Глава 8

Един ракшас на име Акампана успя да се спаси от Рама. След като видя как всичките му другари бяха избити, той побягна към Ланка, за да извести Равана. Падна в краката на господаря на ракшасите, който беше бич за всички същества и изпитваше удоволствие да причинява болка на другите, и каза:
— О, велики царю, цялата ти армия, разположена в гората Джанастхана, е унищожена! Дори могъщите Кхара и Душана са мъртви. Само аз някак оцелях.

Щом чу новината, Равана се разтрепери от гняв. Вторачи се с десетте си глави в раздърпания и изплашен ракшас, поклонил се в краката му. Надигна се бързо от златния си трон. Беше безмилостен и груб и не изпитваше състрадание към разтреперания Акампана. Когато заговори, изглеждаше така, сякаш ще погълне ракшаса в гнева си:
— Кой е отговорен за тази безразсъдна постъпка? Явно не му е скъп животът! О, нищожни ракшасе, кой безумец се е осмелил да се противопостави на Равана? Дори Индра, Кувера или великият Ямараджа не са в безопасност, ако ме оскърбят. Мога да изгоря огъня и да убия дори самата Смърт!

Закрилян от благословията на Брахма, Равана беше станал самонадеян и безочлив. Смяташе се за непобедим. Дори главните полубогове отстъпваха в битка с него. Никой от тях не смееше да се противопостави на заповедта на Брахма. Тя беше причината да не убият Равана, макар че можеха. Затова той кръстосваше вселената и всяваше хаос, без да се бои от нищо. Сега сграбчи Акампана.
— Кажи ми името на злодея, избил последователите ми. Не се страхувай, защото който и да е той, днес със сигурност ще загине от ръката ми.

Акампана се успокои от думите на Равана. Поне царят на демоните нямаше да излее гнева си върху него. Отвърна:
— Беше смъртен и извърши изумителен подвиг, унищожавайки армията на ракшасите. Син е на Дашаратха и се казва Рама. Висок и със здраво и красиво телосложение, принцът притежава несравнима сила. Сам изби цялото ракшаско войнство.

Равана слушаше, изпълнен с недоверие. Как беше възможно? Лесно бе да повярваш, че един ракшас може да се изправи срещу голям брой смъртни, но сам човек да избие четиринайсет хиляди ракшаси? Равана изсъска като разгневена змия:
— Да не би този Рама да е бил подпомогнат от Индра и всички останали полубогове?

Виждайки съмнението на Равана, Акампана продължи да описва силата на принца.
— Трудно е дори да погледнеш Рама на бойното поле. Стрелите му със златни пера се сипят с хиляди, мощни като вихър. Принцът си служи изкусно с божествените оръжия и в битка е същинско въплъщение на Смъртта. Накъдето и да побегнат изпълнените със страх ракшаси, виждат пред себе си Рама. Никакви полубогове не му помагат, о, велики; той сам унищожи армията ти.

Равана изсумтя презрително. Нямаше да позволи да го унижи някакъв си човек. Помисли за собствената си сила. Преди хиляди години беше отишъл в Хималаите с намерение да изпълнява въздържания, за да придобие несравнимо материално богатство. Именно тогава се обърна към Брахма. Живееше единствено с въздух и си поемаше дъх само веднъж на ден. Когато въпреки това не успя да предразположи Брахма, направи жертвоприношение. Отряза двайсетте си ръце една по една и ги хвърли в огъня, за да получи благоволението му. Щом полубогът пак не го удостои с присъствието си, демонът отряза всичките си десет глави и ги хвърли в огъня. Най-накрая Брахма се появи. И тогава Равана получи благословията, за която си спомни сега. Не беше помолил за непобедимост от обикновени смъртни, защото те се бояха дори да го погледнат, какво да говорим да се бият с него. Даже полубоговете се разбягваха уплашени, когато се качеше в колесницата си, готов за битка. Този принц Рама изглеждаше доста необичайно, но Равана се гордееше с трудно придобитата си сила и беше сигурен, че може да го убие с лекота. Застанал с гръб към Акампана, заяви:
— Веднага ще отида и ще довърша този Рама!

