Глава 5

Изминали бяха три месеца, откакто Рама се бе установил в планината Читракута. Живеейки мирно в своята колиба със сламен покрив заедно с Лакшмана и Сита, той беше щастлив. От мястото си тримата виждаха върха на планината, в който се смесваха няколко цвята – жълт, червен като брош*, сребрист и синьо-зелен като сияен изумруд. Хълмовете на голямата планина проблясваха с хиляди нюанси и изобилстваха с елени, безобидни тигри, леопарди и мечки. В дърветата, отрупани с цвят и плодове, живееха най-различни пъстри, сладкогласни птици. Наоколо течаха безброй кристалночисти потоци, на слънчевата светлина искряха водопади.

* Многогодишно тревисто растение, известно като бояджийски брош. – Б. пр.

Сърцето на Рама се изпълваше с радост при вида на всичко това. Облегнат спокойно на вратата на колибата си, той заговори на Сита:
— Виж кинарите, които са слезли от планетите си, за да се забавляват по тези прекрасни склонове. Виж и видядхарите и гандхарвите, които са окачили мечовете и другите си оръжия по клоните на дърветата и ухажват небесните девойки. Това място е по-красиво от рая. Несъмнено четиринайсетте лета тук ще изминат лесно, все едно са един месец.

Сита се усмихна. Беше щастлива, че живее в планината с Рама. Харесваше горския живот въпреки простотата му и дори го предпочиташе пред лукса на града. Погледна надолу към река Мандакини, в чиито води бяха нагазили много аскети, облечени само с препаски и вдигнали ръце в прослава на слънцето. Хладен бриз довяваше уханието на цъфнали дървета от всички склонове на планината. На песъчливия речен бряг се появяваха и изчезваха божествени сиддхи, които обикаляха очаровани наоколо. Още по-надолу по реката Сита видя голямо стадо слонове. Стояха сред червените и бели лотоси и пиеха от кристалночистата вода.

Рама продължи:
— Нека направим обедното си къпане в реката, о, принцесо. Докато ти си до мен, не ми липсва никой от роднините ми, дори и Айодхя. Красотата ти надминава тази на божествените девойки и ме дарява с все по-голямо удоволствие.

Рама погледна към брат си, който стоеше на известно разстояние от тях, стиснал лъка си.
— Божественият Лакшмана стои напълно въоръжен и готов да изпълни всяка моя заповед. Осигурява ни вкусна горска храна, която събира, и ни прави много щастливи. Какво повече бих могъл да желая, скъпа Сита, дори ако живеех в Айодхя?

Рама и Сита слязоха до реката и намериха уединено място, където да се изкъпят. След къпането и забавленията в хладните води излязоха на брега и седнаха на слънце върху голяма плоска скала. Докато Рама разговаряше със съпругата си, забеляза, че в далечината се издига голям облак прах. Огледа се наоколо и видя, че във всички посоки тичат изплашени животни; чу и ужасен шум, който все повече се усилваше.

Провикна се към брат си:
— Лакшмана! Какво според теб причинява този безпорядък? От север се носи шум, който прилича на гръмотевичен тътен! Да не би някой цар или принц да е излязъл да ловува в гората, следван от армията си? Или пък е някое голямо стадо животни? Моля те, иди да видиш.

Лакшмана незабавно се покатери на едно високо дърво и се огледа. Като насочи поглед на север, съзря в далечината голяма армия, яхнала слонове, коне и колесници, а също и внушителен брой пехотинци. Извика на Рама какво е видял.

— Нека Сита бързо намери пещера – посъветва той брат си. – Угасете огъня, за да не се вижда дим. Двамата с теб трябва да останем тук, облечени с брони, и да държим в готовност оръжията си, тъй като се задава могъща армия!

Рама, който изобщо не се изплаши, отвърна на брат си:
— Огледай внимателно знамената. Виж на коя армия принадлежат според теб.

Лакшмана се взря в авангарда на армията и видя високо вдигнато знаме, което се полюшваше на лекия вятър. На него бе нарисувано пурпурното орхидеево дърво ковидара. Принцът се разгневи и втренчи очи в армията, сякаш искаше да я погълне с поглед.

— Явно това е войската на Бхарата! – възкликна. – Оттук видях герба с дървото ковидара. След като си подсигури трона на Айодхя, сега иска да ни убие, за да няма кой да оспори властта му. Дори оттук виждам бързите коне, които тичат най-отпред и ни търсят.

