Глава 9

Ракшасите се втурнаха към двореца на Равана и му съобщиха новината.
— След като известно време всяваше хаос сред маймуните, славният ти брат беше убит от Рама! Лишеното му от крайници и глава тяло лежи наполовина потънало в морето, а главата му запречва главната градска порта.

Вестта разтърси Равана и го изпълни с мъка. Той припадна, а синовете и другите му роднини, които стояха наблизо, нададоха скръбни викове. Не можеха да повярват на чутото. Как така непобедимият Кумбхакарна беше убит от обикновен смъртен?

Постепенно Равана дойде в съзнание и занарежда жално:
— Уви, братко, къде си? Защо ме остави? За какво са ми сега царството и Сита, и дори самият живот? Лишен съм от дясната си ръка, благодарение на която не се боях да се изправя дори срещу полубоговете, предвождани от Индра. Сега те стоят на небето и надават ликуващи викове. Не мога да променя хода на събитията. Ще последвам пътя, поет от брат ми. Или ще убия Рама, или Смъртта ще отнеме и моя живот!

Равана се разрида и се замята съкрушен. Припомни си съвета на Вибхишана. Благочестивият му брат му беше дал мъдър съвет. Сбърка, като го прогони от Ланка. Сега береше горчивите плодове на постъпката си. Който пренебрегва съвета на истинските доброжелатели, накрая винаги скърби.

Царят на ракшасите беше напълно сломен. Като видя, че страда силно, синът му Девантака, който не беше много интелигентен, каза:
— Защо тъгуваш, о, царю? Силните и храбрите не позволяват на мъката да ги завладее. Дошло е време за решителни действия, не за плач. Само ми нареди, и ще изляза да сразя враговете ти!

Другите синове на Равана добиха кураж от думите на Девантака. Те също започнаха да възхваляват силата си. Всички искаха да им заповяда да се бият. Всички бяха могъщи в битка и никога не бяха претърпявали поражение. Всички познаваха мистичните оръжия и всички бяха получили различни благословии от практикуването на аскетизъм. Възхвалявайки се шумно, заявиха, че ще излязат заедно и бързо ще победят Рама и маймуните.

Равана се изпълни с надежда. Подвластен на съдбата си, демонът се изправи и прегърна синовете си, след което им нареди да излязат да се сражават. На бойното поле бяха изпратени четирима от тях – Тришира, Девантака, Нарантака и Атикая, както и двама полубратя на Равана, Манапаршва и Маходара. Могъщите раксаши се намазаха с билков мехлем, предпазващ от наранявания, както и с парфюми и сандалова паста. Облякоха златни доспехи и грабнаха страховитите си оръжия.

Маходара яхна слон, който приличаше на тъмен облак. Тришира се качи на красива колесница, теглена от превъзходни коне и снабдена с хиляди оръжия. С блестяща корона на главата Акикая скочи в друга великолепна колесница. От двете му страни застанаха Девантака и Нарантака, стиснали страховити боздугани. Двамата бяха като Вишну, поддържащ планината Мандара. Махапаршва ги последва, яхнал друг слон, който приличаше на Айравата, ездитното животно на Индра.

Излязоха от западната порта на Ланка като шест блестящи планети, появили се внезапно на небето. Следвани от гъсти пълчища ракшаски воини, те се понесоха ликуващо към маймунската армия, размахвайки оръжията си.

Настъпваха към маймуните като редици от тъмни облаци. Земята се затресе, а небето отекна от крясъците им. Оглушителният грохот от биенето на барабани и надуването на раковини изпълваше и четирите посоки на света.

Ванарската армия изрева в отговор и грабна канари и дървета. Двете армии се сблъскаха с грохот и последва ужасна, объркана битка. Освирепели, демони и маймуни се нападаха едни други, надавайки лъвски ревове. Маймуните скачаха високо, смъкваха ракшасите от въздуха и ги удряха в земята. Смазваха демоните със скали и ги пребиваха с юмруци и ритници.

