Трета глава

Тук трябва да отбележим, че девета глава на Бхагавад-гӣт е предназначена на първо място за онези, които вече са приели Шрӣ Ка като Върховната Божествена Личност. С други думи, тя е предназначена за преданите на Ка. Ако човек не признава Шрӣ Ка за Върховния Бог, той няма да разбере правилно съдържанието ѝ. Както казахме в началото на тази книга, темата на девета глава е най-поверителната част от Бхагавад-гӣт. Ако човек не приема Ка за Върховния, той ще смята твърденията на девета глава за силно преувеличени. Например строфите, които описват връзката на Ка с неговото творение:

„Цялата вселена е проникната от моята непроявена форма. Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях“ (Бхагавад-гита 9.4).

Заобикалящият ни свят също е енергия на Ка, негова м. В цитирания стих думата м значи „от мен“, както в изречението „Тази работа е извършена от мен.“ Това не значи, че Ка е свършил работата си, след което е престанал да съществува или е прекратил всякаква дейност. Ако създам голяма фабрика и кажа: „Тази фабрика е основана от мен“, това не значи, че съм изчезнал и вече ме няма. Собственикът на предприятието може да говори за продукцията на предприятието като за произведена от него, но това не значи, че той лично е изработвал всички изделия – те са създадени от енергията му. По същия начин, когато Ка казва: „Всичко, което виждаш на този свят, е създадено от мен“, не бива да мислим, че той вече не съществува.

Тъй като Бог е вездесъщ, не е трудно да го видим навсякъде в творението. Както в заводите на Форд работниците усещат присъствието на г-н Форд навсякъде, така тези, които владеят науката за Ка, виждат Ка във всеки атом на творението. Ка е в основата на всичко (мат-стхни сарва-бхӯтни), но Той не присъства във всичко лично (на чха тев авастхита). Между Ка и енергията му няма разлика, но енергията не е Ка. Между слънцето и слънчевата светлина няма разлика, но слънчевата светлината не е самото слънце. През прозореца слънчевата светлина влиза в стаята ни, но това не значи, че самото слънце е влязло при нас. Във Виу Пура е казано: парася брхмаа шакти. Парася значи „върховна“, брхмаа – „Абсолютната Истина“, а шакти – „енергия“. Всичко е енергия на Върховния Абсолют, но Ка не присъства в тази енергия лично.

Има два вида енергия: материална и духовна. Джӣвите, индивидуалните души, принадлежат към висшата енергия на Ка, но понеже са склонни да попадат под влиянието на материалната енергия, се наричат междинна енергия. В действителност обаче енергиите са само две. Всички планетни системи и вселени зависят от енергиите на Ка. Както планетите в Слънчевата система зависят от слънчевата светлина, така цялото творение съществува благодарение на Ка. Преданият с радост приема всички енергии на Бога, но този, който завижда на Бога, отрича съществуването им. На неотдадения думите на Ка се струват истинска измама, докато преданият мисли: „О, колко могъщ е моят Бог!“ – и се изпълва с любов и възхищение. Неотдадените смятат, че щом Ка нарича себе си Бог, значи и те самите може да се провъзгласят за Бог. Но ако ги помолим да ни покажат вселенската си форма, те са безпомощни. Това е разликата между лъже-боговете и истинския Бог. Никой не може да имитира развлеченията на Ка. Ка имал повече от 16 000 съпруги и на всяка от тях подарил разкошен дворец, докато обикновеният човек не може да се грижи дори за една жена както трябва. Следователно Ка не само говори удивителни неща – самите му дела също са удивителни. Ако приемаме едни неща, които Ка казва или прави, а други отричаме, това не е истинска вяра.

Тук може да разкажем следната история за Нрада Муни. Веднъж Нрада Муни срещнал един брхмаа и брхмаът му казал:
– Знам, че си тръгнал да навестиш Бог. Моля те, питай го кога ще получа освобождение!

– Добре, ще го питам – съгласил се Нрада.

По-нататък по пътя си Нрада Муни срещнал един обущар, който седял под едно дърво и кърпел обуща. Обущарят го спрял:
– О, мъдрецо, при Бога ли отиваш? Попитай го моля те кога ще получа освобождение!

Когато пристигнал във Ваикуха, Нрада Муни изпълнил молбата на брхмаа и на обущаря и попитал Бог Нряа кога те двамата ще се освободят. Нряа казал:
– Щом напусне тялото си, обущарят ще се върне при мен.