Лакшмана кипеше от гняв.
— Добре че не мога да различа лицето на Бхарата, заради когото ти трябва да понасяш горския живот, лишен от правата си на владетел. Несъмнено брат ни идва тук като враг и заслужава да бъде убит незабавно! Не виждам нищо греховно в това, о, Рама, защото Бхарата ти причини голямо зло!

Лакшмана слезе от дървото и грабна оръжията си. Вдигна високо меча си.
— Днес Кайкеи, която толкова желае царството, ще се изпълни с мъка, виждайки как убивам сина ѝ! После ще убия и нея. Земята ще изпие кръвта на всичките им воини. Хищни зверове ще влачат труповете на слонове и коне, както и на хиляди мъже, пронизани от стрелите ми. Убивайки Бхарата и армията му, ще изплатя дълга към оръжията си!

Рама отвърна тъжно на разгневения Лакшмана:
— Тези чувства не ти подхождат, скъпи братко. Могъщият Бхарата идва тук, защото копнее да ни види, а ти искаш да го посрещнеш с оръжие. Дал съм дума да остана в гората. Как тогава бих могъл да отнема насила царството от Бхарата и да се сдобия с власт, опетнена от безчестие?

След като брат му го укори, Лакшмана сведе очи и прибра меча в ножницата. Рама продължи:
— Никога няма да стана цар с цената на смъртта на роднините си. Бих приел царството само за да удовлетворя и защитя близките си, защото нямам желание да стана владетел. Ако радостта ми не е споделена от теб, Бхарата или Шатругхна, по-добре да се превърне в пепел.

Рама познаваше сърцето на Бхарата. Той му беше не по-малко предан от Лакшмана. Разбираше защо брат му е дошъл да го види. И той копнееше да види Бхарата. Като успокои Лакшмана, Рама каза:
— Сигурен съм, че щом Бхарата е чул за моето изгнание, сърцето му се е изпълнило с любов и е изпитал голяма мъка. След като е укорил Кайкеи с остри думи, без съмнение е напуснал Айодхя с намерението да ме върне обратно. Знам, че е така.

Лакшмана се засрами, задето в гнева си бе говорил против Бхарата. Припомни си близките и сърдечни отношения, на които се бяха радвали четиримата братя в детството си. Рама беше прав. Бхарата не би могъл да дойде с намерението да се бие. Лакшмана се изчерви, а Рама продължи:

— Не мога да си представя Бхарата да ни нарани дори в мислите си – каза нежно. – Да не би да те е оскърбил в миналото, скъпи братко, че толкова му се разгневи? Ако си решен да убиеш Бхарата, още днес ще му наредя да даде царството на теб. Сигурен съм, че би заел мястото ти тук, облечен в дървесно лико, докато ти управляваш обширните земи.

Лакшмана се сви от срам. Беше сбъркал, като се усъмни в Бхарата. У него никога не бе имало злоба и завист. Опита се да поправи грешката си:

— Сигурно е така, както казваш ти, скъпи Рама. Вероятно самият могъщ император идва тук, придружен от Бхарата. Баща ни несъмнено ще се опита да ни убеди да се върнем, за да ти предостави властта, отказана от Бхарата. Мисля дори, че видях Шатрунджая, огромния слон на царя, да се поклаща начело на армията.

От своето място на планинския склон Рама виждаше как тя все повече приближава. Забелязвайки императорския слон, се изпълни с внезапна тревога. Защо никой не държеше бял чадър над гърба му? Шатрунджая не би дошъл без царя. Освен ако нямаше цар. Рама се обезпокои. Заедно с Лакшмана и Сита зачака пред колибата си пристигането на Бхарата.

Щом стигнаха в подножието на планината, Бхарата изпрати няколко ловки катерачи да потърсят отшелническата обител на Рама. Самият той яздеше кон най-отпред, но когато стигна до гъстата гора на планинския склон, слезе от него и започна да търси Рама пешком. Придружен от Васищха и други брамини, продължи да си пробива път в гората, нетърпелив да види братята си. Каза на Васищха:
— Благословена да е тази планина, в която сега скитат Рама и Сита, о, мъдрецо! Щастлив е Лакшмана, че всеки ден вижда луноподобното лице на Рама. Копнея да докосна нозете на брат си. За мен няма да има покой, докато не го видя провъзгласен за цар и седнал на трона на Айодхя.

Бхарата се покатери на едно високо дърво и се огледа. Видя струйка дим и предположи, че идва от жилището на Рама. Изпълнен с радост, слезе бързо и пое в тази посока. Уверен, че вече са близо до Рама, изпрати Васищха да доведе цариците. После, заедно с Шатругхна и Гуха, заизкачва бързо планинския склон.