Ракшасите засипваха маймуните със залпове от стрели. Въртяха назъбените си боздугани и мечове и сечаха яростно армията на врага. Маймуните грабваха някой ракшас и с него удряха друг; ракшасите правеха същото с ванарите. Стрели със сърповиден връх свистяха във въздуха и отсичаха ръце, крака и глави.

Нарантака нададе мощен рев и си запробива път навътре в маймунската армия. След себе си оставяше море от плът и кръв, в което плуваха труповете на огромни като планини маймуни. Демонът разкъса вражеските редици с копието си, пронизвайки по десетина воини наведнъж. Биеше се с яростна настървеност и маймуните завиха от страх. Никой не смееше да излезе насреща му.

Виждайки смъртта, която причиняваше Нарантака, Ангада пристъпи напред. Провикна се към демона:
— Чакай! Защо показваш силата си пред обикновени маймуни? Хвърли към моите гърди поразяващото си като светкавица копие!

Нарантака се завъртя рязко и изгледа свирепо Ангада. Запрати огромното си пламтящо копие по маймуната, която стоеше смело пред него. Копието се счупи в гърдите на Ангада и падна на земята. Ангада се спусна и удари коня на ракшаса по главата. Краката на животното потънаха дълбоко в земята, а очите му изхвръкнаха. Нарантака скочи от гърба на убития си кон и изрева гневно. Нанесе ужасен удар отстрани по главата на Ангада. Маймуната повърна топла кръв и се свлече зашеметена на земята.

Щом се свести, Ангада, мислейки единствено за Рама, се втурна бързо напред. Замахна с всички сили и удари ракшаса в гърдите с юмрук. Те се разцепиха и обляният в кръв Нарантака падна на земята и издъхна.

Маймуните нададоха ликуващ вик, а полубоговете забиха небесните си барабани. Наблюдавайки невероятния подвиг на Ангада, дори Рама се удиви. Ангада стоеше изпълнен с енергия и желание да продължи битката.

Като видя, че брат му е убит, Девантака изрева силно от мъка и ярост. Вторачи се с кървясали очи в Ангада. Следван от Тришира и Маходара, връхлетя върху сина на Вали, изстрелвайки хиляди стрели. Ангада веднага грабна огромно дърво и помете всички стрели. После запрати дървото по Девантака, но то беше разтрошено на парчета от стрелите на Тришира, който стоеше наблизо. Ангада не спираше да хвърля дървета и канари. Маходара въртеше тоягата си и ги трошеше във въздуха. Внезапно тримата ракшаси се спуснаха едновременно към Ангада. Всеки от тях започна да му нанася яростни удари с тоягата си. Ангада устоя на нападението. Скочи към Маходара и удари слона на ракшаса с длан. Животното падна на колене и се прекатури. Ангада откъсна едната бивна на мъртвия слон и нанесе ужасен удар по главата на Девантака. Демонът се олюля и повърна кръв.

Хануман видя, че Ангада е атакуван от тримата огромни ракшаси и се втурна да помогне на принца. Нила също му се притече на помощ, като хвърли един планински връх по Тришира, но демонът разби тежката скала със стрелите си. Девантака завъртя тоягата си, описвайки пълен кръг, и я стовари върху гърдите на носещия се към него Хануман. Без да обръща внимание на удара, който бе достатъчно силен да разцепи земята, Хануман замахна с юмрук към ракшаса. Улучи го в главата и се разнесе гръмотевичен тътен. Зъбите и очите на демона бяха избити, а черепът му строшен. Той падна на земята като отсечено дърво.

Хануман изрева силно и се нахвърли на Тришира. Заби нокти в огромния кон на ракшаса, както лъв забива нокти в слон. Тришира грабна ужасно копие и го запрати по Хануман. Маймуната бързо го хвана и го счупи на две. Тришира вдигна меча си и го стовари върху Хануман, пронизвайки го в гърдите. Без да трепне от раната, Хануман с разтворена длан удари ракшаса в гърдите. Тришира се свлече в безсъзнание на земята, а мечът падна от ръката му. Хануман го грабна и изрева. Разбуден от крясъка на Хануман, демонът дойде на себе си. Не можеше да търпи звука и като скочи яростно, удари маймуната с юмрук. Хануман сграбчи ракшаса за косата, която бе увенчана с диадема. Дръпна главата на демона към себе си и я отряза със собствения му меч.

