на благодетелния Бхарата. Не искам да живея и в най-прекрасния рай без теб!

Рама не отговори. Знаеше добре, че Лакшмана никога няма да го остави. Беше се стъмнило и братята се приютиха под голямо дърво. Рама и Сита легнаха да спят, а Лакшмана остана буден на известно разстояние от тях, като ги пазеше зорко от опасности. Изгря пълна луна и заблестя между клоните на високите дървета, осветявайки красивите спящи лица на Рама и Сита. На Лакшмана му заприличаха на две луни, паднали на земята.

Рано на следващата сутрин тримата потеглиха в източна посока, към мястото, където се сливаха Ганг и Ямуна. Знаеха, че районът се обитава от риши и изпитваха огромно нетърпение да ги видят. Наблизо живееше прочутият мъдрец Бхарадваджа, водачът на всички тукашни брамини.

Докато вървяха, бяха очаровани от пъстроцветната гора. Край тях се издигаха огромни дървета. От време на време отстъпваха на просторни поляни с най-различни видове цветя и храсти. Тук-там се виждаха езера с кристалночиста вода, по която плаваха бели, сини и червени лотоси. Дърветата бяха покрити с цвят и изпълваха въздуха с аромати. Навсякъде се разнасяха звуци от кукувици, папагали и пауни.

Като се стараеха да се движат близо един до друг, тримата пътници вървяха цял ден. Понякога се движеха с лекота, а друг път едва си пробиваха път през гъстите храсталаци. Привечер чуха в далечината шума от вливащите се една в друга реки. Започнаха да забелязват признаци на живот: отсечени дървета и пътеки, прокарани от човешка ръка. Щом забелязаха, че над дърветата се издига пушек, разбраха, че са намерили жилищата на ришите и поеха бързо натам.

Скоро бяха посрещнати от млад аскет, ученик на Бхарадваджа. Мъжът ги поведе край многото колиби със сламени покриви и им показа голяма арена за жертвоприношения, където седеше Бхарадваджа. Заобиколен от учениците си, мъдрецът беше потънал в медитация до свещения огън. Веднага щом тримата пътници съзряха сияйния риши, му се поклониха ниско в знак на уважение. Зачакаха почтително на известно разстояние мъдрецът да им направи знак да го приближат.

Бхарадваджа беше придобил духовно зрение от дългите си аскетични практики и медитация. Веднага усети присъствието на въодушевените си гости и стана да ги посрещне. Допрял почтително длани, Рама каза:
— Ние сме Рама и Лакшмана, синовете на император Дашаратха, о, високопочитаеми мъдрецо. Това е моята благословена и непорочна съпруга, принцеса от Видеха и дъщеря на цар Джанака. По заповед на благочестивия ми баща дойдох в тази гора да живея като аскет в продължение на четиринайсет години, а брат ми и съпругата ми решиха да ме последват. Моля те да ни благословиш.

Бхарадваджа се взря в лицата на гостите си и прозря божествената им природа. Предложи им най-различни вкусни ястия, приготвени от диви корени и плодове. Когато заговори на Рама, от очите му потекоха сълзи:
— Вече знам за твоето изгнаничество и очаквах да минеш оттук. Идването ти в моята обител ме възнагради за всичките ми въздържания и жертви. Изключително трудно е да те види човек, затова днес съм благословен. Скъпи мой Рама, стига да пожелаеш, можеш да останеш в прекрасната ни земя, която е напълно подходяща за аскетичен живот.

Като се усмихна и любезно прие гостоприемството на мъдреца, Рама отвърна:
— Тази обител е добре известна и не е далеч от Айодхя. Ако остана тук, хората скоро ще ме открият. Моля те, кажи ми за някое друго, по-усамотено място, защото няма да понеса болката на жителите на Айодхя, които ще ме умоляват да се върна.

Бхарадваджа разбираше загрижеността на Рама. Насочи принца към планина на име Читракута, която се намираше на около петдесет мили от неговата обител. След като прекараха нощта в жилището на мъдреца, на следващата сутрин тримата пътници поеха към планината. Тя се издигаше отвъд река Ямуна, която прекосиха с помощта на сал, построен от дърво и бамбук.