Стигнаха до едно плато и се озоваха на голяма поляна. Там, върху едно изравнено място, видяха колибата на Рама. Рама и Лакшмана седяха пред дървеното жилище. Бхарата забеляза жертвения огън, запален върху олтар, около който бяха наредени стръкове от тревата куша. Близо до колибата бяха окачени два дълги лъка, обковани със злато и проблясващи с цветовете на дъгата. До лъковете имаше големи колчани, пълни със страховити стрели, а също и два големи щита, украсени със златни гравюри. Наблизо бяха подпрени два меча в ножници от сребро и злато.

Когато Бхарата видя Рама, облечен като аскет и със сплъстена коса, нададе вик и се поклони ниско. След малко стана и се взря с насълзени очи в обичния си брат, който приличаше на Брахма, седнал в небесната си заседателна зала. Рама се усмихна на брат си, който бързаше към него заедно с Шатругхна. Като се препъваше, въпреки че тичаше по равна земя, Бхарата скоро приближи Рама и падна в краката му. Заговори тъжно, със задавен глас:

— Уви, ето го моят по-голям брат, който заслужава да е обграден от придворни, а е в компанията на елени. Каква жестока съдба! Извисената му душа трябва да носи царски дрехи, а е облечена в дървесно лико. И всичко това е заради мен! О, злочести аз, заклеймен от целия свят!

Ридания задавиха Бхарата, както лежеше на земята, протегнал ръце към нозете на брат си. Лицето му беше обляно в пот. Проплака тъжно:
— О, братко мой, благородни мой братко!
Шатругхна, също разплакан, се поклони на Рама. Рама и Лакшмана се изправиха и прегърнаха силно и двамата си братя. Събрани заедно, четиримата принцове приличаха на слънцето и луната, събрани с планетите Венера и Юпитер.

Рама попита Бхарата какво го води в гората. Изненадан, че го вижда със сплъстени къдрици и облечен в еленови кожи, каза:
— Защо си дошъл без баща ни, скъпи братко? Надявам се, че в Айодхя всичко е наред. Докато баща ни е жив, трябва да се грижиш за него. Все пак се радвам да те видя тук, макар че изглеждаш блед и изтощен. Защо си в дрехи на аскет, Бхарата? Сигурно любовта ти към мен е много дълбока.

Рама погали нежно брат си по главата. Вдигайки поглед, видя, че Гуха стои на известно разстояние с допрени длани и му се усмихва. Изпълнен с болка и безпокойство заради състоянието на Бхарата, Рама каза:
— Надявам се, че не си изгубил царството заради незрялост и неопитност. Несъмнено познаваш всички тънкости на дипломацията и управлението, о, могъщи принце.

а да даде съвет на брат си, Рама го попита как изпълнява царските задължения. Поиска да знае дали хората са защитени; дали животните получават нужните грижи; дали армията е добре поддържана, а на брамините се дава достатъчно милостиня. Бхарата отговаряше почтително на по-големия си брат.

— Виждам тук всичките си майки – продължи Рама. – Изглежда те придружава цялото царство Кошала, скъпи Бхарата. Това ме изпълва с тревога. Моля те, кажи ми защо всички пристигнахте днес тук?

Бхарата коленичи пред Рама и докосна нозете му.
— Скъпи Рама, постъпката на майка ми е порочна и изобщо не я одобрявам. Като те е прогонила в гората и е причинила непоносима болка на Айодхя, тя се е надявала да ме види на престола. Това няма да се случи! Моля те, върни се с нас, о, Рагхава, и заеми полагащото ти се място като владетел. Бъди благосклонен към мен и към всички тези хора, о, тигър сред мъжете.

Рама се изпълни със състрадание към Бхарата. Отново го заразпитва:
— Защо е необходимо да приемеш аскетичен живот, скъпи Бхарата? Искането на баща ни е да станеш цар. А на мен ми е наредил да остана в гората. Желанията на благочестивия император са закон. Затова трябва да се радваш на царството и да не упрекваш майка си Кайкеи. Колкото до мен, аз съм по-щастлив тук, отколкото ако живеех във вечната обител на Брахма, защото съм изпълнил желанието на баща ни.

Сърцето на Бхарата се сви. Той познаваше брат си. Щеше да е невъзможно да убеди Рама да наруши заповед, дадена от по-възрастен. И все пак се чувстваше длъжен да опита. Никога не би приел трона вместо Рама. С натежало сърце уведоми брат си какво се беше случило в Айодхя.

