Глава 8

Равана се върна в Ланка силно обезпокоен. Победен от Рама като слон, победен от лъв, той се чувстваше унизен. Спомняйки си неустоимата сила на стрелите на принца, се питаше какво да предприеме. Свика съветниците си, които влязоха в заседателната зала и наобиколиха Равана, седнал на трона си. Демонът огледа залата и заговори, все още разтреперан от битката си с Рама.

— Изглежда целият ми аскетизъм е бил напразен, щом бях напълно сразен от обикновен смъртен. Сега си спомням, че благословията, която получих от Брахма, не ме защитава от човеците. Мисля, че този Рама е същият, когото имаше предвид убитият от мен цар Анараня. Отново си спомням и проклятието на Ведавати. Несъмнено тя е преродената Сита. Предсказанията на надарените с божествено зрение винаги се сбъдват. Имайки предвид всичко това, о, могъщи ракшаси, трябва да дадете най-доброто от себе си, за да ме защитите. На вратата ми чука голяма опасност.

Равана си помисли за Кумбхакарна. Време беше да го събуди. Ако страховитият му брат излезеше на бойното поле, маймуните щяха да се разбягат във всички посоки. В битка тялото му придобиваше огромни размери. С всяка своя стъпка щеше да смазва цели дивизии от воини. Лесно щеше да се справи с армията на Рама. Но как да го събуди? Благословията, която Кумбхакарна беше получил от Брахма, бе по-скоро проклятие. Оставаше потънал в дълбок сън цели шест месеца, откъснат от всичко. Бяха минали едва десет дни, откакто беше заспал за последен път.

Равана издаде заповед ракшасите да отидат с хиляди в покоите на Кумбхакарна. Трябваше да вдигнат ужасен шум и да се опитат да го събудят. Демоните тръгнаха веднага и влязоха в жилището на Кумбхакарна, което приличаше на подземна пещера. Ракшасите бутнаха огромните порти и влязоха в нея. Звукът от хъркането му ги оглуши, а дъхът му едва не ги издуха. Ракшасите видяха огромното тяло на спящия Кумбхакарна, проснато в просторната пещера, осветена от безброй божествени скъпоценности. Натрупаха до него огромни купчини месо и друга храна – антилопи, биволи и глигани; донесени бяха и големи кофи с кръв. Напръскаха го с божествени парфюми и го намазаха с най-фина сандалова паста. Запалиха скъпи благовония и тълпи ятудхани започнаха да възхваляват гиганта с поетични изрази. Други ракшаси надуваха големите си раковини с пълна сила. Пляскайки с ръце, биейки барабани и ревейки като лъвове, демоните вдигаха невъобразим шум. Щом той се понесе вън от пещерата, зверовете се разбягаха във всички посоки, а птиците паднаха зашеметени на земята.

Но Кумбхакарна не помръдваше. Тогава ракшасите грабнаха боздугани, чукове, канари и тъпи мечове. Заудряха крайниците на гиганта. Стотици демони се покачиха върху гърдите му и го заблъскаха с юмруци, но бяха издухани от дъха му. Десет хиляди ракшаси го наобиколиха и всички едновременно зареваха и заудряха тялото му с твърдите си юмруци. Но той пак не се събуди.

Неспособни да разбудят Кумбхакарна, ракшасите се разгневиха. Вдигнаха още по-силен шум, заблъскаха огромни барабани и надуха раковините си, събрани от дъното на океана. Някои скубеха косата на Кумбхакарна, други го хапеха по ушите. В лицето му бяха хвърлени стотици кофи вода.

След това демоните докараха хиляда слона и ги накараха да препускат нагоре-надолу по великанското тяло на Кумбхакарна, като в същото време го удряха с големи дървета сал. Най-накрая той се размърда. Усещайки лек гъдел по тялото си, Кумбхакарна отвори очи и протегна крайници. Ракшасите и слоновете паднаха на земята и се пръснаха наоколо, докато той сядаше и се прозяваше. Устата му беше огромна като пещера, а искрящите му очи приличаха на две огнени планети.

Кумбхакарна се пресегна и загреба от храната, която лежеше край него. Погълна я всичката и я прокара с много кофи кръв и вино. Когато се засити, другите демони дойдоха и му се поклониха почтително. Оглеждайки ги с все още сънени очи, Кумбхакарна ги запита:

— Защо ме събудихте? Наред ли е всичко с Равана и Ланка? Да не би да предстои голяма беда? Ако е така, веднага ще изляза оттук и ще премахна причината за страха ви. Кажете ми, о, ракшаси, какво трябва да направя?

