Глава 13

Докато Равана отстъпваше уплашено, Рама се върна при Лакшмана. Седна до него и обгърна главата му с ръце. Лакшмана приличаше на мъртвец. Сякаш бе спрял да диша, а раната на гърдите му изглеждаше ужасно. Задавен от сълзи, Рама заговори високо, давайки воля на скръбта си.
— О, колко е болезнено да виждам брат си в това състояние! Дори да спечеля битката, няма да изпитам никаква радост без Лакшмана! Като го гледам как лежи тук, силата ми ме напуска. Принцът ме следваше и в радости, и в скърби. Ако е отишъл в царството на Смъртта, тогава ще го последвам и аз!

Известно време Рама плачеше скръбно. Какво щеше да каже на Сумитра, ако се върнеше без Лакшмана? Как щеше да погледне Бхарата и Шатругхна? Те със сигурност щяха да го укорят, че не е успял да защити по-малкия си брат. По-добре да се прости с живота, отколкото да слуша упреците на най-скъпите си същества. Рама се отпусна на земята и зарида.

Хануман го повдигна и утеши. Извика Сушена, ванарския лекар. Може би Лакшмана щеше да се повлияе от лечението с божествените билки. Сушена дойде при поваления принц и го прегледа внимателно. Погледна към Рама и каза:
— Брат ти е жив. Погледни сам, телесният му блясък не го е напуснал. Освен това долавям дишане и ударите на сърцето му. Но се нуждае от спешно лечение.

Сушена помоли за още от билките, които Хануман беше донесъл от Хималаите. Лечебните растения му бяха дадени бързо и ванарският лекар започна лечението. Чрез божествената сила на билката сандживакарани принцът дойде бавно в съзнание. После Сушена използва билките вишалякарани и сандхани; двете заедно излекуваха тежката рана на Лакшмана и възстановиха костите му. Той седна бавно и се огледа наоколо. Рама се преизпълни с радост. Притисна разплакан Лакшмана към гърдите си и възкликна:
— Добрата съдба те изтръгна от ръцете на смъртта! Ако беше умрял, аз нямаше да мога да продължа битката!

Като чу брат си да говори така, Лакшмана му напомни:
— Ти даде тържествена клетва да убиеш Равана и да възкачиш Вибхишана на трона на Ланка. Не бива да я нарушаваш, каквото и да се случи. О, велики герою, изпълни я веднага! Нека жестокият Равана падне мъртъв на бойното поле, покосен от стрелите ти!

Рама грабна лъка си. Обзе го ужасен гняв. Лакшмана имаше право. Време беше арогантният демон да бъде унищожен. Оглеждайки се за Равана, Рама го видя да седи в златната си колесница. Вече отпочинал, отново се канеше да нападне принца, както злокобната планета Раху напада Слънцето. От мястото си Рама мигом изстреля неспирен поток от стрели, пламтящи като огън. Те заваляха върху демона и в отговор той също изстреля порой от стрели, които съскаха като змии, докато летяха към Рама.

Полубоговете наблюдаваха битката от небето. Виждайки, че Рама се бие пешком, Индра пожела да му помогне. Извика Матали, колесничаря си, и поиска от него да докара колесницата му. Сияйната колесница се появи на мига, теглена от хилядата си коня. Индра нареди на Матали да го откара при Рама и колесничарят веднага се спусна на земята при принца. Обърна се почтително към него с допрени длани:
— Това е колесницата на моя господар Индра, о, Рагхава. Тук е също и могъщият му лък, както и други непобедими оръжия, сред които невидимата му златна броня. Благоволи да ги използваш, за да се сдобиеш с победа над Равана, врага на полубоговете! Аз ще ти бъда колесничар.

Рама погледна изненадан великолепната колесница. Беше украсена със сияйни скъпоценности и венци от небесни цветя. В средата ѝ имаше висок пилон от котешко око, на който бе окачено блестящо златно знаме. Колесницата стоеше на лък разстояние от земята и в краката на Рама се спусна кристална стълба. Като обиколи почтително колесницата, той се качи в нея. Бързо облече бронята на Индра и взе лъка му и небесните му стрели. Както беше застанал в божествената колесница, приличаше на слънце, осветяващо четирите посоки на света. По команда на Матали райските жребци се втурнаха напред и колесницата се понесе с грохот, който изпълни небето и земята.