Докато Хануман се биеше с Тришира, Нила уби Маходара с мощен удар от голямо дърво сал. В това време подобната на планина маймуна Ришабха започна яростна битка с Махапаршва. Двамата противници постоянно се поваляха един другиго на земята. Накрая Ришабха удари ракшаса със собствения му боздуган и го уби.

Като видяха, че петима от героите им са загинали в схватка с маймуните, ракшасите се разбягаха подобно на океан, преливащ от бреговете си. Тогава напред излезе демонът Атикая и обедини ужасените ракшаси. Огромният демон се нахвърли на маймуните и те се разбягаха с вой. Помислиха си, че по някакъв начин Кумбхакарна е оживял. Скупчиха се около Рама, търсейки закрилата му.

Рама видя в далечината Атикая, който приличаше на голяма планина. Удивен от гледката, се обърна към Вибхишана и попита:
— Кой е този огромен ракшас, застанал в колесница, теглена от хиляда коня? Заобиколен от пламтящи пики, прилича на тъмен облак, обгърнат от блясъка на светкавица. Със златните лъкове в четирите края на сияйната колесница осветява бойното поле като изгряващо слънце. Летящите му във всички посоки ослепителни стрели наподобяват слънчеви лъчи. Кажи ми името на този лъвоподобен воин!

Вибхишана обясни, че това е синът на Равана, могъщ воин, който дълго е практикувал аскетизъм и затова е получил от Брахма различни благословии. Създателят на вселената го е направил невидим за полубоговете и демоните и го е дарил с множество мистични оръжия, както и с прекрасната колесница, в която е сега. Със стрелите си той е отблъснал дори мълниите на Индра и е отрязал носа на Варуна. Вибхишана посъветва Рама веднага да излезе да се сражава с него, преди да е унищожил цялата ванарска армия.

Рама наблюдаваше как Атикая се врязва в маймунските редици. Мигом бе обкръжен от Нила, Двивида, Маинда, Кумуда и Сарабха, петима големи герои сред маймуните. Те нападнаха ракшаса от всички страни, като хвърляха по него огромни камъни и дървета. Демонът с лекота отбиваше всичките им оръжия със стрелите си, украсени с ярки червени скъпоценности. Прониза всичките пет маймуни и ги обърна в бяг. Демонът вся страх сред маймунската армия, както свиреп лъв хвърля в ужас стадо елени. Огледа се и видя Рама. Изоставайки маймуните, се приближи към Рама и му отправи гордо предизвикателство:
— Не ми се сражава с обикновени воини! Ако имаш достатъчно кураж и сила, изправи се срещу мен! Скоро ще сложа край на мощта и славата ти!

Като чу това, Лакшмана се разяри. Грабна лъка си и опъна тетивата, произвеждайки звук, който отекна по цялото бойно поле. Впери зачервени очи в Атикая и постави дълга стрела на лъка си.

Демонът се изсмя презрително.
— Как смееш да ме предизвикваш, о, сине на Сумитра? Ти си още момче, неопитно в бойното изкуство. Даже Хималайските планини и самата земя не смеят да се изправят срещу мен. Искаш да разпалиш огъня на вселенското разрушение, който тлее кротко. Не губи живота си по този начин! Отдръпни се от пътя ми! Но ако избираш да останеш тук, се приготви за стрелите ми, които ще пресушат кръвта ти, както лъвът изпива кръвта на елен.

