Глава 12

Ужасените ракшаси се втурнаха при Равана и му съобщиха за гибелта на Индраджит.
— Сблъсквайки се с по-велик герой, могъщият ти син намери смъртта си! – докладваха те. – Всеславният Индраджит напусна този свят, след като обсипа Лакшмана с безброй стрели.

Равана гледаше министрите си и не можеше да повярва на думите им. После припадна и известно време остана в безсъзнание. Когато се съвзе, се отпусна тежко на трона си със скръбно лице и зарида високо:
— О, сине мой, къде си сега? Ти победи Индра и прогони всички полубогове; как тогава те победи Лакшмана? Когато се изпълнеше с гняв, ти беше способен да изплашиш дори самата Смърт. Стрелите ти можеха да раздробят върховете на планината Мандара. Времето наистина е всемогъщо, защото днес ти беше смазан от непобедимата му сила, макар да стоеше на бойното поле с оръжие в ръка.

Равана беше неутешим. Не спираше да възхвалява мъртвия си син. Несъмнено Индраджит вече беше в селенията, отредени за героите. Сега, когато беше мъртъв, полубоговете, ришите и пазителите на вселената щяха да ликуват, избавени от него.

Равана си помисли за Мандодари и занарежда скръбно:
— Сигурно майка ти, блажената царица, днес ще изостави тялото си от мъка. Скоро ще чуя виковете на демониците от свитата ѝ, които ще се мятат по земята. Каква превратна съдба те изпрати в обителта на смъртта преди мен? О, мили мой Индраджит, защо ме остави, когато Рама и Лакшмана са още живи?

Обхванат от непоносима мъка, демонският цар се свлече от трона си и легна на златния под в двореца. После го обзе силен гняв и задиша тежко. Скочи на крака и като свъси вежди, изрева яростно. От широко отворените му уста излязоха пламъци. Демонът заприлича на въплъщение на Времето, което се кани да погълне всички светове.

Равана мислеше само за отмъщение. Очите му, червени по природа, сега бяха още по-червени и блестяха гневно. От тях капеха сълзи като разтопен метал. Ракшасът скърцаше шумно със зъби – все едно две планини се търкаха една в друга. Грабна дългия си, остър като бръснач меч, който блестеше подобно на яркосиньо небе, и като го вдигна във въздуха, извика с гръмовен глас:
— Удовлетворявайки самородения създател на всички светове чрез сурови отречения, получих от него сигурна благословия. Дори обединени, полубоговете и демоните не могат да ме убият в битка, какво да говорим за двама смъртни! Дайте ми лъка! Донесете непробиваемата ми броня! Днес ще изляза на бойното поле и ще се разправя веднъж завинаги с Рама и цялата му армия!

Изглеждайки така, сякаш бе в състояние да унищожи дори вселената, Равана се огледа свирепо наоколо. Министрите му се свиха от страх и завикаха уплашено. Демонският цар продължи:
— Милият ми син измами Рама, като уби мнимата Сита. Сега това ще се случи наистина! Ще убия съпругата на принца, на която той толкова държи!

Нетърпелив да осъществи злото си намерение, Равана веднага се втурна към горичката от ашока. Като видяха как разгневеният демон излиза от двореца си с вдигнат меч, ракшасите се въодушевиха. Най-после войната щеше да свърши. Равана беше победил четиримата пазители на вселената. Една армия от маймуни и мечки едва ли можеше да му се противопостави.

Демонът се спусна към градините, но докато вървеше бързо по алеите, министрите му го догониха. Застанаха пред него и се опитаха да го отклонят от намерението му да убие Сита. Ракшасите вече бяха подложени на ужасяващо клане само заради отвличането ѝ. Какво ли щеше да стане, ако Равана я убиеше?

Демонският цар беше неумолим. Закрачи бързо към градините. Сита го съзря отдалеч и се разтрепери. Виждайки гневното му изражение и вдигнатия меч, тя разбра, че възнамерява да я убие. Запита се дали не се е случило нещо с Рама. Загинал ли беше? Защо Равана бе толкова дързък? Ех, защо не беше тръгнала с Хануман! Защо бе решила да остане в Ланка, измъчвана от този безпощаден ракшас? За всичко беше виновна жестоката Мантхара. Скоро злонамерената прислужница щеше да ликува, тъй като целта ѝ бе на път да се изпълни. Ако Рама не беше мъртъв, едва ли щеше да живее дълго, след като чуеше за смъртта на съпругата си.