Осъзнавайки, че Рама получава помощ от смъртния му враг Индра, Равана се разяри още повече. Изстреля небесно метателно оръжие, което пусна на свобода стотици хиляди страховити змии, от чиито широко отворени уста излизаха пламъци. Като се извиваха и съскаха, те се появиха от всички страни и се нахвърлиха върху принца.

Докато отровните влечуги се спускаха отгоре му, Рама бързо призова оръжие, управлявано от Гаруда. От лъка му се изсипа дъжд от стрели, които се превърнаха в златни орли със страховити нокти и остри, извити клюнове. Мистичните орли уловиха и погълнаха всички змии на Равана.

Демонът изрева свирепо. Засипа Матали и всичките му коне с безпощаден порой от стрели с блестящи стоманени глави. После изстреля стрела със сърповиден връх, която разкъса златното знаме в колесницата. Последваха я още безброй летящи в права линия стрели, които пронизаха Рама навсякъде. След секунди огромната колесница на Индра беше напълно покрита от стрелите на Равана и от нея не се виждаше нищо.

Равана стоеше в колесницата си и със своите десет глави и тежък лък приличаше на планината Маинака, издигаща се от океана. Виждайки как демонът взема надмощие над Рама със стрелите си, полубоговете и ришите се обезсърчиха. Маймуните се изпълниха със страх и забелязаха зловещи поличби. Слънцето помръкна, а в разпенения океан вълните сякаш се издигаха до небето. Завиха чакали, из бойното поле се застрелкаха духове и призраци.

Атаката на Равана беше толкова свирепа, че Рама не успя да вдигне лъка си и да нагласи стрелите. Очите му се зачервиха от ярост. Замисли се дали да не унищожи цялата ракшаска раса. Изкусният Матали подкара колесницата нагоре, за да избегне градушката от стрели на Равана. Тя полетя напред, както слънцето се появява иззад облак. Полубоговете обсипаха Рама с благословии, а даитите и данавите се молеха за победата на Равана.

Когато царят на ракшасите видя, че противникът му отново е застанал пред него, грабна страховита стрела. Ужасното оръжие беше снабдено с шипове, наподобяващи планински върхове. Имаше пламтяща глава, която сияеше ослепително. Тази стрела беше скъпа на Равана и той я обожаваше и се грижеше много за нея, пазейки я за битка със смъртоносен враг. Тя поразяваше както полубогове, така и демони. Равана я вдигна със змиеподобната си ръка и изрева с цяло гърло. Земята се разтресе, а планините потрепериха и лъвовете и слоновете побягнаха изплашено. Като се обърна към Рама, Равана прогърмя:
— Сега с тази стрела, могъща като мълния, ще отнема живота ти! Щом я изстрелям, тя ще порази и теб, и брат ти и ще ви изпрати при всички избити от вас ракшаси! Нека видя как ще я избегнете!

Демонът веднага изстреля стрелата. Тя проблесна във въздуха, обвита в ореол от светлина и нададе пронизителен звук. Рама мигом изпрати по нея сто стрели, но те бяха отклонени и паднаха безполезни на земята. Без да губи време, Рама грабна божественото копие на Индра. Хвърли го с всички сили и то полетя като пламтящ метеор право към стрелата. Поразено от небесното копие, оръжието на Равана се разцепи и падна на земята. Издавайки прекрасен звук от многобройните камбанки, окачени на него, копието се върна обратно в колесницата на Индра.

Рама веднага повтори изумителния подвиг, като изстреля по демона свиреп залп от стрели. Те попаднаха във всичките му крайници и прободоха и десетте му глави. Равана закипя от гняв и отвърна с равен брой свои стрели. Рама ги пресрещна, като в същото време продължаваше да обстрелва демона. Ракшасът изстреля още по-голям брой стрели, които проникнаха през защитата на Рама и пронизаха бронята му. От гърдите му бликна кръв и той заприлича на голямо дърво киншука, обсипано в цвят.

Никой от противниците не виждаше добре другия – толкова много стрели изпълваха въздуха. Възпрял атаката на Равана, Рама се засмя от сърце. Провикна се към демона:
— Гордееш се със силата си, о, ракшасе, но сега тя няма да те спаси! Всъщност ти открадна съпругата ми, докато ме нямаше, затова не можеш да се наречеш герой. Ти си безсрамен крадец, който е подвластен на суетата и възхвалява героизма си! Опита се да ме разделиш от Сита и днес няма да оцелееш! Благодарение на добрата съдба сега си на бойното поле с мен! Приготви се да бъдеш наказан за презрените си и коварни постъпки, о, злонамерени! Хищните птици и зверовете скоро ще пируват с плътта и кръвта ти!

