Глава 7

Равана видя как армията му се връща разгромена и обезсърчена. Очите му се зачервиха от ярост, задиша тежко. Нареди на следващия си опитен военачалник, Дурдхарша, да поведе ракшасите в бой. Демонът се беше сражавал с полубоговете и данавите и не се боеше от нищо. Качи се на обсипаната си със скъпоценни камъни колесница с осем железни колела, два пъти по-високи от човешки ръст, и излезе бързо от града. Гласът му отекваше като гръм, докато обединяваше ракшаските сили, които го последваха със стотици хиляди. Подобно на военачалниците преди него и той видя множество злокобни поличби, но също ги пренебрегна и се спусна към маймуните.

Последва поредното ужасно клане. Дъждът от остри стрели и оръжия на ракшасите бе посрещнат с градушка от огромни камъни и дървета. Бойците се нахвърлиха свирепо един на друг, всеки искаше да причини ужасна смърт на противника си. В ожесточената битка нямаше място за милост. Над бойното поле се издигна огромен прашен облак, който закри небето и обгърна воините. Те не можеха да се различават един другиго. Маймуни се биеха с маймуни, демони посичаха демони. Скоро земята се покри с телата на стотици хиляди ванари и ракшаси, превръщайки ги в храна за лешоядите и чакалите.

Дурдхарша се биеше като див звяр. Застанал в колесницата си, изстрелваше отровни стрели, които разкъсваха маймуните и разбиваха вражеските редици. Виждайки това, Хануман се втурна към него. Дурдхарша мигом го обсипа с безброй остри стрели, но маймуната прие стрелите, както планината приема дъжда. Засмя се гръмко и се втурна към ракшаса, карайки земята под краката му да потрепери. С една ръка грабна голяма канара и я вдигна над главата си.

Докато стоеше с вдигнатата канара, Дурдхарша изстреля стрели със сърповиден връх и те я разбиха на парчета. Хануман отново се засмя и изтръгна от корен дърво ашвакарна, голямо колкото планина. Завъртя го и се спусна към демона, застанал на известно разстояние от него. Докато маймуната се носеше с размаханото дърво, порази десетки ракшаси на слонове и колесници. Виждайки я да приближава като свиреп ураган, Дурдхарша трепна и опъна масивния си лък. Изстреля стотици страховито изглеждащи стрели в тялото на храбрия Хануман. Кървящата маймуна заприлича на планина, обрасла с дървета, обсипани с червен цвят.

Твърдо решен да убие Дурдхарша, Хануман изкрещя: „Победа за Рама!“ и се втурна към ракшаса, вдигнал високо дървото. Демонът не успя да сложи друга стрела на тетивата. Разярената маймуна стовари с всички сили оръжието си върху главата му. Дурдхарша се свлече мъртъв от колесницата си. Другите ракшаси нададоха отчаяни викове. Хвърлиха оръжията си и се разбягаха във всички посоки, като в паниката си падаха един върху друг.

Маймуните приветстваха Хануман и се присмяха на разгромените демони. Рама и Лакшмана лично поздравиха маймуната за победата ѝ. В небето полубоговете се събраха и запяха красиви химни във възхвала на Хануман. Той се радваше на славата си също като Вишну, който бе избил демоните в миналото.

В Ланка Равана се разгневяваше все повече и повече. Погледна към Прахаста, най-могъщия от ракшаските му военачалници.
— Не виждам много воини, които могат да спасят Ланка в този критичен момент, о, храбри! Освен теб, Индраджит, Кумбхакарна и мен няма друг, който да е способен да поеме подобен товар. Рама и войските му наистина са внушителни, но непостоянните маймуни скоро ще побегнат, щом чуят рева ти на бойното поле. О, Прахаста, дори и най-могъщите полубогове не могат да се изправят срещу теб!

Макар и решен да се бие докрай, демонският цар започваше да изпитва съмнения. В тези маймуни и мечки имаше нещо изключително. Черпеха мощ от някаква божествена сила. Равана си помисли за Рама. Несъмнено финалната битка щеше да е между него и смъртния принц. Демонът се замисли за благословията, която беше получил. Можеше да го убие само човек. Дали нямаше да е Рама? При тази мисъл потръпна. Но сега не беше моментът да се страхува. Битката трябваше да продължи.