Докато Равана приближаваше Сита, пред него се изправи министър на име Супаршва.
— Как можеш да замисляш такъв зъл и безсмислен акт, о, десетоглави монархо? Нищо добро не може да произлезе от убийството на жена, защото то се порицава от всички. Принцесата трябва да бъде закриляна. Излей гнева си върху Рама и Лакшмана, истинските ти врагове! Убиеш ли ги, Сита ще бъде твоя и ще можеш да ѝ се наслаждаваш.

Равана обмисли съвета. Може би Супаршва беше прав. Щеше да е глупаво да изгуби без нужда принцесата след толкова усилия да я запази. А и Рама все още можеше да бъде победен. Безсмислено беше да убива Сита сега. По-добре да убие Рама; тогава тя сигурно щеше да му се отдаде.

Обхванат от гняв и похот, както и от изгаряща мъка, демонът се обърна и пое към залата за събрания. Заобиколен от министрите си, влезе сломен в голямата зала. Отпусна се тежко в инкрустирания си със скъпоценни камъни трон и засумтя като разярен лъв. Заговори на събранието с допрени длани:
— Сега завися изцяло от вас. Дойде време да разгромим наглия си враг. Утре ще изляза на бойното поле да убия Рама. Но първо ще излезете всички вие и с извадени оръжия ще отслабите силите на човешкия принц и армията му. Скоро след това ще дойда и аз.

Ракшасите зареваха ликуващо. Надигнаха се като един и напуснаха бързо залата. Понесоха се към бойното поле, яхнали коне, слонове, качени на колесници и други средства за придвижване. Тутакси изсипаха дъжд от брадви, боздугани, копия, стрели и железни тояги върху маймуните, които отвърнаха с дървета и скали. Двете армии се сблъскаха отново, произвеждайки страхотен грохот.

Рама реши, че е време да покаже собствената си ненадмината сила. Веднага проникна дълбоко в редиците на ракшасите. Движеше се като вихрушка, оставяйки след себе си диря от покосени демони. Ракшасите дори не смееха да го погледнат. Никой не можеше да види кога вади стрели от неизпразващия се колчан и ги изпраща във всички посоки. Използвайки оръжието на гандхарвите, Рама се разшири в много форми. Обърканите ракшаси го виждаха пред себе си, накъдето и да погледнат. Извитите златни краища на лъка му припламваха като главни и сякаш ги обкръжаваха отвсякъде. Стрелите му летяха от всички посоки едновременно. Разкъсваха ракшасите на парчета. За по-малко от два часа Рама беше избил двеста хиляди раксаши, както и осемнайсет хиляди слона и четиринайсет хиляди коня.

Демоните бяха напълно разгромени и обърнати в панически бяг. Колесниците им лежаха разбити, а броните и оръжията им осейваха земята. Бойното поле представляваше грозна гледка – навсякъде се виждаха обезобразени трупове на ракшаси. Оцелелите демони побягнаха към Ланка, като се оглеждаха уплашено назад, за да видят дали Рама не ги преследва.

Маймуните нададоха ликуващи викове и наобиколиха Рама. След като прибра божествените си оръжия, той застана спокоен, бляскав и великолепен. Сугрива, Хануман и Вибхишана го изгледаха със страхопочитание, когато им каза:
— Само славният Шива и аз владеем небесните оръжия толкова изкусно.

Докато маймуните обикаляха почтително Рама с допрени длани, полубоговете и ришите го възхваляваха от небесата и го обсипваха с дъжд от цветя.

Равана седеше и въздишаше в двореца си. Навсякъде около себе си чуваше жалните викове на демониците, които бяха загубили съпрузи и синове. Не можеше да си обясни какво става. Как се беше случило всичко това? Що за смъртни бяха Рама и Лакшмана? Това беше невъобразимо. В ракшаската армия бяха останали малцина могъщи герои. Дори полубоговете не го бяха подлагали на подобни изпитания. Как тогава успяваше да го направи армия от маймуни и мечки, предвождана от смъртен?