С удвоена сила Рама започна да изстрелва към Равана неспирни залпове от стрели. Усети как се изпълва с ентусиазъм. Призова всички небесни оръжия и те веднага се появиха пред него на бойното поле. Ликуващ, Рама ги изстреля по демона едно след друго. Докато изстрелваше стрелите си, изричаше съсредоточено мантрите. Заредени с мистичната сила на божествените астри, стрелите пронизаха Равана и той се олюля. Докато ракшасът залиташе в колесницата си, маймуните го обсипаха със скали и дървета. Демонът бе неспособен да вдигне лъка си или да направи нещо, с което да се защити. Свлече се на пода в колесницата си. Виждайки това, колесничарят му направи завой и напусна полесражението.

Известно време Равана остана зашеметен. Идвайки постепенно на себе си, видя, че колесничарят му го е отвел от бойното поле. Веднага го порица с остри думи:
— Как си могъл да ме опозориш по този начин! Решавайки, че съм лишен от сила, героизъм и мъжество, ти направи нещо срамно! Днес ти унищожи храбростта, достойнството и славата ми! Докато врагът ми е стоял в очакване пред мен и е заслужавал да го даря със стрелите си, ти си ме превърнал в страхливец!

Равана беше извън себе си от гняв. Обвини колесничаря, че е на страната на врага и му нареди незабавно да се върне на бойното поле. Колесничарят отвърна, че само е направил каквото е сметнал за свой дълг. Видял, че Равана е напълно сразен от оръжията на Рама. Загрижен, поискал да спаси живота на господаря си. Като цитираше подкрепящи постъпката му стихове от писанията, помоли Равана за прошка. Гневът на демонския цар се поуталожи. Той кимна на колесничаря си и му заповяда да се върне възможно най-бързо на полесражението. Получил нареждане от Равана, колесничарят подкара конете и след миг колесницата отново стоеше пред Рама.

На бойното поле Рама също показваше признаци на умора. Великият риши Агастя видя това от небесата и поиска да му помогне. Беше наблюдавал сражението заедно с полубоговете. Сега слезе в колесницата при Рама и му заговори:
— О, отлично въоръжени Рама, моля те, изслушай ме, защото ще ти разкрия могъщата молитва Адитя-хридая. Тя ще призове духовната енергия на слънцето. Молитвата възпява великолепието на върховния Бог Нараяна. Чрез нейната сила можеш да преодолееш всяко препятствие и да унищожиш всичките си врагове.

Агастя предаде на Рама мантрата, която щеше да призове силата на всички полубогове, произлизаща от сияйните лъчи на Суря Нараяна. С тази сила Рама щеше бързо да победи Равана още преди да падне нощта, когато мощта на демона се удвояваше.

Агастя се издигна в небесата и Рама се обърна към слънцето. Отпи вода за пречистване и произнесе три пъти мантрата Адитя-хридая. Веднага изпита силно щастие, а умът му се извиси. Почувства, че всичката му умора изчезва и грабна лъка си. Застана решително в колесницата на Индра. Впивайки поглед в Равана, който се беше върнал на полесражението, накара Матали да подкара конете към него.

В небесата слънчевият бог се появи лично и произнесе благословии за Рама, казвайки:
— Нека победата бъде твоя!

Рама видя, че колесницата на Равана лети към него, изпълвайки с мощния си тътен и четирите световни посоки, теглена от огромни черни жребци с глави на грозни зверове. Блестеше ослепително и цялата беше украсена със сияйни рубини и благородни сапфири, с редици от знаменца, развяващи се от страните ѝ. Както се движеше бързо през пространството, приличаше на облак с потоци искряща вода, които изсипваше на земята под формата на порой от стрели.

Рама се обърна към Матали:
— От това, че ракшасът се върна безразсъдно на бойното поле, може да се съди, че желае собствената си гибел. Приближи го внимателно. Ще разбия колесницата му, както вятърът издухва облак.

Като стисна лъка на Индра, Рама овладя гнева си и търпеливо зачака добра възможност да атакува демона, който маневрираше на бойното поле. Матали ловко подкара колесницата в кръг и постепенно приближи Равана. Двамата противници се обсипваха с дъжд от стрели и приличаха на два горди лъва, повели битка на живот и смърт.