– А брхмаът? – попитал Нрада.

– Той ще остане в материалния свят още много животи. Не знам кога ще се върне.

Нрада Муни бил смаян:
– Това е истинска загадка!

– Ти сам ще видиш – рекъл Нряа. – Когато двамата те попитат с какво се занимавам в моята обител, кажи им, че прекарвам слон през иглено ухо.

Нрада се върнал на Земята и когато отишъл при брхмаа, брхмаът го попитал:
– Мъдрецо, кажи ми какво прави Богът?

– Прекарва слон през иглено ухо – отговорил Нрада.

– Глупости! Изобщо не вярвам в подобно нещо – сопнал се брхмаът. Нрада веднага разбрал, че той само чете книги, но няма вяра в Бога.

После Нрада отишъл при обущаря, който на свой ред го попитал:
– Мъдрецо, видя ли Бога? Кажи ми какво правеше Той?

– Прекарваше слон през иглено ухо – казал Нрада.

Обущарят се просълзил и възкликнал:
– Моят Бог е удивителен! Той може да направи всичко, което пожелае!

– Ти наистина ли вярваш, че Богът може да прекара слон през иглено ухо? – на свой ред се учудил Нрада.

– Че защо да не вярвам? – отговорил обущарят. – Разбира се, че вярвам!

– Как може да си толкова сигурен?

– Ами аз седя под това баняново дърво – подел обущарят – и виждам как всеки ден от клоните му падат много плодове. В семето на всеки плод има ново баняново дърво. Щом в такова малко семенце може да се помести цяло дърво, толкова ли е трудно да се повярва, че Богът прекарва слон през иглено ухо?

Това е истинската вяра. Разбира се, истинската вяра не е сляпа, тя се основава на разума. Щом Ка може да вмести цяло дърво в едно малко семенце, не е учудващо, че с енергията си Той поддържа всички планети, които плуват в пространството.

Учените считат, че планетите се държат в пространството единствено от силите на природата. Но зад природата стои Върховният Бог; тя действа под негово ръководство. Шрӣ Ка казва:

„О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества. С нейна помощ това космично проявление се създава и унищожава отново и отново“ (Бхагавад-гита 9.10).

Мадхякеа значи „под моя надзор“. Материалната природа не би действала по такъв удивителен начин, ако зад действията ѝ не стоеше волята на Бога. Няма пример за материални явления, които да се осъществяват от само себе си. Материята е безжизнена и не може да действа, докато не бъде докосната от духа. Тя не може да действа независимо, спонтанно. И най-сложните машини не работят, ако не ги докосне ръката на човека. А какво е човекът? – Частица духовна енергия. Нищо не може да се приведе в движение без участието на духовната енергия.

И така, всичко се поддържа от безличностната енергия на Ка и зависи от нея. Енергията на Ка е безличностна, но самият Той е личност. Често чуваме за необикновени дела, извършени от хора благодарение на тяхната енергия. Въпреки удивителните постижения на енергията си те самите остават личности. Щом това е възможно за хората, защо да не е възможно за Върховния Бог? Всички сме личности, но Ка е Върховната Личност, а ние сме зависими от него.

Всички са виждали изображения на Атлас – силен мъж, който с огромно усилие крепи планетата Земя на плещите си. Някой може да си мисли, че Ка, който поддържа вселената, се измъчва под тежестта ѝ като Атлас. Но това не е така.

„Всичко сътворено е извън мен. Виж мистичното ми великолепие! Въпреки че поддържам живите същества и се намирам навсякъде, Аз не съм част от това космично проявление – Аз съм източникът на творението“ (Бхагавад-гита 9.5).

Макар че всички същества във вселената пребивават в енергията на Ка, те не се намират в самия него. Ка поддържа всички живи същества и енергията му е всепроникваща, но Той самият е другаде. В това се изразява неговото удивително и недостъпно мистично могъщество. Той е навсякъде и същевременно е встрани от всичко. Ние виждаме енергията на Ка, но не и самия него, защото Той е недостъпен за материалното зрение. Когато развием духовните си качества, сетивата ни ще се пречистят и тогава ще можем да го видим дори в материалната енергия. Например електрическият ток е навсякъде и за специалиста е лесно да го извлече и използва по назначение. По подобен начин енергията на Върховния Бог е всепроникваща и когато се издигнем до трансцендентално равнище, във всичко и навсякъде ще виждаме Бога. Подобно одухотворяване на сетивата е възможно само с предано служене и любов към Бога.