Докато вървяха към Читракута, видяха безброй видове дървета и растения. Бяха като пъстри картини. От всички страни се носеше неспирната песен на хиляди птици, примесена със звука от ромолящи потоци и спускащи се от високо водопади. От време на време в далечината се чуваше слонско тръбене. Клоните на големи дървета бяха приведени под тежестта на сладки плодове. От много от тях висяха големи пити, пълни с гъст мед, събиран от черните пчели, жужащи около ароматните горски цветя.

Сита беше очарована от красотата на гората, докосваше и помирисваше цветята, които я обграждаха отвсякъде. Напълно забравяйки за мъката и тревогите си, Рама се смееше и я държеше за ръка, докато ѝ назоваваше имената на дърветата и растенията. Тримата пътници се изпълниха с радост при вида на божествения район. Много щастливи, продължиха към Читракута.

Част от гората, която водеше към Читракута, беше леснопроходима заради постоянното движение на аскети, затова напредваха с добро темпо. В края на третия ден от раздялата им с Бхарадваджа достигнаха полите на планината. Видяха огромно баняново дърво, разперило клони с тъмнозелени листа във всички посоки. Сита се поклони на свещеното дърво и му поднесе почитанията си. Помоли се да завършат успешно изгнанието си и да се върнат отново по същия път в Айодхя. Лакшмана приготви легла от листа под клоните на дървото. След като казаха молитвите си и си приготвиха вечеря, тримата прекараха там нощта.

На разсъмване отново продължиха пътя си към голямата планина Читракута, която се извисяваше пред тях. Беше синкава на цвят и обрасла със зелени, жълти и червени дървета. На утринното слънце проблясваха безброй водопади. На места планината беше стръмна, но повечето ѝ склонове бяха заоблени. Сняг покриваше върховете ѝ, които се губеха в облаците. Пътниците спряха и известно време се любуваха на величествената ѝ красота. Започнаха да я изкачват и не след дълго стигнаха до жилището на мъдреца Валмики, разположено на обширно плато.

Щом видя Рама и спътниците му, мъдрецът се зарадва много. Поздрави ги сърдечно и почтително и известно време разговаряха. Валмики им разказа историята си. Макар че сега беше могъщ аскет, а тялото му излъчваше сияние, разкри, че в миналото бил разбойник и издържал голямото си семейство, като ограбвал пътници.

Разказа им цялата история. Веднъж, много отдавна, срещнал в гората мъдреца Нарада и решил да го ограби. Святият мъж казал, че с радост ще му даде всичко, което желае, но поискал първо Валмики да отиде при семейството си и да зададе следния въпрос: „Готови ли сте да приемете част от греховете, произтичащи от моите престъпления?“ Валмики се съгласил и отишъл при семейството си и им задал въпроса. Близките му обаче отказали да приемат греховете му и заявили, че искат да получат единствено резултата от дейностите му под формата на пари и вещи.

Отвратен от тях, Валмики ги напуснал и се върнал при мъдреца, който го насърчил да се отрече от престъпния си живот и да стане аскет. За да накара Валмики да осъзнае напълно временния характер на живота, Нарада го посъветвал да медитира върху думата мара – „смърт“.
Валмики започнал да я повтаря, без да осъзнава, че всъщност изрича свещеното име на Рама. Чрез медитацията се превърнал в могъщ риши.

Рама реши да остане близо до жилището на Валмики и помоли брат си да построи жилище. Лакшмана бързо издигна колиба с дървени стени и сламен покрив. Рама запали огън и като приготви ястие от събраните преди това корени, направи приношение на боговете. Отправи молитви към Локапалите, главните божества, които охраняват четирите световни посоки, и ги помоли да осветят и закрилят жилището му. После влезе в него със Сита. В просторната колиба от две стаи Рама построи олтар, за да отправя молитви към Вишну в съответствие с напътствията в писанията. Радвайки се, че са намерили прекрасно място за живеене, тримата пътници с радост се настаниха в него.