ТЕКСТ 13
сарве те 'нимиаир акаис
там ану друта-четаса
вӣканта снеха-самбаддх
вичелус татра татра ха
сарве – всички; те – те; анимиаи – без да мигат с очи; акаи – с очите; там ану – след него; друта-четаса – разтопени сърца; вӣканта – гледайки го; снеха-самбаддх – обвързани от чистата обич; вичелу – започнаха да се движат; татра татра – тук и там; ха – така направиха.
Сърцата им се топяха от влечение към него. И те го гледаха, без да мигат, вървейки като зашеметени насам-натам.
Ка привлича по естествен начин всички живи същества, защото е главният вечен сред всички вечни. Единствено Той поддържа всички останали вечни. За това се говори в Каха Упаниад. Като съживи вечната си връзка с Бога, която сега е забравил под влияние на м, заблуждаващата енергия на Бога, човек може да постигне вечен мир и благоденствие. Възстанови ли се дори само част от тази връзка, обусловената душа веднага се освобождава от илюзията на материалната енергия и започва с цялото си същество да се стреми към общуване с Бога. Това общуване може да се осъществи не само чрез лично съприкосновение с Бога, но и чрез свързване с името, славата, формата и качествата му. Шрӣмад Бхгаватам учи обусловената душа да достигне това равнище на съвършенство, като слуша смирено чистите предани.