ТЕКСТ 27
ситтапатра-вяджанаир упаскта
прасӯна-вараир абхиварита патхи
пишага-вс вана-мла бабхау
гхано ятхркоупа-чпа-ваидютаи
сита-тапатра – бял чадър; вяджанаи – с ветрило чмара; упаскта – обслужван от; прасӯна – цветя; вараи – от дъжда; абхиварита – така покрит; патхи – на пътя; пишага-вс – с жълтите дрехи; вана-мла – с гирляндите от цветя; бабхау – така стана; гхана – облак; ятх – като че ли; арка – слънцето; уупа – луната; чпа – дъгата; ваидютаи – със светкавицата.
Докато Богът вървеше по главната улица на Дврак, един бял чадър пазеше главата му от слънцето. Пухкави ветрила от бели пера описваха полукръгове във въздуха, а по пътя се сипеше истински дъжд от цветя. С жълтите си дрехи и с гирляндите от цветя Той приличаше на черен облак, опасан едновременно от слънце, луна, светкавици и дъга.
Слънцето, луната, дъгата и светкавиците не се появяват в небето по едно и също време. Когато изгрее слънцето, лунната светлина загубва силата си, а ако има облаци и дъга, не може да има светкавици. Цветът на тялото на Бога е като цвета на млад облак през дъждовния сезон. Тук Богът е сравнен с облак. Белият чадър над главата му е като слънцето, буйното ветрило от опашка на як – като луната, дъждът от цветя – като звездите, а жълтите дрехи на Бога – като дъгата. Но всички тези небесни явления не могат да съществуват едновременно, затова не могат да участват в общо сравнение. Това може да стане само когато мислим за необикновеното могъщество на Бога. Богът е всемогъщ и в негово присъствие благодарение на непроницаемата му енергия всичко невъзможно става възможно. Шествието му по улиците на Дврак било толкова красиво, че не може да се сравни с нищо друго, освен с тези природни явления.