Внезапно се появиха множество лоши поличби. Върху колесницата на Равана заваля кръв, подхванаха я яростни вихрушки. Около демона закръжи ято лешояди. В далечината Ланка беше обвита в червени отблясъци. От висините паднаха огромни метеори и земята потрепери. Небето потъмня, въпреки че слънцето светеше. Върху ракшаската армия се изсипаха ужасни мълнии. Жребците на Равана зарониха горещи сълзи, от устата им излизаха искри.

Около Рама се забелязваха множество благоприятни знаци, които предсказваха предстоящата му победа. Слънцето го освети с ярките си лъчи, облъхна го лек вятър. Дясното му око и дясната му ръка потрепнаха и той се изпълни с радост.

Докато Рама и Равана се биеха яростно, двете армии стояха неподвижно, стиснали здраво оръжията си. Всички воини, заедно с полубоговете, гандхарвите и ришите, наблюдаваха удивени отчаяния двубой между смъртен и демон. Изстрелвайки пламтящи оръжия един към друг, двамата неустрашими противници показваха всичките си бойни умения.

Рама нагласи изключително остра стрела на лъка си, неустоима като мълния и с великолепна изработка. Опъна докрай лъка и изстреля стрелата към знамето на Равана. Тя отсече високия пилон и демонският флаг се свлече на земята.

Равана запламтя от възмущение. Изпрати градушка от огнени стоманени стрели към конете на Рама. Макар и улучени, небесните коне изобщо не трепнаха и продължиха да теглят голямата колесница, която се въртеше в кръг и правеше неочаквани движения, обърквайки стрелите на Равана. Демонът изстреля порой от боздугани, железни тояги, дискове и чукове, както и планински върхове, дървета, пики и двойни брадви. В същото време изстрелваше и огромни залпове от стрели, които падаха върху колесницата на Рама подобно на тънки златни мълнии.

Благодарение на изкусния Матали колесницата на Индра постоянно избягваше оръжията на Равана. Ракшасът се вбесяваше все повече и повече и насочи мистичните си оръжия към маймунската армия. Виждайки това, Рама нагласи небесни оръжия на лъка си и изпрати безброй стрели в небето. Те паднаха върху оръжията на Равана и ги разбиха на парчета. Нито една стрела, изстреляна от Рама, не пропусна целта си. Златоперите му стрели изпълниха цялото небе. Метателните оръжия на двамата войни се сблъскваха със стотици и хиляди. Навсякъде по бойното поле се разнасяха експлозии и се издигаха кълба дим.

Рама и Равана се биеха яростно от часове. Отвръщайки на удара с удар и двамата не изпитваха умора, нито възнамеряваха да отстъпят. Всички, които наблюдаваха битката, се изпълниха със страхопочитание. Никой не можеше да откъсне очи от свирепите противници, които продължаваха да се бият ожесточено в търсене на победа. Равана изстреля двайсет, трийсет, сто, и накрая хиляда стрели по Рама, като се целеше в жизненоважните му органи или се опитваше да убие колесничаря и конете му. Рама отговаряше с двойно повече стрели, пронизвайки конете и колесничаря на Равана, като не спираше да засипва с тях и демона.

Дори след продължилото половин ден сражение никой от двамата не успяваше да вземе надмощие. Тогава Равана реши да призове ракшаската астра, зареждайки я с цялата си мистична сила. Въздухът тутакси се изпълни с гъст дъжд от всевъзможни оръжия. Цялото земно кълбо сякаш потрепери, а океанът се развълнува. В небето се появиха змии и демони, които пищяха и бълваха огън. Слънцето изгуби блясъка си, а вятърът спря да духа.

В небесата дори полубоговете се изплашиха и завикаха:
— Дано световете не пострадат!

Напълно съсредоточен, Рама отново призова Гандхарва астрата и в резултат се появиха стотици хиляди стрели, които отблъснаха оръжията на Равана. Ужасните ракшаски оръжия падаха на земята и изгаряха, пронизани от огнените стрели на принца.

Битката между Рама и Равана нямаше равна на себе си. Подобно сражение досега не беше наблюдавано дори от полубоговете. Те се обезпокоиха от постоянните свирепи атаки на ракшаския цар. Рама остана спокоен. Взе от колчана си голяма, остра като бръснач стрела, която приличаше на отровна змия. Мигом я нагласи и я изстреля по Равана. Заредена с мистична сила, тя се раздели на десет и отряза главите на демона. Но те веднага израснаха. Рама изстреля друго оръжие, което отново отсече главите на ракшаса, и те отново израснаха.

