Глава 9

Равана бързо откри Марича в жилището му. Щом видя ракшаския цар, облеченият в черни еленови кожи Марича, който бе седнал да медитира, заговори изненадано:
— Защо се върна толкова скоро, о, царю? Надявам се, че в Ланка всичко е наред.

Настани господаря на демоните на рогозка от трева. Предложи му храна и напитки, но Равана махна с ръка и каза:
— Несъмнено си спомняш скорошната ми молба, о, Марича. Тук съм да настоя да я изпълниш. Рама не само унищожи армията ми в гората, но нападна и осакати сестра ми Шурпанака. Непременно трябва да бъде наказан. Приготви се за път. Ще ми помогнеш в отвличането на Сита.

Равана беше взел своето решение. Нареди на демона да тръгне с него към обителта на Рама. Щом стигнеха там, Марича щеше да се превърне в красив елен. Ракшаският цар знаеше, че Сита, вярна на женската си природа, щеше да бъде очарована от елена. Със сигурност щеше да изпрати съпруга си да го улови. Веднага щом накараше Рама да се отдалечи, Марича щеше да използва мистичните си сили, за да примами Лакшмана. Имитирайки гласа на Рама, щеше да се престори на ранен. Щом Лакшмана чуеше виковете му, щеше да тръгне след Рама и Равана щеше да отвлече беззащитната Сита. Ракшасът заговори с презрение за Рама, знаейки, че Марича смята принца за страховит.

— Този безполезен смъртен е бил прокуден от баща си. Загърбвайки добродетелите, е нападнал жестоко сестра ми. Той е позор за царския род и заплаха за всички същества. Дните му са преброени. Загуби ли съпругата си, силата му ще го напусне. Тогава лесно ще се разправя с него.

Марича пребледня. Сбъдваха се най-лошите му страхове. Равана си беше наумил нещо, което със сигурност щеше да доведе до смъртта и на двама им. Ракшасът отправи немигащ поглед към Равана. Устата му пресъхна и краката му се подкосиха. Допря почтително длани и се обърна към царя на демоните с треперещ глас:
— Ласкатели се срещат навсякъде, о, господарю. Но са рядкост ония, които заради нечие добро са готови да кажат нещо нелицеприятно. О, Равана явно не си обърнал внимание на предишния ми съвет. Не си си направил труда да се увериш лично в действителната мощ на Рама. Това пренебрегване на дълга ти със сигурност ще доведе до унищожението на расата на ракшасите.

Изражението на Равана стана сурово. Той не се интересуваше от съветите на Марича. Слушаше нетърпеливо, докато аскетът продължаваше:
— Рама не е изоставен от баща си, нито е лишен от добродетели. Всъщност е отдаден на благочестието и истината. Нека ти предам историята му.

Той разказа на Равана как принцът бе отишъл в гората, за да може баща му да удържи обещанието си. И Марича, и Равана знаеха, че воините черпят сила от добродетелното поведение. Марича даде ясно да се разбере, че Рама е въплъщение на благородството. Отново описа силата му и последиците от битка с него.

— Не се хвърляй с главата напред в изпепеляващия огън на Рама на бойното поле – обърна се умолително Марича към царя на ракшасите. – Изправиш ли се срещу него, ще изгубиш трона, щастието и дори живота си. Славата на принца е неизмерима. Можеш да отнемеш Сита от Рама толкова, колкото слънцето да загуби блясъка си. О, Равана, остани си с мир в Ланка. Не предизвиквай собственото си унищожение, както и това на роднините, приятелите и цялото си царство.

Равана пламна от гняв. Изобщо не го беше грижа за добронамерения съвет на Марича. Стана от рогозката и заговори остро на уплашения демон.
— Твоите думи, подобно на семена, пръснати в неплодородна почва, са напълно напразни. Няма да ме отклониш от намерението ми да отвлека Сита. О, жалки ракшасе, не съм те питал за предимствата или недостатъците на решенията ми! Един цар може да бъде съветван единствено ако сам пожелае това! Казах ти какво искам. На теб ти остава само да изпълниш заповедта ми.

Равана отново описа замисъла си. Знаеше, че с помощта на удивителните си мистични способности Марича може да се превърне в най-прекрасно същество. Беше сигурен, че планът му ще проработи. Заговори бавно, за да обясни ясно на Марича какво го очаква, ако не съдейства.
— Може би, приближавайки се до Рама, ще се изложиш на известна опасност, но ако отхвърлиш молбата ми, със сигурност ще умреш от ръката ми, и то веднага. Внимателно прецени, о, Марича, и направи каквото смяташ за най-добро за теб.

Аскетът за последен път се опита да отклони Равана от плана му.
— Не аз, а който те е посъветвал да се изправиш срещу Рама, трябва да бъде екзекутиран, о, царю! Очевидно желае бързата ти гибел. Когато министър предлага сурови мерки срещу могъщ враг, значи самият той е враг. Подобен съвет ще доведе до унищожението на онзи, който го е получил, на онзи, който му го е дал, и в крайна сметка на цялото царство!