— Докато аз съм бил в царството Кекая, а ти вече си живеел в гората, нашият славен баща е напуснал този свят. Мислейки единствено за теб, царят е напуснал тленното си тяло, съкрушен от мъка заради заминаването ти. Според вечния закон сега ти, като най-голям син, трябва да наследиш царството. В това не може да има никакво съмнение.

Когато Рама чу новината за смъртта на баща си, сякаш някой прониза сърцето му. Вдигна ръце и изплака, а после падна на земята като разцъфнало дърво, изтръгнато от корен. Остана да лежи неподвижен и блед. Бхарата бързо го напръска с хладна вода. Рама седна и като се държеше за главата, заплака тъжно.

— Какво ще правя сега в Айодхя, когато баща ми е мъртъв и вече го няма? Уви, аз съм един злочест и безполезен син! Баща ми е умрял заради мен. Дори не успях да изпълня посмъртната церемония за него. Даже и след четиринайсет години няма да имам кураж да се завърна в безутешния град, лишен от своя закрилник. Кой сега ще изрича милите и любящи думи, с които баща ми ме поощряваше, когато виждаше, че се държа добре?

Рама отиде при седналите наблизо Сита и Лакшмана.
— Мила Сита, твоят свекър вече го няма! О, Лакшмана, ти вече си без баща! Нашият брат донесе тъжната вест за кончината на царя. Светът е останал без владетел.

Очите на Сита се насълзиха, не смееше да вдигне поглед към съпруга си. Рама и Лакшмана заплакаха заедно със Сита, а Бхарата и Шатругхна започнаха да ги успокояват.

Рама овладя чувствата си и каза:
— Сега трябва да изпълня последните свещени ритуали за царя. Нека отидем при реката.

Завладени от мъка, четиримата принцове и Сита се спуснаха до речния бряг. Помагаха им Сумантра и другите царски министри, които останаха да наблюдават от брега, след като Рама, братята му и Сита влязоха във водата.

Рама се обърна на север, посоката, която се управляваше от Ямараджа, и загреба вода в шепите си. Остави я да се стича между пръстите му и каза със задавен глас:
— Дано тази свещена вода стигне до теб, о, тигър сред царете! Това приношение е за теб, скъпи татко, ти, който отиде в света на нашите предци!

Рама се помоли за баща си, а после се върна в жилището си да приготви приношение за починалия цар. След като то бе готово, Рама и братята му се хванаха за ръце и заридаха високо. Звукът приличаше на рева на лъвове и отекна във всички планински проходи.

Като чуха объркващия шум, воините от армията на Бхарата се разтревожиха и казаха:
— Сигурно Бхарата и Шатругхна са се срещнали с Рама и Лакшмана. Този звук навярно е плачът на четиримата братя, които скърбят за починалия си баща.

Воините станаха бързо и затичаха в посока на звука. Шумът от хилядите хора, движещи се през гората, беше оглушителен. Елени, бизони, мечки, лъвове и слонове се разбягаха ужасени във всички посоки. Птиците закряскаха и излетяха във въздуха.

Овдовелите царици на Дашаратха слязоха от колесницата си и тръгнаха пеша през гората, придружени от Васищха. Движейки се с мъка по тесните горски пътеки, накрая стигнаха до поляната, където стоеше Рама с братята си. Той ги видя и бързо изтича към тях. Поклони се на Васищха и на всяка от трите царици и докосна нозете им. След като Лакшмана и Сита също изразиха почитта си, Рама седна с Васищха на дървената пейка пред колибата си. Виждайки аскетичните дрехи на принца и съпругата му, цариците се разридаха високо.

Каушаля отиде при Рама и нежно избърса праха от лицето му. После се обърна към Сита и каза:
— Как оцеляваш в тази дива гора, скъпа Сита? Лицето ти е бледо и изпито. Мъката ми, че те виждам тук, се разгаря като силен огън.

Рама се зае да успокоява Каушаля, а през това време Лакшмана говореше със Сумитра, която също страдаше дълбоко. Бхарата дойде и седна в краката на Рама. Допря длани и каза:
— Кайкеи е удовлетворена, че царството е предложено на мен. Ако наистина е мое, то аз го давам на теб, о, Рама. Моля те, приеми го без колебание.

Докато Бхарата седеше пред Рама и Лакшмана, тримата братя сияеха като три жертвени огъня. С длани върху нозете на Рама, Бхарата продължи:
— Властта над този свят е изцяло твоя, о, Рама. Мога да се състезавам за нея, колкото магаре умее да тича като кон или лястовичка да лети като Гаруда*. Наистина завися от теб. Нека светът види как сияеш с великолепието си върху трона на Айодхя. Още днес ще те върнем тържествено там.

