Глава 1

Хануман се носеше над водната шир, преизпълнен с радост от успеха си. Скоро щеше да види Сугрива и Рама и да им съобщи добрата новина, че Сита е намерена. След като напусна Ланка, полетя със скоростта на вятъра. Никой не го подгони – всички ракшаси бяха заети да спасяват разрушения си град.

Боейки се от Равана, богът на огъня не изгори двореца му. Ракшаският цар гледаше изпълнен с ярост опожарения си град. Съжали, че не беше убил маймуната, когато имаше възможност. Без съмнение Рама и войските му скоро щяха да пристигнат в Ланка и да последва тежка битка. Равана помисли за благословията на Брахма. Ракшасът нямаше закрила срещу хората. Дали този човешки цар нямаше да причини смъртта му? Беше ли въплъщение на Вишну? Сигурно е така, размишляваше Равана. Нека битката да започне. Скоро ще видим каква е силата на Рама. Равана няма да се крие от никого. По-скоро ще умре. А и смърт от ръката на Вишну не е позорна. Дори се твърди, че подобна смърт те възнаграждава с живот в по-висша обител. Той в никакъв случай няма да се откаже от Сита. Нека Рама си я върне със сила, ако изобщо успее. Демонът стоеше, потънал в мисли.

Хануман се носеше по небето като стрела, изстреляна от могъщ лък. След час видя големия връх Махендра, който се извисяваше в далечината. Маймуната нададе тържествуващ рев, изпълвайки висините с гръмовния си глас. Ангада и другарите му чуха вика. Застанаха на морския бряг и се взряха в небето, осъзнавайки с облекчение, че това означава успех. Преизпълнени с радост, заскачаха по брега и закрещяха ликуващо.

След няколко минути съзряха Хануман, който профуча през облаците като Гаруда в шеметен полет. Ванарите застанаха с допрени длани в израз на уважение и благодарност към своя сънародник, докато той се спускаше към върха Махендра, който потрепери при кацането му. Хануман бързо слезе от планината и приемайки отново нормални размери, се спусна към приятелите си. Маймуните го наобиколиха, надавайки радостни викове. Подаваха му корени и плодове и го прегръщаха през смях и с насълзени очи.

Хануман хвана Ангада за ръката и седна в една кичеста горичка край брега, за да му разкаже всичко, което се беше случило.
— Видях божествената Сита! Тя линее по господаря си, заобиколена от свирепи демоници и постоянно измъчвана от Равана. Трябва да я спасим колкото се може по-скоро.

Щом чуха за успеха на Хануман, маймуните нададоха силни викове. Някои ревяха като лъвове, други мучаха като биволи. Трети бухаха като сови, докато танцуваха и размахваха дългите си извити опашки. Ангада излезе пред маймуните и каза на Хануман:
— Твоят подвиг е несравним! Ти спаси живота ни и оказа голяма помощ на Рама, който скоро ще се освободи от мъката си! Каква решимост и храброст показа ти, скъпи Хануман!

Ангада и Хануман седяха сред могъщите ванари подобно на Индра и Суря, заобиколени от полубогове. Разпитван от Ангада, Хануман описа подробно всички събития след тръгването си. Маймуните се зарадваха, когато чуха, че е убил толкова много могъщи ракшаси и е предизвикал хаос в Ланка, но се натъжиха, щом узнаха за ужасното отношение на Равана към Сита. Ангада реши, че това изисква неотложни действия.
— Как бихме могли да докладваме на Рама, че Сита е в подобно злочесто състояние? Трябва да я измъкнем от Ланка. Тук има маймуни, могъщи като полубогове. Нека бързо да поемем към Ланка! Нека да унищожим този град, да убием порочния Равана и да освободим Сита! После ще се върнем победоносно при Сугрива и Рама.