Марича видя, че Равана мълчи, непоколебим в решението си. Явно съветът му беше безполезен. Тогава ракшасът осъзна, че смъртта му е близо. Виждайки неизбежността на съдбата си, заговори безстрашно на Равана:
— Ти си роб на сетивата си, жесток и зъл и затова си избрал този път. Хората с водачи, неспособни да се владеят, живеят добре колкото овце, пазени от чакал. На портите на Ланка чука ужасно и невиждано бедствие, което ще унищожи и града, и теб, о, царю. Съжалявам те. Но ще изпълня заповедта ти. По-добре да бъда убит от врага, отколкото екзекутиран от царя си. Достатъчно е само да зърна Рама, за да умра. Отвлечеш ли Сита, ти също се смятай за мъртъв, заедно с всичките си последователи. Който е на прага на смъртта, не може да различи доброто от злото. Никакъв съвет не може да му помогне.

Марича се приготви да потегли с Равана, подканяйки го:
— Време е да тръгваме.
Равана се изпълни с радост. Едва беше чул онова, което му каза Марича. Царят на ракшасите си мислеше само за Рама и най-вече за Сита. Щом видя, че Марича е готов да изпълни заповедта му, той го прегърна и възкликна:
— Това вече е моят Марича! Досега те беше обладал някакъв демон, лишавайки те от храбростта ти. Двамата ще потеглим без страх в колесницата ми. Щом заблудиш Сита с мистичните си сили, можеш да отидеш, където пожелаеш. Аз ще свърша останалото.

Двамата ракшаси се качиха на огромната колесница; мулетата с глави на демони я понесоха високо в небето. Движеха се бързо и скоро пристигнаха в гората Дандака. Докато кръжаха над нея, съзряха долу обителта на Рама. Приземиха се наблизо и Равана нареди на Марича:
— Сега създай прекрасната си илюзия, приятелю, Аз ще чакам тук.

Равана нямаше намерение веднага да се срещне с двамата братя. Искаше първо да открадне Сита и да я направи своя, надявайки се, че това ще отслаби силите на Рама. Знаеше, че принцът скоро ще започне да го преследва, но това щеше да му даде възможност да прецени мощта и слабостите на Рама и на последователите му. Равана беше уверен, че може да се изправи срещу принца от сигурното си убежище в Ланка, заобиколен от могъщата си армия. След като прие формата на аскет със сплъстени коси и прости дрехи, той зачака в гората близо до жилището на Рама.

Междувременно Марича се превърна във вълшебен елен. Главата на животното беше наполовина светла, наполовина тъмна, а рогата му приличаха на блестящи сапфири. Горната част на муцуната му беше с цвят на червен лотос, а долната – на син. Еленът имаше изящно тяло и стройни бели крака с копита като лъскави черни диаманти. Коремът му беше тъмносин, а хълбоците златисти. Навсякъде по лъскавата му кожа се виждаха петънца като скъпоценни камъни. Очите му искряха като брилянти, а опашката му приличаше на пъстроцветна дъга.

Така преобразен, Марича заскита бавно из гората. Приближиха го други елени, но бързо се разбягаха във всички посоки, усещайки, че не им е събрат. Марича с всички сили се стараеше да овладее ракшаската си природа, която го подтикваше да убие и изяде елените. Хрупайки листа, той приближи обителта на Рама. Сита беше пред колибата и береше цветя. Веднага съзря красивия елен.

Той я приближи и щом видя, че е привлякъл вниманието ѝ, отново се отдалечи. Започна да подскача игриво насам-натам и Сита го хареса още повече. Докато оглеждаше вълшебното животно, очите ѝ се разшириха от почуда. То сякаш огряваше цялата гора с грациозните си движения и приятните звуци, които издаваше.

Сита се провикна към Рама:
— Ела бързо, господарю мой, и доведи Лакшмана! Това заслужава да се види!
Като чуха, че Сита не спира да ги вика, двамата принцове дойдоха при нея и сами видяха елена. Лакшмана веднага се изпълни със съмнение.
— Това животно едва ли е елен. Никой елен на земята не прилича на бляскав скъпоценен камък. Сигурно е преобразен ракшас.

Лакшмана си припомни как Рама беше пощадил живота на Марича. Знаеше, че демонът е познавач на мистичните сили и силно подозираше, че е задействан зловещ план. Но Сита беше запленена. Тя прекъсна Лакшмана:
— О, Рама, това прекрасно животно ме очарова! Моля те, улови го! Много бих искала да го покажа на свекървите си и на твоите братя. Когато се върнем в Айодхя, можем да го държим в двореца като домашен любимец. Едва ли подобно красиво същество е ракшас. О, господарю мой, непременно трябва да притежавам това мило животно!

Сита не спираше да умолява Рама да улови елена, който продължаваше да стои наблизо. Рама се почувства длъжен да изпълни желанието на жена си. Обърна се към Лакшмана:
— Скъпи братко, този елен плени сърцето на Сита. Трябва да се опитам да го хвана. Никога досега не съм виждал подобно животно. Не подлежи на описание. Ако, както казваш, е преобразен ракшас, то трябва да бъде убит. Затова ще тръгна след него. Или ще го доведа жив, или ако разбера, че е ракшас, ще го убия с острите си стрели. След това бих могъл да взема великолепната му кожа за Сита.

