ТЕКСТ 37
там ая маняте локо
хй асагам апи сагинам
тмаупамйена мануджа
впвна ято 'будха
там – на Бог Ка; аям – всички тези (обикновени хора); маняте – въобразяват си; лока – обусловените души; хи – несъмнено; асагам – непривързан; апи – въпреки; сагинам – засегнат; тма – душата; аупамйена – в сравнение с душата; мануджам – обикновен човек; впвнам – отдаден на; ята – защото; абудха – от невежество.
Обикновените обусловени души материалисти предполагат, че Богът е един от тях. От невежество те мислят, че Богът е подвластен на материята, макар че тя дори не се докосва до него.
Тук по-голямо внимание заслужава думата абудха. Само от невежество глупавите любители на светски спорове не могат да разберат истински Върховния Бог и разпространяват сред наивните хора измислиците си. Шрӣ Ка е Върховният Бог, изначалната и предвечна Божествена Личност и когато се явил лично пред погледа на всички, Той проявил абсолютното си божествено могъщество във всички области на дейност. Както обяснихме в първия стих на Шрӣмад Бхгаватам, Богът има пълната свобода да постъпва както пожелае, но всичките му дейности са изпълнени с блаженство, знание и вечност. Само глупавите материалисти се заблуждават в представите си за него, защото не знаят нищо за вечната му форма, изтъкана от знание и блаженство, форма, която е описана в Бхагавад-гӣт и Упаниадите. Различните му енергии действат в съвършена съгласуваност и естествено следват съвършения му замисъл. Той извършва всичко чрез различните си енергии и затова винаги остава абсолютно независимият. От безпричинна милост към живите същества Той идва в материалния свят чрез собствената си енергия. Той не е обусловен от материалните проявления на природата и идва такъв, какъвто е, като запазва изначалната си същност. Мислителите, които разчитат само на ума си, не могат да разберат, че Той е Върховната Личност, и смятат, че няма нищо по-висше от необяснимия Брахман, който е безличностният аспект на Бога. Това схващане също се дължи на обусловения живот – тези „философи“ не могат да надскочат възможностите си. Следователно този, който смята, че Богът е на равнището на неговото собствено ограничено могъщество, е един най-посредствен човек. Той не може да бъде убеден, че Божествената Личност не е подчинена на проявленията на материалната природа. Той не може да разбере, че заразената материя не е в състояние да влияе на слънцето. Празните философи оценяват всичко от гледна точка на собственото си експериментално знание. Затова когато в брачните си взаимоотношения Богът действа като обикновен човек, те го приемат за един от многото хора, забравяйки, че Той може да има шестнайсет хиляди и дори повече съпруги едновременно. Поради ограничените си познания те приемат едната страна на монетата и в същото време не вярват в другата. Това означава, че само от невежество те смятат, че Бог Ка е като тях, и правят собствени абсурдни заключения, които не се потвърждават от Шрӣмад Бхгаватам.