* Гаруда е цар на птиците и вахана, носач на Бог Вишну. – Б. пр.

Щом чуха думите на Бхарата, всички хора се събраха и завикаха: „Добре казано!“. Бхарата седеше и гледаше Рама, а от очите му се стичаха сълзи. Отчаяно се надяваше, че е възможно брат му все пак да бъде убеден. Не си представяше да се върне в Айодхя без него.

Като видя че брат му и роднините му плачат, Рама се натъжи. Опитвайки се да овладее мъката си, отвърна:
— Никой не е свободен да прави каквото желае. Затворена в телесна обвивка, душата ни се носи ту тук, ту там, управлявана от всемогъщата сила на Провидението. Никой не е способен да контролира тази сила. Всяка печалба се превръща в загуба, всяка среща завършва с раздяла, всеки живот – със смърт. Както зрелият плод се бои единствено, че ще падне от дървото, така и човек се бои единствено от смъртта.

Всички слушаха внимателно думите на Рама и тъгата им започна да намалява.
— Отминаването на дните и нощите бързо износва живота на всички същества, също както лятното слънце пресушава водата от езерото – продължи принцът. – Смъртта е наш постоянен спътник. Съпровожда ни по дългия път, който изминаваме, и не ни напуска никога.

Рама все още нямаше желание да се върне в Айодхя. Искаше да окуражи Бхарата и да му вдъхне сила. Погали брат си по главата и продължи да го напътства:

— Обични ми братко, няма да имаш сили да се подготвиш за собствената си смърт, ако скърбиш за друг. Баща ни си отиде след дълъг благочестив живот и разбира се, трябва да тъжим. Самите ние сме поели по пътя, изминат от императора, и след време ще се присъединим към него. Затова нека се освободим от скръбта и се посветим на благочестието, чрез което ще се отправим към благословените селения, достигнати от царя.

Рама се огледа наоколо. На планинския хълм се бяха събрали хиляди хора и всички гледаха към него. Докато говореше, цареше пълна тишина. Дори животните се бяха смълчали. Чуваше се само звукът от реката и шумоленето на полюшваните от вятъра листа. В късния следобед по земята играеха сенки. С мека усмивка Рама продължи да говори на Бхарата, но думите му се чуваха от всички.

— Баща ни се е разделил със старото си износено тяло и сега се наслаждава на голямо щастие в нетленна форма. Вместо да скърбим за него, трябва да изпълним точно заръките му. Ти трябва да управляваш земята, скъпи Бхарата, а аз да остана в гората, докато изминат четиринайсетте години. Това ще осигури благополучие и на двама ни както в този живот, така и в следващия. При никакви обстоятелства не бива да пренебрегнем желанията на благодетелния ни баща.

Рама говорѝ повече от час и Бхарата се изпълни с радост от наставленията на брат си. Но също така се разочарова, виждайки решимостта му да остане в гората.

Когато Рама замълча, Бхарата докосна нозете му и отвърна:
— Поведението ти е достойно, о, могъщи братко! Никога не си се обезкуражавал от изпитанията, нито си търсил удоволствия. Винаги си различавал доброто от злото. Затова знаеш кое е непреходно и кое преходно и в крайна сметка – нереално. Несъмнено на този свят човек трябва да се грижи за душата, а не за тялото си.

Бхарата осъзна, че брат му се ръководи единствено от висшия морал; знаеше, че е невъзможно Рама да действа извън вечния закон на дхарма. Обаче все още се съмняваше, че изгнанието му е справедливо. Заговори, за да се освободи от съмненията си:
— Ако не ме възпираха моралните повели, със сигурност щях да убия греховната си майка. Как царят се е оставил да попадне под влиянието ѝ? Действал е неправилно, воден от заслепение или безразсъдство. Нима като негови синове не сме длъжни да поправим грешките му? Несъмнено това е пътят за един честен и достоен син.

Бхарата се обърна и посочи събралото се множество.
— Тези хора се нуждаят от закрилата ти. Това е дълг на всеки владетел според писанията. Никъде не се казва, че е длъжен да живее в гората. Поеми обратно към Айодхя начело на многочислената армия, скъпи братко. Зарадвай приятелите си и нека враговете ти се разпръснат изплашени във всички посоки. О, Рама, ако решиш да останеш тук, то аз ще се присъединя към теб! В никакъв случай не бих намерил сили да управлявам в твое отсъствие!

Бхарата седна с наведена глава. Всички бяха погълнати от разговора между двамата царски синове. Радваха се на твърдата решимост на Рама и същевременно страдаха, виждайки, че той няма да се върне в Айодхя.