Рама помоли брат си да остане при съпругата му и да я пази, докато него го няма. Подобно на Лакшмана и той се боеше от нападение на ракшасите. Каза на брат си, че Джатаю е наблизо и може да му помогне, ако е необходимо. След това привърза меча за колана си, метна на гръб двата колчана и грабна лъка. Пое към елена, който се беше отдалечил навътре в гората.

Изпълнен със страх, Марича хукна към дълбоката гора. Рама го преследваше, като се движеше пъргаво между дърветата. Но Марича продължаваше да го изпреварва, като ту се показваше, ту отново изчезваше. Държеше се като истински елен – подскачаше високо във въздуха и се оглеждаше плахо. Постепенно отведе принца далеч от жилището му. Рама започна да се отчайва, виждайки, че еленът не спира да бяга. Спря и се облегна на едно дърво, изтощен и запотен. Това едва ли беше обикновен елен. Иначе досега да го е заловил. Рама заключи, че еленът със сигурност е ракшас.

Забелязвайки го да се появява между дърветата в далечината, както луната се показва иззад облак, Рама извади една стрела. Зареди я с небесна сила и я изстреля към елена. Тя мигом прониза Марича в сърцето. Ракшасът подскочи високо колкото палмово дърво и изпищя от болка. Свлече се на земята и прие истинската си форма.

Рама се втурна към умиращия ракшас. Марича видя, че той го приближава, и си спомни заръките на Равана. С последни сили нададе вик, който можеше да се чуе на мили разстояние. Имитирайки съвършено гласа на Рама, който си спомняше ясно от предишните им срещи, Марича се провикна:
— Лакшмана! Помогни ми! О, Сита!

След този последен вик ракшасът умря и грамадното му тяло, обляно в кръв, остана проснато на земята. Рама спря обезпокоен до мъртвия ракшас. Очевидно това беше заговор на демони. Когато Лакшмана и Сита чуеха вика, те щяха да се объркат. Принцът се вгледа в огромното тяло на Марича. Гласът на ракшаса беше стотици пъти по-мощен от човешкия. Рама го беше преследвал поне час и се намираше на мили от жилището им. Единственото, което можеше да направи, бе да се втурне натам. Веднага пое обратно. Мислейки за Сита, се опасяваше от най-лошото.

В обителта им Лакшмана и Сита чуха вика на ракшаса. Сита се изплаши. Обърна се към Лакшмана, който стоеше спокойно, и каза:
— Не чу ли вика на брат си? Сигурно е попаднал в ръцете на демоните като бивол, нападнат от стадо лъвове. О, Лакшмана, иди бързо да му помогнеш! Сърцето ми ще спре, не мога да дишам от тревога. Моля те, не се бави!

Лакшмана не помръдна. Той си спомни заръката на Рама да пази Сита. Изобщо не се страхуваше за брат си и смяташе, че викът е нададен от демон. Виждайки спокойствието на Лакшмана, Сита се разтревожи още повече. Изпълнена със страх, заговори сърдито:
— О, сине на Сумитра, ти си враг, преобразен в приятел! Изглежда се радваш, че брат ти е изпаднал в беда. Сигурно ме искаш за себе си. Затова не отиваш да помогнеш на Рама. Какъв смисъл има да ме пазиш, когато водачът ни е в такава опасност?

Сита се разтрепери от страх и се разрида. Думите ѝ нараниха Лакшмана, но той се опита да я успокои.
— Твоят съпруг не може да бъде победен нито от полубогове, нито от демони, колкото и да са много, о, нежна принцесо. Рама не може да бъде убит в битка от никое същество и това не подлежи на съмнение. Не се тревожи. Съпругът ти скоро ще се върне, след като убие ракшаса, който се е преобразил на елен и със сигурност е надал този вик.

Лакшмана беше уверен, че Рама не е в опасност. Предполагаше, че демонът е бил убит от брат му, и докато е умирал, е имитирал гласа му. След като Рама бе разбил ракшаската армия в Джанастхана, демоните сигурно бяха измислили план за отмъщение. Лакшмана се опита да обясни това на Сита, но тя се разгневи още повече. Стоеше пламнала като огън, очите ѝ се зачервиха от ярост. Тревогата за Рама я беше объркала. Въпреки уважението си към добродетелния и внимателен Лакшмана, който нито веднъж не я беше погледнал в лицето, безпокойството ѝ за Рама я накара да го укори остро:

— О, жалки и коравосърдечни Лакшмана! Изглежда не те е грижа за брат ти. Явно се радваш, че е в беда. Виждам, че си крил истинската си природа. Представял си се за приятел на Рама, а през цялото време си искал мен. Греховното ти желание никога няма да се изпълни. Готова съм да се простя с живота си още сега. Как мога да приема обикновен и злонамерен мъж като теб, след като съм съпруга на Рама?