Акампана беше интелигентен. Виждайки принца на бойното поле, той бе осъзнал, че е непобедим. Тъкмо затова избяга. Знаеше, че шансовете на Равана да победи принца са много малки. Посъветва царя си:
— Когато Рама е разгневен, никой воин не може да го победи. Според мен е в състояние да разкъса със стрелите си самите небеса заедно със слънцето, луната и всички съзвездия. Може да спре движението на придошла река или да разруши океански брегове и да залее целия свят. Със стрелите си Рама може да повдигне дори земята. Този славен герой е в състояние да унищожи световете и после да ги създаде отново.

Равана се обърна и изгледа замислено Акампана. Явно Рама не беше обикновен човек. Самият Акампана беше могъщ ракшаски военачалник. Можеше да прецени добре силата на врага. Царят на демоните се заслуша внимателно в думите на Акампана, който продължи:
— Мисля, че е възможно да победиш Рама в битка, колкото грешник да се възнесе в рая. Но има начин, по който вероятно ще успееш да го сломиш.

Равана седна на трона и се наведе напред, за да чува по-добре военачалника си.
— Рама е дошъл в гората със съпругата си Сита. Чух, че е по-красива от всички богини, гандхарви и апсари, взети заедно. Говори се, че е истински бисер сред жените, който не може да се сравнява с никой друг. Несъмнено е по-скъпа на принца от самия живот, щом я е взел със себе си в дивата гора. О, царю, използвай някаква мистична сила и отвлечи Сита. Рама ще бъде смазан от мъка и тя ще го убие, или пък силата му ще намалее и тогава ще можеш да го победиш.

Равана обмисли предложението на Акампана. Идеята му се понрави. Благодари на демона и реши на следващия ден да отиде да намери Сита. Но първо трябваше да потърси помощ от Марича, сина на Татака, който беше известен с мистичните си способности. Равана се качи на блестящата си колесница, теглена от огромни мулета с демонски глави. Докато седеше в златната кола с бял балдахин, красиви девойки му вееха с чамари. Мощното му тяло приличаше на лъскава черна перла. Със своите десет глави и двайсет ръце наподобяваше десетовърха планина. Пръскаше великолепие като градоносен облак, пронизван от светкавици.

Могъщият ракшас се движеше бързо напред, оглеждайки пейзажа долу. Насочи се на север към Хималаите и съзря под себе си красива брегова линия. Навсякъде се виждаха обители на отшелници и гори и езера, пълни с лотоси. В тези езера и около тях се забавляваха множество сиддхи, чарани, гандхарви и други божествени същества. Хиляди апсари танцуваха и играеха с полубоговете. Равана видя в небето прекрасни, подобни на бели къщи божествени колесници, украсени с гирлянди и превозващи небесните обитатели. От колесниците се разнасяше приятна музика, която беше като балсам за ума и сърцето.

Прелитайки над обширни гори, най-после Равана стигна до северните планини. Там намери жилището на Марича. Победен и наказан от Рама, демонът се бе оттеглил в гората и се беше отдал на религиозни практики и покаяние. Изненада се, когато видя, че от небето се спуска колесницата на Равана. Изправи се бързо и поздрави върховния господар на всички ракшаси.
— Добре дошъл, велики царю! – каза почтително. – Надявам се, че в Ланка всичко е наред. Какво те води в тази отдалечена гора, обитавана единствено от аскети?

Марича поднесе на Равана небесни ястия, непознати на хората. Настани го върху рогозка от тревата куша и лично му сервира. Равана само погледна храната и каза на демона:
— Цялата ми армия от ракшаси, водена от могъщия Кхара, е била унищожена от Рама, син на царя Дашаратха, който се е бил сам и пешком. Тук съм да ми помогнеш да похитя съпругата на Рама, Сита. Само така ще мога да го победя.

Марича се надигна рязко.
— Кой враг, прикрит като приятел, ти е дал подобен съвет? – попита ужасено. – Кого си оскърбил толкова, че е предложил да отвлечеш жената на Рама? Тази личност явно желае да освободи света от господаря на ракшасите. Използвайки те като инструмент, иска да изтръгна зъб от устата на змия. Кой е този, о, царю, който ти е нанесъл мощен удар по главата, докато ти спокойно си спял?

