ТЕКСТ 14

В двореца в Хастинпура живеели стотици жени. Всички те обичали Ка и всички му били роднини. Когато видели, че Ка напуска двореца, за да се върне у дома си, те силно се разтревожили за него и както обикновено става в такива случаи, по страните им започнали да се стичат сълзи. Същевременно те си мислели, че сълзите в този миг могат да донесат нещастие на Ка и затова се опитвали да ги преглътнат. Но за тях това било много трудно – в такова положение е невъзможно да се удържат сълзите. Затова те бършели очите си, а сърцата им учестено биели. Съпругите и снахите на тези, които загинали на бойното поле, не били общували с Ка лично. Но те всички били слушали за него и за великите му дейности и по този начин мислели за него, говорели за него, за името му, славата му и за всичко, свързано с него, и така го обикнали по същия начин, както тези, които общували с него непосредствено. Следователно всеки, който мисли за Ка, говори за Ка или обожава Ка пряко или косвено, се привързва към него. Ка е абсолютен и затова между неговото име, форма, качества и пр. няма разлика. Като говорим за Ка, слушаме разказите за него или непрекъснато го помним, можем по един чудотворен начин да възродим близките си отношения с него. Това се осъществява благодарение въздействието на духовната енергия.