Лакшмана бе дълбоко наранен. За него Сита беше толкова свята, колкото и Рама. Дори не можеше да си представи онова, което допускаше снаха му. Мислите му запрепускаха бясно, объркани от нападките ѝ. Не можеше да остане със Сита, докато тя бе в това настроение. Думите ѝ бяха непоносими. Как можеше да отправя подобни обвинения? Той трябваше да потърси Рама. Но какво щеше да стане със Сита? Изплашен и разгневен от упреците ѝ, Лакшмана се овладя и отвърна:
— Думите ти ме пронизват като нагорещена стоманена стрела. Не мога да споря с теб, о, принцесо, защото за мен ти си богиня. Уви, изглежда, че е в природата на жените да са непостоянни и подвластни на чувствата си. Макар да не се съмнявам, че съм прав, острите ти думи ме подтикват да направя опасна стъпка. Ще отида да потърся Рама, но се боя, че може да не те намеря тук, като се върна.

Сита продължи:
— Никога няма да остана с друг мъж в отсъствието на Рама! По-скоро ще се удавя в реката, ще се хвърля от някоя скала или ще вляза в пламтящ огън!

Лакшмана се разгневи от обвиненията на Сита. Опита се да я успокои, но тя мълчеше. Той се помоли на горските божества да я закрилят. После, като ѝ се поклони с допрени длани, тръгна да търси Рама. Думите на Сита продължаваха да ехтят в ушите му.

Веднага щом Лакшмана остави принцесата, Равана престана да се крие. Приближи в човешки облик Сита, която беше без Рама и Лакшмана, също както гъстият мрак сменя здрача, когато ги няма слънцето и луната. Демонът видя младата принцеса да седи и да плаче пред колибата. Щом я приближи, всички животни се разбягаха в разни посоки. Дори бризът вече не подухваше, а реката забави бързия си ход и почти спря да тече. Преобразен в свят човек, Равана беше като дълбок кладенец, обрасъл в трева. Загледа се в Сита, смаян от красотата ѝ. Докато я съзерцаваше, бе пронизан от стрелата на Камадева. Като не спираше да напява ведически мантри, приближи прелестната съпруга на Рама. Предрешен като брамин аскет, застана пред нея и започна да я възхвалява.

— О, най-красива сред жените, ти притежаваш великолепието на злато и сребро, инкрустирани със скъпоценни камъни! – Равана заговори поетично, дълбокият му глас отекваше в близката гора. – Тялото ти е сияйно, а лицето, очите и изящните ти ръце и крака са като разцъфнали лотоси. Да не си богиня или апсара, слязла от небето? Тялото ти е съвършено, а лицето ти прилича на пълна луна. С тъмните си очи и прелестни устни, зад които се показват перлени зъби, ти плени сърцето ми. Умът ми е завладян от красотата ти, на която няма равна и в трите свята.

Равана си мислеше, че като възхвалява Сита, тя ще го хареса. Обзе го силна страст. Продължи с широко отворени очи:
— Защо обитаваш тъмна гора, пълна с диви зверове и ракшаси? Ти заслужаваш да живееш във великолепен дворец от злато. Трябва да те заобикалят уханни градини, а не страховити гори. Кажи ми, о, прекрасна, коя си ти и кой е твоят закрилник? Да не си съпруга на някое могъщо божество? Защо си сама в това опасно място?

Сита вдигна очи и видя Равана, облечен като аскет. Беше срещала безброй брамини по време на престоя си в гората и не се изненада, че вижда още един. Благочестивата и чистосърдечна принцеса предложи на Равана място да седне и вода да измие нозете си. Държейки се напълно в съответствие с религиозните предписания, тя донесе храна от колибата и я остави пред него с думите:
— Добре си дошъл.

Равана я огледа внимателно. Беше изумен от грацията и елегантността ѝ. Реши, че непременно ще я отведе в Ланка, ако се наложи и насила. Докато се грижеше за неочаквания си гост, Сита се оглеждаше за Рама, но виждаше само голямата зелена гора. Започна да отговаря на въпросите на Равана.
— Аз съм дъщеря на Джанака, царя на Митхила, и името ми е Сита. Съпруга съм на благородния Рама, принц на Айодхя. Живея мирно тук с него и с могъщия му брат Лакшмана.

Принцесата разказа искрено на демона защо са дошли в гората. Обясни всичко накратко, а накрая каза:
— Скоро съпругът ми и брат му ще се върнат и ще донесат всякакви видове горска храна. Почини си тук, а после ще те нагостим щедро. Но първо ми кажи, о, мъдрецо, кой си ти и какво правиш в тази отдалечена гора?

Равана реши да разкрие истинската си същност. Изправи се и отговори гордо на Сита:
— Аз съм Равана, славният господар на всички ракшаси! Полубоговете, демоните и хората тръпнат от ужас, щом чуят името ми, о, Сита! Сега, след като те видях, о, най-красива сред жените, съпругите ми вече са ми безинтересни. Стани главната ми царица! Ела с мен в златния град Ланка. Ще живееш в прекрасен дворец, украсен със скъпоценни камъни, и ще ти прислужват пет хиляди слугини.