Марича закрачи напред-назад, клатейки глава. Вече се беше убедил в непобедимата сила на Рама. Като чу, че той сам е унищожил Кхара и армията му, това окончателно затвърди мнението му. Продължи да говори с разтреперан глас:
— О, Равана, дори не бива да поглеждаш към Рама! Този лъв сред мъжете, чиито остри зъби са безбройните му стрели, с лекота убива калени в битка ракшаси все едно са дребни животни. Не се хвърляй в огромния и страховит океан на гнева му. Ръцете на Рама са като алигатори, а оръжията му наподобяват прииждащи вълни. Живей мирно в Ланка, забавлявай се с жените си и остави Рама със съпругата му Сита в гората.

Марича говореше разпалено. Продължи да изтъква, че не е разумно Равана да се противопостави на Рама. Равана слушаше замислено. Отново съжали, че не бе помолил Брахма за непобедимост срещу хора. Попита Марича защо мисли, че Рама е толкова могъщ. Марича му разказа случката с приношението на Вишвамитра и продължи:
— Обикалях земята с тяло, огромно като планина, и с голяма желязна тояга в ръка. Силата ми превъзхождаше тази на хиляда слона. Скитах из горите и се хранех с плътта на риши. Смятайки ме за по-могъщ дори от полубоговете, мъдрецът Вишвамитра потърси Рама да го защити. По това време принцът беше още юноша. Когато го видях в обителта на Вишвамитра, не му обърнах внимание, мислех, че е просто дете. Но с една-единствена стрела Рама ме прониза, изхвърли ме на осемстотин мили в океана и изби цялата ми могъща армия.

Марича разказа на Равана как отново се бе върнал в гората. Приел беше формата на шарабха, кръвожаден осмокрак звяр, способен да убие дори лъв. В тази форма, придружен от още двама ракшаси в подобен вид, бе продължил да тормози ришите. Един ден отново бе попаднал на Рама в обителта му. Преобразените като шарабхи ракшаси се бяха втурнали към него, тъй като го считаха за свой враг. Рама мигом бе опънал лъка си и бе изстрелял три стрели със златен връх, бързи като мълнии. Двамата спътници на Марича бяха убити начаса. Самият Марича бе успял да избегне стрелите, като отстъпи изплашено. След това взе решение да престане да измъчва ришите и се оттегли в планината.

Завършвайки обяснението си, демонът каза:
— Станах аскет заради страха си от Рама. Живея в постоянен ужас от принца. Той ми се привижда навсякъде. С лъка и дрехите си от дървесно лико е същинско въплъщение на Смъртта, дебнеща с примка в ръка. Всъщност виждам стотици Рама навсякъде около себе си. Сякаш цялата гора се е превърнала в Рама. Той се появява дори в сънищата и медитациите ми. Разтрепервам се от ужас, ако някой изговори дума, започваща с „Р“. О, царю, при никакви обстоятелства не бих могъл да се изправя отново срещу него!

Равана остана смълчан, когато Марича свърши да говори. Горделивият цар на ракшасите все още мислеше, че е способен да се справи с Рама. Нямаше да позволи да го изплаши някакъв си обикновен смъртен. Все пак, виждайки неохотата на Марича да му помогне, реши да се върне в Ланка и да изчака по-благоприятна възможност. Сигурен беше, че пътят му скоро ще се пресече с този на Рама.

Малко след като се прибра в столицата си, го посети Шурпанака. Беше седнал най-високо в седеметажния си дворец, заобиколен от министрите си, когато сестра му дойде и падна в краката му. Затъркаля се по земята и зарида жално. Погледна към Равана, който седеше на златния си трон и пламтеше като буен огън. Огромното му възчерно тяло бе облечено в небесна роба, украсена със скъпоценни накити, взети от полубоговете. Двайсетте му ръце, способни да спрат движението на планетите, приличаха на могъщи дънери. Бяха покрити с белези, оставени от мълниите на Индра и други оръжия на полубоговете. Равана се вгледа в Шурпанака с двайсетте си червеникави очи.

Подкани я да се изправи и я попита защо плаче. Сочейки обезобразеното си лице, тя го попита остро:
— Не виждаш ли осакатеното ми лице? Какъв закрилник си ти, о, царю? Аз съм безпомощна жена и твоя сестра, а бях унизена от ръката на мъж! Не те ли е грижа за това, о, могъщи ракшасе?