Джамбаван не беше съгласен с Ангада.
— Предложението ти не е разумно, о, могъща маймуно! Не сме се събрали да убием Равана или да върнем Сита; помолиха ни само да я открием и да докладваме на Рама за местонахождението ѝ. Принцът се е заклел да я спаси сам. Дори да успеем някак без него, заради нас той ще наруши клетвата си.

Маймуните одобриха думите на Джамбаван. Старият цар на мечките винаги действаше разумно, обмисляйки всичко много внимателно. Беше прав. По-добре да се върнат в Кишкиндха и да докладват. После можеха да отидат в Ланка с всички останали маймуни начело с Рама и Лакшмана. Тогава щеше да има предостатъчно възможности да се сражават.

Маймуните станаха и веднага поеха към Кишкиндха. Забързаха към столицата си начело с Хануман. След няколко дни стигнаха до гората Мадхуван, която се намираше недалеч от Кишкиндха. Гората беше голяма, а дърветата ѝ – обсипани с плодове и медни пити. Маймуните поискаха разрешение от Ангада да хапнат от меда, който всъщност бе предназначен за Сугрива, и се наядоха до насита. Опиянени от него, затанцуваха весело. Някои запяха високо, други започнаха да се смеят истерично. Трети се облягаха едни на други с отмалели крака, а четвърти се проснаха на земята. Търкаляха се по нея и се пляскаха по хълбоците. Правеха топчета от пчелния восък и се замеряха. Късаха клони от дърветата и ги размахваха, сякаш се бият. Заскачаха от дърво на дърво, предизвиквайки голяма суматоха в гората.

Тя се пазеше от ванарски генерал на име Дадхимукха. Когато видя как хиляди маймуни опустошават дърветата и ядат от меда, той се разяри. Изпрати няколко пазачи да ги спрат. Маймуните на Ангада започнаха да им се присмиват и да се бият с тях. Сграбчваха някои за краката и ги влачеха по земята. Други подхвърляха във въздуха и ги удряха по бузите.

Когато дори Дадхимукха бе победен от Ангада, той реши да отиде и да съобщи на Сугрива. Уведоми маймунския цар, че Ангада и Хануман заедно с още хиляди маймуни опустошават личната му овощна градина и крадат от меда му. Щом чу това обаче, умният Сугрива се изпълни с радост. Обърна се и заговори на Лакшмана, който беше до него:
— Няма съмнение, че Ангада и отрядът му са постигнали успех! О, благородни Лакшмана, мисля, че Хануман е намерил Сита! Маймуните не биха си позволили да нахлуят толкова дръзко в градината ми и да ядат от меда ми, ако не са изпълнили мисията си.

Лакшмана се зарадва много и се втурна да сподели новината с Рама. Сугрива нареди на Дадхимукха да не наказва маймунския отряд за поведението му и да го изпрати в Кишкиндха.

Дадхимукха се поклони на господаря си и тръгна веднага. Осъзнавайки, че Хануман е оказал голяма помощ на царя, той също се зарадва. Докато бързаше към Мадхуван с известието на Сугрива, забрави напълно за поражението, което беше понесъл. В овощната градина завари всички маймуни – вече изтрезнели – да почиват по стволовете на дърветата. Потърси Ангада и му се поклони.
— Прости ми, о, принце! Не биваше да се опитвам да ви спра. Сугрива с нетърпение очаква да ви види. Моля ви, побързайте!

Ангада увери Дадхимукха, че не му се сърди. После вдигна ръка и се провикна към маймуните:
— Достатъчно! Да вървим в Кишкиндха! Трябва да докладваме на Сугрива и Рама!

Сугрива очакваше с нетърпение появата им. Беше сигурен, че са постигнали успех. Изминали бяха почти три месеца от заминаването им. Едва ли Ангада щеше да се върне, ако се е провалил. Маймунският цар успокои Рама, който страдаше дълбоко заради Сита. Принцът вдигна насълзените си очи към Сугрива. Това беше последният им шанс. Търсенето от всички други отряди се бе оказало неуспешно. Ами ако и отрядът на Ангада се беше провалил? Рама седна до Сугрива и зачака развълнувано новини от Ангада.