Равана прехапа устни и сви юмруци. Сумтеше силно и очите му бяха кървавочервени. Подобно на играч, който губи на зарове и е принуден да заложи всичко, демонът призова последните си останали военачалници и им нареди отново да поемат на бой. Този път той щеше да тръгне с тях. Ракшасите приеха неохотно заповедта на Равана. Мисълта за Рама ги изпълваше с ужас.

Като видя, че военачалниците му треперят от страх, Равана се изсмя и заговори:
— Ще изпратя Рама и Лакшмана в обителта на Ямараджа с неспирен поток от стрели, подобни на слънчеви лъчи. Днес ще отмъстя за моите роднини и последователи. Ще излича маймунските батальони от лицето на земята с талази от оръжия, надигащи се като бушуващ океан. Прободените глави на бойното поле ще приличат на лотоси върху златни дръжки. Всяка моя стрела ще убие сто маймуни. Днес лешоядите и чакалите ще пируват с плътта на враговете ми. Докарайте колесницата и оръжията ми! Веднага ще застана начело на армията си!

Равана нададе боен вик. Демоните се зарадваха, че царят им ще излезе да се сражава. Досега никой не беше побеждавал могъщия ракшас. Рама, Лакшмана и всички маймуни със сигурност щяха да намерят гибелта си.

Колесничарят на Равана веднага докара златната му бойна колесница. Тя беше снабдена с всички небесни оръжия и украсена с божествени скъпоценности. Около страните ѝ се издигаха хиляди блестящи златни кулички. Редици от обсипани с благородни камъни колони подпираха огромния ѝ балдахин, а в центъра ѝ, като висока палма, се издигаше знаме от котешко око. При движение колесницата тътнеше като облачна грамада, а хилядите малки златни камбанки, окачени по страните ѝ, издаваха красив звук.

Ракшасите се изпълниха с благоговение, когато видяха Равана да се качва в блестящата като слънце колесница. Колесничарят подкара осемте небесни коня и колесницата се понесе по централната улица на Ланка. Непосредствено зад Равана идваха последните му трима генерали – Махапаршва, Вирупакша и Сурантака. Следваше ги остатъкът от ракшаската армия: триста хиляди слона, сто хиляди колесници, шестстотин хиляди конници и същия брой пехота. Равана изведе войската си през северната порта на Ланка и тя се спусна със силни крясъци към армията на Рама.

Щом Равана започна атаката, слънцето помръкна и четирите посоки на света потънаха в мрак. Птиците запискаха зловещо, а земята потрепери. От облаците заваля кръв, от небето с тътен падна метеор. Равана усети как лявото му око потреперва и лицето му пребледня. Голям лешояд кацна на знамето му и около него закръжиха врани.

Без да обръща внимание на ужасните знамения, Равана се понесе бясно към гъстите редици на маймунската армия. Вряза се в тях и веднага създаде хаос. Отсече главите на хиляди маймуни с украсени със злато стрели. Други бяха пронизани в сърцето, а на трети отряза крайниците. Някои бяха смазани от колесницата му, а други от боздугана му. Накъдето и да се движеше, маймуните не смееха да се изправят срещу него. От колесницата му във всички посоки се сипеше убийствена градушка от стрели. Равана беше недосегаем като изпепеляващо слънце.

Скоро бойното поле се покри с труповете на избити маймуни. Ванарските воини се разбягаха, поразени от оръжията на демона. Той разпръсна маймунските редици, както вятърът издухва облаци. Пробивайки си път сред маймуните, Равана търсеше Рама.

Като видя унищожението на армията си, Сугрива се разяри. Хвърли се в боя и започна да избива поголовно ракшасите. Ревейки с пълно гърло, грабна тежко дърво. Помиташе демоните, както вятърът на разрушението поваля дърветата в края на всяка епоха. Запрати по тях безброй огромни скали в бърза последователност, подобно на градушка, сипеща се върху ято птици. Демоните падаха с разбити глави. Приличаха на безброй срутващи се планини, поразени от мълнии.