Докато говореше на брат си, демоницата трепереше от страх и гняв.
— Никой не харесва владетел, който е разпуснат и прекалено отдаден на плътски наслади. Цар, който не се грижи добре за държавните дела, скоро пропада. О, Равана, не осъзнаваш ли, че губиш контрол върху царството си? Как очакваш да живееш тук спокойно и да се наслаждаваш на удоволствията от живота, като враждуваш с полубоговете и брамините? Държиш се незряло и неразумно. Не знаеш как да управляваш и затова скоро ще изгубиш властта си.

Чувайки този суров упрек в присъствието на министрите си, Равана се вбеси. Избухлив и нетърпящ критика, той отвърна гневно:
— Кажи ми кой те е нападнал, окаяна жено? Защо се боиш?

Шурпанака разказа на Равана какво се беше случило. Описа му също как Рама бе унищожил ракшасите точно както го беше предал Акампана. Това възбуди любопитството на демона и той подкани сестра си да продължи.
— Разкажи ми повече за Рама. Защо живее в гората? Какви са силните и слабите му места? Как се е преборил с непобедимите Кхана, Душана и Тришира?

След като осведоми Равана, че Рама е бил изпратен в гората от баща си, Шурпанака описа как лично е станала свидетелка на силата му.
— Дори не видях кога взе стрелите си и изви лъка си, който блестеше като пъстроцветна дъга. Видях само как армията на ракшасите беше повалена като отсечено дърво. Демоните приличаха на житна нива, унищожена от градушка. Редом до Рама се биеше брат му Лакшмана. Той също е изключително силен и очевидно е предан на Рама. Прилича досущ на брат си. Според мен двамата принцове са непобедими в битка.

Бидейки ракшаса, Шурпанака притежаваше небесна интелигентност. Подобно на Акампана и тя виждаше силата на Рама, макар да не знаеше кой е той всъщност. Говореше лукаво, защото искаше да предизвика брат си да се изправи срещу него.
— До Рама видях обичната му жена Сита, чиято красота е трудно да се опише. Тъмните ѝ очи и коса контрастират с цвета на кожата ѝ, който наподобява разтопено злато. Гърдите и краката ѝ са като изваяни, а самата тя сияе като богинята Лакшми.

Шурпанака знаеше, че брат ѝ е похотлив. Изобщо не зачиташе моралните закони и с удоволствие се забавляваше с чужди жени. Ракшасата продължи да описва Сита:
— Лицето ѝ е като пълна луна. С тънката си талия и изящни форми е несравнима. Никъде не съм срещала жена като нея, било то богиня, гандхарва или якша. В обятията ѝ всеки мъж ще изпита щастие, по-голямо от това на Индра. Без съмнение тази изключителна жена с благочестив характер би била достойна съпруга за теб, о, царю на демоните.

Равана бе омаян от това описание. Започна да крои планове как да спечели Сита. Реши самоуверено, че тя ще бъде привлечена от него, великия и могъщ цар на ракшасите. Но как би могла да бъде отнета от Рама? Равана вече знаеше, че трябва да внимава с принца. Продължи да слуша сестра си.

— Исках да отвлека Сита и да ти я доведа, о, братко. Но бях безмилостно нападната от злия и жесток Лакшмана. Никой освен теб, о, могъщи царю, не би могъл да отнеме Сита от Рама. Тя непременно трябва да стане твоя жена. Защо не отидеш в гората да се увериш сам в невероятната ѝ красота?

Шурпанака жадуваше за отмъщение. Сита беше причината да я обезобразят. Ракшасата искаше принцесата да бъде отнета от съпруга си по такъв начин, че и двамата – и Сита, и Рама, да изпитат непоносима болка. Може би тогава Равана щеше да успее да победи съкрушения принц. Шурпанака се вгледа умолително в брат си.
— Отнеми несравнимата Сита от Рама. А после срази и убий този човек в битка, заедно със злия му брат.

Равана не се нуждаеше от повече убеждаване. Вече беше разгневен, задето Рама бе унищожил армията му в Джанастхана. А сега пред него стоеше собствената му сестра, обезобразена и унизена от двама смъртни. Освен това демонът не можеше да преглътне острите и обидни думи, които Шурпанака беше изрекла пред министрите му. Трябваше да докаже силата си. Но най-вече искаше да има Сита. Мислейки си отново за Марича, той нареди да извикат колесничаря му. Този път нямаше да го отклонят от намеренията му. Отказът на Марича да му помогне беше неприемлив. Равана се качи на голямата си колесница и бързо се издигна в небето.