Внезапно двамата чуха далечни викове и видяха, че в небето се издига облак прах. Ангада и отрядът му бързаха към Кишкиндха. Сугрива започна да върти радостно опашка. Видя Ангада и Хануман, които бързаха към него с големи подскоци. Приличаха на градоносни облаци, подгонени от вятъра. След няколко минути пристигнаха и се поклониха в нозете на Сугрива и Рама. Хануман застана пред принца с почтително допрени длани.
— Намерихме Сита, господарю мой! – обяви радостно.

Очите на Рама се насълзиха. Той скочи и подкани нетърпеливо маймуната:
— Разкажи ми всичко за божествената ми съпруга, о, храбри! Добре ли е тя? Къде е? Къде точно се намира порочният Равана?

С разрешението на Ангада Хануман разказа всичко на Рама и Сугрива, като описа подробно как беше прескочил океана и бе предизвикал хаос в Ланка. Разказа им как Сита страда за Рама и изобщо не поглежда Равана. После предаде на принца съобщението ѝ, заедно с накита.

Рама взе жълтия скъпоценен камък от Хануман. Притисна го към гърдите си и заплака тихо. Успокоен от Лакшмана, заговори:
— Както от вимето на кравата потича мляко при вида на телето ѝ, така и моето сърце се топи при вида на този камък. Някога той е принадлежал на Индра и е даден на Сита от цар Джанака. Като гледам блестящото украшение, все едно виждам благородния си тъст и любимата си съпруга Сита!

Рама няколко пъти поиска Хануман да повтори казаното от Сита. Заболя го, когато узна за тежкото ѝ положение. Думите ѝ бяха единственото му утешение. Маймуната предаде на Рама целия си разговор със Сита. След като свърши, известно време Рама мълча, погълнат от мисли за съпругата си. Накрая се обърна към Хануман:
— Ти си извършил голям подвиг, скъпи Хануман! Никой освен Гаруда или бога на вятъра не е способен на подобна героична постъпка. Кой би могъл да прескочи огромния океан? Кой, след като е влязъл в Ланка като враг, би могъл да се надява да остане жив? Ти си велик слуга, о, сине на Ваю! Напрàви всичко, което се искаше от теб, и дори повече!

Рама не спираше да възхвалява Хануман по всякакъв начин и в същото време страдаше, че няма как да се отплати на маймуната за помощта, която му бе оказала. Можеше да ѝ предложи само прегръдката си.
— О, Хануман, сега това е единственото, което мога да направя за теб – каза той, докато прегръщаше силно Хануман.

После Рама започна да обмисля как да си върне Сита. Как би могъл да прекоси океана с милиони маймуни? Отново се отчая и попита Сугрива дали има някакво предложение. Маймуната отвърна:
— Според мен трябва да се построи мост през океана. Няма нужда да се обезсърчаваме. Сега знаем къде е Сита и сме събрали армия, която е повече от способна да унищожи демоните. Сигурен съм в това, защото видях множество добри знамения. Умът ми е спокоен.

След като чу думите на Сугрива, Рама се изпълни с решителност. Каза на маймуните:
— Със сигурност ще мога да премина това море, било то с мистичните си сили, придобити чрез аскетизъм, или като построя мост над него, или го пресуша с огнените си стрели. О, Хануман, опиши ни защитните укрепления на Ланка, защото скоро ще се сражаваме там.