Един министър на Равана, на име Юпакша, отвърна:
— Внезапно ни сполетя огромна беда. Маймуни като големи планини са обсадили града ни. Всяка от тях прилича на маймуната, която уби принц Акша и подпали Ланка. Предвожда ги Рама, обзет от силна мъка и разярен от отвличането на Сита. Дори господарят ни Равана беше победен от него в битка, а после пощаден.

Кумбхакарна не се изненада. Беше предупредил брат си за Рама. Изглежда, че бе дошъл моментът за неизбежната битка. Силата на принца сега щеше да бъде подложена на изпитание. Кумбхакарна заговори с глас, който отекна в пещерата:
— Днес ще унищожа цялата маймунска армия! Ракшасите ще могат да се нахранят до насита с плътта им. Самият аз ще изпия кръвта на Рама и Лакшмана.

Кумбхакарна скочи на крака и изми лицето си. Поиска още за пиене и бързо изгълта две хиляди кофи силно вино. Леко пиян и в трепетно очакване на битката, ракшасът излезе от покоите си и се упъти към двореца на Равана, разтърсвайки земята при всяка стъпка. Беше заобиколен от ракшаси, които тичаха с допрени длани и не спираха да го възхваляват с песни.

Извън града маймуните видяха как Кумбхакарна се издига над крепостните стени като планински връх. Нададоха изплашени викове и паднаха зашеметени на земята. Част от тях се разбягаха във всички посоки, обзети от паника. Виждайки украсения с блестяща диадема Кумбхакарна да се движи из града, маймуните се изпълниха с ужас. Втурнаха се към палатката на Рама и му извикаха да излезе бързо.

Рама се показа, стиснал лъка си. Видя огромния ракшас, излъчващ бляскаво великолепие. Очите му се разтвориха широко от изненада. Попита Вибхишана:
— Кой е този? Прилича на сияйна планина. Маймуните се разбягаха само при вида му. Никога не съм виждал подобно същество!

Вибхишана разказа на Рама всичко за Кумбхакарна. Описвайки силата на огромния брат на Равана, той отбеляза:
— Този демон е победил в битка Индра и всички полубогове. Смазал е и е погълнал десетки хиляди могъщи даити и данави. Изял е хиляди живи същества. По тази причина Брахма реши да му даде благословия – продължителен сън. Полубоговете се бояха, че демонът ще лиши световете от обитателите им, тъй като ще погълне всички. Очевидно изплашеният Равана го е събудил, за да се бие с теб.

Вибхишана предложи на Рама да обясни на маймуните, че Кумбхакарна притежава сила, но не и интелигентност. Иначе те никога нямаше да съберат кураж да се изправят срещу него в битка.

Рама се усмихна. Нямаше нужда от това: той сам щеше да се разправи с този огромен като планина ракшас. Нареди на Нила бързо да строи армията в боен ред. Воините му трябваше да са спокойни, че той сам ще се изправи срещу гиганта. Като грабнаха планински върхове, дървета и различни оръжия, маймуните се разположиха около Ланка, в очакване на Кумбхакарна. Рама застана до Лакшмана и двамата държаха лъковете си и бяха обърнати към града.

В Ланка Кумбхакарна, който можеше да променя формата и размерите си, когато пожелае, беше стигнал до двореца на Равана. Намери по-големия си брат, седнал в колесницата Пушпака. Изглеждаше смутен и разтревожен. Кумбхакарна се поклони ниско в краката му и го попита какво може да направи за него.

Равана се зарадва, като видя брат си, и го покани да седне върху прекрасен диван. После му разказа какво се беше случило.
— О, могъщи, горите около Ланка са се превърнали в море от маймуни. Те вече избиха най-личните воини сред ракшасите. Не успях да ги победя по никакъв начин. Затова се обръщам към теб – ти си единствената ми надежда. Не мога да измисля по какъв друг начин да разгромя ванарската армия. Обични ми братко, ти много пъти си побеждавал полубоговете и данавите. Бъди мой спасител и унищожи Рама и последователите му още сега!