Принцът унищожи сто глави, но демонът продължаваше да стои непоклатим. Без да забавя и за миг атаката си, Рама беше изненадан от това чудо. Как щеше да убие Равана? Изглежда никакво оръжие не можеше да отнеме живота му. Сякаш битката щеше да продължи вечно.

Вибхишана бързо приближи Рама. Разкри му, че демонът е получил благословия от Брахма и главите и ръцете му не могат да бъдат унищожени. В сърцето на Равана имаше божествен нектар, който възвръщаше живота в тялото му. Единственият начин да бъде убит беше, като се използва небесно оръжие, което да улучи сърцето и да пресуши нектара.

Докато Рама обмисляше следващия си ход, без да престава да обсипва със стрели Равана, Матали се обърна към принца и заговори:
— О, Рама, времето за смъртта на демона е настъпило! Припомни си мантрата, която ти каза Агастя. Той ти даде и стрела, когато бяхте в гората. Зареди я със силата на брахмастрата и убий демона, като го пронижеш в сърцето.

Приемайки съвета на Матали, Рама си спомни за небесната стрела, която Агастя му беше дал преди много време в гората. Тя веднага се появи в ръката му и той я постави на лъка си. Беше направена от етер и тежеше колкото планините Мандара и Меру. Тялото ѝ се управляваше от полубога на вятъра, оперението ѝ – от полубога на огъня, а върхът ѝ – от слънчевия бог. Приличаше на жезъла на вселенското разрушение, който е под контрола на всесилното Време. Рама отново произнесе мантрата Адитя-хридая и призова безпогрешната брахмастра.

Докато вадеше стрелата, принцът излъчваше ослепително сияние и никой не смееше да го погледне. Изстреля оръжието си и то полетя към Равана, като освети земята и небето, ревейки подобно на бушуващ океан. Улучи демона в гърдите, както стоеше и изстрелваше собствените си оръжия по Рама. Стрелата мина през сърцето на Равана, излезе кървава от тялото му и се заби в земята. Той се завъртя и нададе вик, който разтърси цялото творение. Изпусна лъка си и падна от колесницата си като планина, ударена от мълния на Индра.

Ракшасите се разбягаха панически във всички посоки. Щом видяха господаря си мъртъв, тъжно заплакаха. Маймуните наскачаха и се втурнаха след бягащите ракшаси, крещейки ликуващо. От небето зазвучаха барабани и други божествени инструменти. На бойното поле задуха приятен бриз, пропит от небесни аромати. Битката беше свършила. Рама слезе от колесницата и веднага бе заобиколен от Лакшмана, Сугрива, Хануман, Ангада, Джамбаван и Вибхишана, които го приветстваха и възхваляваха за невероятния му подвиг.

Взирайки се в мъртвото тяло на брат си, Вибхишана тъжно каза:
— Уви, Равана, ето че те убиха! След като дълго демонстрираше силата си, сега лежиш безжизнен, а бляскавата диадема е паднала от главата ти. Предсказанието ми се сбъдна. Защо не обърна внимание на съвета ми, който беше само за твое добро? Завладян от похот, алчност и гняв, ти получи сигурния резултат, до който води следването на тези смъртни врагове на душата. О, братко мой, сега, когато лежиш убит, всичко изглежда загубено; слънцето е паднало на земята, луната е потънала в тъмнина и от огъня не излизат пламъци. Ланка е изгубена.

Макар да бе отблъснат от Равана, Вибхишана обичаше брат си и винаги му беше желал доброто. Отпусна се на земята до него и продължи да дава израз на скръбта си. Рама отиде при ракшаса и като го прегърна, започна да го утешава с нежни думи:
— Брат ти умря като герой. Никой не побеждава вечно. Рано или късно умира, прободен от оръжие. Това е краят, който желаят всички велики воини. О, Вибхишана, няма нужда да скърбиш за Равана, защото смъртта му беше славна!

Лакшмана също утеши съкрушения Вибхишана, изричайки духовни истини. Макар тялото на Равана да беше мъртво, душата му оставаше жива. Всъщност, след като бе пречистен от оръжията на Рама и от смъртта си в битка, той несъмнено щеше да отиде в рая. Излишно беше да се страда за някой, чиято душа вече го е напуснала. Сега Вибхишана трябваше да извърши посмъртния ритуал за брат си и да поеме управлението на Ланка.