Рама отвърна сериозно на Бхарата:
— През целия си живот баща ни е следвал пътя на праведността. Това е всеизвестно. Благочестивият цар никога не би я пренебрегнал. Когато е поискал ръката на Кайкеи, за да я получи, той е обещал на баща ѝ, че синът ѝ ще наследи царството. Затова, накаран от Кайкеи да се закълне, императорът предаде царството на теб и ми нареди да отида в гората. Каквито и да са причините, той е дал обещание. Ако то бъде нарушено, баща ни ще трябва да плати за греха си. Наш дълг е като негови синове да изпълним клетвата му и така да го спасим. Невъзможно е да поемем по друг път.

Рама замълча за миг. Стана от мястото си и повдигна от земята Бхарата и Шатругхна.
— Вие двамата трябва да се върнете в Айодхя и да закриляте хората. О, Бхарата, позволи да те коронясат за цар и управлявай земята. Аз ще стана император на дивите зверове. Над теб ще държат бял чадър, докато яздиш царския слон, а аз ще вървя пеша, предпазван от балдахина на дърветата. Тръгнете с радост към града, братя мои, а Лакшмана и аз с радост ще се върнем в гората. Само така ще съхраним честта на баща ни.

Бхарата не каза нищо. Почувства се по-добре от отговора на Рама, но скърбеше, че трябва да го остави в гората.

В този момент в опит да убеди Рама да се върне, позовавайки се на атеистичните принципи, заговори брамин на име Джабали:
— Защо си привързан към баща си, о, Рама? Той не беше нищо повече от тленна плът. Хората, които мислят, че имат близки, грешат много. Идваме на този свят сами и сами ще го напуснем. Затова трябва да се погрижим за собствените си интереси. Възкачи се на трона и му се радвай, о, Рама, защото това е в твой интерес.

Самият Джабали обаче не вярваше във философията, на която се позоваваше. Просто искаше по някакъв начин да промени решението на Рама. Може би принцът щеше да приеме аргументите му като претекст да се върне в Айодхя. Но най-вероятно щеше да обори твърденията на Джабали и да продължи да се придържа към религиозните принципи. И в двата случая браминът щеше да е удовлетворен, затова продължи да излага атеистичната си философия:

— Скърбя за онези, които са изоставили удоволствията заради аскетизма на религиозния живот – продължи той, като стана на крака. – Надявайки се на щастие в бъдеще, те получават само смърт, след като са водили живот в лишения. Писанията са създадени от интелигентни брамини, които са искали да наложат саможертвата и благотворителността като начин на живот. Така са осигурили собственото си благоденствие.

Джабали обясняваше с усмивка фалшивата философия. Никой от събралите се не прие думите му, но всички се надяваха, че Рама все още може да бъде убеден да напусне гората. Слушаха мълчаливо, докато Джабали завършваше речта си:

— Знаейки това, о, Рама, ти трябва да се откажеш от неразумния си аскетизъм. Отвъд видимия свят няма нищо друго. Щастието ти не бива да зависи от нещо извън онова, което виждаш и изпитваш реално. Затова, о, велики принце, приеми царството и се наслаждавай като неоспорим владетел!

Когато Джабали свърши да говори, Рама отново седна. Погледна към брамина и каза:
— За човека съдят единствено по делата му. Този, който действа, както предлагаш ти, трябва да се счита за грешен и невеж, въпреки че се представя за образован и притежаващ знание. Такъв човек е дребнав, егоистичен и алчен, воден единствено от жажда за удоволствия. Непосредственото му щастие скоро се превръща в страдание и той затъва в адско блато.

Рама оборваше гневно Джабали. Говореше твърдо и очите му бяха зачервени:
— Ако поема по пътя, предложен от теб, о, атеисте, тогава цялата земя ще бъде обречена. Всички хора ще последват царския пример. Изоставяйки религиозния си дълг, ще станат покварени и невъздържани. Навсякъде ще зацари хаос и всички ще страдат.

Джабали седна пред Рама с допрени длани и сведена глава. Не каза нищо, докато принцът обясняваше, че опитът да намериш щастие чрез сетивно удоволствие е безплоден. Сетивата, както и удоволствията, изпитвани чрез тях, скоро биват унищожени. Само душата и Бог са вечни, както и обитаваната от него духовна обител. Онези, които наистина са образовани, следват пътя на истината, която води към вечните духовни селения на блаженството.