Кумбхакарна се разгневи.
— Не те ли предупредих? – попита грубо. – Не биваше да отвличаш Сита! Сега береш плодовете от необмислената си и греховна постъпка! Ако беше обърнал внимание на съвета на доброжелателите си и беше взел политически мъдро решение, сега нямаше да се намираш в подобна безизходица!

Като чу как Кумбхакарна упреква Равана, Маходара, един от министрите, защити господаря си:
— Равана постъпи правилно, като открадна Сита – настоя той. – Дълг на всички живи същества е да се грижат за щастието си. Дори добродетелта е само средство за постигането му. Затова отвличането на Сита от Равана, целящо да му достави удоволствие, е правилно.

Равана също не хареса думите на брат си и му отговори гневно:
— Късно е за упреци! Изправени сме пред невиждана опасност! Време е за действие, а не за приказки. Няма значение дали съм постъпил разумно, или не. Трябва да направим каквото е необходимо!

Кумбхакарна се усмихна.
— Успокой се, скъпи братко! – каза утешително. – Говорих само от обич към теб. Ще изляза на бойното поле. Забрави за страховете си. Скоро маймунската армия ще бъде разпръсната, а ти ще получиш главата на Рама. Сугрива и другите маймунски военачалници ще се разлетят наоколо като прашинки.

Кумбхакарна продължи да възхвалява мъжеството си, като се разяряваше все повече и повече. Не го беше грижа, дори на бойното поле да се появяха Брахма, Индра и Ямараджа! Рама и армията му бяха обречени!

Маходара отново заговори:
— О, Кумбхакарна, ти си могъщ и храбър, но се откажи от намерението си да убиеш Рама. Този смъртен вече изби собственоръчно четиринайсет хиляди опитни воини. Той унищожава армията ни. Не мисля, че е разумно да повеждаме нова битка с него.

Маходара се страхуваше. Предложи Равана да използва измама, за да спечели Сита. Демонският цар трябваше да я убеди, че Рама е мъртъв, след което тя щеше да му се отдаде. Това щеше да обезсърчи принца и да го лиши от енергия.

И Равана, и Кумбхакарна извикаха на Маходара да замълчи. Този план вече се беше провалил. Битката не можеше да бъде избегната, освен ако не върнеха Сита, а това бе изключено.

Гласът на Кумбхакарна прогърмя:
— Сега ще изляза, за да поправя последиците от лошата ти политика, о, царю! Заобиколен си от безполезни министри като Маходара! Те се съгласяват с теб от страх и ти докарват още беди, които са безсилни да предотвратят. Имаш късмет, че съм тук да те защитя!

Виждайки решимостта на брат си, Равана се засмя доволно. Сега със сигурност щеше да бъде спасен. Никой не можеше да се изправи срещу Кумбхакарна и да оцелее. Днес щеше да е славен ден за ракшасите. Равана скочи от мястото си и сложи красива златна огърлица на шията на брат си. Украси го и с много накити, обсипани със скъпоценни камъни, и нареди да го обкичат с ароматни гирлянди.

Кумбхакарна облече непробиваема златна ризница и сложи огромен тъмносин колан. Готов за битка, приличаше на западните планини, огрени от залязващото слънце. Отиде в оръжейния склад на Равана и взе голяма пика, която беше украсена със злато и пламтеше като огън. Блестеше като мълниите на Индра и беше също толкова могъща. Пиката беше обвита в гирлянди от алени цветя и намазана с най-фина сандалова паста. Стиснал зловещото си оръжие, демонът се понесе към градските порти.

Забиха хиляди барабани, затръбиха раковини. Кумбхакарна стана висок колкото шестстотин лъка и широк повече от сто. Потегли към бойното поле, заобиколен от гигантски ракшаси, качени на колесници и слонове. Други го последваха, яхнали камили, магарета, лъвове, змии, антилопи и птици. Демоните, всички с ужасяващи форми и лица, размахваха боздугани, мечове, копия, тояги и лъкове и вдигаха страхотен шум.

Докато ракшасите напредваха, се появиха множество мрачни поличби. Тежки сиви облаци, пълни с гръмотевици и светкавици, закриха слънцето. Земята се затресе. Птиците полетяха от ляво надясно, а един голям лешояд кацна на копието на Кумбхакарна. Лявото око и лявата ръка на ракшаса потрепериха. От небето падна пламтящ метеор и се заби с оглушителен трясък в земята. Завиха чакали, изви се силен вятър.
Кумбхакарна не обърна внимание на знаменията. Прекрачи защитните укрепления на Ланка и се изсмя гръмко. Огледа армията от ванари, която приличаше на облачна грамада. Ужасени от внезапната поява на изумителния гигант, маймуните се пръснаха във всички посоки като облаци от буря. Кумбхакарна изрева продължително, изпълвайки четирите посоки на света с непоносим тътен, който развълнува океана и накара планините да потреперят. Безброй маймуни паднаха в безсъзнание само като чуха звука. Други побягнаха, пищейки ужасено.