Сита беше изумена. Тя се разгневи и отвърна на ракшаса:
— Дала съм клетва да следвам Рама, който е непоколебим като планина, могъщ като Индра и умен като Брихаспати. Няма да се откажа да му служа. Съпругът ми е добродетелен и държи на думата си. Аз съм отдадена на Рама, който никога няма да изостави преданата си съпруга. Принадлежа на Рама, който е като могъщ лъв и унищожава враговете си бързо и с лекота. Как ти, о, чакале Равана, смееш да ме пожелаеш?

Сита изгледа презрително Равана, който се беше вторачил похотливо в нея. Изпита погнуса. Какво отвратително същество! Как изобщо можеше да си представи, че ще тръгне с него? Колко безсрамно е да се представя за брамин аскет, най-святия сред мъжете! Тя заговори гневно:
— Можеш да ме докоснеш толкова, колкото да се допреш до огненото слънце! Страстта ти със сигурност ще ти докара смъртта, о, противни демоне! Опитваш се да извадиш зъб от устата на гладен лъв! Искаш да повдигнеш с една ръка огромната планина Мандара. Каниш се да преплуваш океана с каменна плоча, окачена на врата ти. Да откраднеш любимата съпруга на Рама, е все едно да грабнеш слънцето и луната с голи ръце!

Сита не спираше да укорява Равана. Изрази погнусата си от него с остри думи, предупреждавайки го да не изпълнява порочните си намерения.
— Къде ще отидеш, след като ме откраднеш? Как ще ме задържиш, когато Рама застане на бойното поле с лък в ръка? Жалката ти сила е нищо в сравнение с тази на съпруга ми. До него ти си като врана до Гаруда!

Сита потрепери като фиданка, разлюляна от бурен вятър. Обърна гръб на Равана и се замоли Рама да се върне бързо. Предизвикан от острите ѝ думи, ракшасът започна да възхвалява силата си.
— Аз извоювах от Кувера небесния град Ланка, а него прогоних надалеч. Дори му отнех прочутата Пушпака, прекрасната колесница, която може да стигне навсякъде. Където и да отида, слънцето сдържа палещите си лъчи, вятърът задухва кротко, а реките притихват.

Равана се опита да сплаши Сита. Подразни се, че тя не се интересува от него. Как можеше да остане предана на Рама – някакъв си незначителен човек, когато Равана, невероятно силният цар на ракшасите, молеше за благоволението ѝ? Явно тя не познаваше силата и подвизите му. Дори полубоговете се бояха от гневния му поглед. Ами несметните богатства, които притежаваше? Равана описа град Ланка с безбройните му златни дворци.

— Ела с мен в Ланка, о, принцесо! Там ще изпиташ човешки и божествени удоволствия, каквито не си си и представяла! Скоро ще забравиш простосмъртния Рама, чийто живот е почти към края си. Той е загубил всичко и понеже няма власт, живее в гората. Мога да го победя с лекота. Ти трябва да се радваш, че Равана е тук лично и моли за любовта ти. Вземи ме, о, Сита, и остави безполезния Рама!

Принцесата не можеше дори да погледне Равана. Стисна юмруци и лицето ѝ се зачерви. Заяви на демона, че ако я докосне, скоро ще умре от ръката на Рама. Отдръпна се от ракшаса, като плачеше и зовеше съпруга си. Равана се разяри. Размаха юмруци и изрева. После възвърна истинския си облик с десетте глави и двайсетте ръце. Приближи се към Сита.
— Погледни ме, о, горда жено! Мога да повдигна земята, да изпия океана и да убия дори самата Смърт!

Червените очи на Равана пламтяха като огън. Облечен в алена роба и украсен с изящни златни накити, той приличаше на тъмен облак, осветен от светкавица. Беше изгубил търпение и заговори гневно на разтрепераната Сита:
— Аз ще ти бъда достоен съпруг, о, очарователна! Ще се грижа добре за теб и никога няма да направя нещо, което не харесваш. Остави безполезния Рама и стани моя. Не заслужаваш живот в гората. Откажи се от любовта към смъртния си мъж и стани царицата на Ланка.

Равана не възнамеряваше да остави Сита, но тя явно нямаше да тръгне с него доброволно. Трябваше да я отведе насила. Демонът сграбчи крехката принцеса, като с една ръка я улови за косата, а с друга за краката. С могъщите си ръце и остри зъби приличаше на Смъртта и всички горски божества се разбягаха. В същия миг наблизо се появи колесницата на Равана, теглена от грозните мулета. Демонът грабна Сита в обятията си със сърдито ръмжене и се качи с нея в колесницата. Принцесата се извиваше в прегръдките му. Докато колесницата се издигаше в небето, тя крещеше с пълен глас името на Рама. Смазана от мъка, завика като луда:

— О, Лакшмана, къде си? Отвлечена съм от зъл ракшас! О, Рама, животът ти е посветен на добродетелта. Защо не виждаш, че спрямо мен се извършва несправедливост. Винаги си порицавал лошите. Защо не накажеш злия Равана?