Равана нареди на Прахаста да излезе с нова огромна армия. Насърчи го да бъде решителен. Макар че победата никога не е сигурна, винаги е за предпочитане воинът да умре в битка, отколкото по друг начин. Равана попита Прахаста дали се нуждае от нещо. Демонът отговори:
— Имам нужда от благословията ти, господарю мой! Винаги съм получавал от теб дарове и окуражителни думи. Как бих могъл сега да не откликна на молбата ти? Дългът ми към теб ми е по-скъп от съпруга, синове, богатство и дори от живота ми! Днес лешоядите ще пируват с маймунски трупове!

Прахаста обиколи почтително Равана с допрени длани, след което започна да се готви за битка. Събра орда от ракшаси, всички изгарящи от желание да се сражават. След по-малко от час имаше войска от петстотин хиляди демони. Всички се украсиха с гирлянди, осветени от свещени мантри, сложиха си брони и грабнаха оръжията. Струпаха се около Прахаста в очакване да поемат към бойното поле.

Демонският военачалник заповяда да вдигнат железните решетки на северната порта и армията се втурна навън с мощен рев. Прахаста яздеше начело в страховитата си военна колесница, снабдена с всякакви оръжия и теглена от сто коня. В средата на инкрустираната със скъпоценни камъни колесница се издигаше голямо знаме от блестящи камъни котешко око с емблемата на змия. Сияйният като слънце Прахаста се понесе със смях към врага.

Десетки лешояди се надигнаха и закръжиха обратно на часовниковата стрелка около Прахаста. От небесата падна голям метеор. Облаците затънтяха, звукът наподобяваше магарешки рев, заваля порой от кръв.

Прахаста не обърна внимание на поличбите и продължи напред с пълна скорост. Изправи се срещу прииждащите маймуни и проникна дълбоко в редиците им. Те тутакси обкръжиха ракшаса и го нападнаха с камъни и дървета. Демонът се отърсваше от тях, без да трепне. Изпрати градушка от стрели по маймуните и зарева като градоносен облак. Надавайки радостни викове, стоварваше огромната си ракшаска сила върху маймунските войски.

Маймуни и демони отново започнаха да загиват с хиляди. Ванарите биваха пронизвани от пики и копия, посичани с остри като бръснач дискове, накълцвани на парчета с брадви. Пребиваха ги до смърт с железни чукове, смазваха ги с огромни боздугани. Маймуните унищожаваха хиляди ракшаси с откъртени канари и изтръгнати дървета. Нахвърляха се върху демоните с голи ръце и ги биеха до смърт. Въздухът ехтеше от екзалтирания рев на храбрите воини и писъците на ранените.

Прахаста сееше смърт сред маймуните. Познаваше тайните на всички видове мистични оръжия и изстрелваше стрели в такива количества, че приличаха на тъмни облаци. Навсякъде около колесницата му загиваха маймуни, пронизани в жизненоважни органи на тялото. Бойното поле заприлича на буйна река: бреговете ѝ бяха купищата мъртви тела; дърветата ѝ – пиките и копията, а потоците кръв – огромната ѝ маса вода. Реката се носеше към море от смърт, помитайки всички по пътя си.

Като видя, че Прахаста избива армията му, ванарският военачалник Нила се втурна към демона. Прахаста го забеляза, че приближава, и опъна тетивата на лъка си докрай, изстрелвайки смъртоносни стрели, които пронизаха маймуната. Без да обръща внимание на раните си, Нила грабна едно дърво и го стовари върху ракшаса, както стоеше в колесницата си. Прахаста изрева яростно и изстреля стотици стрели по Нила. Маймуната не можеше да ги отблъсне и затвори очи. Падна на колене и се приготви да го пронижат с ум, погълнат от мисли за Рама. После, отказвайки да се признае за победен, ванарът грабна голямо дърво сал. Стовари го върху колесницата на Прахаста и я разтроши на парчета, убивайки конете.

