Глава 6

След като Бхарата си тръгна, Рама продължи да живее в планината Читракута. Месеците отминаваха и той започна да забелязва, че настанилите се наблизо риши винаги изглеждат притеснени и сякаш се страхуват от нещо. Отиде при водачите им и като се поклони смирено, попита:
— О, достопочтени, каква е причината за вашата угриженост? Да не би с брат ми да се държим по начин, недостоен за уважаваните ни предци? Или пък поведението на Сита не е подобаващо за млада жена?

На няколко пъти Рама беше забелязал, че брамините поглеждат към него, докато разговарят помежду си. Знаеше, че нещо ги тревожи. Седна при тях с допрени длани и се приготви да изслуша отговора им.

— Как може да има нещо нередно в твоето поведение или в това на брат ти, о, Рама? – възкликна един риши. – Какво неподобаващо би могло да се види в поведението на милата и знатна Сита? Ние отлично познаваме истинската ви същност.

Ришите сияеха с аскетична мощ. Мантрувайки на броениците си произнасяха неспирно имената на Бога. За да доставят удоволствие на Рама, те се обърнаха към него като към обикновен човек.

— Наблизо живее един могъщ ракшас на име Кхара – обясниха те. – Той е по-малък брат на Равана и е жесток, надменен и порочен. Раздразнен от присъствието ти, ни тормози още по-безмилостно отпреди.

При споменаването на ракшаса, Рама се намръщи. Не можеше да позволи насилие срещу брамини.

Ришите продължиха:
— Кхара и ордите му постоянно пречат на приношенията ни. Явяват се в отвратителни, кръвожадни и плашещи форми. Хвърлят от небето плът, кости, екскременти и урина и оскверняват местата ни за жертвоприношения. Надават странни, ужасяващи викове и е само въпрос на време да започнат да нападат и нас. Затова възнамеряваме да напуснем тази гора.

Приемайки извършването на приношения за свой свят дълг, аскетите искаха да отидат другаде, където нямаше да ги безпокоят. Понеже бяха брамини, не биваше да се сражават с ракшасите, макар че можеха да ги възпрат с мистичната си сила. Освен това знаеха, че Рама иска да унищожи демоните, и най-вече царя им Равана.

Принцът се опита да успокои ришите, но те бяха твърдо решени да си тръгнат. Мъдрите аскети се тревожеха също, че може да се привържат към материалната обстановка, тъй като вече бяха живели няколко години в Читракута. Обикновено оставаха на едно място само за година-две. След като поговориха още малко с Рама и го осведомиха къде живее Кхара, брамините се изправиха като един. Взеха само съдовете си за вода и тоягите си и напуснаха гората. За да изрази почитта си, известно време Рама повървя с тях. После се върна в жилището си и започна да мисли как да се справи с ракшасите.

Щом стигна до колибата, каза на Лакшмана:
— Дойде време и ние да напуснем Читракута. Брамините си тръгнаха, освен това се опасявам, че хората от Айодхя ще ни посетят отново, тъй като вече знаят местонахождението ни. Трябва да отидем в някоя по-отдалечена гора.

Рама реши да се преместят в гората Дандака, която се обитаваше от ракшаси. Искаше да се изправи срещу демоните. Двамата братя взеха оръжията си и заедно със Сита, която вървеше между тях, бързо напуснаха Читракута.

След няколкодневно пътуване навлязоха в гората Дандака и попаднаха на обител на аскети. Ришите ги поздравиха почтително. Бяха надарени с мистично зрение и удивени разпознаха Рама и спътниците му. Пред тях стоеше Богът на всички светове. Виждайки грубите горски дрехи на Рама и Сита, мъдреците се изпълниха с почуда и благоговение. Възславиха Рама с различни молитви и му предложиха жилище за през нощта.

— Добре дошъл в тези гори – приветстваха го ришите. – Царят е защитник на праведността и единствена закрила за народа си. Раздава правосъдие със скиптър в ръка като могъщ наместник на Бога. О, Рама, считай ни за твои поданици и слуги. Ние сме просто брамини, които са овладели гнева и чувствата си. Заслужили сме да ни закриляш, също както майката закриля детето в утробата си.