Рама замълча и постепенно гневът му се уталожи. След няколко минути заговори отново:
— Баща ми бе верен на истината. Единствено изпълняването на наставленията му ще ни донесе щастие. Затова аз ще остана в тези гори, а Бхарата ще управлява земята. Това е единственият път към щастието както на този свят, така и в отвъдния. О, Джабали, не бива да проповядваш подобни неща, защото е много греховно да подвеждаш хората.

След като даде напътствия, Рама замълча. Познаваше сърцето на Джабали и не изпитваше гняв към него, а само към думите му. Изпитваше състрадание към болката на другите и знаеше, че думите на Джабали за хедонизма водят единствено до страдание.

Като заяви: „Всичко е точно както казваш ти“, Джабали се поклони ниско пред Рама, а после се върна на мястото си сред другите брамини.

Васищха се изправи и заговори, застанал насред събралите се.
— Джабали познава добре душата и знае какво ѝ носи истинско щастие. Говори само от желание да те види възкачен на трона. Това е и моето желание, о, Рагхава! Като най-голям син на царя, на теб се полага да приемеш властта. Не бива да изпитваш съмнение в това отношение.

Васищха припомни историята на царския род. Изброи един по един предишните владетели и изтъкна, че всеки от тях е предавал царството на най-големия си син. Накрая каза:
— О, Рама, това е моят съвет към теб. Аз съм твой духовен учител и като такъв заслужавам да уважаваш думите ми повече от тези на баща си. Бях и негов учител. Затова ти нареждам да приемеш трона на Айодхя.

Мъдрецът говори, воден единствено от любов. Знаеше, че като остава в гората, Рама изпълнява божествения си план, но въпреки това копнееше той да се върне.

Принцът погледна с обич Васищха и отговори:
— Дългът, който имаш към родителите си, не се изплаща лесно, о, учени мъдрецо. Те дават всичко за децата си. Като се грижат за тях, хранят ги, приспиват ги и масажират телата им, бащата и майката ги даряват с любов по всяко време. Думата на достойния ми баща не бива да бъде опозорена заради моята небрежност. Искам да се отплатя за любовта му.

Очевидно беше, че никой няма да успее да убеди Рама да напусне гората. Внезапно Бхарата се изправи и възкликна:
— Ще остана тук пред вратата на Рама, седнал върху тревата куша! Ще спра да ям и да пия вода и няма ще помръдна от мястото си, докато Рама не се съгласи да приеме трона!

Като сграбчи бързо стиска от тревата пред колибата на брат си, Бхарата я пръсна наоколо и седна върху нея. Рама каза изненадано:
— О, Бхарата, защо даде такава клетва? Твой дълг е да управляваш царството, а не да седиш на земята като беден брамин.

Бхарата се обърна с молба към хората:
— Защо не настоявате брат ми да се върне?

Един от водачите на браминската общност пристъпи напред.
— Ясно е, че Рама няма да се откаже от твърдото си решение да изпълни бащината заповед. Какво можем да направим? Сърцата ни се разкъсват при мисълта за раздялата с принца.

Рама погледна с обич брамина и каза на Бхарата:
— Стани, о, тигър сред мъжете. Върни се в Айодхя. Бъди цар и управлявай справедливо. След четиринайсет години ще ме видиш да се завръщам.

Бхарата се изправи и отвърна на Рама:
— Щом заповедта на баща ни трябва да се изпълни, позволи ми да остана тук вместо теб.

Рама упрекна нежно Бхарата, като му каза, че е невъзможно обещанието, направено от един, да се изпълни от друг. Беше дал дума и само той можеше да я спази. Обеща, че когато се върне в Айодхя, ще приеме трона, но при никакви условия няма да напусне гората, преди да изтекат четиринайсетте години.

Многото присъстващи мъдреци слушаха внимателно разговора между двамата божествени братя. Бяха развълнувани и удивени от дълбокия му смисъл. Заедно с полубоговете на небето стояха и много невидими безсмъртни риши. Божествените същества заговориха така, че само Рама и братята му можеха да ги чуят:

— След като чухме прекрасния диалог между Рама и Бхарата, ни се иска да го слушаме отново и отново! – възкликна един от полубоговете. – О, Бхарата, моля те, позволи на Рама да изпълни обещанието, дадено на баща му. Благодарение на обета на Рама Дашаратха се възнесе във висшите селения, освободен от дълга си към Кайкеи.

Полубоговете знаеха, че Равана скоро ще умре, и очакваха с нетърпение смъртта му. Изсипаха дъжд от небесни цветя върху Рама и братята му, а после се върнаха в небесните си жилища. Окуражен от думите на полубоговете, Бхарата се приготви да поеме управлението на Айодхя. Падайки в нозете на Рама, даде израз на последните си съмнения:
— Господарю мой, как изобщо да ръководя нашето обширно царство? Та аз съм млад и неопитен. А и не притежавам големи способности. Несъмнено царството ще бъде съсипано от неумелото ми управление.