Стиснал страховит железен чук, Прахаста скочи от разбитата си колесница. Втурна се към Нила и последва яростен ръкопашен бой. Прахаста удари Нила по челото с ужасното си оръжие. От главата на маймуната бликна кръв. Тя запрати в гърдите на Прахаста една канара, но без да трепне, ракшасът отново вдигна тежкия си железен чук и се спусна към Нила. Щом ракшасът приближи, маймуната грабна планински връх и го стовари върху главата му. Тя се разцепи и демонът падна на земята, лишен от блясъка и живота си.

Ракшасите бяха напълно объркани. След като военачалникът им бе убит, не знаеха какво да предприемат. Ликуващите маймуни се нахвърлиха върху тях и ги обърнаха в бягство. Ракшасите се върнаха в града си, паднали духом и победени.

Рама и Лакшмана приветстваха топло Нила, след което маймуните се оттеглиха да починат, очаквайки следващата вълна от демони.

Равана беше шокиран от новината за смъртта на Прахаста; преизпълни се с мъка и гняв. Със скръбен тон каза на министрите си:
— Враговете ни явно притежават изключителна сила. Убиха Прахаста, който беше в състояние да унищожи армията на Индра. Изглежда дойде време аз да изляза на бойното поле. Ще сразя маймунската армия с непрестанен поток от пламтящи стрели. Днес ще се разправя с Рама и Лакшмана!

Равана обходи с поглед министрите си. Те приветстваха решението му и се изпълниха с надежда. Сега маймуните със сигурност щяха да бъдат сразени.

Без да губи време, Равана нареди да докарат колесницата му. Възхваляван с благоприятни химни, под акомпанимента на раковини и литаври, царят на демоните се качи на великолепното си превозно средство. Излезе от Ланка, заобиколен от безброй мургави ракшаси, които наподобяваха големи планини. Демонът приличаше на Шива в компанията на страховитите си придружители. Пред себе си видя огромната маймунска армия, която държеше дървета и канари, готова да го посрещне.

Докато многочислената ракшаска армия се изливаше от града, Рама се обърна към Вибхишана и го попита за имената на военачалниците. Вибхишана ги изброи и посочи към Равана:
— Онзи, който прилича на Хималайската планина и е заобиколен от страховити демони с глави на тигри, слонове, камили и елени; който блести като слънце и е украсен със сияйна диадема, е самият Равана, царят на всички ракшаси!

Рама се вгледа внимателно в демона и възкликна:
— Ето го най-после злодея, когото търся! Трудно ми е да си го представя в истинската му форма при тази пищност и великолепие. Дори полубоговете не притежават подобен блясък. Демонът се придружава от воини, които изглеждат напълно недосегаеми. Всъщност Равана прилича на самата Смърт, заобиколена от свирепи, противни чудовища. По щастлива случайност злият демон най-после застана пред мен. Днес ще дам воля на гнева си, породен от отвличането на Сита.

Рама взе дълга стрела с назъбен връх от колчана си и я постави на лъка си. С Лакшмана, застанал до него, зачака бързо напредващите ракшаски орди.

Равана се носеше начело на армията си. Пробиваше си път през маймуните като кит убиец, порещ океанските вълни. Сугрива сграбчи голяма планинска канара и като я вдигна над главата си, се спусна към Равана. Щом го приближи, запрати покрития с цяла гора планински връх по колесницата му. Равана се изсмя, когато планината се понесе във въздуха. Раздроби я с градушка от златни стрели, които приличаха на огнени езици.

После взе стрела, наподобяваща огромна змия, и я изстреля към Сугрива. Тя профуча като мълния на Индра, пръскайки порой от искри. Улучи маймунския цар в гърдите и той извика от болка и падна в безсъзнание на земята.

Виждайки сразения Сугрива, ракшасите закрещяха ликуващо. Други ванарски генерали веднага грабнаха канари и се втурнаха към Равана. Обсипаха го с камъните и дърветата си, но демонът ги натроши на парчета с бързите си стрели. Прониза всички маймуни с множество златни стрели, украсени с диаманти. Маймуните падаха на земята, пищейки пронизително, молейки Рама за помощ.

Принцът чу виковете им и се спусна към демона, но Лакшмана се изправи пред него и поиска разрешението му да се бие пръв с Равана. Рама погледна по-малкия си брат, който жадуваше за битка. Даде съгласието си, но го предупреди да внимава. Равана не беше обикновен противник.