След като поднесоха на Рама приготвена от тях храна, аскетите му разказаха за нарастващото насилие на ракшасите. С благословията на Равана демоните ставаха все по-дръзки и постоянно нападаха брамините. В гората Дандака имаше четиринайсет хиляди могъщи ракшаси, начело с двамата братя на Равана – Кхара и Душана. Условията, в които живееха мъдреците, бяха станали нетърпими.

Рама и Лакшмана ги изслушаха внимателно. Решиха да се разправят с ракшасите при първа възможност. Докато разговаряха с ришите, Сита се запозна с Анасуя, съпругата на мъдреца Атри. Анасуя ѝ подари небесна дреха, гирлянда и украшения, а също и небесна козметика. Сита прие подаръците с благодарност и с разрешението на съпруга си се украси с тях. Щом облече небесните дрехи, засия в целия си блясък, също като Лакшми – вечната спътница на Вишну.

След като прекараха нощта при ришите, принцовете и Сита си тръгнаха и навлязоха дълбоко в гората Дандака. Лакшмана вървеше най-отпред и проправяше пътека с меча си, като сечеше дебелите лиани и храсти. Сита, покрила глава с дрехата си, за да се предпази от рояците насекоми, летящи наоколо, вървеше по средата. Рама я следваше, като се оглеждаше внимателно на всички страни и държеше лъка си в готовност. Навсякъде се разнасяха виковете на чакали и писъците на лешояди и хищни птици. На места тримата забелязаха изкоренени или прекършени дървета и трупове на убити диви животни.

По някое време излязоха на една поляна и видяха страховито изглеждащ ракшас. Висок колкото няколко мъже и с мощно телосложение, той напълно запречваше пътя им. Изглеждаше страховито със заострените си уши, свирепи зъби, стърчащи от хищната му уста, и кървясали очи, които гледаха от грозно безформено лице. Държеше дълго копие, на което бе нанизал четири лъва, три тигъра, два вълка и около десетина петнисти елена. По възчерното му космато тяло бяха преметнати тигрови кожи, от които още капеха кръв и мазнина. Демонът приличаше на въздаващия справедливост бог на смъртта. Щом видя Рама и спътниците му, нададе ужасяващ рев, който можеше да се чуе на мили разстояние. Спусна се яростно към тях и сграбчи Сита.

Отнасяйки я на известно разстояние, ракшасът заговори на Рама и Лакшмана с гръмовен глас:
— Кои сте вие двамата? Приличате на аскети, а носите оръжие. Със странното си поведение сте срам за браминското съсловие. Защо сте взели жена в тази гъста гора? Вие сте грешници, затова се пригответе да посрещнете смъртта си от моята ръка! Днес ще изпия кръвта ви на бойното поле!

Сита се разтрепери в ръцете на чудовището като крехка фиданка по време на буря. Щом видя, че ракшасът я отнася, Рама се обърна към Лакшмана:
— Този отвратителен демон открадна безгрешната ми съпруга. За мен няма нищо по-болезнено от това да видя как някой докосва принцесата от Видеха. По-болезнено е дори от смъртта на баща ми и загубата на царството.

зричайки тези думи, Рама заплака горчиво. Лакшмана се разгневи на демона и изсъска като сърдита кобра.
— Защо ти, Господарят на всички същества, който имаш и мен за слуга, скърбиш? – обърна се той към брат си. – Земята скоро ще изпие кръвта на този ракшас. Гневът, който неправилно насочих към Бхарата, днес ще бъде стоварен върху противния демон. Виж как стрелата ми ще прониже гърдите му и той ще падне безжизнен на земята.

Все така очакващ отговор на въпроса си, ракшасът отново запита с гръмовен глас:
— Кои сте вие и къде отивате?

Рама се приближи още до демона и отвърна:
— Ние сме двама воини от царския род на Рагху и сме тук в изгнание. Кажи ни ти кой си и защо обикаляш из тази гора, о, окаянико?

— Значи вие сте царете от Айодхя! – възкликна ракшасът. – Аз съм Вирадха, демонът, който живее в тази гора и се храни с плътта на мъдреците. По-добре се връщайте, откъдето сте дошли. Няма да ви убия. Брахма ми е дал благословия, о, Рагхава, и никакви оръжия не могат да ме унищожат. Тръгнете си бързо и оставете принцесата на мен. Ще приема човешка форма и ще се забавлявам с нея като с моя жена.

