ТЕКСТ 11
видхӯя тад аметм
бхагавн дхарма-губ вибху
миато дашамсася
татраивнтардадхе хари
видхӯя – напълно измит; тат – това; аметм – всепроникващата Свръхдуша; бхагавн – Божествената Личност; дхарма-гуп – защитникът на благочестивите; вибху – Върховният; миата – докато наблюдаваше; дашамсася – на този, който е облечен с всички посоки на света; татра ева – в същия миг; анта – невидим за очите; дадхе – стана; хари – Богът.
Докато детето го наблюдаваше, Върховният Бог, който е Свръхдушата във всички и защитникът на благочестивите; който се разпростира във всички посоки и не е ограничаван от времето и пространството, изчезна изведнъж.
Малкият Парӣкит не наблюдавал обикновено живо същество, ограничено от времето и пространството. Между Бога и индивидуалното живо същество има огромна разлика. Тук се казва, че Богът е върховното живо същество, неограничавано нито от времето, нито от пространството. Всички живи същества са ограничени от времето и пространството. Макар че в качествено отношение живото същество е равно на Бога, количествено между Върховната Душа и обикновената индивидуална душа съществува огромна разлика. В Бхагавад-гӣт за живите същества и за Върховното същество се казва, че са всепроникващи (йена сарвам ида татам), но способността им да проникват навсякъде е различна. Обикновеното живо същество, или душа, е всепроникващо в границите на собственото си тяло, а върховното живо същество е вечно и прониква навсякъде. Обикновеното живо същество не може да влияе върху други живи същества, защото не прониква навсякъде, а Върховната Свръхдуша, Божествената Личност, може да влияе върху всички живи същества, независимо от ограниченията на времето и пространството. Тъй като Богът е всепроникващ и неограничаван от времето и пространството, Той може да се появи дори в утробата на майката на Парӣкит. Тук се казва, че Той защитава благочестивите. Всеки, който се отдава на Върховния, е благочестив и Богът го защитава винаги, при всички обстоятелства. По косвен начин Богът се грижи и за неблагочестивите, защото с помощта на външната си енергия ги очиства от греховете им. Тук се казва, че Богът е облечен в десетте посоки на света. Това означава, че е облечен с дрехи от десет страни, включително и отдолу и отгоре. Той се намира навсякъде, може да се появява навсякъде и да изчезва по собствена воля. Това, че изчезнал от погледа на малкия Парӣкит, не означава, че се е появил там отнякъде другаде. Той бил там и след като се оттеглил, пак останал там, макар и невидим за детето. Този сияен небосвод е материална покривка, която е като утроба на майката Природа. В тази утроба ни поставя Богът, бащата на всички живи същества. Той се намира навсякъде, дори и в материалната утроба на майка Дург, и тези, които заслужават, могат да го видят.