Ангада се провикна към отстъпващите ванари:
— Нима забравихте мъжеството, храбростта и произхода си? Защо бягате като обикновени маймуни? Този кошмарен гигант няма да издържи дълго атаките ни, защото ни защитават Рама и Лакшмана. Останете и се бийте, о, ванари!

При тези думи маймуните отново придобиха увереност. Върнаха се и като грабнаха дървета и канари, се изправиха решително срещу ракшаса. Замеряха го с планински върхове и големи дървета, но те падаха разбити на земята, без да постигнат нищо. Кумбхакарна се пресегна и загреба стотина маймуни. Запрати ги яростно на земята. Връхлетя върху ванарските редици подобно на огън, поглъщащ сухо дърво. Безброй огромни маймуни скоро лежаха в безсъзнание на бойното поле, облени в кръв.

Ванарите отново започнаха да отстъпват. Бягаха бързо, без да поглеждат назад или встрани. Някои се втурнаха към моста над океана. Други се издигнаха във въздуха, хвърлени нагоре от ракшаса. С пребледнели лица маймуните се закатериха по планините или се гмуркаха в морето. Мечките се качваха по дървета и се криеха в пещери. Цялата армия се пръсна уплашено, без да знае накъде да поеме.

Ангада отново се опита да обедини маймуните. Провикна се с всички сили:
— Върнете се! Не можете да се скриете от това чудовище! Трябва да се изправите срещу него! Какво ще обясните на съпругите си, ако побегнете уплашено от бойното поле? Забравихте ли как се хвалехте: „Ще унищожим ракшасите!“ Защо се превърнахте в страхливци? Страхливците не се издигат до блажените селения! И никой не ги обича!

Макар че Ангада се опитваше по всякакъв начин да убеди войските си да се бият, те не искаха да го чуят. Продължиха да бягат, а някои от отстъпващите отвръщаха:
— Ракшасът е непобедим! Сега не е време да показваме храброст! Животът ни е по-мил! Отказваме да се бием!

Въпреки че войските им се разпиляха във всички посоки, Ангада и Сугрива останаха непоколебими, както и Хануман и някои от другите могъщи военачалници на маймунската армия. Ванарските водачи все пак успяха да задържат маймуните, напомняйки им за непобедимостта на Рама. С пламенни доводи ги убедиха да атакуват още веднъж Кумбхакарна. Водени от Ангада, ванарските сили се върнаха на бойното поле, за да се изправят срещу огромния ракшас.

Хиляди маймуни се спуснаха като една върху Кумбхакарна, но той ги помете с копието си. Тичаше наоколо и смазваше и поглъщаше маймуните, както Гаруда поглъща змии. Те едва успяваха да се задържат на предната линия. Вълна от други ракшаси дойде на помощ на Кумбхакарна, ревейки ликуващо. Битката ставаше все по-яростна, а великанът всяваше хаос сред маймунската армия.

Могъщият Двивида хвърли огромна канара по Кумбхакарна. Гигантът я избегна и тя падна сред другите ракшаси, смазвайки колесници, коне и слонове, както и стотици демони. Ракшаските воини отвърнаха на атаката, отсичайки със смъртоносните си стрели главите на пищящите маймуни.

Хануман подскочи във въздуха и изсипа дъжд от скали и дървета върху главата на Кумбхакарна. Ракшасът отблъсна нападението с копието си. Хануман, който бе придобил огромни размери, слезе на земята и застана непоколебимо пред Кумбхакарна. Удари го в гърдите с планински връх и демонът се олюля и извика от болка. Възстановявайки се бързо, нанесе на Хануман ужасен удар с пиката си. Маймуната изгуби съзнание и падна на земята, повръщайки кръв.

Като видяха, че Хануман е повален, ракшаските сили завикаха радостно, а маймуните побягнаха изплашени. Нила бързо излезе напред и обедини войската. Грабна голяма канара и я запрати с всички сили по Кумбхакарна. Ракшасът видя, че тя лети към него и я разби на парчета с юмрука си, при което изригна дъжд от пламъци и искри.