Сита призова на помощ дърветата. Помоли речните и горските божества, животните и птиците да предадат на Рама какво се е случило. Обърна се към Равана и каза:
— Плодовете на греховните дейности не се жънат веднага, о, ракшасе, но след време унищожават напълно извършителя им. О, Равана, дните ти са преброени! Рама със сигурност ще ме освободи и ще те убие!

Когато колесницата се издигна по-високо, Сита погледна надолу и видя Джатаю, който бе кацнал на голямо дърво. Извика му:
— О, птицо, помогни ми! Отвлечена съм от зъл ракшас! Не се опитвай да го спреш. Той е прекалено силен. Бързо намери Рама!

Джатаю чу принцесата и погледна нагоре. Видя колесницата с Равана и Сита в нея. Провикна се към ракшаса, когото разпозна веднага:
— О, Равана, аз съм царят на лешоядите Джатаю! Притежавам сила и съм отдаден на добродетелта. Няма да ти позволя да отведеш Сита! Не е редно ти, който също си цар, да отвличаш чужда жена и да нарушаваш вечните морални закони.

Джатаю излетя от клона, на който беше кацнал, като не спираше да укорява Равана и да му напомня случилото се с Кхара и Душана. Понасяйки се нагоре, полетя редом с колесницата на Равана. Говореше със силен глас и не оставяше демона на мира.
— Веднага пусни Сита, о, злонамерени! Сам си нахлузваш на врата примката на Смъртта! Пъхнал си отровна змия в дрехите си. О, безумецо, действията ти ще ти донесат само страдание. Ако Рама беше тук, нямаше да можеш да отведеш Сита насила – щеше да е все едно някой да промени ведически текст, използвайки силата на логиката.

Разгневеният Джатаю предизвика Равана.
— Тук съм да те спра, о, нощни воине! Бий се с мен! Макар да съм стар и слаб, не мога да гледам как открадваш принцесата. Ударен от клюна ми, ще паднеш от колесницата си като зрял плод от дърво.

Щом Равана чу предизвикателните думи на Джатаю, обърна колесницата си и се втурна гневно към царя на птиците, обсипвайки го с удари от двайсетте си ръце. Но Джатаю направи рязък завой и избегна атаката на демона. После го нападна с острите си нокти. Голямата птица пищеше, а Равана ревеше яростно. Схватката между двамата противници беше бурна и страховита. Приличаше на сблъсък между две крилати планини. Равана изстрелваше ужасни на вид стрели, които профучаваха във въздуха като огнени езици. Изведнъж Джатаю се оказа покрит със стотици остри стрели. Без да обръща внимание на раните си, нападаше Равана, нанасяйки му множество рани с клюна и ноктите си. После счупи големия, инкрустиран със скъпоценни камъни лък на Равана, който падна от небето, проблясвайки. Демонът бързо опъна друг лък и изстреля хиляди стрели по Джатаю, като не остави непронизано място в тялото му. Царят на птиците сякаш беше седнал в гнездо. С помощта на крилете си се отърси от всички стрели и отново полетя към колесницата на Равана. Откъсна главите на мулетата и с един удар на клюна си уби колесничаря. Като връхлиташе отново и отново, огромната птица разби колесницата на Равана. Щом тя се разпадна, ракшасът сграбчи Сита и падна с нея на земята.

Наблюдавайки битката отгоре, полубоговете възхвалиха Джатаю. Но Равана отново се издигна във въздуха. В две от ръцете си държеше Сита, а в трета стискаше страховития си меч. Изправи се срещу Джатаю, който отново започна да осъжда демона:

— Всички добродетелни хора ще порицаят действията ти! – прогърмя Джатаю. – Това не е никакъв героизъм! Ти си просто един крадец и като такъв ще бъдеш заловен и наказан от Рама. О, страхливецо, как се надяваш да оцелееш? Да не би да искаш унищожението на ракшасите, че отвлече Сита? Почакай само Рама да се върне! Или се бий сега с мен, защото никога няма да ти позволя да бъдеш със Сита!

Джатаю полетя към Равана. Разкъса гърба на демона с ноктите си и го заудря с клюна по главите. Безстрашната птица задърпа косите на ракшаса и го повлече по земята. Равана се разтрепери от ярост. Очите му горяха, устните му потрепваха възмутено. Измъчван от Джатаю, реши да го убие. Втурна се към птицата и я заблъска с юмруци. В отговор Джатаю откъсна десетте леви ръце на Равана. Но още докато падаха на земята, на тяхно място тутакси се появиха десет нови като змии, изпълзели от мравуняк. Ракшасът остави Сита на земята. Втурна се към Джатаю и го заудря с юмруци и крака. Изваждайки острия си като бръснач меч, отсече крилете му. Огромният лешояд падна в агония на земята. С почервенелите си от кръв бели гърди приличаше на голям облак, обагрен в алено от залязващото слънце. Сита извика и изтича при него. Загали го нежно по главата и започна да зове Рама.

— Къде си, господарю мой? Не виждаш ли каква беда ни сполетя? Небето е пълно със зловещи знамения! Ела бързо! Тук лежи храбрият Джатаю, смъртно ранен заради мен. О, Рама! О, Лакшмана! Спасете ме!