Бог е вездесъщ и пронизва цялата вселена. Той е навсякъде: в земята, във водата, във въздуха. Ако направим изображение на Бога от глина, камък, дърво или друг материал, то няма да е мъртва статуя. Изображението на Бога също е Бог. Ако имаме достатъчно преданост, то дори ще ни говори. Бог е навсякъде в безличностния си аспект (м татам ида сарвам), но ако изваем негово изображение или създадем образа му вътре в себе си, Той ще е с нас и като личност.

В шстрите са описани осем вида изображения на Бога и човек може да се покланя и служи на всяко от тях, защото Бог е навсякъде. Някой може да възрази: „Защо трябва да се покланяме на изображенията на Бога, а не на изначалната му духовна форма?“ – Защото още не сме в състояние да го виждаме в духовната му форма. Сега очите ни могат да виждат само материални обекти: камък, глина, дърво. Ето защо Ка се явява пред нас под формата на арч виграха, единственият образ, в който е достъпен за сегашното ни възприятие. И ако съсредоточим цялото си внимание върху този образ и го обожаваме с любов и преданост, Ка ще ни отвърне чрез него.

Има много примери за такива трансцендентални отношения с Бога. В Индия има един храм, наречен Ски Гопла (Ка често е наричан с името Гопла). Някога мӯртито (божеството) на Гопла се намирало в един от храмовете във Вндвана. Веднъж двама брхмаи – старец и младеж – решили да отидат на поклонение във Вндвана. В онези времена нямало железници и пътуването на двамата било дълго и трудно. Старият брхмаа бил много благодарен на младия за помощта му и когато пристигнали във Вндвана, му казал:

– Ти, синко, ми помогна толкова много, че съм ти задължен и искам да ти се отплатя.
 

Младият мъж отвърнал:
– Вие сте стар човек, може да ми бъдете баща. Да ви служа, е мой дълг, не ми трябва награда.

– Не, аз съм ти длъжник и трябва да те възнаградя – настоял старецът. И му обещал ръката на младата си дъщеря.

Старият брхмаа бил много богат, а младежът макар и учен, бил съвсем беден, затова възразил:
– Моля ви, не обещавайте това, семейството ви никога няма да се съгласи с вашия избор. Аз съм беден човек, а вие сте от знатен произход и бракът ми с дъщеря ви е невъзможен. Не давайте такива обещания пред мӯртито.

Те разговаряли в храма пред мӯртито на Гопла Ка и младият брхмаа се боял да не би с този разговор да оскърбят Бога. Но въпреки възраженията му старецът продължил да настоява и накрая младежът отстъпил. Те прекарали във Вндвана известно време и после се върнали у дома. Щом старият брхмаа съобщил на най-големия си син, че ще омъжи сестра му за един беден млад брхмаа, синът страшно се разсърдил:
– Как можа да избереш този просяк за съпруг на сестра ми! Това няма да стане!

Към него се присъединила и жената на брхмаа:
– Ще си сложа край на живота, ако дадеш дъщеря ни на този бедняк!

Брхмаът съвсем се объркал. Минало известно време и младият брхмаа започнал да се безпокои: „Старецът ми обеща ръката на дъщеря си и даде клетва пред мӯртито, а изглежда не възнамерява да изпълни обещанието си.“ И отишъл при стария брхмаа да му напомни за дадената дума.

– Вие обещахте пред Бог Ка – казал момъкът, – а не изпълнявате обещанието си. Как да разбирам това?

Старецът не отговорил нищо. Той не искал да омъжи дъщеря си за младия брхмаа, за да няма проблеми с близките си. Като не знаел какво да направи, той започнал да се моли на Ка. Тогава дошъл най-големият син и се нахвърлил върху младежа:
– Ти си обрал баща ми в святото място. Приспал си го и си му взел парите, а на всичко отгоре твърдиш, че ти бил обещал малката ми сестра за жена. Мошеник!

Младият брхмаа разбрал, че старецът е все така благосклонен към него, но семейството му е против. Вдигнала се врява и като чули виковете, надошли хора. Младежът развълнувано започнал да обяснява как старецът дал дума пред мӯртито, но сега не може да я удържи заради семейството си. Синът на брхмаа, който бил невярващ, грубо прекъснал младежа:
– Казваш, че Бог бил свидетел на разговора ви. Ами тогава нека да дойде и да свидетелства, че баща ми е дал обещание. Тогава ще получиш ръката на моята сестра.