Рама вдигна по-малкия си брат от земята и го накара да седне. Като го галеше по главата, отвърна:
— Твоето смирение те прави достоен да закриляш цялата земя. Винаги търси съвета на учени брамини и управлявай уверено, о, бисер сред мъжете!

Тогава Бхарата донесе чифт красиви дървени сандали, обковани в злато. Постави ги на земята пред Рама и каза:
— Моля те, обуй тези сандали, скъпи Рама. Нека те управляват царството, а аз ще бъда техен слуга.

Рама веднага обу сандалите, след което ги свали и ги подаде на брат си. Бхарата ги постави на главата си:
— През следващите четиринайсет години ще живея в колиба извън Айодхя – заяви с въздишка. – Ще се храня единствено с плодове и корени и косата ми ще е сплъстена. Ако в края на този период не те видя да се връщаш, о, Рама, ще вляза в горящия огън.

— Така да бъде! – отвърна Рама и прегърна всеки от братята си. Отново напомни на Бхарата, че никой не бива да упреква Кайкеи и трябва да се отнасят с нея с уважение. Поднесе почитанията си на хората според социалното им положение, като се сбогуваше сърдечно с всекиго. Каушаля и другите две царици стояха пред Рама, неспособни да говорят, със задавено гърло и плувнали в сълзи очи. Рама се поклони подред на всяка от тях.

Докато цариците се сбогуваха, Кайкеи се отдели от групата им и заговори на Рама. Укоряваше се отново и отново, умолявайки го за прошка. Падна в нозете на принца:
— Поради невежеството си се държах безразсъдно – призна тя през сълзи. – Но сега разбирам, че ти си вечният Върховен Бог. Кой не би се заблудил, виждайки те в човешка форма? О, Господарю, моля те, прости ми и ми помогни да се освободя от привързаността си към семейство и богатства.

Рама ѝ се усмихна мило:
— Аз бях този, който по молба на полубоговете те накара да действаш така – разкри той. – Не ти се сърдя и не бива да се обвиняваш. Никой не познава истинската ми природа. Никога не съм подвластен на илюзията като обикновените хора. Действам така, че да се отблагодаря за грижите и любовта, които съм получил. Върни се в Айодхя и живей в мир. Мисли за мен ден и нощ и скоро ще бъдеш освободена от всичките си привързаности към този временен свят.

Кайкеи изпита дълбоко облекчение и се зарадва. С допрени длани обиколи Рама и се присъедини към останалите две царици.

Бхарата нареди да поставят златните сандали върху царския слон и да държат белия чадър над тях. Следвайки слона, който вървеше най-отпред, гражданите на Айодхя се върнаха по пътя, от който бяха дошли.

Когато няколко дни по-късно влязоха в Айодхя, видяха, че градът е мрачен и запуснат. Улиците не бяха пометени и навсякъде имаше боклук. Вратите и прозорците на празните къщи зееха отворени. Градът беше завладян от котки и кукумявки, навсякъде тичаха мишки. В храмовете не бяха извършвани жертвоприношения и всички магазини и места за забавления бяха затворени. Улиците бяха безлюдни, а градът, който обикновено бе изпълнен с радостното оживление на безброй хора, сега бе притихнал. Приличаше на огромна разгромена армия с натрошени брони, свалени знамена и избити герои.

Бхарата пое към двореца на Дашаратха, обезсърчен от вида на обичния му Айодхя. Щом влезе в сградата, наподобяваща планинска пещера, изоставена от лъв, Бхарата отиде в залата за събрания заедно с Васищха и другите си съветници. Постави сандалите на Рама на престола, след което седна до тях и каза:
— Няма да приема трона на Айодхя. Ще обявим тези сандали за цар, а аз ще бъда техен слуга. Всъщност ще живея в отшелническо жилище извън града. Когато Рама се върне, отново ще го помоля да обуе сандалите, защото само той е царят.

Брамините възторжено одобриха думите на Бхарата.
— Така да бъде! – извикаха те, след което изпълниха церемонията по коронясването на сандалите.

После Бхарата се премести с Шатругхна в малка дървена колиба, като ядеше единствено горска храна и носеше дрехи на аскет. Всеки ден докладваше за държавните дела пред сандалите на Рама. Едва след това предприемаше необходимите действия. Всички дарове, които получаваше, също винаги предлагаше пред сандалите на Рама. По този начин управляваше царството.