Рама се разгневи. Заговори със зачервени очи и дълбок глас:
— Ах, ти, жалък безумецо! Да не би да търсиш смъртта си? Тогава се приготви да я срещнеш в битка! Няма да останеш жив!

Без повече думи Рама изстреля към демона седем стрели със златни пера. Стрелите полетяха, бързи като Гаруда, и пронизаха Вирадха, който падна на земята, облян в кръв. Ракшасът изрева от болка и пусна Сита. Вдигна копието си и се втурна към Рама и Лакшмана. Братята веднага изсипаха върху демона дъжд от стрели.

Макар и целият пронизан, Вирадха остана изправен. Изсмя се високо и се прозина подигравателно. Хвърли копието си към Рама и то се понесе към него като вихър. Рама веднага изстреля две стрели, които го разцепиха на три, преди още да е достигнало целта си. Щом падна на земята, натрошеното копие заприлича на планински хълм, поразен от мълниите на Индра. Рама и Лакшмана изтеглиха мечовете си, които бяха като две черни змии, готови за атака. Втурнаха се към ракшаса и го нападнаха яростно. Вирадха сграбчи двамата братя, по един във всяка ръка. Метна ги на раменете си и хукна през гората.

Докато се отдалечаваше, Сита проплака:
— О, къде отива моят господар? Как ще остана тук сама?

Щом чу скръбните думи на Сита, Рама вдигна високо меча си и отсече дясната ръка на демона. Лакшмана отряза лявата и Вирадха падна в безсъзнание на земята. Макар че братята го удряха с мечовете си и с ритници и юмруци, ракшасът не умираше. Рама се обърна към Лакшмана:
— Ясно е, че този демон не може да бъде убит със сила заради благословията, която е получил. Трябва да го заровим в яма, защото това е обичайният начин да унищожиш ракшас. Бързо изкопай дълбок трап, о, тигър сред мъжете!

Рама остана да затиска гърба на ракшаса с крака си. Вирадха дойде в съзнание и каза:
— О, Рагхава, ти ме победи. Силата ти е не по-малка от тази на Индра. Сега знам, че ти си всемогъщият Рама, а твоята съпруга е блажената Сита. Аз съм гандхарва на име Тумбуру. Не служех добре на Кувера, ковчежника на полубоговете, и той ме прокълна.

Проснатият на земята ракшас обясни, че преди е бил слуга на Кувера. Веднъж се забавлявал с апсарите и не се погрижил добре за господаря си. В гнева си Кувера го проклел да приеме формата на демон. Тумбуру го помолил за милост и полубогът казал:
— Ще възвърнеш предишната си форма и ще се върнеш на небето когато Рама, синът на Дашаратха, те победи в битка.

Вирадха говореше с мъка:
— Благодарение на теб, о, Рама, вече съм освободен от ужасното проклятие и мога да се върна в моята обител. О, Господи, на десет мили оттук живее мъдрецът Сарабханга, който копнее да те види. Иди при него, защото той ще ти даде добър съвет.

Вирадха замоли Рама да го бутне в ямата, за да може да умре. Двамата братя изтърколиха огромното тяло на ракшаса в голямата дупка, която бе изкопал Лакшмана. След като го покриха с пръст и камъни, те успокоиха разстроената Сита и продължиха по пътя си, като се оглеждаха за обителта на Сарабханга.

Полубоговете на небето бяха станали свидетели на случилото се. Знаеха, че Рама е всемогъщият Вишну, и щом го видяха приел формата на човек, се удивиха. Уменията и силата на Рама бяха безгранични и въпреки това той се държеше като обикновен човек. Размишлявайки върху смисъла на действията му, полубоговете приеха Тумбуру обратно при себе си.

Рама продължи да търси Сарабханга, изпълнен с обич към мъдреца. Когато братята приближиха жилището му, видяха на небето златна колесница. Блестеше ярко като обедно слънце и я теглеха хиляда зеленикави коня. Покриваше я прекрасен бял балдахин, който приличаше на голям облак и беше украсен с великолепни гирлянди. Под него седеше Индра, а две красиви девойки му вееха с бели чамари. Беше заобиколен от много други полубогове. Рама и Лакшмана видяха и безброй гандхарви и сиддхи, облечени в дрехи от фина коприна и отрупани със златни украшения. Всички тези благородни същества възхваляваха Индра с ведически химни.

