ТЕКСТ 16

Срамежливостта е особената красота на нежния пол. Тя е, която предизвиква уважението на мъжете. Така е било прието още по времето на Махбхрата, което означава преди повече от пет хиляди години. Само ограничените хора, които не са много добре запознати с историята на света, казват, че разделянето на мъжете и жените било въведено в Индия по времето на мюсюлманското управление. Тази случка от Махбхрата безспорно доказва, че жените в двореца строго спазвали пард (ограничения в общуването с мъже), затова вместо да излязат навън, където всички се били струпали около Бог Ка, те се качили на покрива на двореца и оттам му отдали почитанията си, като го обсипали с дъжд от цветя. Тук ясно е казано: жените на покрива на двореца се усмихвали срамежливо. Този свян е дар на природата за нежния пол. Той прави жените по-красиви и предизвиква към тях чувство на уважение дори ако те нямат знатен произход или не са особено привлекателни. В живота сме наблюдавали това: метачката предизвиква уважението на мнозина почитани мъже просто с женската си свенливост. Полуголите жени по улицата не предизвикват уважение у никого, а срамежливата жена на метача събужда уважение у всички.

Според мъдреците на Индия човешката цивилизация е длъжна да помага на хората да се измъкнат от капана на илюзията. Материалната красота на жените е илюзия, защото в действителност тялото е изградено от земя, вода, огън, въздух и т.н. Но благодарение на съприкосновението на материята с жизнената искра, то изглежда прекрасно. Никой не чувства влечение към някоя глинена кукла дори тя да е въплъщение на съвършенството. Мъртвото тяло не притежава красота – никой не изпитва влечение към трупа на жената, която всички са смятали за прекрасна. Следователно красива е духовната искра и човек чувства влечение към тялото заради красотата на душата. Затова ведическите мъдреци ни предупреждават да не се увличаме по лъжливата красота на материалното тяло. И тъй като се намираме в мрака на невежеството, във ведическата цивилизация контактът между половете строго се ограничава. Казва се, че жената е като огъня, а мъжът е като маслото. Близо до огъня маслото винаги се разтопява, затова контактът между тях може да се допуска само когато е необходим. Свенливостта възпира невъздържаното смесване на половете. Тя е дар от природата и трябва да се използва.