Вирупакша скочи от колесницата си и предизвика на двубой Сугрива. Изстреля сто смъртоносни стрели срещу маймуната. След това се качи на огромен слон и изрева диво. Сугрива се обърна към него и грабна тежко дърво. Подскочи във въздуха и стовари дървото върху главата на слона. Гигантският звяр се олюля и се свлече на колене. Вирупакша скочи на земята и стисна меча си. Спусна се към Сугрива, който хвърли по него тежка канара. Избягвайки я, Вирупакша се втурна към Сугрива и му нанесе ужасен удар с меча си. Маймуната излетя назад и падна на земята, дишайки тежко.

След няколко минути дойде на себе си, скочи и посегна да удари ракшаса с юмрук. Вирупакша избягна удара и отново блъсна маймуната в гърдите. Кипящ от гняв, Сугрива замахна към демона със светкавична скорост. Удари го в слепоочието като мълния на Индра. Вирупакша се свлече на земята, а от устата, носа, очите и ушите му бликна кръв. Демонът се замята и зави от болка, изгуби съзнание и издъхна.

Водени от Рама и Лакшмана, водачите маймуни се биеха яростно. Сугрива, Ангада, Хануман и други видни ванари покосяваха ракшасите, както се коси зряла пшеница. Виждайки как погубват армията му, Равана страдаше силно. Обърна се към Махапаршва и каза:
— О, героични, сега надеждата ми е в теб! Изплати своя дълг към господаря си и унищожи наглата армия от маймуни. Побързай!

Ракшасът допря почтително длани и се поклони леко на Равана. После вдигна огромния си лък и влетя сред ванарските воини като пеперуда в огън. Надарен с изключителна мощ, направи просека в маймунските редици с пламтящите си стрели. Надавайки ужасния си боен вик, със смъртоносна точност отсичаше ръцете, краката и главите на маймуните. Пострадали силно от атаката на Махапаршва, ванарите потърсиха закрила при Сугрива.

Маймунският цар се втурна към ракшаса и хвърли огромна канара по колесницата му. Махапаршва видя, че скалата лети към него, и без да трепне, изстреля бързи стрели, които я раздробиха. Разбита на хиляди парчета от потока стрели, скалата полетя към земята като ято лешояди. Сугрива веднага отскубна едно дърво и го хвърли с всичка сила по демона. Отново Махапаршва изстреля стрели, които превърнаха дървото в трески.

Тогава Сугрива грабна една желязна сопа, която лежеше на земята близо до него. Подскочи във въздуха и като я размаха, уби конския впряг на демонската колесница. Ракшасът скочи на земята, стиснал страховития си боздуган. Хвърли покритото с шипове оръжие по Сугрива и маймуната го посрещна с тоягата си. Чу се силен трясък и двете оръжия се разбиха и паднаха на земята.

Двамата герои се нахвърляха един на друг още известно време. Удряха се с юмруци, колене и глави, ревяха и се търкаляха по земята. Сугрива вдигна ракшаса във въздуха и го захвърли надалеч. Изправяйки се веднага, Махапаршва грабна меч и щит и се понесе към Сугрива. Маймуната бързо се огледа и видя наблизо друг меч. Крещейки, двамата могъщи противници се изправиха един срещу друг с размахани оръжия.

Последва яростен двубой с мечове, при чийто сблъсък наоколо се разлетяха искри. Внезапно Махапаршва стовари с всичка сила меча си върху плещите на Сугрива. Той се вряза в бронята на маймуната. Докато ракшасът се мъчеше да го измъкне, Сугрива бързо описа къса дъга със своя и отсече главата на демона.

Ракшасът падна безжизнен на земята под погледите на полубоговете и сиддхите. Главата му се търкулна настрана, със стиснати зъби и блестящи златни обеци. Сугрива застана с окървавения си меч като тъмен облак, пронизан от ярък слънчев лъч. Ликуващи, маймуните, приветстваха водача си и се струпаха около него. Ракшасите побягнаха към Равана, виейки от страх.

Междувременно другият могъщ ракшаски военачалник – Сурантака, беше убит в двубой с Ангада. Сега Равана остана единствен от големите ракшаски герои. Обзе го дива ярост. Докато оглеждаше разбитата си армия, видя Рама и Лакшмана, които се биеха на известно разстояние от него. Демонът нареди на колесничаря си да го откара при принцовете. При движението си колесницата издаваше грохот както хиляди тътнещи облаци. Земята се затресе и маймуните се разбягаха, уплашени само от страховития звук.