После бе нападнат от пет огромни маймунски военачалника, които го атакуваха от всички страни. Удряха го със скали, дървета, длани и крака. Покатериха се по краката му и започнаха да го разкъсват с нокти и зъби. След това към него се хвърлиха стотици други маймуни. Кумбхакарна ги откъсваше от тялото си и ги пъхаше в огромната си уста. Виждаше се как маймуните излизат от ноздрите и ушите му, докато демонът продължаваше да ги вкарва в устата си.

Кумбхакарна приличаше на въплъщение на Смъртта, появила се да унищожи всички живи същества. Могъщите маймунски водачи го нападаха един след друг, но той ги отблъскваше. Сугрива грабна голям планински връх и се изправи смело срещу гиганта.
— Нека ти покажа какъв воин съм, о, ракшасе! Остави другите маймуни и се бий с мен! Сега ще те поваля на земята с този планински връх!

Ракшасът се изсмя.
— Познавам те, маймуно! Ти си внук на Брахма и син на могъщия Рикшараджа. Затова стоиш тук и ревеш. Хайде, покажи ми какво можеш!

Сугрива веднага запрати огромната скала към гърдите на демона. Тя се разби на парчета и падна на земята, но ракшасът изобщо не помръдна. Разярен, хвърли пламтящата си пика към Сугрива, но Хануман я прихвана във въздуха. Опря я на коленете си и я счупи на две, като накара ванарските войски да зареват ликуващо.

Кумбхакарна се разгневи. Втурна се към планината Марая и откъсна тежкия ѝ връх. Завъртя се и го хвърли по Сугрива. Маймунският цар бе улучен от летящата скала и изгуби съзнание. Ракшасите завикаха тържествуващо, мислейки, че Сугрива е убит. Кумбхакарна бързо приближи маймуната и я улови, докато падаше. Стискайки я под мишница, се отправи към града. Ако Сугрива загинеше или бъдеше пленен, тогава цялата маймунска армия щеше да е победена.

Докато ракшасът прескачаше градската стена, беше приветстван от радостните викове на гражданите. Те го посипаха с цветя и парфюмирана вода. Сугрива усети хладната вода върху лицето си и се свести. Видя, че го носят към двореца на Равана. Изви яростно тялото си, завъртя се и откъсна ухото на демона с ноктите си. После отхапа върха на носа му и впи нокти в бедрото му. Кумбхакарна изрева от болка и хвърли маймуната на земята.

Сугрива отскочи като топка. Метна се върху един покрив и забърза по градската стена към маймуните. Кумбхакарна остана разочарован, по лицето му се стичаше кръв. Зарева побеснял и пое обратно към бойното поле, стискайки страховит боздуган. Втурна се сред маймунските редици и продължи да ги унищожава с хиляди.

Тогава срещу ракшаса се изправи Лакшмана. Веднага изстреля две дузини пламтящи стрели към ръцете на Кумбхакарна. Продължи да изстрелва стрели, които покриха целият демон подобно на златист облак. Ракшасът се отърси от тях със смях и заговори на Лакшмана:
— Ти ми показа мъжеството си, о, принце! Впечатлен съм от храбростта ти. Дори Индра и Ямараджа не биха посмели да се изправят срещу мен в битка. Но искам да се сражавам само с Рама. Къде е брат ти? Убивайки го, ще сложа край на войната. След това армията ми ще довърши останалите маймуни.

Рама чу високомерното предизвикателство на ракшаса. Провикна се: „Приготви се за бой!“ и изстреля от разстояние няколко стрели, които пронизаха тялото на огромния демон. Кумбхакарна тозчас се спусна към него, стиснал тежкия си боздуган. Рама изпрати залп от стрели, които разцепиха боздугана на демона, преди да го стовари върху него. Украсени със златни пера стрели се забиха в демона с хиляди. От раните му бликна кръв като ручеи от планина.

Побеснелият Кумбхакарна се замята наоколо, смазвайки едновременно маймуни и демони. Сграбчи огромна скала и я запрати по Рама. Принцът изстреля стрели с остър връх, които натрошиха летящата към него скала. Докато парчетата ѝ падаха на земята, убиха двеста ракшаси.

