ТЕКСТ 32
аджта-шатру птан
гопӣтхя мадху-двиа
паребхя шакита снехт
прюкта чатур-агиӣм
аджта-шатру – Махрджа Юдхихира, който не бил враг никому; птанм – защитни сили; гопӣтхя – за да защитят; мадху-двиа – на врага на Мадху (Шрӣ Ка); паребхя – от другите (врагове); шакита – боейки се от; снехт – от обич; прюкта – нае; чату-агиӣм – четири отряда охрана.
Макар че Махрджа Юдхихира нямаше никакви врагове, той събра четири отбранителни отряда (конница, слонове, колесници и войска), които да придружават Бог Ка, врага на асурите (демоните). Махрджата направи това, защото се опасяваше от врагове, а също и защото обичаше Бога.
Конете и слоновете, придружавани от колесници и воини, са естествени отбранителни средства. Конете и слоновете били обучавани да се придвижват из всякакви местности – планини, гори, равнини. С мощните си стрели колесничарите можели да се сражават срещу много коне и слонове. Силата на тези стрели можела да стигне силата даже на брахмстрите, които са подобни на съвременните ядрени оръжия. Махрджа Юдхихшира знаел добре, че Ка е приятел и доброжелател на всеки, но въпреки това има асури, които по природа ненавиждат Бога. И така, боейки се от нападения, а също и заради любовта си той изпратил за стражи на Бог Ка всички видове защитни сили. Ако се наложело, Бог Ка и сам можел да се защити много добре от нападенията на тези, които го смятали за враг, но приел разпорежданията на царя, защото той му бил по-голям братовчед и Ка не можел да не му се подчини. В трансценденталните си развлечения Богът приема да бъде подчинен и зависим, затова понякога търси закрилата на Яшодмт като безпомощно дете. Това е трансцендентална лӣл, забавление на Бога. Основният принцип на всички трансцендентални взаимоотношения между Бога и преданите му е да се изпита наслаждението на трансценденталното блаженство, което не може да се сравни с нищо, дори с брахмнанда.