Хануман описа всичко, което беше видял в Ланка. Градът се намираше на върха на голяма планина, гъсто покрита с гори. В края на града имаше широк ров, гъмжащ от алигатори. Навсякъде около Ланка имаше големи укрепления с подвижни мостове и зарешетени порти. Пазеха ги орди от ракшаси с боздугани, които можеха да избият сто воина с един замах. По защитните стени бяха разположени огромни катапулти, както и машини, които можеха да изстрелват пламтящи железни стрели на разстояние от десет мили. Армията на Равана беше безчислена. Воините му бяха отлично обучени, можеха да използват всякакъв вид оръжия и следяха зорко за възможна заплаха. Сигурно вече бяха възстановили щетите, нанесени от Хануман, и тъй като очакваха атаката на Рама, щяха да са особено бдителни.

Когато Хануман свърши, Рама извика безстрашно:
— Много скоро ще разруша великия град Ланка! Нека веднага се приготвим за път! В момента е пладне, часът е многообещаващ! Благоприятните звезди вещаят успех! Недостойният Равана отвлече Сита и това ще му струва живота!

Сугрива веднага се съгласи с Рама, който започна да издава заповеди. Помоли военачалника на Сугрива – Нила, да поведе предния отряд. Той щеше да подготви пътя за цялата армия, като се погрижи да няма вражески засади. Трябваше да тръгнат само най-силните маймуни, защото им предстоеше трудна задача. Рама лично подбра най-добрите воини сред маймуните: Гаджа, Гавая, Гандхамадана, Ришабха, Двивида, Маинда и други. После каза:
— Аз ще тръгна, покачен на раменете на Хануман, както Индра язди слона си Аиравата. Ще се движа по средата на армията и ще ѝ вдъхвам кураж, когато се понесе към Ланка като неудържима стихия. Лакшмана ще се качи на гърба на Ангада, както Кувера язди слона Сарвабхаума, пазителя на източния край на вселената.

Сугрива се поклони на Рама, след което даде подробни наставления на маймуните си. Постепенно милионите мощни маймуни поеха в южна посока. Подскачайки радостно, те се понесоха бързо като облаци, подгонени от вихрушка. Надаваха решителни викове:
— Ще унищожим Равана и ракшасите! Ще ги избием до крак!

Имитирайки борба, маймуните повдигаха другарите си и ги хвърляха на земята. Катереха се по дървета и хълмове и играеха на прескочикобила. Ревът им наподобяваше шума на развълнуван океан. В ариергарда им вървяха Джамбаван и мечешката му войска. В средата се движеха Рама и Лакшмана, седнали върху раменете на Хануман и Ангада. Приличаха на Слънцето и Луната, съединени с Юпитер и Венера и заобиколени от безброй звезди.

Лакшмана се обърна към по-големия си брат:
— Всички поличби са добри, Рама. Подухва нежен бриз, а слънцето свети ярко. Зверовете ни следват, птиците летят с нас. Армията от маймуни и мечки ликува и изглежда великолепно. В нощното небе видях безброй многообещаващи знаци. Несъмнено ти предстои успех, скъпи братко!

Рама се усмихна, както се полюшваше върху раменете на Хануман, който бързаше напред с едри крачки. Огромната армия вдигаше гъст облак прах. Воините приличаха на грамада от облаци, закрили плътно небето. Когато прекосяваха реките, те потичаха наобратно в продължение на много мили. Когато прескачаха езерата, те преливаха и наводняваха земята наоколо. Чупеха дървета и трошаха скали, демонстрирайки игриво силата си едни на други. Тъй като пътуваха и денем, и нощем, скоро приближиха южния морски бряг.

Щом стигнаха до океана, Рама се обърна към Сугрива:
— Ето го огромния океан, о, храбра маймуно! Господарят на реките не може да се прекоси лесно. Нужен ни е съвет. Нека се разположим на лагер тук и да обмислим следващите си действия.

Когато армията излезе на брега, тя се разпростря на мили разстояние, подобно на втори океан. Маймуните започнаха да обсъждат как да стигнат до Ланка, а шумът, който вдигаха, заглушаваше рева на океана. Никой не беше способен да повтори невероятния скок на Хануман. Ванарите и мечките се взираха в бушуващите вълни и се питаха какво ще решат сега Рама и Сугрива.