Хиляди маймуни се втурнаха към Кумбхакарна и скочиха върху него, опитвайки се да го повалят, но ракшасът се отърси от тях като от досадни насекоми. Мяташе се разярен из бойното поле и избиваше както чужди, така и свои. Рама реши, че е време да го убие. Стисна здраво лъка си и се провикна:
— Приготви се за бой с мен, о, господарю на ракшасите! Знай, че аз съм унищожителят на демонската раса! Сега ще те убия!

Кумбхакарна се завъртя рязко, за да се обърне към Рама, но внезапно между тях застана Вибхишана с боздуган в ръка. Като го видя, ракшасът гигант се провикна:
— Да, братко мой! Ела и нанеси удара си! Изостави обичта към брат си и остани предан на воинския си дълг. О, Вибхишана, само ти си спасител на расата ни. Сред ракшасите ти си най-праведният. Днес няма да те убия, защото заслужаваш да те пощадя. Отдръпни се настрана! Не мога да изневеря на природата си и да спра да избивам всички, които се изпречат на пътя ми!

Вибхишана отвърна:
— Винаги давах на Равана съвети, съобразени с интересите на расата ни, но пренебрегнат от него, потърсих закрилата на Рама. Затова днес се изправям срещу теб!

Докато говореше, се просълзи. Рама го утеши и му каза да се отдръпне: беше дошло време за гибелта на Кумбхакарна. Като видя, че Рама стои непоколебимо пред него, гигантът се изсмя зловещо и извика:
— Аз не съм Вирадха или Кабандха! Нито съм Кхара, Душана, Вали или Марича. Аз съм Кумбхакарна, дошъл тук като твоята смърт. Не се дръж презрително с мен! Нека видя какъв воин си, а после ще те погълна, о, Рама!

Принцът веднага изстреля стрели, които полетяха със скоростта на мълния и се забиха в тялото на ракшаса. Това бяха същите стрели, способни да пронижат седем дървета сал и дори самата земя, но ракшасът изобщо не трепна. Грабна тежка тояга и я развъртя, отблъсквайки стрелите на Рама. Продължи да я размахва, като не спираше да се смее.

Рама изстреля стрела, заредена със силата на Ваю. Оръжието профуча във въздуха и откъсна ръката на ракшаса. Тя падна на земята, все така стискайки тоягата, и уби хиляди маймуни и ракшаси. Кумбхакарна изкрещя от болка и от вика му небето потрепери, а планините се разцепиха. Гигантът приличаше на планина, чийто връх е отрязан с гигантски меч. С другата си ръка откъсна голямо дърво палмира и се втурна към Рама. При всяка негова стъпка земята се тресеше и в далечни гори се срутваха дървета.

Рама изстреля още една мистична стрела, която отряза и другата ръка на ракшаса. Тя падна с оглушителен трясък и ракшасите и маймуните се пръснаха на всички страни. Въпреки че от тялото му шуртеше кръв, ракшасът продължи да върви към Рама. Изрева свирепо и маймуните запушиха ушите си, за да не оглушеят. Рама изстреля двойка сърповидни стрели, заредени със силата на мълниите на Индра и отсече стъпалата на ракшаса.

Въпреки това Кумбхакарна продължи да приближава бързо принца. С разтворена уста надаваше свирепи, оглушителни викове, които разтърсиха земята. Рама тутакси напълни устата му със стрели и го накара да замълчи. После взе една стрела, която беше обсипана със скъпоценни камъни и сияеше. Зареждайки я със силата на брахмастрата, я изстреля към Кумбхакарна.

Оръжието полетя с ужасна скорост и освети четирите посоки като пламтяща комета, спуснала се към земята. Откъсна подобната на хималайски връх глава на ракшаса. Украсена с чифт искрящи златни обеци, тя заблестя, понесена във въздуха от силата на божественото оръжие. Беше като изгряла луна, движеща се в небето. Падна върху защитната стена на Ланка и разруши голямата северна порта. После се затъркаля по царския път. Мистичното оръжие на Брахма издигна тялото на ракшаса и го запрати в океана, образувайки приливна вълна, която помете крайбрежието на Ланка.

Събраните на небето полубогове и риши възхваляваха Рама и ликуваха. Маймуните го наобиколиха, надавайки екзалтирани викове. Останалите на бойното поле ракшаси побягнаха до един, невярващи и изумени. Рама се изпълни с радост, блестейки ярко сред маймуните като слънце след затъмнение.