Демонският цар извади блестяща стрела и я нагласи на лъка си. После призова оръжие, управлявано от Раху, зъл и могъщ враг на полубоговете. Равана изстреля ужасното оръжие, което унищожи стотици хиляди маймуни. Във всички посоки летяха пламтящи стоманени стрели и разпръскваха армията на Рама, както слънцето разсейва утринна мъгла. Никой не смееше да се изправи срещу ракшаса, който приближаваше принца.

Виждайки, че демонът наближава като стремителна комета, Лакшмана изстреля по него безброй стрели. Летящи с бясна скорост, те едва се виждаха, но Равана показа изумителна ловкост и раздроби всички. Подмина Лакшмана и приближи Рама. Обсипа го с дъжд от стрели, наподобяващи отровни змии с пламтящи глави. Рама стоеше на бойното поле като непоклатима планина. Веднага отби стрелите на Равана със своите сърповидни стрели и ги направи на парчета.

Равана продължи да изпраща залпове от стрели към Рама, а принцът му отвръщаше с равно количество от своите. Небето се изпълни със стрели, прилични на ята от златисти птици. Рама и демонът се обикаляха от ляво надясно, всеки вперил немигащ поглед в другия. Бяха като въплъщения на Смъртта и Ямараджа, сблъскали се в яростен двубой. Напълно покриха небето със стрелите си и на бойното поле падна сянка. И двамата бяха опънали лъковете си докрай, и двамата се движеха с голяма скорост, прицелвайки се един в другиго.

Пламтящата златна броня на Рама отклоняваше стрелите на Равана, а непробиваемата ризница на демона отблъскваше оръжията на принца. Виждайки, че стрелите му падат безрезултатно на земята, Равана изстреля десет безпогрешни стрели, които пронизаха челото на Рама. С кървящи рани по челото си Рама изглеждаше така, сякаш носи сияйна корона от червена гирлянда. Без да обръща внимание на болката, Рама призова Рудра астрата, управлявана от Шива, и изсипа върху демона страховита градушка от пламтящи стрели. Търсейки уязвими места, стрелите улучваха Равана навсякъде, но божествената броня на демона ги отблъскваше и те пронизваха земята, съскайки като разярени змии.

След това Равана призова ужасното ракшаско оръжие и го зареди със собствената си огромна сила. Щом го пусна, към Рама полетяха всякакви видове странни оръжия. Някои бяха с глави на кръвожадни лъвове с разтворени уста, други с глави на вълци, чакали, магарета, глигани, кучета, алигатори и отровни змии. Мистичното оръжие на Равана произведе стряскащ, нестроен звук. Атакуваше принца от всички страни.

Непоколебим, Рама се движеше с голяма ловкост и отблъскваше стрелите. Застана на едно коляно и извади пламтяща златна стрела. Нагласи я на лъка си и призова Агни астрата. С това оръжие създаде стрели от всякакъв вид. Някои приличаха на сияйно слънце, други на луната, а трети наподобяваха ослепителни метеори. Някои летяха като светкавици, други бяха с форма на пламтящ полумесец. Някои се издигаха в небето като блестящи планети и се спускаха надолу подобно на ярки съзвездия. Божествените стрели отблъскваха всички оръжия на Равана, които избиваха маймуни по цялото бойно поле.

Виждайки че прекрасните му оръжия биват неутрализирани, Равана запламтя от гняв. Взе друго ужасно метателно оръжие, изработено от Мая, архитекта на демоните асури. Зареди го със силата на Рудра и го изстреля в небето. Веднага от всички страни полетяха безброй пламтящи пики и боздугани, както и тежки железни тояги. Мистични примки и мълнии заваляха по маймунската армия, придружени от разрушителна вихрушка, наподобяваща вятъра, който духа в края на творението. Демоничното оръжие започна да избива маймуните. Голям брой пламтящи оръжия се самонасочиха към Рама, който отговори, като призова оръжието на гандхарвите.

Тутакси над полето като завеса се спуснаха безброй стрели. Без да пронизват маймуните, те поразяваха и възпираха оръжията на Равана. Всички бяха натрошени на парчета и паднаха на земята. Без повече да отлага, Равана използва Суря астрата. Тя произведе поток от големи блестящи дискове, които полетяха от лъка му. Издигайки се във въздуха, огряха цялото бойно поле, сякаш над него изгряха стотици слънца.