Виждайки прекрасната гледка, Рама каза на Лакшмана:
— О, Лакшмана, погледни великолепната колесница на Индра! Младите мъже с широки рамене и с ръце като железни тояги, с червени дрехи и златни обеци, които са го наобиколили с хиляди, изглеждат непобедими като тигри.

Лакшмана се взря в полубоговете на небето. Всички бяха млади и гърдите им бяха украсени с ярки като пламък гирлянди. Двамата принцове продължиха да ги наблюдават, докато изчезнаха в небето. Удивени от видяното, Рама и Лакшмана влязоха в обителта на Сарабханга.

Аскетът беше седнал край жертвения огън. Тъй като бе практикувал аскетизъм в продължение на много години, той можеше да съсредоточи ума си върху Върховната Божествена Личност в сърцето си. Знаеше, че тази личност е Рама. По време на медитацията си мъдрецът се беше молил да види Бога, приел форма на човек.
Рама приближи стария аскет, поклони му се ниско и като докосна нозете му, каза:
— Аз съм Рама, а това са брат ми Лакшмана и съпругата ми Сита. Дойдохме при теб по молба на Вирадха. Сега той е на небето при полубоговете. Бъди благосклонен към нас и ни кажи какво трябва да направим, о, бисер сред мъдреците.

Сарабханга стана веднага и очите му се напълниха със сълзи. Покани тримата пътници да седнат. След като им поднесе вода и плодове, каза:
— О, Рама, няма по-добър и по-милостив от теб! Видях те в сърцето си, след като медитирах дълго време, и достигнах освобождение от привързаността към този свят. Сега те виждам тук като сина на Дашаратха.

След като произнесе много молитви, мъдрецът потъна в мълчание. Известно време седеше и съзерцаваше Рама с любов. Рама се усмихна и попита:
— Защо видях тук Господаря на полубоговете, о, мъдрецо?

Сарабханга обясни, че Индра е дошъл да го отведе в по-висшите селения и че е заслужил това с аскетизма си. Добави, че е отпратил господаря на полубоговете, защото искал да остане на земята и да види Рама.

— Сега, след като те видях, нямам желание да отида в райските светове, о, Рагхава! – продължи Сарабханга. – Моля те, отнеми резултатите от аскетизма ми.

— Ти несъмнено ще се издигнеш в най-висшите сфери, о, премъдри, и ще живееш в безсмъртната обител на Вишну – отвърна Рама. – Но преди да си тръгнеш, моля те, кажи ми къде трябва да отида сега.

Сарабханга насочи Рама към обителта на друг мъдрец на име Сутикшна. После съсредоточи поглед в него и потъна в дълбока медитация. Предизвика вътрешен огън в себе си и възпламени тленното си тяло, което бързо се превърна в пепел. Мъдрецът се появи в сияйно духовно тяло и след като поднесе почитанията си на Рама, се възнесе в духовните сфери.

Рама остана в обителта на Сарабханга, където дойдоха много други риши и го помолиха да ги избави от ракшасите. Оплакаха му се, че демоните ги избиват с хиляди. Рама ги увери, че скоро ще унищожи ракшасите. След това пое към обителта на Сутикшна, следвайки указанията на Сарабханга.

Като видя Рама, Сутикшна произнесе много молитви и го поведе към могъщия риши Агастя. По пътя към Агастя Рама забеляза, че гората е досущ като прочутата небесна гора Нандана. Земята беше равна, покрита с мека трева. Клоните на дърветата се огъваха от плодове. Бистрите езера бяха пълни с лотоси, лебеди, жерави и други водни птици. Навсякъде имаше цветя и красиво нацъфтели дървета. Животните бяха кротки и без страх доближаваха пътниците.

Рама огледа прекрасния пейзаж.
— Изглежда сме близо до обителта на Агастя риши – заключи той. – Чрез аскетизма си мъдрецът е превърнал гората в рай. Скоро ще видим сияйния риши.