Сита се разрида горчиво. От небето Равана видя, че противникът му е сразен. Спусна се бързо и отиде при Сита. Тя побягна и като прегърна едно дърво, извика:
— Дръжте ме, дървета, дръжте ме!

Равана я сграбчи за косите. Уловен в примката на собствената си съдба, повлече Сита, която не спираше да зове съпруга си: „Рама! Рама!“. Демонът я сложи в скута си и се издигна в небето.

В това време вятърът спря да духа, а слънцето сякаш изгуби блясъка си и помътня. Цялото мироздание изглеждаше разтърсено, гъста тъмнина обгърна четирите световни посоки. Брахма видя с божественото си зрение, че Сита е отвлечена от Равана и каза на полубоговете:
— Целта ни е постигната!
Блажените мъдреци в гората също видяха, че Сита е похитена. Знаейки, че демонът скоро ще бъде унищожен, изпитаха едновременно мъка и радост.

Като държеше здраво Сита, Равана полетя към Ланка. С тяло, сияещо като разтопено злато и украсено със скъпоценни накити, Сита приличаше на мълния, прорязваща черен облак. Забързан към града си, Равана беше като тъмна планина, осветена от огън. Лицето на Сита бе притиснато към тялото на демона и приличаше на пълна луна, подаваща се иззад облак. Принцесата отново избухна в сълзи и завика Рама. От смачканата ѝ гирлянда се посипаха лотосови листенца. Проблясвайки като кълбовидна мълния, от глезена ѝ се изхлузи инкрустирана със скъпоценни камъни златна гривна. Огърлицата ѝ от перли падна от гърдите ѝ, подобно на реката Ганг, спускаща се от небесата.

Докато Равана се носеше над върховете на дърветата, листата им зашумяха силно, сякаш казваха на Сита: „Не се страхувай!“ Горски езера с повехнали лотоси и изплашени риби също съчувстваха на принцесата. Лъвове и тигри, а също и птици и други зверове гневно се втурнаха подир сянката на Равана. Планините, окъпани в сълзи под формата на ручеи и протегнали нагоре ръце под формата на върхове, сякаш крещяха от болка, докато вятърът, предизвикан от Равана фучеше над тях. Виждайки Сита в хватката на десетоглавото чудовище, горските божества се разридаха и се разтрепериха от страх.

С бледо лице и зачервени очи Сита упрекваше Равана:
— Нямаш ли срам? Да се занимаваш само с кражби и измами, и да откраднеш целомъдрената жена на друг! О, страхливецо! Ти уби стария и безпомощен Джатаю, а сега бягаш изплашено от Рама. Гордееш се с храбростта си, но хората по цял свят ще те презират и ще ти се присмиват, о, зли демоне!

Сита се бореше в хватката на Равана. Предпочиташе да падне на земята и да умре, отколкото да бъде отнесена от него. Упрекваше неспирно Равана, подканяше го да се върне и да се бие с Рама и Лакшмана. Потънала в сълзи, заяви, че дори да я отнесе в Ланка, тя скоро ще умре, тъй като няма да може да вижда Рама. Пренебрегвайки острите ѝ думи, Равана продължи да се носи с нея в небето.

Докато летяха, Сита погледна надолу и съзря стадо големи маймуни, които седяха на планински връх. Свали копринената кърпа от главата си, пъхна в нея златните си гривни и другите си накити и когато Равана прелетя над маймуните, пусна вързопа. Надяваше се те да срещнат Рама и да му покажат бижутата. Така съпругът ѝ щеше да разбере в коя посока я е отвел Равана. Ракшаският цар не забеляза, че кърпата ѝ падна на земята.

Маймуните веднага я видяха. Погледнаха нагоре и съзряха Равана, който се носеше бързо в небето с красивата принцеса в обятията си. Ракшасът профучаваше във въздуха като стрела, изстреляна от лък. Летеше към своето разрушение. Прекоси страховития океан, пълен с акули и други свирепи морски обитатели, и продължи към небесния си град. Докато се носеше бързо в небето, вятърът притихна, а вълните застинаха в уплаха.

Многобройните сиддхи и чарани, които наблюдаваха полета на Равана със Сита, заключиха:
— Това е краят на Равана.

Скоро демонът пристигна в Ланка. Влезе в двореца си и веднага се отправи към вътрешната му част, където държеше многобройните си съпруги. Там нареди на ракшасите, които пазеха жените му:
— Погрижете се никакъв мъж да не погледне Сита! Дайте ѝ всичко, което поиска. Злато, скъпоценни камъни, перли, коприна – изпълнявайте всичките ѝ желания! Онези, които не я почитат или я разстройват съзнателно или несъзнателно, ще се простят с живота си.

След това Равана излезе и отиде в покоите си. Извика осем от най-могъщите си генерали. След като ги възхвали за тяхната сила и храброст, им заповяда:
— Идете веднага в Дандака, въоръжени с различни оръжия. Намерете Рама и го наблюдавайте отблизо. Но внимавайте, защото той сам е унищожил цялата армия, която бях разположил в тази гора. Това ме изпълва с ярост, която ме изгаря. Тя ще бъде потушена само когато принцът умре от ръката ми. Затова трябва да научите кои са силните и слабите му страни. Докладвайте ми и аз ще направя необходимото.

