ТЕКСТОВЕ 4 – 5
татропанӣта-балайо
равер дӣпам ивдт
тмрма пӯра-кма
ниджа-лбхена нитяд
прӣтй-утпхулла-мукх прочур
хара-гадгада гир
питара сарва-сухдам
авитрам иврбхак
татра – след това; упанӣта – поднесли; балая – дарове; раве – чак до слънцето; дӣпам – светилник; ива – като; дт – оценени; тма-рмам – на самодостатъчния; пӯра-кмам – напълно удовлетворен; ниджа-лбхена – чрез собствените му енергии; нитя-д – този, който непрекъснато доставя; прӣти – обич; утпхулла-мукх – ликуващи лица; прочу – каза; хара – радостни; гадгада – екстатични; гир – слова; питарам – на бащата; сарва – всички; сухдам – приятели; авитрам – настойника; ива – като; арбхак – поверениците.
Жителите застанаха пред Бога с даровете си и ги поднесоха на напълно удовлетворения, завършен и цялостен сам по себе си Бог, който чрез енергията си винаги изпълнява желанията на другите. Тези дарове бяха като светилници, предлагани на слънцето. Но жителите посрещнаха Бога и започнаха да го приветстват с въодушевени слова, както децата посрещат своя настойник и баща.
Тук Върховният Бог е описан като тмрма. Той е завършен и цялостен и няма нужда да търси щастие извън самия себе си. Той е самодостатъчен, защото самото му трансцендентално съществувание е пълно блаженство. Той съществува вечно, Той е всезнаещ и всеблажен. Затова Той няма нужда от никакви подаръци, колкото и ценни да са те. Но въпреки това, тъй като е доброжелател на всички, Той приема от всекиго всичко, което му се предлага с чиста преданост. Той самият няма нужда от тези неща, защото те са произведени от собствената му енергия. Даровете, предлагани на Бога, тук са сравнени със светилник, предлаган на слънчевия бог при обожаването му. Всичко, което има природата на огън и светлина, не е нищо друго, освен еманация от енергията на слънцето, но въпреки това за да обожаваме слънцето, трябва да му предложим светилник. Този, който обожава слънцето, иска да получи нещо от него, но в преданото служене на Бога и дума не може да става за някакви искания от страна на Бога или на предания. Всичко е проявление на чистата любов и привързаност между тях.
Богът е върховният баща на всички живи същества, затова ония, които съзнават тези жизненоважни взаимоотношения с Бога, могат да се обръщат към него със синовна молба – бащата безусловно ще бъде радостен да изпълни желанията на покорните си синове. Богът е като дърво на желанията и по безпричинната му милост всеки може да получи от него всичко. Но тъй като е върховен баща, Богът не дава на чистия предан това, което се смята препятствие за преданото служене. Благодарение на трансценденталната привлекателност на Бога тези, които му отдават предано служене, могат да се издигнат до равнището на чистото предано служене.