ТЕКСТ 6

Да спазваш принципите на ненасилието в отношенията си с човешките същества и в същото време да убиваш бедните животни или да им бъдеш враг – това е сатанинска философия. В тази епоха хората се отнасят враждебно към животните, затова тези бедни създания постоянно страдат. Последиците от тези действия трябва да изтърпи човешкото общество – в него постоянно цари напрежението на „студените“ или „горещите“ войни между нации, отделни хора и различни групировки. По времето на Махрджа Юдхихира не били обособени нации, въпреки че съществували различни васални държави. Светът бил обединен и тъй като върховният владетел бил правилно подготвен, поданиците не познавали грижите, болестите и прекомерните горещини и студове. Те процъфтявали не само икономически, но били и физически здрави, необезпокоявани от свръхестествени сили, от враждебни живи същества и от страдания, причинявани от тялото и от ума. Една бенгалска пословица казва, че лошият цар разваля царството, а лошата домакиня – семейството. Тази истина важи и в случая. Тъй като царят бил благочестив и се подчинявал на Бога и на мъдреците; тъй като нямал никакви врагове и бил признат представител на Бога, той бил покровителстван от Бога, затова може да се каже, че всички поданици, защитавани от царя, били под пряката закрила на Бога и упълномощените му представители. Ако човек не е благочестив и не е заслужил признанието на Бога, той не може да направи щастливи тези, които се намират под негова опека. Между човека и Бога и човека и природата има съвършена хармония, а от живота на Махрджа Юдхихира виждаме, че това съзнателно сътрудничество може да донесе на света щастие, мир и благополучие. Но в днешно време е обичайна склонността към използване и ограбване на чуждия труд, а тя води само до нещастия.