Рама стоеше непоколебим и пронизваше всички дискове със стрелите си, зареждайки ги със сила, равна на тази на оръжията на Равана. Те разцепваха пламтящите дискове и ги обезвреждаха още щом излитаха от лъка на ракшаса. Докато Рама парираше оръжията му, Равана изпрати десет назъбени стрели, които пронизаха принца навсякъде. Разярен, той мигом отговори със сто свои стрели, които потънаха с глух тътен в крайниците на Равана.

В този момент дойде и Лакшмана, който предизвика демона. Вдигайки лъка си, изпрати няколко стрели по Равана и те разкъсаха на парчета знамето на демона с емблема на човешка глава. С една-единствена сърповидна стрела Лакшмана отряза главата на колесничаря на Равана. После с още пет точни попадения счупи бляскавия лък на ракшаса. В същото време Вибхишана скочи напред и стовари боздугана си върху високите като хълмове жребци на демона.

Равана слезе бързо от колесницата си и впи гневен поглед в по-малкия си брат. Хвърли подобно на мълния пламтящо копие по Вибхишана, но докато то летеше към него, Лакшмана го разцепи на парчета с три остри като бръснач стрели. Златното копие, което беше украсено със скъпоценни камъни, падна на земята като дъжд от метеори.

Равана грабна друго копие, още по-ужасно от първото. То блестеше с ярка светлина и бълваше синкави огнени езици. Ракшасът вдигна копието си и се прицели във Вибхишана. Лакшмана видя, че приятелят му е в опасност и обсипа демонския цар с безброй стрели. Равана беше изненадан от свирепата му атака и се обърна, за да се изправи срещу принца. Изкрещя гневно:
— Спасявайки Вибхишана, сега самият ти си в смъртна опасност! О, горди, приготви се за бой! Това копие, направено от Мая Давана за унищожението на полубоговете, ще прониже сърцето ти и ще излезе от тялото ти само след като отнеме живота ти!

Равана насочи безпогрешното си копие към Лакшмана. То беше украсено с осем златни камбанки и зазвънтя силно, когато демонът се приготви да го хвърли. Със силната си ръка Равана метна копието с всички сили. То профуча във въздуха, тътнейки като гръм, и пръсна дъжд от ярки искри. Виждайки го да лети към него, Лакшмана произнесе мантра: „Нека се окажеш безполезно! Нека опитът ти да отнемеш живота ми се провали! Нека Лакшмана оцелее!“

Докато принцът изричаше мантрата, копието го удари право в гърдите. Тежко ранен, Лакшмана падна безжизнен на земята. Виждайки брат си в това състояние, Рама бе обхванат от силна мъка. Очите му се насълзиха, а устата му пресъхна. Яростен като всепоглъщащия огън на вселенското разрушение, той изгледа свирепо демона.

Рама изтича при брат си. Копието бе пронизало бронята и се беше забило в тялото му. Рама го извади внимателно и го счупи на две. Нежно повдигна Лакшмана и го прегърна. Докато държеше тежко ранения принц, Равана изстреля към него змиеподобна стрела. Без да обръща внимание на стрелите, Рама се провикна към Хануман и Сугрива:
— Погрижете се за принца! Дойде време да покажа силата си! Бързо ще се справя с това десетоглаво чудовище! Чуйте обещанието ми: Скоро светът ще остане или без Равана, или без мен! Нека днес трите свята станат свидетели на бойните ми умения! Ще извърша подвиг, за който ще се говори, докато свят светува!

Рама се изправи и тутакси изстреля към Равана неспирен поток от безпощадни стрели. Силно разгневен, демонът отвърна с дъжд от пламтящи стоманени стрели и железни тояги. Рама отблъскваше летящите оръжия, събаряйки ги на земята. Биеше се свирепо и изстрелваше свистящи стрели, които пронизваха Равана по цялото тяло.

Когато Рама приближи демона, той отстъпи. Беше плътно покрит от стрелите със златни пера на принца. Силен гняв бе обхванал Рама и Равана не можеше да направи нищо. Напълно сразен, се обърна и побягна.