Лакшмана допря длани и се поклони на Рама, който го прегърна силно. Известно време младият принц наблюдаваше как демонът се бие с маймуните. Докато гледаше, забеляза, че Хануман приближава десетглавия Ракшас. Безстрашната маймуна се провикна към Равана:
— Ти се гордееш с благословията си, о, демоне! Не изпитваш никакъв страх от полубогове, демони, якши и гандхарви. Но по-добре се пази! Маймуните са опасни! Сега ще видиш как юмрукът ми ще отнеме последния ти дъх! Бий се с всички сили, защото смъртта ти е близо!

Хануман вдигна юмрук и се спусна към ракшаса, който му изкрещя в отговор:
— Удряй смело, о, маймуно! Погрижи се за неувяхващата си слава! Нека видя на какво си способен, а после ще те унищожа!

Хануман се изсмя и напомни на Равана за битката в горичката от ашока и за Акша и другите могъщи ракшаси, които беше сразил. Говорейки, се понесе смело към демона. Равана го блъсна силно в гърдите и Хануман излетя във въздуха. Но възвърна равновесието си, замахна и удари демона с разтворена длан.

Равана потрепери като планина, разтърсена от земетресение. В небесата ришите и сиддхите, които наблюдаваха битката, завикаха ликуващо. Равана се съвзе и се провикна към Хануман:
— Браво, маймуно! Силата и мощта ти заслужават похвала!

Хануман отвърна, че силата му е жалка, щом Равана още е жив. Демонът се спусна към Хануман и му нанесе нов страховит удар, който отхвърли маймуната надалеч. След това ракшасът подкара бързо колесницата си към Нила, който стоеше наблизо, и изстреля хиляда стрели към маймунския военачалник. Хануман се провикна към демона да се върне и да се бие, но Равана не му обърна внимание. Продължи да напада Нила, който грабна един планински връх и го запрати по Равана. Със седем сърповидни стрели демонът разби скалата на парчета. Нила започна да хвърля по него големи дървета. Сал, асуакарна и манго, напълно разцъфтели, полетяха едно след друго към Равана. Демонът изстреля остри стрели, които превърнаха дърветата в трески. После обсипа Нила с градушка от островърхи стрели.

Нила успя да избегне стрелите на Равана и свивайки размерите си, скочи върху знамето на демона. Оттам се премести в края на лъка му, кацна върху диадемата му и отново се върна при знамето. Виждайки наглостта на Нила, Равана запламтя от ярост. Постави стрела на лъка си и я изстреля заредена със силата на агни астра, опасното огнено оръжие. Поразен от него, Нила падна в безсъзнание на земята. Тялото му обгоря, но благодарение на баща му, бога на огъня, не беше убит.

Равана се огледа и видя Лакшмана. Нареди на колесничаря си да приближи принца. Лакшмана го видя да идва и се провикна:
— Тук съм да се сражавам с теб, о, царю на ракшасите! Остави маймуните и се бий с мен!

Равана изкрещя в отговор:
— Радвам се, че попадна в обсега ми! Днес ще срещнеш смъртта си от ръката ми! Бий се с всички сили, о, Рагхава!
Равана нарочно му напомни, че е потомък на могъщия цар Рагху, за да му се подиграе.

— Каква полза от хвалбите ти! – отвърна Лакшмана. – Силните не си губят времето в празни приказки! О, грешнико, познавам храбростта и мощта ти! Ела и се бий с мен, защото часът на смъртта ти наближава!

Равана мигом изстреля към Лакшмана седем стрели с красиви пера. Принцът моментално отговори със седем от своите стрели, които поразиха тези на Равана. Отново и отново Равана изстрелваше смъртоносни стрели, но Лакшмана ги отбиваше всичките. Демонът се удиви от скоростта и уменията на принца. Запламтя от гняв и продължи да изстрелва стрели в бърза последователност. Лакшмана отговаряше с равен брой стрели. От опънатия си докрай лък изстреля към Равана стрели, които блестяха като огън и летяха със скоростта на мълния.

Използвайки удобен момент, Равана изстреля божествена стрела, която проби защитата на Лакшмана и го улучи в челото. Лакшмана се завъртя и хватката му върху лъка отслабна. Наклони се леко, но бързо се изправи и веднага изстреля стрела, която разсече лъка на Равана надве. После принцът изстреля три стрели с остър връх, които улучиха демона в гърдите и той припадна.