По молба на Лакшмана Рама започна да разказва истории за Агастя. През целия ден забавляваше с тях брат си и Сита. Най-сетне вечерта стигнаха до обителта. Докато я приближаваха, Рама каза:
— Нека сега отидем при Агастя, защото той сигурно ще ни благослови с добра съдба. Ако ни разреши, можем да живеем на това място, докато трае престоят ни в гората.

Сутикшна избърза напред и съобщи на Агастя за пристигането им. Мъдрецът веднага ги покани в обителта си. Докато влизаха в просторното място, видяха много жертвени огньове, поддържани от учениците на Агастя. Славеха се всички основни божества, включително Върховния Бог Вишну, както и Шива, Брахма и десетина други полубогове. Въздухът бе изпълнен с напевния звук от мантрите и с дима от жертвените огньове.

Изпитвайки екстаз, Агастя стана от мястото си и тръгна бързо към двамата принцове. Щом видяха, че мъдрецът идва към тях, те веднага се поклониха ниско. Сита застана наблизо с допрени длани и сведена глава.

Агастя помогна на Рама да се изправи и каза:
— Отдавна си мисля за теб, о, Рагхава! И ето че съм благословен с присъствието ти! Ти не се влияеш от непреодолимата материална енергия. Само като си помисли за теб, човек прекосява огромния океан от раждане, страдания и смърт. А какво да кажем за онзи, който те види?

Агастя покани пътниците да седнат и след като направи жертвоприношение, им поднесе вода и храна. После чрез медитация предизвика появата на голям златен лък. Имаше и два пълни с остри стрели колчана, които пламтяха като огън, а също и дълъг меч в златна ножница. Агастя даде оръжията на Рама, обяснявайки, че в миналото ги е използвал Вишну, за да помогне на полубоговете в една война срещу демоните.

Принцът прие божествените оръжия с благодарност и помоли мъдреца да му покаже място, на което може да живее. Мъдрецът отново се отдаде на дълбока медитация и след известно време отвърна:
— Чрез въздържание и медитация успях да те опозная и да разбера целите ти, о, Рама. Затова ти предлагам да идеш в една близка гора на име Панчавати. Тя е красива и свещена. На това място ще се изпълнят всичките ти желания.

Агастя даде указания на братята. След като се сбогуваха с него, Рама, Лакшмана и Сита поеха на дългия двайсет мили път до Панчавати, вървейки по тесни горски пътеки.

След няколко мили попаднаха на огромен лешояд, който лежеше на една поляна. Допускайки, че това е ракшас, Рама и Лакшмана бързо се приготвиха за битка. Рама доближи внимателно могъщата птица, която приличаше на хълм.

— Аз съм Рама, а това е брат ми Лакшмана, ние сме потомци на рода Рагху – представи се той. – Ти кой си и кой е родът ти?

Съществото отвърна любезно, че е стар приятел на Дашаратха. Казваше се Джатаю и беше цар на лешоядите. Изреди на Рама цялото му родословно дърво, което започваше от древния мъдрец Кардама. Докато говореше, обясни откъде са произлезли всички видове птици и животни. Джатаю беше племенник на Гаруда, непобедимия орел на Вишну.

— Тази гора е пълна с ракшаси и кръвожадни зверове – осведоми ги той. – Позволете ми да ви придружа. Ще пазя Сита, когато вие двамата търсите храна.

Рама знаеше за приятелството на Джатаю с баща му. Той с радост прегърна голямата птица и даде разрешението си да ги следва. После продължи към Панчавати, очакващ с нетърпение да срещне демони.

След като пристигна в Панчавати, Рама избра да се установи близо до свещената река Годавари. Лакшмана освети мястото с молитви и вода от реката. Построи голяма колиба от слама и глина; поддържаха я яки дървени колони, а покривът ѝ бе покрит с тръстика и тревата куша. Като видя красивото жилище, Рама се зарадва много и прегърна Лакшмана.
— Сигурен съм, че царят продължава да живее чрез син като теб, който винаги се грижи за моите нужди и желания – каза му с обич. – О, Лакшмана, ти си ми като баща!

Рама и Сита се настаниха в колибата и заживяха спокойно, като се къпеха в Годавари и се наслаждаваха на гледките и звуците в гората.