ТЕКСТ 14
хирая г махӣ грмн
хастй-ашвн нпатир варн
прдт сванна ча випребхя
прадж-тӣртхе са тӣртхавит
хираям – злато; гм – крави; махӣм – земя; грмн – села; хасти – слонове; ашвн – коне; нпати – царят; варн – възнаграждения; прдт – дава подаяния; су-аннам – хубаво зърно; ча – и; випребхя – на брхмаите; прадж-тӣртхе – даване на подаяния по случай рождения ден на сина; са – той; тӣртха-вит – този, който знае как, кога и къде трябва да се дава милостиня.
По случай раждането на момчето царят, който знаел как, къде и кога трябва да се дават подаяния, подарил на брхмаите злато, земи, села, слонове, коне и хубаво зърно.
Само на брхмаите и на саннсӣте е разрешено да приемат подаяния от семейните. При извършването на различните саскри, особено по време на раждане, женитба и смърт, на брхмаите се дават богатства, защото удовлетворявайки най-важните потребности на човечеството, те изпълняват най-висше служене. Като подаяния им се давали злато, земи, села, коне, слонове, зърнени храни и всичко необходимо за приготвянето на най-различни ястия. Следователно брхмаите не били бедни в истинския смисъл на думата. Напротив, те притежавали злато, земя, села, коне, слонове и достатъчно зърно, така че да не трябва да се грижат за препитанието си. Затова те изцяло можели да се посветят на дейности за благото на цялото общество.
В случая е важна думата тӣртхавит, която означава, че царят добре знаел къде и кога трябва да се дава милостиня. Подаянията не трябва да са безсмислени или да се дават напосоки. В шстрите се казва, че милостиня трябва да се дава на хората, които са я заслужили с духовните си постижения. Никъде в шстрите за обект на благотворителност не се посочва т. нар. даридра-нряа, създадената от неупълномощени личности лъжлива концепция за Върховния Бог. Жалкият бедняк също не може да получава щедри подаяния под формата на коне, слонове, земя и села. Можем да направим извода, че брхмаите – интелигентните хора, които отдавали служене на Бога – получавали издръжка, за да не се грижат за удовлетворяването на потребностите на тялото си, а царят и останалите семейни с радост им осигурявали всички удобства.
В шстрите се казва, че докато детето е съединено с майката чрез пъпната връв, то е смятано за част от тялото ѝ, но щом пъпната връв се пререже и детето се отдели от майката, трябва да се извърши пречистващата церемония джта-карма. Управляващите полубогове и покойните предци на рода идват да видят новороденото – този случай е особено подходящ да се раздават богатства на достойни хора в името на духовното извисяване на обществото.