Лакшмана не можа да понесе високомерните думи на Атикая. Гласът му прогърмя:
— Думите ти не доказват мъжеството ти, о, демоне! Остави тези празни хвалби и бързо ми покажи силата си! След като ме атакуваш с най-добрите си стрели и оръжия, аз ще отсека главата ти, както вятърът откъсва узрял плод от дърво. Няма значение дали съм стар, или млад; трябва да съдиш за мен по делата ми! Вишну е завладял трите свята, когато е бил още дете.

Атикая запламтя от гняв. Мигом изстреля стрела, която полетя със скоростта на вятъра – приличаше на метеор и бълваше огнени езици. Лакшмана също изстреля стрела, която прихвана във въздуха стрелата на Атикая и я счупи на две. Атикая се разяри още повече, нагласи още пет стрели на лъка си и мигом ги изстреля по Лакшмана. Принцът отново разцепи стрелите му, докато летяха към него. После грабна остра стрела, която излъчваше великолепно сияние. Опъвайки докрай лъка си, я изстреля и тя прониза демона в челото. Атикая потрепери като планина, разтърсена от земетресение. От главата му бликна кръв, подобно на окиси, избликнали от планина. Ракшасът се изуми от подвига на Лакшмана. Бързо изпрати към принца две дузини стрели, които осветиха небето, но Лакшмана ги отблъсна всичките.

Докато принцът отбиваше стрелите, Атикая се възползва от шанса си и изпрати нова страховита стрела, която улучи Лакшмана в гърдите. Той закърви обилно, но извади стрелата и я хвърли настрана. После зареди стрела със силата на агни астра, могъщото огнено оръжие. Виждайки как унищожителната стрела лети към него и проблясва в небето, Атикая отвърна с друга, заредена със силата на слънчевия бог. Двете мистични оръжия се срещнаха във въздуха като две пламтящи планети, сблъскали се в небесата. И двете паднаха на земята, превърнати в пепел.

Атикая изстреля срещу Лакшмана оръжие, управлявано от Ямараджа, но принцът го отблъсна с друго, заредено със силата на бога на вятъра. Покри бързо сина на Равана с безброй стрели, така че нито демонът, нито колесницата му се виждаха. Без да трепне, демонът помете стрелите с меч. Изстреля смъртоносна стрела към Лакшмана, която го прониза в гърдите и за миг принцът загуби съзнание. Щом дойде на себе си, изстреля остри като бръснач стрели, които разсякоха знамето на демона. Уби колесничаря и няколко реда от конете на ракшаса. Но макар да обсипваше демонското тяло с безброй стрели, изобщо не го нараняваше.

Докато Лакшмана стоеше озадачен, полубогът на вятъра Ваю го приближи и каза:
— Демонът е облечен в непробиваема броня, дарена му от самия Брахма. Може да бъде убит само с оръжие на Брахма.

Щом чу божествения глас, Лакшмана извади голяма златна стрела и я нагласи на лъка си. Произнесе мантрите, с които да призове оръжието на Брахма. Докато ги изричаше, небето сякаш се разтресе, а земята простена. С поставена стрела на опънатия докрай лък Лакшмана приличаше на въплъщение на Смъртта. Изстреля я и тя полетя със страховит свистящ звук към демона.

Атикая видя как украсената с диаманти стрела го приближава, сияйна като слънце. Демонът се изпълни със страх. Движейки се с мълниеносна скорост, започна да хвърля копия, боздугани и брадви към стрелата. Улучи я и с множество свои стрели. Но тя не можеше да бъде спряна. Пламтящата стрела прониза врата на Атикая, отсече главата му и я запрати на известно разстояние върху бойното поле.

Когато синът на Равана падна убит, останалите ракшаси нададоха жални викове. Плачейки с нестройни гласове, те се разбягаха във всички посоки, неспособни да намерят защитник. Обърнаха лица към града и набързо се оттеглиха. Маймуните наобиколиха Лакшмана и го приветстваха с ликуващи викове. Принцът се усмихна и се върна при Рама. Рама прегърна брат си и възхвали чудния му подвиг. От небето се посипаха цветя и заехтяха божествени барабани.