Докато Лакшмана говореше на Вибхишана, внезапно на полето се появиха съпругите на Равана. Ридаейки, те се свлякоха върху тялото на съпруга си и го обляха със сълзите си. Десетки демоници с разбъркани коси и дрехи наобиколиха падналия ракшас. Свлякоха се на земята и заплакаха жално. Най-отпред беше царица Мандодари. Припадна, когато видя че съпругът ѝ лежи мъртъв на бойното поле. Щом дойде на себе си, се загледа в лицето му и занарежда високо, със задавен от сълзи глас:

— О, господарю мой! Нима падна убит от човек? Ти, който всяваше ужас в сърцата на полубоговете, гандхарвите, сиддхите и дори великите риши – сега лежиш убит от простосмъртен, който дойде от Айодхя, град на хора. Според мен Рама не е обикновен. Сигурно е Вишну, пазителят на всички светове, нероденият, невъобразим и всемогъщ Върховен Бог. Никой друг не би могъл да те победи.

О, Равана, макар че овладя сетивата си и получи благословии чрез въздържанието си, накрая бе победен от същите тези сетива. Ставайки жертва на похотта, искаше да се забавляваш с безгрешната Сита. Открадвайки божествената жена, самото олицетворение на целомъдрието и благородството, ти погуби и себе си, и всичките си близки.

Мандодари не можеше да сдържи мъката си. Отпусна се върху тялото на Равана и продължи да ридае жално.

— О, герою, къде отиде и ме остави безутешна? Защо копнееше за Сита, когато аз винаги съм била твоя предана слугиня? Уви, животът ми е безсмислен, щом не мога да удовлетворя господаря си! Двамата се разхождахме и забавлявахме в прекрасните райски селения, а сега съм потопена в ужасен океан от скръб. Изглежда съдбата на царете е непостоянна.

Мандодари вдигна пълни със сълзи очи и видя наблизо брата на Равана.
— Ето го праведния Вибхишана! – провикна се тя. – Лежиш тук мъртъв, защото пренебрегна съвета му. Накрая грешникът винаги получава плодовете от греха си също както благочестивият винаги получава каквото е заслужил. Сега брат ти ще се радва на царско бъдеще, а ти напусна този свят.

Мандодари дълго рида над тялото на съпруга си. Всички стояха наоколо мълчаливо, оставяйки я да излее мъката си. Накрая другите съпруги на ракшаса я повдигнаха нежно. Подкрепяйки я от двете страни, я отведоха настрана, докато тя продължаваше да ридае.

Рама отново заговори на Вибхишана:
— Смъртта слага край на всички вражди. Сега за мен Равана е същото, каквото си и ти. Моля те, изпълни посмъртния ритуал, за да постигне благоприятно местоназначение.
Рама искаше необходимата церемония за победения му враг да се извърши веднага, както повеляваше древната традиция.

Известно време Вибхишана стоеше и размишляваше. Накрая каза на Рама, че не би могъл да изпълни посмъртния ритуал на брат си. Приживе Равана беше жесток, безмилостен и затънал в отвратителни грехове. Макар да му беше брат, не заслужаваше уважението му. А погребалната церемония беше израз на почит, която той не можеше да му отдаде искрено.

Рама се усмихна.
— О, Вибхишана, не бива да изпитваме презрение към душата. Щом умрем, тя напуска тялото ни и продължава към следващия си живот. Греховното тяло на Равана е мъртво, но чистата му душа продължава да живее. Особено след като е бил убит от самия Бог. Подобна смърт пречиства от всички греховни дейности.

Вибхишана веднага се зае с необходимите приготовления за погребението. Нареди тялото на брат му да бъде откарано в Ланка и запали жертвен огън, като направи приношения от зърно и гхи, и възслави Вишну от името на Равана. Заедно с по-възрастните ракшаси и ятудхани, водени от Малаяван – дядото на Равана, Вибхишана изпълни стриктно всички обреди в съответствие с напътствията в писанията.

Тялото на Равана беше положено върху огромна носилка. Беше увито със златоткани коприни и покрито с гирлянди от цветя. Под звуците на различни музикални инструменти бе отнесено до мястото на церемонията от сто демони. Ракшаси брамини носеха пред Равана свещения огън. Издигната бе клада от ароматно сандалово дърво и дърво падмака, от корени ушира и трева бхадракали.

Демоните хвърлиха в нея шепи ориз, сусамови семена и трева куша и положиха Равана отгоре ѝ. След като изрекоха свещените мантри и поръсиха кладата с гхи, Вибхишана я запали. Тя се разгоря бързо и скоро тялото на царя на ракшасите се превърна в пепел.