Когато дойде на себе си, грабна от колесницата си голямо копие, което бе взел от полубоговете. Хвърли го с огромна сила към Лакшмана и то профуча във въздуха, изпускайки огън и искри.

Лакшмана улучи копието със стрелите си, но то продължи и го прониза право в гърдите. Зашеметен, принцът изгуби съзнание. Докато лежеше, Равана изтича бързо до него и поиска да го плени. Демонът го сграбчи грубо с двайсетте си ръце и се опита да го вдигне, но въпреки че напрегна всичките си сили, не успя да помръдне дори крайниците на принца. Отдръпна се изумено и бързо скочи обратно в колесницата си.

Хануман, който беше наблюдавал битката между Равана и Лакшмана, се възползва от възможността и скочи в колесницата на демона. Замахна с двата си юмрука и удари ракшаса в гърдите, произвеждайки гръмотевичен звук, който изпълни четирите посоки на света. Равана падна на колене, от устите, очите и ушите му потече кръв. Загуби съзнание и се свлече на пода на колесницата си. Полубоговете и ришите, наблюдаващи невероятния подвиг на Хануман, завикаха ликуващо.

Тревожейки се за Лакшмана, Хануман остави зашеметения си враг. Бързо скочи долу и вдигна принца на ръце. Направи го с лекота, макар че Равана, който бе повдигнал връх Кайлаш, не успя да го помръдне. Хануман отнесе изпадналия в безсъзнание Лакшмана при Рама.

Принцът прокара ръка по лицето на брат си. Лакшмана бавно дойде в съзнание и Рама му каза:
— Демонът се опита да те плени, но грешникът не успя да те повдигне, тъй като си закрилян от добродетелите си. Не мога да понеса тази атака върху теб, скъпи братко! Веднага ще отида да сразя демона!

Като чу това, Хануман допря длани и се обърна към Рама:
— Моля те, качи се на раменете ми и ми позволи да те отнеса при Равана. Бий се с демона от гърба ми, както се бие Вишну от гърба на Гаруда.

Рама веднага скочи на раменете на Хануман и маймуната бързо се понесе към Равана. Като опъна тетивата си, произвеждайки пронизителен звук, Рама се провикна към демона:
— Стани, о, най-могъщи сред ракшасите! Днес няма да ми избягаш! Скоро ще поемеш по пътя на четиринайсетте си хиляди последователи в Джанастхана.

Равана се разяри. Изстреля стотици пламтящи стрели, които обсипаха тялото на Хануман. Продължавайки да държи здраво Рама, маймуната понесе стрелите, без да трепне. Енергията и смелостта му след атаката на Равана само се увеличиха.

Рама се изпълни с гняв от нападението над Хануман. Изви толкова силно лъка си, че той образува почти пълен кръг, и изстреля стрели, които разбиха колесницата на Равана на парчета. Знамето ѝ, колелата, конете, балдахинът, щитовете и колесничарят паднаха на земята. След това Рама прониза и самия Равана в гърдите със стрели, които летяха със светкавична скорост. Демонът, който бе издържал на мълниите на Индра, се олюля от стрелите на Рама и изпусна лъка си. Загуби съзнание, едва си поемаше въздух. Рама взе една стрела със сърповиден връх и разсече диадемата на Равана, с която той толкова се гордееше. Принцът изобщо не смяташе, че демонът е достоен за цар. С нова стрела счупи лъка му. После заговори на зашеметения Равана:

— Явно си изтощен от битката. Тъй като си неспособен да се защитиш, няма да е редно да те убия сега. Затова, о, храбри, върни се в Ланка! Щом си отпочинеш, ела отново и ще изпиташ воинската ми сила!

Равана се изправи с мъка на крака. Беше жалка гледка с разбитата си колесница, разсечената диадема и счупения лък. Обърна се и побягна към Ланка със съкрушена гордост. Другите ракшаси го последваха и за момента битката бе преустановена. Рама и Лакшмана утешиха ранените маймуни и всички се отдадоха на почивка в очакване на завръщането на Равана и армията му.