– Добре – отвърнал младежът, – ще помоля Ка да дойде и да ми бъде свидетел. – Той бил уверен, че Бог ще дойде.
И така, решили, че девойката ще се омъжи за младия брхмаа, ако Ка лично дойде от Вндвана и потвърди обещанието на стареца.

Младият брхмаа отишъл във Вндвана и започнал да моли Гопла Ка:
– Господи, моля те, ела с мене!

Вярата и предаността на младежа към Ка били толкова силни, че той разговарял с него, както се говори с приятел. Младият брхмаа не считал Гопла за статуя или идол, той виждал самия Бог в него. Неочаквано Божеството проговорило:

– Ти сериозно ли вярваш, че мога да дойда с теб? Ами аз съм статуя, аз не мога да ходя.

– Щом можеш да говориш, значи можеш и да ходиш!

– Добре – съгласило се мӯртито, – ще дойда, но при едно условие. Каквото и да става, не бива да се обръщаш назад да ме гледаш. Аз ще вървя след тебе и по звъна на гривните по глезените ми ще знаеш, че те следвам.

Брхмаът приел и двамата тръгнали от Вндвана за родното село на момъка. Пътуването им било почти към края си, двамата вече наближавали селото, когато младежът изведнъж престанал да чува звъна на гривните. Той се уплашил, че Ка може да си е отишъл, не се стърпял и се обърнал. Статуята застинала неподвижна. Ка нямало да направи и крачка повече, защото брхмаът се бил обърнал. Тогава той хукнал към село и започнал да вика всички да дойдат и видят Ка, който е дошъл да свидетелства. Хората се насъбрали и били смаяни как голямата статуя е могла да измине толкова дълго разстояние. В чест на Бога на това място издигнали храм, в който и до днес всички се покланят на Ски Гопла, Бога свидетел.

Бог е вездесъщ, следователно Той присъства и в статуята си, в изображението, създадено по негов образ и подобие. Щом Ка е навсякъде, както дори имперсоналистите признават, защо да не е и в изображението си? А дали статуята, изображението на Бога, ще разговаря с нас, зависи от нашата преданост. Ако възприемаме статуята на Бога като просто камък или дърво, Ка ще остане за нас дърво или камък завинаги. Ка е навсякъде, но само като развием духовното си съзнание, ще започнем да го виждаме в истинския му облик. Ако пуснем писмо в пощенската кутия, то ще пристигне до адресата, защото кутията е поставена от пощенската служба. Аналогично, ако се покланяме на автентично изображение на Бога, вярата ни ще бъде възнаградена. Ако сме готови да спазваме правилата и предписанията и да развием нужните качества, ще можем да виждаме Бога навсякъде и във всичко. Чрез вездесъщите си енергии Ка ще се яви навсякъде, където е неговият предан, но за неотдадения няма да направи това. Прахлда Махрджа видял Ка в каменна колона в двореца; описани са и други подобни случаи. Ка е навсякъде около нас, трябва само да придобием нужните качества да го видим.

Ка сам говори за вездесъщото си присъствие:

„Както могъщият вятър духа навсякъде, но винаги остава в пространството, така всички същества се намират в мен“ (Бхагавад-гита 9.6).

Всеки знае, че вятърът духа и в небето, и на земята. Няма място, където въздухът да не прониква. Ако искаме да премахнем въздуха, трябва да създадем изкуствен вакуум с помощта на машина. Както вятърът духа навсякъде из пространството, така всичко съществуващо се намира у Ка. Ако това е така, какво става с материалното творение след унищожението?

„О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия“ (Бхагавад-гита 9.7).

Ка привежда в действие природата си (практи), както човек навива часовник, а когато изтече определеното време и природата спре да действа, тя потъва отново у Бога. Но духовното творение се различава от материалното: то е вечно и не се унищожава. В материалното творение всичко е временно. Както тялото ни расте и се развива заради духовната искра, намираща се в него, така и цялото творение се създава, развива и унищожава благодарение на духовната енергия на Бога, намираща се в него. Душата пронизва цялото тяло, а Бог пронизва цялата вселена в облика си на Парамтм. Материалното творение съществува благодарение на Кӣродака-шйӣ Виу, както тялото ни съществува заради присъствието на душата в него. По волята на Ка материалното творение ту се проявява, ту остава в непроявено състояние, но във всички случаи съществуването му е възможно само благодарение на Божието присъствие.