Равана им даде подробни напътствия, като не спираше да ги окуражава с приятни думи. Могъщите ракшаси станаха невидими и поеха към гората Дандака. След като обяви война на Рама, Равана се почувства в безопасност и се изпълни с доволство. Реши да посети вътрешните покои, където се намираше Сита. Обхванат от любов към тъмнооката принцеса, пое нетърпеливо към нея.

Намери я обляна в сълзи и паднала на пода сред жените ракшаси. Приличаше на кошута, обградена от глутница хрътки. Макар че не желаеше да разглежда двореца му, Равана настоя да ѝ го покаже. Той се състоеше от множество прекрасни сгради, поддържани с колони от слонова кост, злато и кристал. Представляваше невероятна гледка и беше наслада за окото. Равана поведе Сита нагоре по златното централно стълбище, за да ѝ покаже просторния си дом. Стените бяха нагъсто обсипани със скъпоценни камъни, които хвърляха сияен блясък и осветяваха целия дворец. На всяко от нивата му имаше различно обзаведени стаи, подредбата на които имаше за цел да създава различни настроения. Навсякъде в двореца се носеше прекрасна музика от литаври и други инструменти. Най-различни ухания изпълваха въздуха. Имаше фонтани и езера, а около тях растяха цветя от всякакъв вид.

Надявайки се да прелъсти Сита, Равана започна да я ухажва:
— Управлявам милиони ракшаси. Десет хиляди са мои лични слуги. Градът ми заема площ от осемстотин мили и е изграден от злато и скъпоценни камъни. Всичко, което имам, сега го давам на теб, о, прекрасна принцесо! Ти си ми по-скъпа от живота! Стани моя съпруга и царица на всичките ми жени! Какъв смисъл има да останеш вярна на Рама, който е лишен от царството си, отдал се е на въздържание и обикаля земята пешком?

Равана положи много усилия да впечатли Сита. Хвалеше се с властта си, уверяваше я, че може да победи дори полубоговете. В същото време се присмиваше на Рама по всякакъв начин, твърдейки, че той не може да доближи Ланка дори в мислите си. Накрая заяви, че в трите свята няма същество, което е способно да освободи Сита от Ланка.
— Затова, о, очарователна, сподели с мен всички тези божествени удоволствия. Двамата ще се разхождаме свободно с Пушпака. Отхвърли всяка мисъл за Рама, чийто живот скоро ще свърши, защото само аз съм достоен за твой съпруг.

Сита продължи да ридае известно време, без да поглежда към Равана. Нямаше желание да говори с него, но виждайки настойчивостта му, си наложи да се успокои и се обърна към него с упрек:
— О, грешни демоне, ако беше посмял да ме докоснеш в присъствието на Рама, сега щеше да лежиш мъртъв на бойното поле. Откажи се от суетното си възвеличаване! Дните ти са преброени. Вече не притежаваш царски богатства. Няма ги и силата и интелигентността ти. Скоро върху Ланка ще се изсипе дъжд от стрели и ще унищожи ракшаската армия. Благодарение на теб, о, зли демоне, градът ти скоро ще се изпълни с ридаещи вдовици.

Сита говореше гневно на Равана. Как смееше да ѝ предлага да напусне Рама заради него? Приличаше ѝ на врана, която се опитва да открадне свещено жертвоприношение от група мъдреци. Принцесата дори за миг не би помислила да извърши подобен грях. Можеше да гледа Равана единствено с дълбоко съжаление. Демонът явно нехаеше за добродетелите. По-добре да я хвърли в затвора или да я убие, ако иска, защото за нея нямаше живот без Рама.

От жигосващите думи на Сита космите по тялото на Равана настръхнаха. Той заговори заплашително:
— О, най-красива сред жените, чуй ме добре! Ако не ми се отдадеш до една година, ще бъдеш убита от моите готвачи, които ще те сервират на масата ми!

След това Равана напусна разгневен стаята. Нареди на жените си да пречупят гордостта ѝ.
— Редувайте страховити заплахи с мили думи и опитомете тази жена, както се опитомява диво животно!

Заръча им да я държат в красивите му градини, в които растяха отрупани с плод дървета и всякакви цветя. Съпругите му трябваше да я пазят внимателно и постоянно да ѝ говорят за силата и славата му. Постепенно мнението ѝ за него щеше да се промени. В противен случай щеше да бъде убита. Равана си тръгна разгневен, от стъпките му земята потрепери.

Настанена в малка горичка, Сита се отпусна на земята и зарида. Усети как тялото ѝ натежава от мъка, не можеше да се успокои. Заплашвана от съпругите на демона, които имаха безформени лица и отпуснати фигури, приличаше на млад елен, попаднал в лапите на тигрици. Погълната от мисли за Рама, принцесата падна в несвяст, съкрушена от страх и скръб.